Детелина Стаменова

Глюкозният експеримент, част първа

„Глюкозната революция“ на авторката Джеси с труднопроизносимата фамилия Инчуаспе, е една от най-популярните книги от момента на издаването й през април 2022ра и след това на български в началото на май 2023 от издателство Колибри и в Сторител.

Започнала като инстаграм акаунт, Glucose Goddess, има над три милиона последователи и самата тя е учен, т.е. не й говорят звездите, родовата травма и това, че е отслабнала в някакъв период от живота си, а зад интереса й има учене, изследвания и здрав разум. Това, че пише разбираемо, е големият й коз, за да стане такава сензация и бестселър.

 

По указ на Глюкозната кралица

солена, не сладка закуска;

при хранене – първо фибри, после протеини, накрая въглехидрати

преди въглехидрати – пийте половин час по-рано лъжица ябълков оцет във вода

след ядене на въглехидрати – физически упражнения, дори да е на място вкъщи

 

Плюсовете

Джеси Инчуаспе не отрича хранителни групи (+); провежда експерименти, за да провери дали научни теории за хранене са верни (+) и начинът на хранене, който предлага е лесен за разбиране (+); приложим в ежедневния живот (+).

Книгата е вълнуваща.

Джеси обаче така описва процесите, че докато я четях в самолета, си казах – а защо да не проверя дали всичко това се отнася и за мен?

Като психотерапевт работя с хора с нарушения в храненето (хранителни разстройства) и се интересувам от процесите, които доведоха до една от големите (невидими) пандемии, едно от което е затлъстяването.

Затлъстяването в световен мащаб е толкова сериозно, че всеки, който се занимава със здраве и има здрав разум, е ужасен. Живеем в обезогенна среда (среда, която подпомага затлъстяването), към която ние сме податливи. От друга страна възрастта е от рисковите фактори, независимо от средата, за качването на килограми (родена съм миналия век, все пак).

Така, както другите етапи на живота, в средна възраст, за пореден път, телата на хората се променят – килограми вече не се свалят за седмица, самата структура на тялото започва да се променя, за хормоналните и метаболитните процеси пък да не говорим (има си специалисти за това).

Затова и реших да видя какво се случва в моето тяло. Разбира се, развитието на технологиите и съществуването на CGM сензори много ме улесни.

В няколко поста, най-вероятно два, ще споделя моите наблюдения и впечатления от този експеримент, който започвам с идеята да е 14 дневен и в който проследявам етапите през които преминавам и какво научавам от него.

Уговорка: Не съм спонсорирана от компания и нямам заболяване, което да проследявам.

Цел на експеримента: какви са глюкозните нива в тялото ми, от кои храни се влияят и по какъв начин, да разбера има ли нещо, което не знам за глюкозата?

Средства: CGM сензор

Започнах от това първо да се поинтересувам от видовете сензори. Те са създадени за хората с диабет тип 1, а в някои случаи са и животоспасяващи. В моя случай целта е по-скоро мониторинг и наблюдение върху естествения ми начин на хранене и евентуално модифициране.

сензорът на ръката ми

Избрах от последните поколение от този тип сензори. Той е много удобен за носене, практически не се усеща и поставянето на задната част на подмишницата не е болезнено. Той предава данни 14 дни, след което трябва да бъде сменен с друг.  Свързва се или със смартфон/часовник или с четец на същата компания и така може да следите нивата си на кръвна захар.

Уточнение – ясно е, че нивата се качват и спадат, но това, за което сензора помага на човек, който няма диагностицирано заболяване е,

да видкексът, стига до 9 mmolи в реално време какво се случва.

Колкото и да знам как действа сладкото, едното единствено парче домашен портокалов кекс, което изядох в събота на закуска ме изненада колко качи нивата на кръвната ми захар. Също така и колко по-добре изглежда всичко, когато ям зеленчуци.

Много хора при това са в състояние на преддиабет, без дори да си го поставят в проблемите, които са им на дневен ред. Скринингът за диабет (тип 2) обаче следва да започне на 35-годишна възраст и има специфични тестове, които се прилагат от личния Ви лекар и/ли ендокринолог.

