Димитър Кътовски

Пристрастеност към драмата, принцесата и терапевтката

Продължава да ми е интересно да гледам как други терапевти работят и дори различни филмови версии на работата в кабинет – с изключение на In Treatment (HBO), където не мога да се отпусна и дебна всяка реплика на пациент и терапевт, и несръчния сериал Gypsy.

Но шестия сезон на The Crown (Netflix) в третия си епизод предлага още в самото начало кратко включване на интересен диалог между принцеса Даяна и сочената за неин терапевт Сузи Орбах, при която започва терапията си за булимия.

Дали е имало такъв или не, няма значение, но думите, подбрани от сценаристите очевидно не са случайни и затова пускам транскрипция на откъса по-долу. Две думи за Сузи Орбах от мен: едната от трите ми най-любими британски терапевтки, остър като бръснач ум. Статия за нея в Жената днес може да намерите в линка.

 

––––––

(плискане на вода, крясък на морски птици, виене на корабни сирени, бърборене на френски)

На телефона е Сузи Орбах: И така, как вървят нещата при теб?

Даяна въздъхва: : Малко съм ядосана, в ако трябва да съм честна. Е, тази сутрин той дойде със стихотворение, което беше написал за мен. Беше много сладко, като него. Но малко неадекватно. Пълно престараване. Той дори го е гравирал на сребърна плоча. (смее се тихо) Да. Всичко беше в рими. „Любовта“ и „хубостта“, мисля. Може дори да е имало „морето” и “полето“.

Сузи Орбах: О, боже!

Даяна: Той беше в Ел Ей, за да развали годежа си, и там нещата станаха наистина неприятни.

Сузи Орбах: Знам. Във всички новини е.

Даяна: Явно тя го съди. А пресата ни преследва ни постоянно, което означава, че човек никога не може да се отпусне. Но въпреки всичко това той през цялото време се държи очарователено към мен. Старае се всичко да е перфектно. Грижи се за мен.

Сузи Орбах: И виждам колко опияняващо трябва да е това, но това наистина ли означава  да се грижиш за себе си по начина, по който обсъждахме? Работим върху това да се научиш да избягваш зависимостта си към драмата.

[разговор на Файед]

Сузи Орбах: Нека го кажем, това отново е само драма. Драмата е адреналин. Пристрастяваща. И това в много отношения е поведение, обратно на това, което правят възрастните хора. И всички неща, които ми каза за мъжете от рода Ал Файед, е, че Доди е достатъчно сладък…

Диана: Той наистина е такъв. Той е много сладък.

Сузи Орбах: Но и малко изгубен също. И попаднал в нездравословна динамика с баща си.

Даяна: Точно, точно.

Сузи Орбах: Това наистина ли са хора, с които трябва да си близка? Хора, с които дори да познаваш? Рискът е човек да нормализира ненормалното и да свикне да живее в лудостта. И точно тогава нещата наистина се объркват.

[разговор между Файед]

Даяна: Знам.

Даяна (телефонът издава звуков сигнал) (на английски) Ще накарам секретарката ми да ми резервира полет възможно най-скоро.

Сузи Орбах: Добре. Нека те върнем у дома, където ти е мястото.

 

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Да, да не се пристрастяваме драмата е умение, което изисква внимание (и терапия). Хората, които страдат от това да са пристрастени често пъти изпитват чувство за неотложност, слагат си срокове, надбягват се с времето и често пъти са в отношения на възход и спад. Този живот на интезивни страсти води до зависимост, иначе животът не се усеща пълноценен. Те влизат в кризи, хаос и висок стрес, като усещането отвътре е, че светът е срещу тях и е свързано с това, че нещо не е наред и ако всичко е наред, те намират начин да си създадат проблем.

 

 

 

 

Източник на диалога между Даяна и Сузи Орбах https://tvshowtranscripts.ourboard.org/viewtopic.php?f=1593&t=66604

Била ли е Орбах терапевт на Даяна, материал в Grazia UK

Друг, интересен материал за Сузи Орбах, във Financial Times

 

 

