подбор

Най-забавната новина, която прочетох миналата седмица беше кулинарно-дипломатическия спор „има ли право шведската верига Икеа да продава кюфтенца като традиционно скандинавско ядене, при положение, че кюфтатата са с доказано турски произход?“. Докато дипломатите изпращат протестни ноти, ето една рецепта за домашни неутралитет кюфтенца, публикувана от списанието на BBC Good Food. Втори източник от американския сайт Food Network . Ох, да нека има и една рецепта на руски, за световен мир за същите тези спорни кюфтенца. // Сега по-сериозно – На руски е и този материал за генерализираното тревожно разстройство. //  Един материал за подранилата смърт на Авичи и това, на което са подложени успешните и талантливи хора.

Грижете се за себе си.

Снимка: NRK (labeled for noncommercial use)

психотелесно

Няколко стъпки към (по-лесното) приемане на тялото. Две от най-важните точки – разчистете си фийда и си купете дрехи, които ви стоят добре днес, не утре или са ви стояли добре вчера. Няма нужда да ходите развлечени в очакване на чудото на митичните килограми в-които-се-чувстваш-добре, то ще се случи, когато сте готови.

деца и възрастни

Един материал от Майко мила! за сексуалното възпитание и изобщо какво правим с електронното съдържание, разбирайте това за секс, с което децата се сблъскват (интервю и съвети от Румен Бостанджиев)

За Синдром на Даун се говори от години, а тази статия е събрала основната историческа информация за болестта; първият й изследовател и факта, че внукът на д-р Даун, роден след смъртта му, бил с тази болест.

за душата

Тази седмица се направиха 90 години от рождението на д-р Мая Анджелоу и Google направиха хубав дудъл.

Повече за него е разказано в този материал – особеното е в случая е, че Алиша Кийс, Опра Уинфри (и други) рецитират строфи на едно от най-популярните й стихотворения. Кратко въведение по въпроса коя е д-р Анджелоу от TIME

Накрая: Опра рецитира Феноменалната жена

Снимка: Rawpixel.com

Последните седмици повече планирам какво да пиша (а и няколко интервюта чакат да ги публикувам, има време, едвам се сдържам), но продължавам да чета със същата страст – и да преживявам живота, както си му е реда.

По „Цар Освободител“, където кестените репетират прекрасната песен на Михаил Белчев, а аз си пиша във Wunderlist, приложението ми за планиране, какво да нося в Атина, където заминавам на обучение скоро.

Интересните линкове започват със CN Traveler представя 22ма посланници [в САЩ], които препоръчват книги, които да прочетете преди да посетите страната им. Гръцкият посланник препоръчва Никос Казанзакис със Свобода и смърт, която нямам удоволствието да познавам, но това лято също ми е в списъка за четене.

Разговор за виното с Емил Коралов в Дневник. Споделям, че и аз напоследък съм уморена от еднообразието  на масовите чуждите вина и няколко добри попадения на български Мавруд и Рубин ми дават надежда, че ще попадна на добро българско бяло вино за лятото – добро, без претенции за уникално.

Идеи за боядисване на яйца от Марта Стюарт (сваля се пдф, след като си дадете мейла).

Фото кредит: Leah Kelley/Pexels

Предпочитам кафето ми да има вкус на кафе, но гарам масала е интересна добавка. Видях наскоро в Балев биомаркет и някакви други добавки за кафе, но за следобедно или по-различно кафе може понякога просто да добавите на върха на лъжичката и есенцията с аромат на ром на Д-р Йоткер (вкусно и безалкохолно). Гарам масала е характерна смес за Индия и се използва често в кухнята, но също и се добавя към чая, може да намерите и в биомагазините готови смеси, моята е от Whiterose, разликата едва ли е голяма. Масала чай не е екзотика, а типичен начин за пиене на chai. Думата „chai“, която използваме и в български както за билковите отвари, така и за черните, зелени и бели чайове е абсолютно същата като „tea“ – но защо и двете означават едно и също? Най-лесното за преглъщане обяснение е в Mental Floss накратко е, че в повечето китайски езици като мандарин и кантонски растението и напитката се наричат нещо като „ча“, докато в други диалекти като мин нан китайски (говорен в Малайзия, Индонесия и Тайван), звучи повече като „te“. Оттам „tea“ и „chai“.

Селена Гомес тази седмица направи заглавия по онлайн медиите – и браво на нея! – няма какво да се срамува от тялото си – нито тя, нито ние. New York Times публикуваха интересна статия за анорексията – „През последните години повечето изследователите започнаха да мислят, че няма един единствен случай и че е повече като рецепта с няколко съставки – генетика, личностен тип, хормони и стресови житейски ситуации – всички те случили се в погрешния момент“. Абсолютно съм съгласна с това и ще допълня така – само здравото търпение и последователното отношение към психично и физическо здраве може да надвие ината на тези болестите от спектъра на хранителните разстройства.

Лекцията на Биляна Савова за множествената склероза пред TED, вече онлайн – за важността да избереш сам какво означава болестта за теб. За всеки, който страда от нещо хронично това може да е откровение – за останалите – урок по живот.

Коледен край?! Не, тази песен е подходяща за всеки сезон от Синатрово време.

Източните Родопи имат огромно богатство, за което не съм и подозирала – лешояди. Кратко образователно видео с кадри на умрели крави (предупреждавам), но не е гнусно. Леонид Йончев чете текста, което само по себе си е удоволствие, а и е интересно. Може да гледате „Време за обяд“ в YouTube

CNN с видео анимация, което представя красотата в различните епохи през изкуството – красотата идва в различни форми.

Линкове с удивителни ме карат да обръщам очи нагоре до болка и да не ги отварям, но да кажем, това е един противен тренд, който ще отмине. Тленните останки на Мария Кюри ще станат безопасни чак след 15 века! Оригиналът на материала е тук, публикуван първо в Business Insider  (каква изненада, без удивителни).  Интересно? Още по темата в този pdf, достъпен онлайн от The British Journal of History of Radiology

Симпатичен пост за грижата за себе си (self-care), където е разделена на ментална, физическа, духовна, социална и емоционална с конкретни примери какво да правите.

„Онази“ българска група за „край“

Обяснено, защо не сте длъжни да давате обяснения (няма обяснявам защо давам линк).

Илюстраторка си измисля как биха изглеждали плодове и зеленчуци, ако бяха човеци (мн.сладко, да обясня).

TED с Малкълм Гладуел за сосовете за спагети

Иво Димчев е в сряда в Терминал 1.

Какво е да живееш с хронична болест – един пример с лъжички, който може да ви помогне да си представите ежедневните трудности на хората, страдащи от лупус например.

Къде се загуби Селма Блеър – едно интервю с много текст, и друго със снимки, които пречат на четенето

Роклята Versace на Дженифър Лорънс, с която се появи на представянето на Червената лястовица, разгневи тук-там някоя феминистка (накратко: тя в убийствен аутфит, полугола, а мъжете са си с палтата си, което дава лошо послание според критичките. Мис Лорънс в отговора си използва няколко пъти думата с F, но имаше и по-възпитана версия на отговора й, в която каза „Роклята е толкова яка, че мислите ли, че бих я покрила с палто и шал? И ако искам да ми е студено, това си е МОЯ работа!“) – но какво значение има всичко това, след като филма е толкова брутално добър шпионски трилър (The Atlantic)?

The Atlantic също и с един материал, поставящ въпроса дали ранна детска травма не е възможна причина за работохолизъм.

Анна Нетребко с интервю, в което разказва за сина си и неговия аутизъм