Проблемът с диабет тип 2 е, че той става все по-често срещан при деца и юноши, вероятно поради нарастването на детското затлъстяване, а при възрастните – че плавното покачване на тегло постепенно уврежда здравето. Онези „2-3 килограма“, които те тормозят на 25, постепенно стават онези „10-20-30“, които се опитваш да обясниш с възрастта или стреса, но каквото и да е обяснението – портокалов кекс, алкохол или просто недобър стил на живот и неглижиране на тялото, резултатът е качване на килограми, а оттам и една неприятна поредица от незаразни болести, които ще пропусна да изброя.

Докато човек е в преддиабет, това, което може да направи е да избере по-здравословен начин на живот, за да върне нивото на кръвната си захар обратно към нормалното или поне да го предпазите от покачване до нивата, наблюдавани при диабет тип 2. Разбира се, първото, което разбира човек в този експеримент е, дали е в преддиабетно състояние и ако е, може да предприеме мерки, като първата от тях е среща с лекар.

 

Техническа информация

Част от глюкозните сензори не се предлагат на българския пазар в аптеките, хората го купуват от малки частни вносители – може да ги намерите в групите за сензори и в сайтове за продажби. Обичайно цената е 100-150 лв за сензор. Купуването на четец не е необходимо, ако решите да следите през приложение. Приложенията също не са официални и се не свалят от Google Play и са доста дървени. Аз започнах да използвам приложението за проследяване Juggluco и ми трябваше време преди да го стартирам.

Размислите ми от събота до сега

Въпреки неудобствата при инсталирането, получавам статистики, които ми дават и още насоки за по-качествено хранене.

Мисля си, че този експеримент е подходящ за всеки, на когото „всичко му е наред“, обаче е наясно, че е с наднормено тегло и че не е само движението, което му липсва, но и промяна в храненето. Това би помогнало да проследи кои са местата, в които нивата на кръвната му захар „чупят скалата“.

След този чудовищно сладък портокалов кекс минавам целенасочено главно на солени закуски, както и глюкозената кралица препоръчва.

Ето как изглеждат 20те пържени картофки днес на обяд:

и чушките с боб от неделя

 

Като цяло оценявам добре диетата си, но имам още 10 дни със сензора и ще видя как влияят храните, с които обичайно се храня.

Интересно ми е също и това, което казваме понякога „паднала ми е кръвната захар, трябва ми нещо сладко“, дали е вярно (засега не).

 

 

Още по темата

Сайтът на „глюкозната кралица“

Преди време Колибри бяха издали друга книга в подобен със свеж, жизненерадостен стил – Джулия Ендерс („Черво с чар“), прочетете я и нея, ако се интересувате от, хм, вътрешния си живот.

Рецептата на шокиращия кекс (3 яйца, 300 гр брашно, 300 гр захар, 150 мл олио, сокът от изцедени два портокала, 10 гр бакпулвер се смесват – първо яйцата и захарта, после останалото, пече се 40 мин на 170-18- градуса)

 

За интермитентното хранене/фастинг, но и за хранителните разстройства

Интермитентното хранене стана толкова популярно, че дори и телефонните приложения за него са безброй. Периодичното гладуване събира почитатели заради простата си и работеща формула – за някои то се превръща в ежедневие без проблем, като действително помага за контролиране на теглото. В много отношения то е добро – не демонизира хранителни групи (както често се случва при хранителни режими със спорен дългосрочен ефест), а се концентрира върху това човек да контролира кога се храни, а не толкова с какво. Въпреки че с „какво“ винаги е важно.

Има различни схеми – от часове гладуване всеки ден до дни на пост (фастинг), може да е избор да се храните веднъж дневно обилно или да имате биндж ден/два и строг режим другите дни от седмицата. Подкрепящи твърдения за интермитентото хранене е подобряването на метаболизма и че тялото само влиза в режим на изгаряне на излишните калории.

Подобно на всеки друг режим на ограничаване на храната и този носи риск за хората, които имат предиспозиция към хранително разстройства и тези, които са преминали през такова. Защо? При хранителните нарушения човек попада тогава, когато несъзнателно е подтискал част от своите възприятия, включително и това как се чувства тялото му – независимо дали гладен или преяждайки, фиксирайки се върху формата на тялото си. И ако за човек, който не е минал през такива размисли и поведения, интермитентното хранене може да стане навик, то при рисковите групи се получава нова рана между душата и тялото – отново на тялото не му се признава правото да „чувства“, да подава сигнали и да бъде подтискано – което отново резултира в нарушение на храненето.

