Детелина Стаменова

Екраните и ние, пета част – Оптимистична теория за нашите екрани

В петата част на епизода, посветен на екраните ви срещам с Маргарита Асадурова. Тя е визуален експерт, има свое студио за индивидуални анализи на цветовете и стила на дрехите – My beautiful I . Това описание не съдържа и 1% от нея, защото то не успява да побере ярката й индивидуалност, богатите й познания в хуманитарните науки (включително и психологията), острия й ум и топлата й душа.

Бях предвидила тя да участва в друг епизод на този сезон на моя подкаст, но разговора ни тръгна така, че реших да споделя и нейната, нарекох я оптимистична теория, за нашите екрани – и нашия живот пред и с тях.

Маргарита Асадурова обосновава своята теза, че екраните имат своята позитивна роля, както и престоя в социалните мрежи. Някъде след средата на файла ще чуете наш разговор, провокиран от нейните думи „Според мен един от големите проблеми е, че хората не знаят от какво имат нужда“, където пък аз говоря, за това, че несъвършенството е зададено в нас. Хората не знаят от какво имат нужда и затова то е зададено в нас – ние непрекъснато го търсим и не можем да го стигнем. Моята теза, която не развивам напълно вътре е, че доколкото е невъзможно ние да нямаме никакви травми в живота си, а първите са тези, които са свързани с нуждите, затова и оставаме с незадоволени (при едни малко, при други много) нужди и това остава като „психични родилни белези“. Затова и несъвършенството е невъзможно, защото всички сме хора.

 

 

Чуйте и другите части на епизода

1 част

Правилата и личния опит в едно семейство на психолог с д-р Анна Герджикова

 

 

2 част

Влиянието върху децата

Екраните и ние, част втора – Влиянието върху децата

с д-р Маргарита Габровска и д-р Анна Герджикова

 

3 част

Влиянието върху тийнейджърите

Екраните и ние, част трета – Влиянието върху тийнейджърите

с д-р Анна Герджикова

4 част

Игрите онлайн

с д-р Момчил Киряков

Екраните и ние, част четвърта – Игрите онлайн

 

.

.

 

 

 

 

.

 

 

.

Photo by Vlada Karpovich from Pexels

 

 

 

Размисли след две години самоизолация, Х. Д. Торо, 1847

…Времето напредваше към лятото, както пътникът навлиза във все по-високата трева.

Така приключи първата година от живота ми в гората, втората не бе по-различна. На шести септември 1847 година окончателно се оттеглих от Уолдън.

Напуснах гората по същата важна причина, поради която се заселих там. Навярно съм долавял, че ми предстои да преживея още няколко живота, и нямам повече време за тоя. Удивително е как бързо и неусетно привикваме към определен начин на живот и утъпкваме пътя си. Не бях прекарал и седмица в гората, а ето че нозете ми утъпкаха пътечката от къщата до езерото… Земната повърхност е мека и запазва следите от човешките нозе; така е и с пътеките, прокарани от ума…

Животът в гората във всеки случай ме научи на следното: ако човек уверено върви към своята мечта и се стреми да живее по нейните повели, очакват го висини, невероятно за всекидневното трезвомислие. Той ще остави някои неща зад гърба си, ще премине невидими граници…

…Колкото и да е жалък животът ти, приеми го и го живей; не бягай от него и не го проклинай.

Хенри Дейвид Торо е бележит американски интелектуалец, писател и философ

Похвалиха ми миналата година книгата му „Диви ябълки“, но още не съм стигнала до нея. Откъсът тук е от прочутия „Уолдън“, който е нещо като Wild, то век и половина по-рано – и по-философско и съзерцателно. (издадените на български негови произведения)

 

Екраните и ние, част четвърта – Игрите онлайн

В четвърта част на епизода, д-р Момчил Киряков споделя своето мнение на психолог и геймър за игрите. Той е и в двата свята – на изследването на игрите и престоя на хората във виртуалния свят. Той е доктор по психология, пише статии за ревюта в шведски сайт и прави анализи на стриймове в Twitch, но също така е и е прекарал много време онлайн.

В края на епизода, той споделя, много подходящо, една фраза от „Косачи“ на Елин Пелин, с която аз искам да започна това представяне.

 

— Бабини деветини… измислици! — рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.

— Това е приказка, разбираш ли — рече твърдо Благолажът и настави: — Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?

— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.

Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.

За това кои хора и в кои случаи имат предразположение да прекарват повече време пред екраните и защо; за това „колко е много“ и как родителите да научат децата си да имат качествено време пред екраните – в линковете.

Още за д-р Киряков

Профилът му в Twitch

Статията му за Човека във виртуалния свят (в Годишник на Софийския университет)

Чуйте и другите части на епизода

1 част

Правилата и личния опит в едно семейство на психолог с д-р Анна Герджикова

 

 

2 част

Влиянието върху децата

Екраните и ние, част втора – Влиянието върху децата

с д-р Маргарита Габровска и д-р Анна Герджикова

 

3 част

Влиянието върху тийнейджърите

Екраните и ние, част трета – Влиянието върху тийнейджърите

с д-р Анна Герджикова

.

.

Photo by hitesh choudhary from Pexels

Екраните и ние, част трета – Влиянието върху тийнейджърите

В част трета на епизода д-р Анна Герджикова, доцент по невронаука в катедра по психиатрия в Университета в Синсинати разказва за терапевтичната си практика с тийнеджъри в клиниката, в която работи.

Ще се спрем също на добрите практики за това как децата да намерят своите занимания и каква е разликата за четенето от книга и от екран.

В разговора тя дава пример за опитите на Хари Харлоу с бебета-маймуни.

В сайта на Жената днес може да прочетете откъс от книгата на д-р Додсън „Изкуството да бъдеш родител“, в която се описва опит на Харлоу и изводите от него

Под номер 5 в този материал на Webcafe може да видите документални кадри от работата му

 

Чуйте и останалите части на епизода

1 част

Правилата и личния опит в едно семейство на психолог

с д-р Анна Герджикова

 

 

 

2 част

Влиянието върху децата

Екраните и ние, част втора – Влиянието върху децата

с д-р Маргарита Габровска и д-р Анна Герджикова

 

 

4 част

Игрите онлайн

с д-р Момчил Киряков

Екраните и ние, част четвърта – Игрите онлайн

 

.

.

 

 

 

 

.

.

снимка Pexels

Екраните и ние, част втора – Влиянието върху децата

В епизода гостите са д-р Анна Герджикова, психолог; Магарита Асадурова, експерт по визуална комуникация, д-р Маргарита Габровска, логопед; д-р Момчил Киряков, доктор по психология.

Във Втората част на епизода продължавам разговора с д-р Анна Герджикова, доцент по невронаука в катедра по психиатрия в Университета в Синсинати за препоръките на Американската педиатрична асоциация за екранното време, подходящо за децата.

до 2 години – не се препоръчат под никаква форма, освен за комуникация с баби, дядовци и роднини

2-5 години до 60-90 минути на ден умерено излагане, но препоръката е да има родител до детето

за следващите възрастови групи се препоръчва да се проследява спрямо нуждите на детето и семейството – линк към този медиа план, за който д-р Герджикова говори, може да намерите тук

 

д-р Маргарита Габровска

В подкаста се включва д-р Маргарита Габровска, логопед.  Тя работи като логопед от 2011 г., а опитът и интересите й са насочени към ранното детско развитие (0-3 г.) и към затрудненията, с които малките деца се сблъскват при срещата си с нови и различни храни.

От самото начало на пракитката си е работила предимно с деца във възрастта до 7 г., а след няколко години започва да се профилира като терапевт, работещ изключително с деца в най-ранна възраст (0-3 г.), тъй като това усещала като „най-свое“.

Тя е завършила магистратура по интегративна биоетика в СУ през 2014 г., а през 2018 г. защитава докторат по Философия с изследвания в областта на етиката на грижата и палиативните грижи за деца, отново в Софийския университет.

Винаги съм работила с и за децата и не си представям, че бих могла да върша друго.

От 2017 г. е част от екипа на Фондация „Нашите недоносени деца“, където освен с пряката терапевтична работа с децата и техните семейства, е ангажирана с развитието на терапевтичните услуги в Центъра за детско развитие на Фондацията, както и със застъпническа и изследователска дейност.

В периода между 2016 и 2019 г.  работи като специалист по ранна детска интервенция в неонатологични отделения в София и Пловдив по проекти за въвеждане на семейно-ориентираните грижи и кенгуру-грижите.

Може да се свържете с д-р Габровска през сайта й или на телефон 0887 99 88 93

 

Още в този епизод

Защо някои деца проговарят на английски преди на български?

Защо екраните са вредни за храненето?

Защо преди лягане екраните са излишни?

 

Чуйте и останалите части на епизода

1 част

Правилата и личния опит в едно семейство на психолог

с д-р Анна Герджикова

 

3 част

Влиянието върху тийнейджърите

Екраните и ние, част трета – Влиянието върху тийнейджърите

с д-р Анна Герджикова

 

4 част

Игрите онлайн

с д-р Момчил Киряков

Екраните и ние, част четвърта – Игрите онлайн

 

 

 

 

 

 

 

 

.

Photo by Tatiana Syrikova from Pexels

 

Подкаст?! Защо подкаст?

За този подкаст мисля от една година. Дойде ковид и нещата се объркаха, както всички знаем.

След това мина време да записвам срещите си, но Нова година беше някакси подходяща да се появи този епизод – Екраните и ние, който готов като цяло през ноември.

