луиз
е топ автор на всички времена заради книгата си
излекувай живота си. тя е от
малкото жени в този списък на 100те
най-продавани книги през последните
100 години, където компания й правят само авторката
на
хари потър и
писателката на любовни романи барбара картланд.
само в щатите книгата има 95
преиздания и над 40 милиона продадени
копия.
животът на луиз й започва с нещастна семейна история,
включваща
пастрок насилник, изнасилване на 5
годишна възраст и раждане на
16. през
50те тя сменя името си и започва кариера на
модел и се жени за богат англичанин,
който, след 14 години брак я изоставя
заради друга жена. тогава луиз попада на
една полурелигиозна ню ейдж организация
– семейството естер и джери хикс и свръхразума ейбрахам, с когото те контактуват
(книгите от серията са издадени и на български).
тогава
тя за пръв път открива за себе си за
силата на мисълта да променя.
края
на 70-те обаче луиз е диагностицирана с рак на
шийката на матката. тогава тя започва
да мисли повече за връзката между сексуалното
насилие в детството си и болестта, която,
която по нейни думи излекува с прошка
и други техники, които по-късно описва
в книгите си – първо
излекувай тялото
си и след това в
излекувай живота си,
която излиза преди близо 30 години.
в приятелска компания
според
някои циници тя никога нямаше да бъде известна,
ако през 80те не беше утешавала гейовете
в лос анджелис. тогава луиз прави терапевтични групи
за хомосексуалисти и като религиозно лице – защото
през това време – а в сащ това е
възможно, тя е един вид духовно лице, луиз
дава утешение на общноста и е единствената,
която е склонна да каже някоя дума на
техните погребения, както и да се вижда с тях, като никога не обещава
изцеление, а дава обяснение за болестта
като „дошла от сексуална вина, като
израз на невъзможността да изразиш
сексуалността си“ . постепенно луиз хей става много повече почитатели на вижданията си от гей общноста и днес е по-популярна
сред жените.
дотук, вярно с оригинала
тя
остава вярна на написаното от нея и се
занимава с нещата, които я влекат и я
радват – градинарство, йога на 70,
състезателни танци на 74 и т.н.
още в началото на книгата си тя я синтезира в 12 твърдения още в
самото начало. а още по-накратко може да се каже в едно
Това,
което вярваш
и това, което мислиш,
е
това,
което
си и
ще бъдеш.
Мислите създават
живота ти.
луиз
казва, че във всеки един от нас има едно
малко дете. често прекарваме много
време в това да му се караме и да го
обиждаме, във викове и упреци към него. а след това се чудим защо ни е смазано
самочувствието.
луиз ни кани да се грижим за
детето в себе си. аз го правя със сладолед
и тоблерони. понякога джапам в локвите. и рядко, но го правя – се плезя на хората
в съседните коли.
следващото е да научиш да обичаш себе си. всеки
ден и с много любов. това става като
започнеш да се харесваш, включително и
физически. в книгата си луиз изброява много „упражнения“, които са насочени към идеята да се научим да се харесваме, след всички явни и маскирани не-харесвания, които сме получили в живота си.
на луиз е теорията, че ние избираме родителите
си. тя убеждава, че трябва да простиш на всички, дори на родителите
си, дори ако си абсолютно убеден, че те
са сгрешили много в отношенията си с
теб, посочвайки, че страдащите деца са
жертви на жертви. да
простиш за миналото, когато не е било розово, не е никак леко, но оттам тръгва
изчистването. всички болести, според нея, идват от
нежеланието да простиш, а когато стигнеш
до хората, на които не можеш да простиш
се опитай да проумееш, че те са правили
най-доброто на които са били способни
в дадения момент със своето съзнание и
знания.
следващата
крачка е да живееш в настоящето. а мисълта днес води до бъдещето.
мислите могат да бъдат овладени чрез всекидневни утвърждения – едно или две положителни твърдения,
които да си повтаряш по 10-20 пъти на ден,
които се повтарят, докато станат
убеждения, а не утвърждения.
луиз има свеж
поглед на живота, който включва неща
като „радвай
се на сметките си, за да имаш пари да ги
плащаш, нещо като „чашата е винаги
пълна“ или „ако не харесваш работата
си, започни да я харесваш, бъди благодарен
на всяко кламерче в офиса и ще отидеш
на място, където ще имаш такива чувства
към офиса си“.
колкото
и да я обичам и да я приемам много лично,
почти за моя баба
луиз
е много права, но има житейски ситуации,
в които да си повтаряш утвържения не
достатъчно, защото светът не е само
добро и понякога има нужда от агресия,
от съблазняване и т.н.
не може да си
светец в един несвят свят. но ако се
обичаш, простил си и си благодарен, той
определено ще е по-добър.
тази
книга не се подарява. тя се взима. за да има, трябва да поискаш да я прочетеш, затова… идва си й времето…