Ограниченията, дори когато дават резултат върху тялото като експеримент, доста бързо може да се окажат нож с две остриета защото след бързото сваляне и ограничаване, след няколко месеца може да се получи бързо качване. Това, което в началото може да е начин да подобрите здравето си, може да се превърне в опасна черна писта, просто защото този тип хранене е екстремен. Действително, поддръжниците на този тип хранене задължително посочват липсата на достатъчно храна в древността, но въпреки че съм почитател на препратките към еволюцията, точно за това няма да се съглася, защото тогава този тип хранене не е бил въпрос на избор или култура, а на недоимък, на бедност или на трудности в намирането на храна, т.е. е бил повече изключение, не правило за хранене.

И една препратка към миналия век – тогава хората по-често бяха със здравословно тегло – деца и възрастни, а тези, които ядяха веднъж дневно, обикновено на вечеря, бяха сочени като лош пример.

 

Още по темата

Вижте тази статия в специализирано списание за диабет и ендокринология, една от частите в текста е точно по темата и цитира изследване сред над 2000 млади хора, от което е видно, че особено при жените, рискът от развитие на разстройство на храненето, дължащо се на периодично гладуване, е значителен, както и друго, което отново потвърждава, че фастинга може да доведе силно желание към определени храни. Само кратки периоди на интермитентно хранене имат наистина позитивни ефекти.

 

 

 

 

 

Photo by lil artsy: https://www.pexels.com/photo/woman-wearing-beige-crochet-sweater-and-round-white-analog-watch-closeup-photo-1374128/

Енергийните напитки и контрола на теглото

Не изчезва тази “гениална” идея сред човечеството, че енергийните напитки биха могли да помогнат на отслабването, защото дават допълнителен стимул на енергия и това помага за свалянето на килограми.

Само че фактите говорят, че точно безалкохолните напитки, включително и енергийните, имат зла  роля в пандемиятаот затлъстяване, защото съдържат изненадващо висок брой калории на кен и тези калории идват от захарта или нейни заместители – но все пак – празни калории.

Но пиещите енергийни напитки ги искат заради кофеина, който мислят, че подтиска апетита и повишава метаболизма.

Действително – хората, които пият енергийни напитки свалят на тегло – но не това, което мислят. Тъй като кофеина/таурина е диуретик (извежда водата от тялото), „свалянето“ е от урина и вода, които бързо се възвръщат.

Вероятно някъде ще прочетете, че кофеина спомага на метаболизма – така е, но толкова леко, че количеството захар/подсладители, което приемате, неутрализира ефекта точно във варианта с енергийните напитки.

Кофеинът е всеобщ любимец – кафетата го доказват, но ако приемате много, той става токсичен. Енергийните напитки обикновено съдържат около 80 mg кофеин  (едно качествено кафе е с около 60 mg), но ако решите да контролирате глада/пристъпите на глад и пиете няколко, тогава може да имате някой от тези странични ефекти: сърцебиене (тахикардия); мускулни тикове, главоболие, допълнителна тревожност и раздразнителност.

Да обобщим: ефектът на енергийните напитки е че ще изведете вода, а ако карате само на енергийни напитки и сваляте от това и че не се храните, ще приемате опасно количество кофеин, което може да доведе до неприятни усещания в тялото, които да ви изплашат.

 

 

 

.

 

Photo by Breno Cardoso: https://www.pexels.com/photo/woman-with-energy-drink-sitting-on-ground-14448533/

Булевард България: Защо много успешни жени отиват и в екстремните спортове?

Така се случи, че миналата седмица се запознах и с една дама, покорила няколко сериозни върха и затова ще добавя и причината, която чух, че тя има: това й дава време със семейството.

Още по темата – в линка https://boulevardbulgaria.bg/articles/zashto-mnogo-zheni-s-vazmozhnosti-i-kariera-testvat-granitsite-si-s-ekstremni-sportove?fbclid=IwAR2x623F-OzaHXFwpDp4HxFpgkmUa_kkOQl-t2yxmmDFdx7P9Hh_4EO8v_g

 

 

 

 

Photo by Nina Uhlikova: https://www.pexels.com/photo/person-standing-on-hand-rails-with-arms-wide-open-facing-the-mountains-and-clouds-725255/

Трите послания от „NYAD“ (РЕВЮ НА ФИЛМ)

По Netflix от тази седмица е филма „Наяд“, който разказва плувкинята Даяна Наяд, която през 2013та, на възраст 63 години, прекосява за 53 часа без прекъсване за сън, хранейки се във водата разстоянието от 177 км от Куба до Флорида. Това се случва на нейния пети опит, като първият е през 1978 година.