Личното ми усещане е, че едночасови епизоди са дълги – или поне на мен ми е трудно да намеря цял час, в който само да слушам, затова всеки епизод ще е разделен на около 10-15 минутни части. В края на седмицата ще публикувам и целия епизод, който е с дължина от около час за тези, които предпочитат да слушат и да слагат пауза където те искат.

Първи сезон, първи епизод, първа част е тук – в този линк.

Първият епизод е Екраните и ние – заради актуалността на темата и с участие на четирима експерти, които представят различен поглед по темата, като целта е всеки по малко да каже от своето мнение.

Как да го слушате?

Всеки пост има mp3, което може да слушате през сайта, както и линкове за платформи за подкастове, където може да се абонирате, като преди това може да ги свалите като приложения за телефоните си, ако преди това не сте ги имали – за начало избрах SoundCloud и Spotify, както и семпли видеопрезентации в YouTube.

Но не отговорих „Защо подкаст?“. Има теми, които ме вълнуват и като психотерапевт, и като човек.

Подкастът е форма, в която мога да споделям части от срещите си с колеги, в които обсъждаме или просто аз искам да разбера какво е тяхното разбиране по даден проблем, като тези ни разговори или обсъждания да бъдат чути и от вас. Започвам с първи епизод от общо 10 на сезон 1.

 

.

.

Photo by Andrea Piacquadio from Pexels

 

 

 

Обзор на 2020 по bTV радио

Във „Важното, казано на глас“ по bTV радио с водеща Лили Ангелова, в компанията на д-р Светлозар Сардовски бяхме изправени пред задачата да разкажем годината както я видяхме – от неговата и моята гледна точка. Ето тук  линк към цялото предаване, а от разговора се появи и този мой пост за книгите, които ме впечатлиха през годината.

За ковид, здравеопазване или болноопазване и защо трябва ежедневно да се грижим за себе си – това бяха темите ни.

 

Няколко добри книги от 2020

Това не е изчерпателен лист, но bTV радио, във „Важното, казано на глас“, ме попитаха за книгите, които тази година са ми харесали – а това е въпрос, който уважавам – това вероятно защото е свързан с храната за ума и реших да се превърнат в този пост.

Далеч не всички са издадени тази година и умишлено не слагам психологическа литература, нито пък е списъка на книгите, които съм прочела. Това е просто списък с книги, които ще останат с мен, докато други просто ще подаря.

 

„Женски“ книги

Елизабет Гилбърт и нейният „Град на момичета“. Написан в стила на Колет, започва безгрижно като поп-песен – или може би линди боп парче, за да стане трогателна история на един живот.

 

Български

Нямах представа за личноста на Бригита Йосифова, но нейните спомени за Петър Увалиев „Обещах да запомня“, които намерих на една от алеите на книгата са от най-нежните и красиви страници, които прочетох. Тъжно ми е, че Петър Увалиев не е толкова познат, колкото заслужаваме като нация – защото хората, които са известни, са снимка на обществото.

 

Редовната препоръка „Бакман“

Отива за „Ние срещу всички“, не за „Тревожни хора“. „Ние срещу всички“ е продължението на „Бьорнстад“ (вече като сериал и по HBO). Бакман обяви – с присъщното му отношение към публичните прояви – средноаритметично между неудобство, нежелание и талант, че ще има и трета част.

Животът е адски странно нещо. Посвещаваме цялото си време на опити да го организираме, но въпреки това най-определящи се оказват нещата, които са извън нашия контрол. Никога няма да забравим тази година. Нито най-лошото, нито най-хубавото, което се случи през нея. То ще се отрази на целия ни живот.

 

Криминални романи с нещо повече

Видях я като препоръка във фийда си – Жоел Дикер с „Истината за случая на Хари Куебърт“ е много повече от криминален роман.

 

Кулинарно

Докато правя чипс по рецептата от книгата на Ани от healtylicious.bg – „Здравословна Коледа – електронна книга с рецепти“ пиша този пост. Начинът й на снимане на храната и поднасянето на информация е забележителен – това, че книгата е електронна, да не ви спре – и има много практична информация – включително и как изглеждат различните печива, направени с различни брашна! И къде може да намерите съставките, които са ви необходими (всяка жена, търсила меласа в последния момент може да разбере защо това е толкова важно).

Разни

Албумът, разказващ историята на живота и картините на българския художник Константин Щъркелов – „Самотникът скитник“ (издание на СХГХ) – наслада, истинска наслада като текст и печат, издаден в чест на изложбата в галерията през тази година.

Философия

А книгата, която искрено ме впечатли, отвъд личните ми интереси и ме изненада, е научният труд на Силвия Серафимова Последният месия“ – Философски предизвикателства в творчеството на Петер Весел Запфе, посветен на норвежкия философ. Вероятно ще я умосмилам няколко години, но я чета с голямо удоволствие.

 

И още

Ще спомена още нещо, които не е книга, но е забележително – „Онзи вятър от първата среща“ са произведения на Йосиф Цанков, пресътворени от внука му Вили Стоянов и Михаил Йосифов. Чуйте го в Spotify например, великолепна работа. Това беше последното живо изпълнение, на което присъствах преди втория етап на социална изолация, но диска още стои в колата ми, пълен с този градски звук и красота.

– – –

Категория Биография/Автобиография

P.S. След последния момент се сетих за автобиографията на Деми Мур – „Всичко, което съм“ , която – в случай, че се чувствате комфортно да я слушате на английски – може да го направите, прочетена от нея (допълнителни точки заради дрезгавия й глас), например в Сторител

 

За разликата между двата локдауна досега – в ДЕНЯТ с Веселин Дремджиев

„Ако при първия #локдаун доминиращото беше #страха от това, което може да се случи, основното в неговото есенно-зимно продължение е #безпомощността от факта, че притесненията ни от пролетта реално се случват, на живо, ежедневно – в брой заболели и смъртни случаи. Усещането за безпомощност носи страшните дрехи на #отчаянието, #демотивацията и #депресията, като най-засегнатите групи са: #жените, които съчетават множество задължения и при тях са зачестили #паническите атаки; #децата и #тийнеджърите, на които се отразява дистанционното обучение и липсата на социални контакти; хората с ниски или намалели заради кризата #доходи; #самотните.
Несигурността може да провокира както психически, така и физически усещания, заради което това, което можем да направим в момента е обратното на „стегни се“ – а именно – споделяне със себе си и близките, признаване на това, че не се чувствате добре – в момента е напълно #нормално да не се чувстваме добре; а към по-децата и тийнейджърите – по-голяма толерантност за оценките, към поведението им или желанието им за учене.
Но ключовото е: бъдете добри към себе си – спрете да се пришпорвате, дайте си време и се опитайте да сте такива и към другите“.

СТОИМ СИ вкъщи или един елементарен начин децата да преминат по-леко през този ТРУДЕН момент

Отбелязвам „труден“, защото на повечето деца им е трудно от това стоене вкъщи – не защото не могат да се справят с обучението или защото не си харесват стаята, а защото не общуват със себеподобни (братята и сестрите не се броят). Напоследък чета с интерес дискусиите на детелюби/детенелюби, които спорят страстно по въпроса дали да децата ще им повлияе социалната изолация или родителите се излагат, като прекалено много се втренчват в скъпоценните си отрочета.

Дали ще се отрази дългосрочно ще видим след… дълги години. За тези, които имат дете на дистанционно обучение отразяването в момента е видимо и то не в лабораторни, а домашни условия, напълно експериментални. Изнервени, крещящи, уморени, апатични, демотивирани, сенки на себе си, гризещи нокти или паникьосващи се от нищото…

В този момент може би имаме нужда от нещо съвсем просто като решение. Нещо като… играта.

Добрата,

стара,

спонтанна

игра.

 

Не вадете скрабъла или куизове безкрайни, както и пъзели. Няма нужда да е „умна“ и да създава умения. Играта може да е подхвърляне на топка (или като тениса за маса, който купих за кухненската маса). Тя е важен елемент от добрия живот, не е някакъв каприз за лекомислените, които по цял ден си „губят времето“. Когато играта е просто „хайде да си поиграем“, по същия начин по който го правят децата (дори и с боричкане) или просто нещо смешно, леко глуповато, но забавно. Децата са по-богати от (повечето) възрастни с едно – въображението – могат да направят всеки чаршаф море, от чорап – чудовище, и от клон – еднорог.

 

Подценявате ли играта?

Едно е сигурно детство без игра, може да бъде вредно за децата, защото в такива моменти като сегашната изолация, като възрастни, ние имаме нужда от въображение, за да измислим как да се справим – и да играем с тях може да ни даде успокоение, поне за малко, от всичко, което се случва. Във вторнишкия си разговор си вчера със Светослав Николов по bTV радио в 1530, говорейки си по темата се сетих за фразата на Шилер, написана на Националния стадион, която така и не разбрах защо е сложена там и от кого: „Човек е човек само когато играе“.

Играта може да ни сближи и свърже с другите, да ни създаде настроение.

Играта може да ни помогне за повече физическа активност.

Играта може да ни направи творци.

Играта прави хората – малки и големи – щастливи.

 

 

 

 

 

 

 

..