Голямата опасност пред хипохондриците, която те не виждат

Голямата опасност пред хипохондриците, която те не виждат е че всъщност самото тревожно разстройство хипохондрия  е свързана с 84% по-висок риск от смърт.
Това единствено може да разстрои хората с хипохондрия, очевидно, защото болестта им не е онова, от което се тревожат – било сърце, онкологични или дерматологични заболявания – а самата тревожност.
Изследователите на тази тема са използвали няколко шведски регистъра на населението, за да идентифицират хора, които са получили диагноза хипохондрия между януари 1997 г. и декември 2020 г. и всеки от тях, диагностициран с хипохондрия, е съпоставен по възраст и пол с 10 индивида без разстройството и са били сравнени възрастта и пола на 4129 индивида с хипохондрия на 41 290 индивида без хипохондрия.
Изводите са, че тези с хипохондрия са имали 84% по-висок риск от смъртност по всякаква причина по време на периода на изследването, отколкото тези без нея и по-голямата част от хората с хипохондрия са били диагностицирани с поне едно допълнително психиатрично разстройство (предимно свързани с тревожност и депресивни разстройства) спрямо групата без хипохондрия.
„Взети заедно, тези констатации илюстрират парадокс, при който индивидите с хипохондрия имат повишен риск от смърт въпреки всепроникващите им страхове от заболяване и смърт. В това проучване повечето смъртни случаи могат да бъдат класифицирани като потенциално предотвратими. Отхвърляне на соматичните симптоми на тези индивиди като въображаеми може да има тежки последици“, пишат авторите. Смята се, че хипохондрията е недостатъчно диагностицирана в Швеция (а какво ли остава за България), като само приблизително 4000 случая са регистрирани в рамките на две десетилетия. Изследователите отбелязват също, че не са получили данни от първичната медицинска помощ, мястото, където се диагностицират повечето случаи на хипохондрия.
Извод: хипохондрията е заболяване сама по себе си. Лекувайте се от нея чрез психотерапия и психиатрично лечение, не от болестите, с които ви заблуждава да се интересувате.
.
Photo by cottonbro studio: https://www.pexels.com/photo/person-holding-brown-framed-eyeglasses-4098340/

Екраните и ние, част първа

 

В епизода гостите са д-р Анна Герджикова, психолог; Магарита Асадурова, експерт по визуална комуникация, д-р Маргарита Габровска, логопед; д-р Момчил Киряков, доктор по психология

В Първата част на епизода гостенка е д-р Анна Герджикова, доцент по невронаука в катедра по психиатрия в Университета в Синсинати.

Биографията на д-р Герджикова включва докторантура по невронаука, а причината, поради която я потърсих беше статията й Последни достижения в невронауката по отношение на развитието на мозъка на младежта и излагането на екранно време.

В част първа тя споделя своя личен опит от живота си в САЩ и личните правила в нейното семейство, както и за едно предизвикателство, в което участва със своето семейство и съседи.

В тази част разказвам накратко и за теорията на психолога проф. Андрю Пшибилски, Oxford Internet Institute и изследванията му са събрали данни, че интернет и социалните мрежи НЕ водят до проблемите, за които мнозина предполагат, базирайки се на наблюдения от ежедневието си.

Изследването на Пшибилски, което може да срещнете цитирано, е със заглавие The association between adolescent well-being and digital technology use  и е публикувано в Nature Human Behavious и вътре се търси връзката между връзките интернет, пиенето на мляко, астмата и яденето на картофи, за да се докажат зависимостите, или както шеговито са цитирани и в българските материали „„Използването на технологии има такова отношение към благосъстоянието каквото има яденето на картофи“.

Оставяйки шегата настрани, в изследването пише, дословно „Нашите анализи обаче не дават категоричен отговор дали цифровите технологии влияят на благосъстоянието на юношите. Първо, важно е да се отбележи, че използвайки повечето мащабни набори от данни може да се изследват само връзките на корелациите. Ние знаем много малко за това дали повишеното използване на технологията може да доведе до по-ниско благосъстояние, дали по-ниското благосъстояние може да доведе до повишено използване на технологията или дали трети объркващ фактор е в основата и на двете. Тъй като изследваме нещо, което по своята същност е сложно, вероятността от фактори, които не отчитаме, влияещи както върху използването на технологията, така и върху благосъстоянието, е висока“.

Реално данните, събрани за вредата от СВРЪХУПОТРЕБАТА на интернет, са сравнително малко и не почиват на твърди данни, но има и проблема, който Пшебилски също посочва – много хора трудно сами са в състояние точно да определят общото време пред екраните си, нито пък има събрани представителни и категорични данни.

В изследване на Нета Уайнщайн с Пшибилски има данни за това, че негативният ефект от употреба се проявява само при 0,5% от хората, които прекарват повече от две трети от времето си будни онлайн.

 

В следващите части на този епизод на подкаста ще чуете още за

Влиянието върху развитието на децата (част 2), с д-р Маргарита Габровска

Екраните и тийнеджърите (част 3), с д-р Анна Герджикова

Компютърните игри (част 4), с д-р Момчил Киряков

Оптимистична теория за екраните (част 5), с Маргарита Асадурова

2 част

Влиянието върху децата

Екраните и ние, част втора – Влиянието върху децата

с д-р Маргарита Габровска и д-р Анна Герджикова

 

3 част

Влиянието върху тийнейджърите

Екраните и ние, част трета – Влиянието върху тийнейджърите

с д-р Анна Герджикова

 

4 част

Игрите онлайн

с д-р Момчил Киряков

Екраните и ние, част четвърта – Игрите онлайн

 

 

 

 

 

 

Photo by Julia M Cameron from Pexels