Но причината да ви обърна внимание да го изгледате са последните й думи; тези, с които излиза от водата, движейки се с последни сили, а те са:

„Имам три послания:
Едното е, че никога не трябва да се отказваме.
Второто е, че никога не си твърде стар, за да преследваш мечтите си.
И третото е, че плуването изглежда като самотен спорт, но изисква екип.“

Гледайте Анет Бенинг и Джоди Фостър в този сърцепронизващ филм за мечтите, травмата и смелостта да живееш.

 

 

 

Още по темата

Кадри от излизането на „истинската“ Даяна Наяд с думите й

TED лекция на Даяна Наяд (на английски)

Трейлър на NYAD по Netflix

Безкритично за една критична възраст

Вестник Капитал в тази статия – Какъв е проблемът с менопаузата? – поставя въпрос невидим сякаш в женското здраве и за женското благоденствие, такъв, който за който още стигми тихичко пречат да бъде дискутиран и събира специалисти от различни области, включително и психотерапия (с моя професионален опит); сексоложката Ванина Цонева, ендокриноложката Мария Калинкова, ендокриноложка, д-р Венета Стойкова, акушер-гинеколожка и други хора с мнение по въпроса.

Да се говори открито за менопаузата, без срам и табута по същата причина, поради която е важно да се говори за първата менструация и сексуалността – те са част от нашия живот.
Нашето общество продължава да се държи едновременно целомъдрено и вулгарно по тези теми – от момента на назоваване на органите на бебетата до края на сексуалния живот на хората, като изпъстря целия този период с пиперливост.

Спокойното говорене, базираните на научни и медицински знания и материали по темата, дори и информирането на медицинските специалисти с най-новите знания по въпроса и съответно създаване на профилактични пътеки би могло да бъде един добър начин и за превенция на хронични заболявания, които идват след менопаузата – сред тях слагам затлъстяването, сърдечно-съдовите, остеопорозата и онкологичните заболявания.

Не намерих данни за това (жените в този си житейски етап са „негъра на света“ по Джон Ленън), но виждам около мен, че е масово жените да не посещават гинеколози след като им спре цикъла, но нуждата от редовна цитонамазка остава, независимо от възрастта им, точно с профилактична цел.

За да се създаде среда, която да е е уважителна и подкрепяща, вместо да е подигравателна като вицовете за „критическата“ има нужда от време и спокойни разговори. Шегите и вицовете са също начин хората да си обясняват едно или друго, да споделят личен опит. В тази грубост можем да видим унижение, но можем да видим и желание за информация. Разбира се, ако някой пожелае да ви обиди, може да използва хиляди причини и начини, но ми се струва, че зад вицовете зад “критическата” се предават и послания като „на жените не им е лесно в този
период“, „те са чувствителни“, „настроенията им варират“.

От психологична гледна точка по време на менопауза и перименопауза се срещат различни състояния. От житейски кризи сякаш не ни остава време да живеем, но е така – Ерик Ериксън
има теория за човешките кризи след детството, в която е пропуснал да сложи и случващото се с жените – а като всяка криза и тази води до вглъбяване, до тревога за бъдещето и „черни мисли“.
Промените, които тялото преживява, за да се нагласи към новото си функциониране – защото то е свикнало на всеки 28 дни да използва органи по определен начин – са като спиране на голям и хубав тежък кораб и не е лесно това да се случи.

В този момент, ако една жена не е овладяла изкуството да се грижи за себе си – да следи как спи (колко време и качеството на съня); да почива достатъчно; как се храни (защото има връзка затлъстяване-депресия); да не пие прекалено – и това го споменавам, защото тихият алкохолизъм сред жените не е за пренебрегване (и той има връзка и с депресията и с промяната на настроенията); тогава тя минава по-леко; с кого да вентилира преживяванията си – и в този момент приятелският кръг и подкрепа също много спомагат за преминаването на този въртоп.