Photo by Tima Miroshnichenko from Pexels

В&O от форума на БГ-Мама: Умора и депресия при тийнеджъри на ДО

Въпрос (публикувам със съкращения)

„Дъщеря ми е почти на 16, много живо и общително дете. Споруваше, излизаше с приятели, има голям социален кръг, популярна е, кокетна е – обича да се гласи. Поради редица обстоятелства, като карантина, тя си е вкъщи още от Октомври.
В момента не мога да си позная детето! По цял ден спи, включва се в часовете, дреме, излиза за 30 мин да си купи пица или да се види с приятелка и пак се прибира и ляга!  Абсолютно съм сигурна, че не употребява нищо…“

Моят отговор може да прочетете тук

 

 

Снимка

Photo by Ketut Subiyanto from Pexels

Коледните подаръци като изпитание

Два материала тази седмица ме накараха да пусна този пост:

и

Спомних си също, че преди години, че бях писала едно редакторско писмо за Коледа как свещниците са „необходимото зло“, когато не знаете какво да подарите (както и чашите) и след го намерих в архива си.

Забелязала съм, че когато някой се чуди какво да подари, играе на сигурно – свещник или ароматна свещ – колко може да се сгреши с такъв подарък? Така разбираш и колко от при-
ятелите ти са работили буквално до последната секунда и са взели нещо, притиснати от времето и изпразването бурканчето с идеи. И аз съм го правила.
Когато установих, че вкъщи имам достатъчно свещи, за да основа малък и жизнерадостен култ и в продължение на двайсет години да не се нуждая от купуването на нова свещ, ако паля една от
друга и се замислих колко свещи съм подарявала самата аз – просто престанах да ползвам този спасителен пояс в морето от въпроси „какво да подаря“.
Коледните празници са коварни. Да, точно. Коварни. Веднъж годишно можеш да зарадваш любимите си хора – и ако това не се случи – разочарованието е двойно. В последните години така се получиха нещата, че вместо да чакам подаръци от дядо Коледа, аз станах Весела Коледа. Духът на Коледа е важен, не подаръците. Е, и подаръци са важни, за да има дух на Коледа. На коя от нас не є се е случвало да получи хубав подарък, но не съвсем и да трябва да преглътне, че някак си е надявала на нещо по-друго? И как да не се чувстваш зле, когато някой е похарчил парите си за нещо, което няма да използваш/облечеш с удоволствие. Затова лично за себе си съм избрала да почна дебненето за малки желания. Научих да се вслушвам в изпуснатите „ах“ към някоя витрина и „искам да имам, но дърадъра дъра“. (Cosmopolitan, декември 2015) 

Призивите да подкрепите родните производители не вярвам да стигнат до всички, но тази година въпреки че аромата „огън и билки“ просто ме упои в Икеа, реших, че ако купувам ароматна свещ (виж по-горе – навикът със свещите е устойчив) ще е от I/TEMS, защото ги 1. са ароматни 2. дълготрайни са 3. производителите са малка компания и влагат старание и творчество.

 

Философията Reuse Recycle Reuse

Последните години и особено 2020 постави въпроса за ненужните вещи и консуматорството, което беше обзело и все още държи голяма част от хората. Минимализмът постепенно се превръща в новото черно, Мари Кондо мина своя зенит, а с всяка година забелязвам, и в дъщерите ми, за по-разумно използване на ресурсите, които имаме и ценене на истински личните подаръци. Групите за продажба и подаряване на дрехи, книги и т.н. и изобщо това вторично използване на вещите ми се струва възхитително.

Да не се задръстваме с излишни вещи и е философия на изобилието, защото ако това, което имаме, е достатъчно, значи сме щастливи.

Но да се върна на двата материала, заради които и аз реших да се включа в темата. Годината беше такава, че доведе до по-голямо внимание върху разходите, които не могат да поемат; да внимават повече или да се съсредоточават върху основното. За други ситуацията подейства по-дисциплиниращо и започнаха да оценяват истински важните неща и преминаха към това да не се поддават на гъдела и изкушенията за пазаруване. За една отделна група периода доведе до свръхконсуматорство (дори на дребни продукти, човек може да прекали с покупките и в магазин „всичко за 1 лев“), което също е реакция на кризата.

В The Guardian някои от тези 10 брилянтни идеи не са толкова брилянтни, но посоката е важна. Ако човек подарява личното си творчество е добре да прецени дали то би се оценило от другия. Затова и идеята за картонена чиния или венец не ми се струват подходящи чак толкова.

 

Списък на някои неангажиращи и приятни подаръци,

които да не бъдат заточени в  шкафове, докато хората кога е точното време кога да ги изхвърлят (без да броим класиката… ароматна свещ ;), подходящо и за такива получатели, „които си имат всичко“

 

  • Домашно направени бисквити, целувки (кой може да откаже целувки, които отвътре са на „дъвка“), паста, сладко и т.н.
  • Подвариант: буркан със съставките за бисквити или други сладкиши и рецептата, закачен за него. По едно време бяха популярни и може да изглеждат красиви (линкове към варианти едно и две  за вдъхновение)
  • Чай или кафе – билков или по-специфичен за любителите на specialty продуктите
  • Луковици или семена за растения (ако получателят не е убеден, че убива с поглед растенията и никога няма да му се получи да отгледа някое)
  • Крафт-шоколад (класика)
  • Ваучер за услуга или продукти, която получателят така или иначе (ще) ползва с удоволствие (миналата година получих ваучер за Сторител например) – тук са всякакви видове месечни и годишни абонаменти, фотосесии, курсове и т.н. (от Udemy до фотографски), книжарници и т.н.

Ако в коментари се появят и други идеи в този стил, подходящи за подаръци, ще ги допълня.

Да подаряваме с умереност и за доставим удоволствие на другите е специфична задача, а в днешно време – още повече, защото идеята на празника е да ни е приятно, не да се разорим или да се разочароваме. Или просто да мине.

 

 

Бележка: нито една от споменатите услуги или продукти не е спонсорирала поста

 

 

Още по темата

Сайтът на The Minimalists

Photo by Suzy Hazelwood from Pexels
.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разяждащата вина, когато мислите, че сте заразили някого

В случая конкретно ще разглеждам вината за зараза с Covid-19, не страха от заразяване от други заболявания, които следва да бъдат тълкувани и изследвани отделно.

 

Страхът и самообвиненията, че неволно са били заразени близки хора са много тежки и са специфични за настоящето, в сърцето на пандемията. Някои от хората, които живеят с тази мисъл, дори не са болни, но само мисълта, че те могат да са причина обичните им да се заразят ги смразява повече от страха как ще прекарат те лично болестта – леко или тежко. Част от тези емоции може да произтичат от факта, че хората понякога отиват към самообвинения за ситуацията, в която всички нямаме контрол.

Дори когато човек не е знаел, че има Covid, но близък се е заразил – с по-висока вероятност от него, се наблюдава тревожност и чувство за вина, дори срам и безнадежност. Нека отбележим, че въпреки че често пъти е невъзможно да се проследи пътя на заразяването, това колкото и да е повтаряно от другите не не помага, когато си бил в контакт с възрастен близък или друг, макар и млад човек, при който боледуването не минава леко.

Чувството за вина често се базира на предположението, че вие сте заразили другия човек. Но това предположение може да е грешно. Когато сме обзети от вина е възможно да вярваме на неща, които не са истина и това да изкриви как приемаме реалността и това да доведе до негативни усещания. Covid-19 e силно заразен и причината за това е, че човек може да е болен и да няма симптоми, поради което потенциално всеки може да заразява, без да знае, че е болен.

И в случай, че сте заразил и сте от малкото хора, които са се срещали със заразения – тогава въпроса ми към вас би бил – знаехте ли, че сте болен/a тогава, когато се срещахте? Да оценяваме поведението си в миналото спрямо реалната информация, която сме имали, а не тази която имаме в момента, е от малкото начини начин, по който да не се самонаказваме за поведенията си.

 

По-важно от всякога е да се съсредоточите върху своето лично емоционално здраве.

 

Често пъти в такива случаи хора са склонни към свръхгенерализиране – т.е. да си повярвате, че сте немарлив/а само заради това, което сте е случило – или друг да ви обвини, че сте безотговорен, генерализирайки цялостното ви поведение (от раждането до сега).

  • Чувството за вина води до симптомите, свързани с тревожността, стреса и депресията, а именно: промени в съня и/ли безсъние;
  • промени в апетита – или липса на апетит, или стресово хранене (преяждане или липса на апетит);
  • липса на интерес към дейности, на които преди сте се радвали;
  • невъзможност за концентрация

Какви са начините за справяне с угризенията, че сте заразили близък – независимо дали семейство, приятел или колега?

Един от начините да се справите с вината е да споделите мислите си, да я извадите на открито – пред заразения или пред други близки. Това означава да споделите своето съжаление действително, не само на ум първо и второ – да сведете до минимум щетите, причинени от действията ви. Ако не можете да направите нещо, което да повлияе пряко на хората, които мислите, че сте заразили, помогнете на някой друг, който има нужда. Самонаказанието не помага на никого, включително на вас самите.

Крайната цел е да стигнете до прошката. Чрез нея можете да продължите напред – и тя не е за да се оправдаете, да се извините или забравите, а онзи етап, който дава възможност да продължите напред. Вината е естествена емоция и изпитването й е знак, че имате съвест. Но в момент като настоящия е възможно да се натоварвате с повече вина, отколкото е ваша. Затова и да наречете с други емоции вината (обич?) може да помогне, освобождавайки дигите на енергията на мисленето.

Тук идва промяната на начина, по който представяте историята. Историите, които си разказвате – и начинът, по който формулирате изреченията – имат голяма разлика в това как се чувствате. Сравнете:

„Виновен съм, че заразих, въпреки че направих всичко, което можех“

с

„Направих всичко, което можах но те се заразиха“.

Тази рамка, ако съдържа верни твърдения, може да намали вината ви само през промяна на разказа.

Проявете самосъстрадание. Как се случва това? Един работещ начин да практикувате самосъстрадание е да се запитате: „Какво бих казал на приятел, който преживяваше същото?“. Чуйте разликата с това, което бихте казали на друг и това, което казвате на себе си. Проявата на самосъстрадание към себе си, отказването от суровата самокритичност и да се научите да бъдете по-добри към себе си е един от многото ключове към по-добро психично здраве.

Говорете – с приятели, групи за самопомощ, специалист в областта на  психичното здраве. Говоренето, дори да изглежда безцелно или повтаряне на едно и също, реално ни помага да го осмислим случилото се и как да си възвърнем контрола върху емоциите си.

 

 

 

Photo by Karolina Grabowska from Pexels

За хоризонтите в това странно време с Момичетата от града

През март и април имах такива моменти, в които се чудех дали нещата, които говоря или пиша, не остаряват след всяко развитие на действието.

В това интервю с Момичетата от града обаче обсъждаме кардинални теми и онова, което можем да направим в момента. За задачата ни през 2020, за теста, която годинат ни предостави… кой е очаквал?

 

Photo by Johannes Rapprich from Pexels

В „РазЛИЧНИТЕ истории“ на Ladyzone.bg – домашното насилие

В „РазЛИЧНИТЕ истории“ – 10 години от създаването на ladyzone.bg тази седмица темата е домашното насилие. Може да видите цялото предаване Тази неделя по bTV в този линк

Защо жертвите са тези, които прикриват насилието, може да прочетете и в статията в Ladyzone.bg.

Страхът поражда патологично поведение, което впоследствие ще послужи за оправдание на агресията. Жертвата реагира обикновено бурно и объркано. Каквото и да предприеме, каквото и да направи, всичко се обръща срещу нея. Целта на преследвача е да я изкара от релси, да я разстрои напълно и да я принуди да направи грешен ход.

 

 

 

 

 

 

Photo by Karolina Grabowska from Pexels

Как да имаме мотивация в тези времена (ноември ’20), втора вълна на ковид

Чуйте разговора с Пролет Велкова в Кой говори? по Дарик Радио, в който разглеждаме онези 7 начина, по които да стимулираме себе си в състояние на пандемична умора – за красивото и не само, може да чуете в линка

 

 

 

 

.

Photo by cottonbro from Pexels

Телевизионни психотерапевти (Никол Кидман влиза в роля)

Новият мини-сериал на HBO Отмяната (The Undoing) с Никол Кидман започва със светско-тихия й живот като психотерапевт в Манхатън. Нейната строга, студена красота и стилният й кабинет дават сериозна заявка за превръщането й в новия любим психотерапевт „по телевизията“, но за съжаление сериалът е криминално-психологически, а не психологически.

Уви – Никол Кидман би била интересна за наблюдение – поне колкото Габриел Бърн в In Treatment (Психотерапия) (отново по HBO). Първите сезони на Психотерапия бяха много силни, а има епизоди, които понякога се пускат и на студенти за обсъждания. Аз така и не се научих да гледам този сериал за удоволствие – във всеки момент имах чувството, че трябва да следя процеса на срещата и затова, когато Отмяната продължи в криминалната линия си отдъхнах – може би защото не съм криминален следовател.

Отмяната хем е претрупан с всички любими клишета – Манхатън, богаташи със стари пари, частни училища, приятелки с вечно изправени коси, Доналд Съдърланд с дълбокия си глас и Хю Грант като партньор с очи на ирлански сетер, хванат да краде, хем мини-сериала хлъзва опитния зрител да си повярва какво ще се случи, за да установи на завоя, че гледката е друга  – не очакваната. Сложете го в списъка си за гледане.

Отмяната е по HBO и HBO Go през октомври, в линка може да видите трейлъра към сериала.

 

Няколко телевизионни психотерапевти, без да съм изчерпателна:

Габриел Бърн, както споделих, е добър „колега“ в In Treatment, но супервизорката му Даян Уиист, също заслужава внимание.

Отново HBO – Семейство Сопрано и д-р Мелфи (откъс от сесия)

Наоми Уотс в Gypsy. Гледах първия епизод и не продължих, не успя да ме убеди.

И за десерт – сесията на Кевин Костнър с дъщеря му Моли (Джесика Частейн) в Принцесата на покера (Molly’s Game, 2017)

Самостоятелността на всяка цена е отговор на травма

Невъзможността да получиш подкрепа от другите е отговор на травма.

Думите „Нямам нужда от никого, просто ще го направя сама“ е тактика за оцеляване. То ви трябва, за да предпазите нежното си сърце от злоупотреба, пренебрежение, предателство и разочарование от онези, които не биха могли да бъдат до вас – от родителя, който отсъства по избор или поради обстоятелствата, че работи на три работни места, за да се грижи за вас;  от партньорите, които предлагат сексуална близост, но не предлагат безопасно убежище, което да пази сърцето ви; от приятелствата, които са ви взимали повече, отколкото давали; от всички ситуации, когато някой ви е казал „ще съм до теб“, а след това ви е изоставил.

От лъжите. Предателствата.

По пътя сте разбрали, че просто не можете да се доверявате на хората или че бихте могли да се доверите на хората, но само до определен момент.

Ултранезависимостта е проблем на доверието.

Научили сте, че ако не се поставяте в ситуация, в която разчитате на някого, няма да ви се наложи да се разочаровате?

Може дори да сте били умишлено научени на тази стратегия за защита от поколения от наранени жени, живели преди вас.

Ултранезависимостта еначинът, по който хората се предпазват от разбиването на сърцето.

Така че, вие не вярвате на никого и не си вярвате, че може да преценявате хората.

Да се ​​доверявате е да се надявате, да се доверяваш е уязвимост.

„Никога повече“, сте се зарекли някога.

Но без значение как го наричате и дали го демонстрирате гордо, за да изглежда, че това независимостта ви е онова, което винаги сте искали, всъщност това е вашето ранено, белязано, разбито сърце зад защитна тухлена стена.

Непробиваема стена. Никой удар не може да те нарани. Но любовта не влиза.

Крепостите и броните са за тези, които вярват, че са в битка.

Това е реакция на травма.

Но травмата, която е споделенена, е травма, която може да бъде излекувана.

Имате право да бъдете подкрепени.

Имате право на истинско партньорство.

Достойни сте за любов.

Вие сте достойни да пазите сърцето си.

Достойни сте да бъдете обожавани.

Вие сте достойни да бъдете ценени.

Достойни сте някой да каже: „Почини си“ и да ви остави да си отдъхнете.

Достойни сте да получавате.

Достойни сте да получавате.

Достойни сте да получавате.

Достойни сте.

Не е нужно да печелите.

Не е нужно да се доказвате.

Не е нужно да се пазарите.

Не е нужно да се молите.

Достойни сте.

Просто, защото сте.

Автор: Jamila White, Psychic & Life Coach

Photo by picjumbo.com from Pexels

Социалните медии – с удоволствие и мярка (и без депресия, моля!)

Наскоро публикувах материал за препоръките за хранене при деца и тийнеджъри с цел намаляване на риска от наднормено тегло и затлъстяване.

Говорейки с родители по тази тема, фразата „невъзможно“, беше употребена най-вече за времето, което се препоръчва за прекарване пред таблетите и телефоните.

Половин час?!  Само половин час детето да е онлайн?!

Иначе оптимистични родители просто не си представяха как биха могли да вземат телефона от детето си без прилагане на груба сила, водно оръдие и други методи, които са по-характерни за жандармерията, отколкото за средностатистическо семейство в категорията „добро“.

Лошата новина: това е лоша новина.

Родителите потъваме и се проваляме в битката за мозъците на децата си и постепенно им даваме наркотик, който самите ние употребяваме, нещо като алкохола преди Сухия режим или цигарите през 50те. Социалните медии и смарт устройствата са едно от най-интересните и променящи открития на последните 30 години, но за съжаление са и едно от най-опасните, защото дизайна им води до пристрастяване, а светлината от тях стимулира повече от колкото ни е нужно. На първо място (както се казва и в документалния филм по Netflix The Social Dilemma) проблемът е, че те ни „закачат“ за едно от първичните ни, животоспасяващи действия – присъствието в група – то е именно онова, заради което сме оцелели като вид – племето, семейството, рода…

И когато сме закачени да принадлежим, когато определим своето племе, постепенно започваме да влизаме в заблуди…

Една от най-големите разлики в живота на настоящите тийнейджъри, в сравнение с предишните поколения, е, че те прекарват много по-малко време в лични, офлайн отношения с връстниците си и повече време са заедно онлайн, главно чрез социалните медии. Проблемът? Проучванията са установили категорично депресията и времето, прекарано във Facebook от юноши, са пряко свързани. По-важното е, че симптомите на голяма депресия са открити сред онези, които прекарват по-голямата част от времето си в онлайн дейности. Друго проучване оценява половите различия в асоциациите между употребата на социални медии и психичното здраве и се установява, че жените са по-пристрастени към социалните медии в сравнение с мъжете…

Дори да знаете, че снимките на почти всички са манипулирани (по-голямата час от телефоните имат не само филтри, но и начини за удължаване на лице, филтър за тен и т.н.), което води до огромна несигурност за външния вид. Допреди десетина години малцина можеха да си позволят професионален ретуш на снимките и просто се снимаха отдалеч, докато сега всяко момиче може с достатъчно време и обикновен телефон да намери точната поза и ъгъл да изглежда добре по “новите стандарти”. И момчетата не са пожалени. Само Алиша Кийс продължава да протестира, показвайки се по кожа, без фон дьо тен, но май няма кой да я забележи.