За да справят жените в този период, има поне две неща, които могат да разгледат дали се отнася за тях. Едното е личното преживяване на жената за загуба на онова магическо „нещо“, което дава този период в женския живот – възможността за създаване на живот, която може да използваме, може и да не, но е нещо, с което живеем. От друга страна е личното вярване на всяка една от нас къде започват остаряването и старостта. В представлението на Мария Касимова „Свободно падащи истории“ има силен момент, в който тя показва снимка на своята баба си, която е малко над нейната възраст по време на представлението – и разликата е, че в единия случай имаме илюстрация за стара жена, а в другия една усмихната, свежа дама. Епохата, в която живеем ни дава възможност – често пъти с проба-грешка да намерим съвсем различни пътища към този етап на зрелостта, да не се „изоставяме“ – независимо от пола.
Остаряването е етап от живота и той има своите предизвикателства, но и може утвърждаващ – обичам примера за американската художничка-наивистка Грандма Моузес, която започва да рисува над 78, за да стане така обичана. Около мен има и примери на жени, които избират над 50 да тръгнат в различни посоки от досегашните си – не от принуда, а защото имат времето, след като са постигнали други свои цели, да открият ново призвание. Но не само – това е и период, в който една жена би могла да отдели повече внимание на себе си, на работата или на
близките си.
При мен най-често попадат жени, които идват, понякога насочени и от лекари, които не са видели физическа причина са страданията им, но те са със смътното чувство, че нещо не е наред и се самодиагностицират като „тревожни“ или „депресирани“ или са приели, че някои от хормоналните промени е пристъп на паническа атака. В процеса на терапия стигаме до разговора за женствеността и нейните аспекти и там, в това място се стига до лични инсайти (предпочитам
думата прозрения) за новия етап, който имат да създават – и за неговия смисъл.
Менопаузата е повода, който води до преподреждане на житейските приоритети и
това става стабилна основа за приемането на идващата старост.

 

Още по темата

Българска асоциация по пери- и менопауза

Манифест на менопаузата (книга)

 

 

 

 

.

.

Photo by SHVETS production//Pexels.com

Дисекция на токсичните връзки (РЕВЮ)

Книгата на д-р Саркис „Излекуване от токсични връзки“ е добро четиво за всеки, който се замисля дали… не „полудява“ или какво се случва, защо е изпаднал в състояние, в което се чуди какво става с него; защо въпреки че е правил всичко във връзката си с някого – партньор/приятел/родител, все е от кривата страна.

Авторката е клиничен психолог на частна практика, специалист по синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, тревож­ност и нарцистично поведение. Книгата е написана четивно, с постепенен увод в темата и натрупване на информация. Д-р Саркис дава своето мнение какви са крачките, които да предприемете, когато се уверите, че сте част от такава връзка. Нейният опит, освен в кабинета й е, е базирана на практиката й като медиатор във Висшия съд на щата Флорида и е виждала проявите на токсични отношения в съда, особено в дела за попечителство.

Това е книга да самопомощ и тя ще е достатъчна за някои читатели, които са преминали в една или друга токсична връзка, за други може да е начало на разговор с психотерапевт. Още в началото се поставя въпроса какво представлява токсичната връзка и по какво да познаем токсичните хора, след което тя разглежда темата защо е трудно да се възстановите след токсична
връзка и как да продължите живота си нататък, като тя не избягва от темата за трудния живот с чувствата към токсичните хора и защо се получава така, че е възможно да ти е мъчно за токсичен човек, какво се случва в душата ти, за да има място за нови хора. Тя не пропуска и други две точки – как да не повторим отново същата ситуация, но с друг човек и – като психотерапевт – какво да търсите в един терапевт, как да го изберете и т.н.

Понякога такава „практичност“ дразни, сякаш всичко е просто и лесно – бум-бам и всичко е ок за нула време, но д-р Саркис успява да съчетае теория, познания и да не дава „решения“, а да посочва пътища. Което, според мен, прави книгата много полезна за всеки – мъж или жена, който има нужда да влезе в темата за токсичните взаимоотношения.

 

 

–-

Из въведението на книгата

Въведение

Когато майка ѝ пиела, Джейн знаела, че нищо не може да я направи щастлива. Понякога майка ѝ изпадала в ярост и говорела на децата си, че ѝ съсипали живота и би било по-добре да не ги е раждала. Като че ли обаче тя най-много мразела Джейн – спъвала я нарочно или я блъскала на пода и после я ритала. Един път дори заповядала на сестрата на Джейн да я ритне. По време на тези изблици бащата на Джейн или излизал от къщи, или отивал в другата стая и затварял вратата. „Старай се да на е я разстройваш“ – казал той на Джейн.