Изобщо какво правят „другите“ стана достъпна и в конвертируема валута – вече не само звездите, но и непознатите стават звезди на деня – но и кой уважаващ себе си инфлуенсър или обикновен човек би сложил снимка, на която личи, че днес е ужасно тъп ден, в който хич не му се става от леглото; чувства се като банкнота от 2 лв (вече изтеглени от обръщение и превърнати в монети, износени и смачкани). И така в края на деня повечето от нас са видели толкова красиви, усмихнати лица, стегнати и енергични тела, че нищо друго не остава на мнозина, освен да си мислят, че са пълен провал и затова поне една усмихната снимка (кой да знае, че е от немайкъде) се пуска, с филтър и т.н. Има изключения, разбира се – някои  перманентно кисели публични фигури.

И така отиваме към невидимия с просто, невъоръжено око

Проблем 1

Когато хората не се гледат очи в очи с други хора, това води до нарастване на психичните проблеми и това води до тревожност и депресия. Има данни за това. В последните 10 години има само едно изследване (от 2012та), което не прави връзка между ползването на социалните медии и депресията – и то е сериозно атакувано за използваните в него инструменти.

Проблем 2

Ако човек твърде много се занимава с външния си вид, пропуска факта, че от него не зависи въртенето на Земята и си отглежда нездравословен нарцисизъм, от който се развалят отношенията му с другите хора. Когато повечето време се използва за създаване на образ на живота онлайн, това буквално краде от времето, в което човек реално прави нещо (дори да е например гледане на филм) или просто да мисли. Доброто старо мислене, мечтаене и планиране, са в някаква степен загубени сякаш за мнозина в преследването на следващото нещо, което трябва да се направи, следващата снимка, която трябва да се направи, по калъпа на инфлуенсърите, а именно мисленето е онова, което помага на човек да израстне като личност, сам за себе си, без това да може да се види в снимка, но се усеща в ежедневието като самочувствие и по-добра самооценка.

Проблем 3

Сравняването с живота на околните е нездравословно занимание (дори самоубийствено).  Едно проучване разглежда механизма на сравнение при постовете на други хора и установава, че човек си прави всеки път оценка дали е по-добре или по-зле от тях. Оказва се, че и двата вида сравнения карат хората да се чувстват по-зле, което е изненадващо, тъй като в реалния живот само сравненията нагоре (усещането, че друг човек го има по-добре от вас) кара хората да се чувстват зле. Но в света на социалните мрежи изглежда, че всякакъв вид сравнение е свързан със симптомите на депресия. Цикълът изглежда така – колкото повече гледаме социалните мрежи, толкова по-често се сравняваме с другите и тъй като каквото и да видим, това не ни прави щастливи от една страна, а от друга – самите медии ни пристрастяват да скролваме и скролваме, ние не можем да се откачим от собствената си депресия, която се развива там. Естествено, производителите на оръжие не може да бъдат обвинявани в убийство. Но и друго е важно – не носете оръжие, ако сте в лошо настроение (т.е. не стойте твърде много или изобщо, ако ви е зле) или просто не стойте със заредени муниции (не следете хора толкова, колкото медии).

Проблем 4

Самочувствието е важен фактор за психичното здраве и ако то е ниско, това води до сриването на качеството на живот. Ако човек забележи, че непрекъснатото сравнение с другите, което е неминуемо при разглеждане на визуални социални медии като инстаграм и фейсбук, тогава е редно да мине на диета… към тях или поне към тези постове, които са токсични за него.

От друга страна социалните медии са много полезни, за научаване на новини и т.н., затова ограничаването на една част и поддържането на тази, която помага за по-добър живот е може би, златната среда. Хората с високо ниво на самочувствие са по-малко склонни към това негативно въздействие на използването на социалните медии, а жените, които използват социалните медии по-често са склонни да имат по-високи нива на недоволство от тялото си, след престой в тях. В крайна сметка използването на социални медии може да окаже значително влияние върху появата на хранителни разстройства (Best, Manktelow, & Taylor, 2014; Woods, & Scott, 2016).

Проблем 5

Нарушена концентрация – друго нещо, нарушено от социалните медии, е процесът на изпълнение на домашните и други задачи, които изискват концентрация. Това само по себе си води до по-високи нива на стрес, прекъсване на процеса и от своя страна задачите отнемат повече време, което пък намалява свободното време, включително и за физическа активност.

Проблем 6

Недостиг на сън – някои от начините, по които използването на социалните медии влияят на настроението са косвени. Например, един от най-честите фактори, допринасящи за депресията при тийнейджърите, е липсата на достатъчно сън, което може да бъде причинено или изострено от социалните медии. Изследванията показват, че 60% от юношите гледат телефоните си през последния час преди сън, а светлина от електронните екрани вреди на качеството на съня. Пък и „само 5 мин да видя едно нещо“ се превръщат в час – по-точно час минус от нужния сън за добра почивка, което води до трудно фокусиране.

И какво тогава?

Проучване на Университета в Пенсилвания от 2018 г. установява, че намаляването на използването на социални медии до 30 минути на ден води до значително намаляване на нивата на тревожност, депресия, усещането за самота и проблеми със съня.

Ако забележите у себе си или близък симптоми на необяснима тревожност или депресия, освен всичко останало, което се случва през 2020, наблюдавайте дали не сте в (зло)употреба на социални медии и се опитайте да ги ограничите. Приложенията за премерване (понякога и вградени в телефоните) ще ви ориентират – за сведение – над 6 часа е недопустимо много. И тук начините за намаляване на стреса стават необичайно елементарни – приучаване телефона да бъде изключван за по-дълги периоди от време – мобилният интернет и телефона изцяло; махне на ненужните нотификации; въвеждане на лично правило проверката „какво става по света и у нас“ да бъде на поне 15 или 30 минути, още по-добре и на по-дълго; правило изобщо да не си гледате телефона, когато се срещате с някого на живо.

Защото какво имаме друго, освен настоящето, и ако то изтича с всеки безсмислен скрол, който води до негативни усещания, дали не е по-добре да вземем живота си, гиричките или книгите в ръце. Просто за разнообразие.

Още по темата

Има ли зависимост от социалните медии, материал на Forbes

Статия на The Guardian за влиянието върху детското психично здраве и още една, в същия вестник, за мнението на британските психиатри

Photo by Julia M Cameron from Pexels

Под светлините на болката и славата

Този пост е провокиран от книгата на Клаудия Клауб „Анди Уорхол имаше Синдрома на Плюшкин“ (*синдром на Плюшкин, силогомания или патологично събирателство се характеризира с трупане на вещи, без нищо да се изхвърля) и е адаптация на основното описано в нея. Препоръчвам я на всеки, който се интересува от някой от тези личности и/или разпознава части от себе си в тях като алтернативен начин да погледне поведението си отстрани.

 

Тяхната известност ги прави уязвими. Уязвими, защото поведението им буди повече от обичайния интерес. Книгата на Клаудия Клауб обаче е написана с емпатия и още от началото тя поставя въпроса за етичността на историческата психиатрична „диагностика“, като съм съгласна с нея, че стига да е направено с разбиране и професионализъм, тези материали могат да спомогнат за разбирането и махането на стигмата от психичните болести, както и разбирането на някои исторически събития през медицинското им обяснение (тук като местен пример ще дам предполагаемият инфаркт на цар Калоян, довел до оттеглянето на българските войски от обсадата на Солун).

Медицинският университет в Мериленд ежегодно има конференции, посветени на известни личности и техните болести (нека го наречем изследователски интерес, не клюкарстване), но именно там може да бъде говорено за някои прояви, будели неразбиране в съвременниците им, като в поведението на Моцарт (дължащо се на биполярно разстройство, синдром на Аспергер и синдром на Туре), най-вероятно. Синдромът на Туре е нещо, за което днес Били Айлиш споделя и сама. Има данни, че музикантите и психичните болести вървят заедно, като в неврологични изследвания се вижда това на мозъчно ниво (увеличено сиво вещество в зоната на Брока например).

Мисля, че принцеса Даяна е направила повече от всяка друга публична личност за разпознаването и терапията на булимията. В интервюто й за предаването на BBC1 Панорама през ноември 1995та тя за пръв път споделя за състоянието си и връзката с депресията и отношенията в партньорството. Но булимията е с нея от дете – нейните родители се разделят и не само тя, но й сестра й Сара страда от хранително разстройство. „Важен е фактът, че в някакъв период от живота си и Сара, и Даяна са страдали от болести, свързани с поемането на храна —
съответно анорексия и булимия. Тези болести са в основата на плетеницата от сложни взаимоотношения между майка и дъщеря, между хранене и тревоги и, казано на жаргон, на „зле действащ” семеен живот. Както смята Даяна: „Родителите ни бяха заети да оправят живота си. Помня как майка ми плачеше, а татко никога не говореше с нас за това. Никога не ни се позволяваше да задаваме въпроси. Твърде много бавачки. Всичко беше толкова несигурно.”, разказва тя пред Андрю Мортън в книгата „Даяна, нейната истинска история“. Клаудия Клауб справедливо отбелязва в своето изследване „Няма доказателства, че едно отрицателно преживяване води до хранително разстройство, но премеждията в началото на живота могат да увеличат уязвимостта на детето.“

Може би най-добрата книга, която съм чела за Мерилин Монро е тази – Поверително и лично от Мишел Морган (моята изчезна нанякъде, така че ако някой познат или приятел си спомня, че съм му я дала, моля да ми я върне). Нейната сложна съдба включва изоставяне в детска възраст, семейна предиспозиция към психични болести и труден живот. Красотата й заслепявала и таланта й, в голяма степен според мен е подценен, заради външното. Може би и заради това, често пъти тя се чувствала празна отвътре. Невъзможността й да поддържа стабилни отношения с хората е друга проява на липсата на константна родителска грижа. Това довело до дълбока травма и в писмата си тя споделя „Често се чувствам самотна и искам да умра“. Нейните симптоми, промяната на настроения и импулсивност се свързват от експертите с граничното личностово разстройство. „Никой не е могъл да я разбере. Монро беше образец на противоречие. Тя обичала деца и отчаяно искала да бъде майка, но се смята, че е направила няколко аборта. Тя била въплъщение на живота, красотата и чувствеността, и въпреки това се саморазрушавала
и имала самоубийствени мисли. Съществуват големи различия в начина, по който тя се възприема и как са я приемали другите. Била ли тя манипулатор, злоупотребящ с привилегиите си на звезда? Или е била използвана от алчената холивудската индустрия, експлоатираща я за пари? Добра актриса, или жена, наета само заради външния си вид? Шматка или проницателна? Жертва на сексуални стереотипи или изпревалила времето си феминистка? Зависи от кого питате. Ясно е, че Монро страдала от трудно психическо страдание. Нейните симптоми включвали чувство на празнота, разделяне или объркване в идентичността й, изключителна емоционална изменчивост, нестабилни отношения и импулсивност, която довела до пристрастяване и вероятно самоубийство – всичко това са характеристики, описани в учебниците като гранично личностово разстройство. „Гранично“ в този контекст не означава „маргинално“ или почти. Думата датира от фройдистката епоха, когато нюйоркският психоаналитици го използват за обозначаване на пациенти, чиито симптоми се крият на границата между два лагера на психологическото: невроза (депресия и тревожност) и психоза (шизофрения и налудно разстройство). Установено е, че граничните пациенти са много унили понякога, ключов симптом на депресия. Като хората с шизофрения, те често имали нереалистични идеи и са склонни да бъдат параноични. Те показват и черти на асоциалност със своетоимпулсивно поведение и нежеланието им да си сътрудничат. „Малко от това и малко онова, но нямат център “, казва д-р Джон Гундерсън, а професор по психиатрия в Харвардското медицинско училище. Те не попаднат в никоя друга диагностична категория.“ И до днес граничното разстройство на личността е слабо разбрано от обществеността и дори от специалисти по психично здраве, които често го бъркатс депресия и биполярно разстройство. За пациенти чувствата на разочарование, гняв и празнота ги карат да консумират, докато търсят облекчение, често напразно. Мерилин
Монро прекарана краткия си живот в търсене на лечение, но не е имала шанс да го намери“, пише Клауб.

Чарлз Дарвин, великият учен е страдал от социална тревожност и панически атаки. Хроничната му тревожност била за всичко – работа, здраве, състоянието на децата му и така, цял живот. Гениалният руски писател Фьодор Достоевски бил хазартнозависим през целия си живот. Албърт Айнщайн от дете проявявал особености, които днес биха били повод да бъде диагностициран в аутистичния спектър. Хауърд Хюз е от фигурите, които се появяват във всяка документална проза, свързана със средата на 20ти век – милионер-предприемач със замах и продуцент, неговият живот е белязан от обсесивно-компулсивно разстройство, а разпадането му като личност е тема на Авиаторът – филм на Мартин Скорсезе, в ролята на Хюз е Леонардо Ди Каприо. Днес може да си мечтаем да колекционираме Анди Уорхол, но и Анди Уорхол бил неуморим колекционер – събирал всичко, буквално всичко – кутии с празни шишета от лекарства, брошури за супермаркени и купувал „като луд“.

 

Още по темата

Реч на принцеса Даяна за хранителните разстройства

Транскрипт на интервюто на принцеса Даяна от 1995

 

 

Снимка: Pixabay

Тревожност + алкохол + жени (може и в обратния ред)

Алкохолът е част от културата на човечеството от хилядолетия. Когато говорим за алкохол изниква сянката на алкохолизма, на отричането, на „не приличам на това“. В този пост искам да обърна внимание на онзи деликатен момент, в който той се използва за туширане на тревожността, но вместо това става счупена патерица – не помага за решаването й, но пък води здравословни рискове не толкова заради количествата, колкото заради честотата на употребата му.

А в момента броят на жени, които го използват, расте навсякъде по света, т.е. това не е проблем на отделна държава, а е повече свързан с времената и пола.

Докато общото мнение се лашка между „пияна жена, весела къща“ и „няма нищо по-лошо от гледката на пияна жена“ се случва нещо по-тихо и сякаш незабележимо – няколко поколения жени използват алкохола за… валериан, глог и мента, без да знаят скритата му цена, която ще „платят“ след години.

Алкохолът е психоактивно вещество.

Звучи много сериозно или като начало на филм на Netfix като UnWell, но може да го преглътнете, ще напиша така:

Чашата вино,

бутилката бира,

или любимия коктейл

въздействат на централната нервна система.

Алкохолът в тях измененя състоянието и води до удоволствие.

Точно промяната в състоянието е онова, заради което тревожността и алкохола се движат заедно, като две приятелки по време на намаленията в мол.

Понякога дори човек не усеща, че е тревожен, а казва че просто „нещо не е както трябва“ и алкохола, но нека да го наречем просто чашата вино, независимо дали на масата в бар, вкъщи докато готви или докато си на телефона, скролвайки безцелно, човек започва да се чувства малко по-добре, точно защото „алкохолът е психоактивно вещество“, при това напълно легално и лесно достъпно.

Изобщо хората, които се чувстват стресирани, са склонни да пият повече от хората, които са по-слабо стресирани. Това е така, защото – факт – алкохолът може да помогне за справянето с такива ситуации в краткосрочен план. Но с течение на времето тази стратегия може да предизвика обратен ефект – особено ако се използва, за да прикрие или се избяга от тревожността или при други трудни чувства. Всъщност изследванията показват, че този метод влошава емоционалното състояние и един от най-големите проблеми е, че никога не се стига до справяне с основните проблеми – тревожността, се връща с отварянето на очите на следващия ден.

Тревожността и алкохола

Според проучвания 6% от мъжете и 13% от жените изпитват някаква форма на тревожност в рамките на произволно посочен 6-месечен период.

Около 20 процента от хората със социално тревожно разстройство страдат и от алкохолна зависимост.

Жените са два пъти по-склонни от мъжете да имат паническо разстройство. Като цяло жените и мъжете показват силни разлики в начина, по който реагират на стрес и в сравнение с мъжете, жените отчитат по-високи нива на стрес, а омъжените жени отчитат по-голям стрес от самотните жени.

Стресът при жените расте с напредване на възрастта, като това се дължи вероятно на по-голямата заетост със семейни задължения.

Жените изпитват също така по-високи нива на безсъние, причинено от стрес, а алкохолът в определени дози спомага на заспиването.

Едно проучване, публикувано в Archives of General Psychiatry, установява, че хората с потвърдени от здравни специалисти тревожни разстройства, които съобщават за самолечение в началото на периода на изследване, са 2 до 5 пъти по-склонни да развият проблем с употребата на вещества в рамките на 3 години в сравнение с тези, които не са се самолекували. Някои изследователи предполагат, че може да има генетична връзка, която влияе на нивото на тревожност и консумация на алкохол на човек. Тези биологични теории предполагат, че определен мозъчен механизъм е отговорен за тревожните симптоми и поведението при пиене.

 

Приема се, че връзката между тревожност и злоупотреба с алкохол е многостранна и се състои от променливи, които си взаимодействат помежду си. Едно от най-разпространените обяснения на връзката между тревожните разстройства и зависимости е т.нар. „моделът на споделена отговорност“. Според този модел, хората, които развиват тревожно разстройство, са изложени на повишен риск от развитие на разстройство на употребата на вещества, като обратното също може да се случи . Факторите, които взаимодействат за създаване на тази уязвимост, включват генетични и епигенетични (от околната среда), така че по-голяма вероятност имат различни взаимодействащи фактори предизвикват различни съпътстващи разстройства.

Т.е. имаме алкохола, който е напълно законно психоактивно вещество и кара хората да се чувстват по-добре, заради което се използва при хубави събития и като асоциации, напълно естествено, той идва да разведри обстановката, когато тя не-е-толкова-ок. Малко данни: има събрани наблюдения, че увеличаването на консумацията на алкохол расте нагоре след катастрофи и природни бедствия. През март световните компании за алкохол и техните дистрибутори отчетоха повишения от типа на 50% увеличение на продажбите на алкохол за една седмица през март на коронавируса в сравнение със същия месец, но миналата години. Още едно сравнение – в държави, в които се пропагандира „сух“, т.е. без алкохол, спрямо януари 2020, през март 2020 имаше до 300% увеличение на продажбите на дребно или т.нар. „ковид ефект“.