Когато пораснала, за Джейн хаосът бил нормалното нещо, дори ѝ носел чувство на комфорт. Здравословните връзки ѝ се стрували скучни. Била свръхчувствителна и ако някой повишал глас или креснел, тя се изключвала и изпадала в некомуникативно състояние. Джейн намирала спасение в отдаване на работата си. Приятелите ѝ ѝ казвали, че е работохолик. Когато обаче тя изгубила работата си, влязла в низходяща спирала.

***

Когато го наели на работа, казали на Хашим, че ще работи в сплотен екип. „Ние сме като семейство“ – уверил го новият му шеф. Хашим бързо разбрал, че наистина били като семейство, но лошо семейство. Колегата му Сал си присвоил заслугите от работата на Хашим, включително и по проект, по който Хашим работил шест месеца. Сал подмятал обиди на расова основа по адрес на Хашим и то достатъчно силно, за да ги чуе и той. Като нямало какво друго да направи, Хашим попитал колегите си дали имат проблеми със Сал. „Сал обикновено си набелязва една жертва – отговорила му Сара, а другите кимали, съгласни с нея. – Аз просто го игнорирам, но предполагам, че ми е по-лесно, защото не съм му на мушката.“

Един ден на работна среща Сал нападнал Хашим пред всички. „Не помагаш в офиса – казал Сал, – но не съм изненадан – ти си толкова мързелив, колкото всички очаквахме.“

На Хашим му писнало. „Това е тормоз, Сал – казал той директно. – При това не ме тормозиш само мен, тормозиш и други колеги.“ Като казал това, Хашим се огледал за подкрепа от колегите си, но те мълчали. По-късно един от колегите споделил с Хашим, че не казал нищо, защото го било страх Сал да не започне отново да се държи зле с него. Хашим отишъл при шефа, за да се оплаче от поведението на Сал, но шефът му казал, че Сал е „примерен служител“ и никога не е чувал някой да е имал проблеми с него. Хашим загубил спокойния си сън, започнал да се буди с чувство на страх. Сал твърдял, че Хашим тормозел него. Накрая Хашим бил принуден да си търси нова работа.

***

Когато Кен и Сабрина се запознали в гимназията, едно от нещата, които ги свързвало, били техните „кофти“ семейства; родителите и на двамата влизали в спаринг мачове всяка вечер. Без да го осъзнават, Кен и Сабрина следвали модела на родителите си и връзката им била драматична и с много конфликти. Понякога разправиите им прераствали във физически сблъсъци, но после винаги се сдобрявали и се чувствали по-силни от всякога. Мислели си, че са достатъчно силни, за да продължат връзката си от разстояние, когато отидат в различни колежи. И двамата смятали, че отношенията им са така „страстни“, защото са силно влюбени. Когато отишли в различни колежи обаче, Сабрина осъзнала колко по-спокойна се чувства, когато Кен не бил наблизо.

Кен усетил дистанцирането на Сабрина и започнал да ѝ звъни и да ѝ пише съобщения, изисквайки тя постоянно да му казва къде и с кого е. Започнал да качва в профилите си в социалните мрежи свои снимки от партита с разни момичета, за да показва как си живее живота. Сабрина се тресяла от ревност и изгубила съня си. Постоянно следяла профила му, оценките ѝ започнали да падат. Тогава решила, че е време да сложи край на тази връзка, написала му: „Аз бях дотук“, и блокирала телефонния му номер, имейла му и профила му в социалните медии. Още същата вечер Кен пристигнал пред сградата, в която живеела. Отначало тя си помислила, че щом е направил това, явно я обича много. Кен обаче започнал да крещи на паркинга и да я нарича с всякакви обидни думи. Тя седяла на загасени лампи в жилището си и не му отговорила. Кен започнал да ѝ праща съобщения от непознати номера. Сабрина винаги се разстройвала от тези съобщения и се чудела дали някога ще може да се успокои наистина.