 

Как работи „хапчето-чаша вино“

Алкохолът забавя централната нервна система като отпуска мускулите и се отделят химикали в мозъка, които блокират тревожността. Въпреки че първоначално алкохолът помага на отпускането, след пиене, човек може да се почувства още по-разтревожен. Проблемът е, че колкото повече се пие, толкова повече алкохол навлиза и в другите части на мозъка. Например, при хронично и прекомерно пиене може да започнете да се чувствате още по-тревожни или немотивирани и депресирани. Или може да станете гневни и неконтролируеми, за което впоследствие да съжалявате (като да кажете нещо напълно обмислено с години, но крайно неподходящо).

С течение на времето честото пиене може да доведе до там, че дори ежедневния стрес да трябва да се „полее“  и така на човек да му е по-трудно да се справи, оставяйки по-податлив на тревожност и депресия, водейки до порочен цикъл – за да може да се завърши деня трябва се минава през алкохол.

 Накратко, редовното доверие на алкохола за облекчаване на тревожността е хлъзгав наклон. В много от случаите започва да пречи на съня ви – първоначално се заспива бързо от него (т.нар. седативен ефект), но с преработката му, успокоителните ефекти изчезват – дори да не се събудите, това може да намали качеството на сън, а лошия нощен сън води до спадане на тонуса и настроението, понякога и (още)тревожност. Оттам започва порочен цикъл на усещане както на умора, така и надолу. На следващия ден базовата тревожност и новополучената се превръщат в „една чаша, моля“.

Знам, знам. Плоскостта е наклонена, но може да не се усеща и дори никога да не стане 90 градусова. Може би на 5, може би на 10 или 30. Спрямо личните особености такова „пиене“ може да продължи със своето натрупване години и дори да е напълно приемливо и сякаш да не води до някакви здравословни или психични проблеми. Но ще се обърна към тези факти, които по-рядко се знаят.

 

Нежната група

Една особена група, към която не се гледа толкова често са жените – има жени, които използват алкохол за облекчаване на стреса. Това се подкрепя и поддържа от масовата култура, в която чашите на масите между приятелки или жена с вино е толкова срещана и белег на определен стил на живот и навсякъде, буквално навсякъде. Вече има прогнози, че жените може би догонват мъжете по отношение на консумацията им на алкохол, като в по-подробни изследвания (например в Австралия) се оказва, че жените 50+ са единствената подгрупа с нарастващи проценти на употреба на алкохол. През 2016 г. данните показват за първи път, жените в тази възраст са по-склонни да пият рискови количества, отколкото по-младите жени. Наскоро дори Аланис Морисет, икона в музиката на 90те, записа песен със заглавието „Причините, заради които пия“ – …причините, поради които казвам на всички, че съм добре, въпреки че не съм… (линк към песента тук)

Каква е драмата?

  • Алкохолът въздейства върху имунната система, увеличавайки риска от заболявания и инфекции.
  • Алкохолът влияе на настроението, например на тревожността
  • Води до затлъстяване (калориите не са за пренебрегване)
  • Рисковете, свързани с чернодробни заболявания и сърдечно-съдови увреждания са потвърдени и високи
  • Алкохолът се свързва с някои специфични видове рак

За да намалите риска от здравни проблеми, в повечето страни препоръките са:

  • мъжете и жените се съветват да не пият редовно повече от 14 единици седмично
  • да не употребявате алкохол повече от 3 последователни дни, ако пиете до 14 единици седмично

Ако ви се струва, че е трудно или невъзможно… прочетете текста отначало.

14 единици?!

Да, математиката влиза в употреба не само за контролни и класни в училище, но и за такива полезни сметки. Повече за начина на изчисляване на единиците алкохол може да прочетете в линка, но съм подготвила две инфографики – едната за седмичните граници, другата е за алкохолните единици в трите най-често срещани типове напитки (увеличават се с клик върху тях).

 

 

 

 

Как да разберете дали пиете твърде много

Според диетичните насоки умерената консумация на алкохол се определя като до една напитка на ден за жени и до две напитки на ден за мъже. Нездравословната употреба на алкохол може да варира от злоупотреба с алкохол до зависимост. Така че, трябва погледнете както цифрите, така и навиците. Зависимоста е много пъти „способност да контролирам желанието си“, не само количествен показател и повечето хора не пият ужасно много в “тежко пиене”, но имат зависимост. Тук може да се даде линк за ползата от едната чаша италианско вино или значението на ракийката за българската култура, но надявам се, разбирате, пиша за друго – а именно за момента, в който чашата е задължителна, и често има втора или повече. Ако не може да намалите, ако имате усещане, че не може да мине без чаша, тогава, независимо от количеството, е подходящо да се запитате каква е причината.

Ето някои въпроса, чиито отговори може да са ви полезни, за отговор на въпроса – имам ли повече от обичайното използване на алкохол в ежедневието

Използвате ли пиенето, за да забравите или заглушите гласа на проблемите си?

Използвате ли го, за да спрете да изпитвате силни или негативни емоции?

Можете ли да се забавлявате без алкохол в кръвта?

Притеснявате ли се какво биха си помислили тези около вас, ако кажете, че не искате да пиете (днес)?

 

Меринжей на градусите

Не се запасявайте с алкохол. Колкото повече имате в къщата, толкова по-голяма е вероятността да пиете.

Следете пиенето си, водете дневник, ако искате да изчислите колко приемате, защото понякога е „невидимо“ голямо количеството – то просто си се случва спрямо средата и изградените навици. И след като видите какво е количеството, тогава се опитайте да го намалите, а ако не успеете, тогава потърсете помощ, понякога и приятел(ка) с която да го правите може да помогне

Избягвайте кофеина. Пиенето на твърде много кофеин може да ви направи по-тревожни от нормалното. Това е така, защото кофеинът може да наруши съня ви и също така да ускори сърдечната дейност.

Измислете други начини да се справяте с тревожността си. Има по-здравословни стратегии за справяне като упражнение за дишане и намаляване на стреса; гореща вана или душ, слушане на музика или други начини за релакс.

Лекувайте тревожността си. Ако тревожност ви кара да пиете, то ако нея я няма, няма да пиете.

 

 

 

Още по темата

 

 

Калкулатор на алкохолните единици (на английски)

 

Приложение за телефона (на английски) 

 

Преди няколко години имаше кампания във Франция „Къде е Луиз“. Повече за нея в AdWeek и тук,  или изгледайте видеото. Накратко – това е вайръл кампания за несъществуващо момиче, което става постепенно много популярно в инстарграм и едва след като изчезва, последователите осъзнават, че на всеки неин пост тя е с чаша алкохол в ръка. Още в линковете.

 

 

 

 

 

 

 

……………..

Психологически последици от съкращаване на служителите

В съвременния свят за компаниите, инвестирали в намирането на служителите, грижата към тях на работното място, продължава и тогава, когато по икономически причини се налага да се разделят с тях.

Този процес може да е много болезнен и за двете страни, но отлагането му, както и неправилния подход може да има висока емоционална страна за всички, както и да разруши доверието в идентичността на компанията.

Това води създаването в съвременната корпоративна култура на услугата outplacement. Тя е хуманна и практична, като цели запазване на employer branding, но още повече – смекчаване на удара за служителите и практическа подготовка за ReStart на кариерите им.

Какви са психологическите последици от съкращаването на служителите? Целият текст може да прочетете тук

 

 

 

 

Снимка Pixabay

 

 

 

 

=

Книга за смъртта (РЕВЮ)

„Това не е тема за деца“, притеснено казва моя близка, когато й казвам каква е доставката, която чакам.

Отскоро „Книга за смъртта“ на шведската авторка Пернила Сталфелт в каталога на издателство Точица и тези 28 страници попълват една огромна липса – тази на помощ на възрастните да говорят за смъртта с децата, без самите те да използват за опорни точки собствените си детски страхове.

Смело начинание е издаването на книгата на български, но надявам се повече хора да посегнат към нея, когато се чудят какво да кажат по темата на своите деца. Лично аз не си представям как я купувам и ей така си я четем за лека нощ, но определено, когато темата е на дневен ред за дете и родител не успява да намери думите да говори по нея – ще спести неудобството и тревожността на възрастния.

Около петгодишна възраст повечето деца започват да разсъждават двете големи теми на живота, ах тези малки философи! – секса и смъртта. Но ако днес има достатъчно, което да ви послужи и прочетете дори онлайн, както и много добри книги (включително и издадените още през 80те на български на Мари-Клод Моншо Истината за бебетата и Бебе на нулева възраст), то по втората тема мълчанието е оглушително  и вместо за щъркели се говори за звездички, дори на деца в училищна възраст.

Темата за смъртта често влиза през директни въпроси кой кога и как ще умре, които детето задава, например „Мамо, кога ще умреш“, „Аз кога ще умра“ и т.н. и индиректно през страхове, фобии, безсъние и сънища или в желанието винаги да останат малки (това е свързано с вярването им, че малките не умират). Тези, които не искат да говорят по темата, са възрастните, от желание да щадят съзнанието му и тяхната тревожност се отразява на детето като то решава да не ги безпокои по въпроса, заключвайки тревожността в себе си, но най-вече без да е получило успокоението на това да може да сподели мислите си. „Има убедителни доказателства, че децата откриват смъртта на ранна възраст, схващат, че животът в крайна сметка ще бъде унищожен, прилагат това познание към себе си в резултат на откритието изпитват силна тревожност. Основна задача на развитието е да се справят с тази тревожност и детето го прави по два основни начина: като променя вътрешния си субективен опит. Детето отрича неизбежността ни постоянството на смъртта. То създава мит за безсмъртието – или благодарно поглъща митовете, предложени от по-възрастните. Детето отрича и собствената си безпомощност пред присъствието на смъртта, като променя вътрешната реалност“, пише Ървин Ялом по тази тема.

Темата може да бъде провокирана и от смърт в семейството, на близък или дори на домашно животно или умрял червей в детската дори. Когато не говорим за нещо, оставаме във вакума на въображението си и това може да е галактическа самота, когато си дете.

В този момент „Книга за смъртта“ може да изиграе своята роля в демистифицирането на смъртта. В едно от малкото си интервюта авторката казва: „Мисля, че е забавно да пишем за важни неща, но по прост начин. Децата казват такива невероятни неща и рисуват толкова красиви рисунки и обичам да се изненадвам от детските перспективи и начини на мислене. Затова искам да работя с деца и да правя книги за деца. Животът става забавен и вълнуващ по този начин“. Пернила Сталфелт подхожда в темата директно, което само може да спечели едно дете: „Един ден си имаш дядо. На другия може повече да не го видиш. Тогава ти става страшно празно и тъжно“.

Такава остава книгата, откровена, до края – как точно протича погребение, какво се случва след смъртта според различните религии…и на много от възрастните може да им призлее от чувството за хумор и липса на почтителност, но ми се струва, че точно тази щипка типичен детски хумор я прави добра, защото  шегите на 5 плюс рядко са достойни за светски разговор и английския кралски двор, а тази специфика е уловена от авторката. Малко за нея – родена е през 1962 г. През 1997 г. тя получава най-важната шведска награда за илюстратори, наградата Елза Бесков, за първата си детска книга. „Книга за смъртта“ е била номинирана през 2001 г. за наградата на немската литература за младежи. Работи в Музея за модерно изкуство в Стокхолм.

Настоящи насоки за превенция на затлъстяването по време на детството и при подрастващите (КРАТКА ВЕРСИЯ)

Това е съкратената версия на препоръките за хранене, физическа активност и консумация на медии (включително и социални), взети от статията Current Guidelines for Obesity Prevention in Childhood and Adolescence  и по-точно таблици 2  и 3 Дългата версия също е публикувана в блога ми.

За много родители тези препоръки ще се сторят невъзможни, не само в частта консумация на медии. Разбирам го, и аз съм родител и ми е трудно да жонглирам от една страна с това, което знам – и от друга, това, което се поднася на децата от средата. Без обществено движение по темата всеки един поотделно ще му е трудно за постигне много. Вярвам обаче, че колкото повече хора знаят какви са съвременните препоръки, защо са такива, толкова повече капки ще капят, докато не прелеят и някой ден се само ние като отделни хора, но ще се стигне до промяна на средата, защото нейното значение не може да бъде подценявано. Все пак допреди някакви си 20 години хората масово шофираха без колан, а днес е по-скоро изключение… А тук става дума за нещо много по-сериозно – здравето на всички. Здравето има лично измерение – дали ти си здрав, дали са здрави близките ти. Здравето има обаче и по-голямо измерение – колкото сме по-здрави като общество, толкова по-малко пари ще вадим от джоба си (от тези, невидимимите, данъците и налозите) и ще има по-голям шанс всеки от нас да има по-качествен живот. Хората сме социални – гледаме се един друг и заради това е колкото лесно, толкова и трудно да поддържаме добри навици – а когато изборът на вредна храна и липсата на много места за спорт (ето Витоша, която гледа над 1,5 милиона човека е практически в лошо състояние спрямо потенциала за приеме хора), а въпреки откритите фитнеси в някои места, има още много което да се направи за онова, което преди време се наричаше „масов спорт“. Но не само той – политики в областта на храненето на децата на местата, където те прекарват голяма част от детството си – и по-специално училищата, в които достъпа до вредни напитки – а подчертавам напитки, защото именно те в голяма част от случаите прецакват режимите за хранене и дават излишни калории, които не могат да бъдат изразходвани и се превръщат в наднормено тегло. 

Социалната изолация и онлайн обучението също имаха своя лош ефект върху всички нас и тепърва ще видим какво се случва с тихата пандемия, каквото е затлъстяването. Ефектът от него ще видим след години – и той ще е тежък. Това предизвиква все повече страни да обявят „война“ с него. Великобритания има известни крачки, които още са в сферата на говоренето и споровете, но е ясен пътя, особено след като се оказа, че затлъстяването има значение за заразяваването с ковид; Германия работи по въпроса като част от политиката за намаляване на диабет (тип 2), който е влияе много от начина на хранене, теглото и физическите упражнения (в края на текста повече информация); а понякога и компаниите сами предприемат мерки в полза на обществото. Напълняването не е предопределено генетично, а човек, ако е в обезогенна (водеща до напълняване) среда, той качва килограми, което впоследствие влияе пряко на здравето и качеството на живот.

Защо точно при малките деца това е важно? От една страна навикът е „втора природа“, но на първо място – ранното затлъстяване води до трудното му преодоляване в по-късна възраст и затова, отчитайки и семейните предиспозиция, в момента е важно децата да се научат да се хранят така че да имат не най-слабото, не най-красивото, а най-здравото тяло, което гените им са предопределили да имат.

 

КЪРМАЧЕТА И ДЕЦА В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Хранене

  • До 1-годишна възраст детето трябва да започне да се храни, седнало, заедно със семейството си
  • Да му се дава възможност да опитва нови здравословни храни
  • Да се създаде добра среда за хранене (напр. положителна атмосфера, без външноразсейване: напр. TV, телефон)
  • Разнообразна диета с много напитки (вода или неподсладени напитки (тук се имат предвид сокчета, дори натурални, дори само за вкус), както и такива без захар.
  • Растителни храни (зеленчуци, плодове, картофи, пълнозърнести храни и продукти)
  • Ограчаване на животинските продукти до препоръчаните от педиатрите (мляко и млечни продукти, риба, яйца)
  • Много ограничена добавена захар и сладкиши
  • Внимателно наблюдение на съдържанието на захар в храни и напитките

Физическа активност и спорт

  • За деца 3–5 години: поне 60 мин. структурирана физическа активност ежедневно
  • По-малки от 3 години: От 60 мин. до няколко часа неструктурирано физическа дейност; ограничете неактивността до по-малко от 60 минути (т.е. да не се гледа тв или друго занимание повече от този период без движение), извън съня
  • Училищна възраст: минимум 60 минути от умерена до интензивна физическа активност ежедневно или поне 10 000 стъпки на ден
  • Подрастващи: минимум 90 минути от умерено до интензивно физическо активност ежедневно или поне 10 000 стъпки на ден
  • Придобиване на основни двигателни умения като основа за бъдещи физически умения, сръчност и активност

Медии (тв, телефони и таблети)

С всеки допълнителен час консумация на телевизия разпространението на затлъстяването при децата се увеличава с 2% [30].

  • Без телевизори в детските стаи
  • Ограничаване достъпа на медии и спрямо възраст
  • За деца до 3 години: 0 минути
  • За деца  3–6 години: 30 минути максимум

УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Хранене

  • Разнообразна, балансирана диета:
  • Вода или подсладени напитки без захар
  • Разнообразни растителни храни (зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни) продукти, картофи)
  • Много ограничени захар и сладкиши, съобразени с възрастта размери на порциите
  • Ограничаване или премахване на подсладени напитки
  • Без дребни неща за хранене между храненията
  • Създаване на здравословна, балансирана програма за училищно хранене

Физическа активност и спорт

  • Дневна физическа активност от поне 90 минути (възможно и в периоди от 15 минути за издръжливост и интервални тренировки)
  • Минимум 12 000 стъпки на ден
  • Ограничаване на заседналата активност до максимум 2 часа на ден

Консумация на медии

  • Ограничаване на потреблението на медии, както и заседналото свободно време според възрастта:
  • За деца 7-11 години: максимум 60 минути; над тази възраст 120 максимум

 

 

 

Още по темата

Цялата статия в блога, превод на Current Guidelines for Obesity Prevention in Childhood and Adolescence.

Килограми не се свалят с обиди (за родителите, на които им идва да кажат нещо гадно)

Здравен профил на България 2017 на Европейската комисия

Германският парламент припозна затлъстяването като хронично заболяване през месец юли 2020. Това се случва в в контекста на новата цялостна национална стратегия за диабета. В официалното изявление затлъстяването се признава като една от първопричините за диабет и се отправя призив за признаване на затлъстяването като заболяване.  Из речта на Александър Краус (християн-демократическата партия), депутат. „Диабетът не идва като изневиделица, а има своята история. Може да е генетично предразположение, но често е причинено от липса на физически упражнения, нездравословно хранене и произтичащото от това затлъстяване. Всеки четвърти германец е с наднормено тегло, т.е. много наднормено тегло. Нашето предложение се занимава с темата за затлъстяването… Диабетът е заболяване, което правилно е в центъра на вниманието днес. Важно е обаче също така да погледнем корена на диабета, който е скрит и не се виждат в почвата, а именно затлъстяването. Затлъстяването е коренът, от който расте диабетът. Това е като плевела: ако просто откъснете листата от глухарчето, това няма да има много полза.

… Не е достатъчно пациентът да отиде при лекаря и той да им каже да се храни по-малко и да спортуват малко повече. Това не е достатъчна терапия. Липсва интердисциплинарно, професионално амбулаторно лечение. Липсват програми за обучение на пациенти. Но също така липсва разбиране за засегнатите и информация за болестта. За съжаление, единственото нещо, което засегнатите изпитват в изобилие, са подигравки и подигравки…“

 

 

 

Снимка Janko Ferlic from Pexels