***

Щом четете тази книга, вероятно намирате нещо общо с Джейн, Хашим или Сабрина, без значение дали става дума за романтична връзка, проблеми в семейството или на работното място. Дори отношенията с най-близките ви хора ще имат своите върхове и спадове. Но когато има съревнование, скандали, ревност, обиди, враждебност, насилие и контролиращо поведение, това е знак, че сте в токсична връзка.

Възможно е наскоро да сте приключили токсична връзка или пък да обмисляте да го направите. Животът след спасяване от токсична връзка може да е труден. Може да е наранена душата ви или да е накърнена самооценката ви. Може да изпитвате гняв, да се чувствате предадени. Може да се самообвинявате за нещо, за което не сте виновни. Може да се чувствате затънали в блато и да не знаете как да продължите напред. Възможно е и да сте наясно в какви отношения сте, но да не сте готови да ги приключите, или да не можете да го направите по логистични или финансови причини.

Възможно е да четете тази книга не заради себе си. Може да сте клиницист с пациенти, които са жертви на домашно насилие или са част от дисфункционални семейства. Може да се грижите за някого или да обичате някого, който има токсична връзка. Книгата няма ви помогне да решите проблема на този човек вместо него, но ще ви покаже как да му помогнете и как да го подкрепите.

Какъвто и да е вашият случай, искам да ви кажа, че вашите чувства са напълно нормални и е изцяло във ваша власт да поемете контрола. Вие имате силата да се излекувате и да започнете по-добър живот.

Как стигнах до тази тема?

Зная какви щети причинява една токсична ситуация, познавам и моделите на поведение на токсичните хора, и то най-вече парадигмата „идеализиране, обезценяване, отхвърляне“, емоционалното насилие и газлайтинга (всички тях ще опиша подробно в глава 1). Последната ми книга – „Газлайтинг: Как да разпознаем манипулаторите и емоционалните насилници и да се освободим от тях“, изследва газлайтинга във всичките му форми, така че читателите да могат да идентифицират вредните взаимоотношения и да се спасят от тях. В двайсетгодишната си практика наблюдавам ръст в броя на случаите на газлайтинг, независимо дали става въпрос за партньорски отношения, семейни, или служебни. Жертвите на този тормоз търпят едни и същи модели на поведение – токсичните хора първоначално ги примамват и зарибяват, а след това внезапно ги отблъскват. Много клиенти отиват на първото си посещение при психотерапевт, чудейки се дали самите те не са токсичният човек във връзката, въпреки че поведението на другия без колебание може да се квалифицира като неуместно и дори опасно. Когато терминът газлайтинг стана по-популярен, повече клиенти започнаха да споделят за своите преживявания. Имаше случаи, при които хората са били в токсични връзки от години, опитвайки се да се освободят от тях, но само са затъвали все по-дълбоко в блатото. За да могат да съградят живота си наново, те трябва да ограничат или да спрат напълно контакта с токсичната личност. Когато поведението, което са търпели години наред, бъде назовано с име, те могат да го идентифицират и да се дистанцират от него.

Целта, с която написах книгата за газлайтинга, бе да помогна на жертвите на това поведение да го разпознаят и да се изтръгнат от вредящата им връзка. Настоящата книга продължава от там, където свърши предишната – изследва начините да се предпазите, да се излекувате и да избягвате в бъдеще токсичните отношения.

 

–-

 

Още по темата

Откъс от книгата в моя блог (защо може да помогне воденето на дневник)

Видео в YouTube на д-р Саркис, в което тя обяснява защо хората със синдром на дефицита на вниманието (ADHD) са по-податливи на токсични връзки, на английски, има субтитри

 

 

 

 

Photo by Engin Akyurt

 

Излекуване от токсични връзки (ОТКЪС ОТ КНИГАТА)

„Грижата за себе си не е еднаква за всеки човек“, пише д-р Саркис в книгата си Излекуване от токсични връзки и обяснява какво за нея е тази грижа и аз съм съгласна с нея, че това не е лукс, който понякога можете да до­бавите към живота си. Да, тя е необходимост и много точно формулира, че „грижата за себе си е да се отнасяте към себе си така, както бихте се отнасяли към най-добрия си приятел“.

 

Избрах този откъс от книгата й, в който тя включва към съветите за грижа са себе си и воденето на дневник, защото има такъв дневник за лична терапия на български и ако ви е страх от белия лист, той може да ви помогне да тръгнете по този път на грижа за себе си.

 

РЕВЮ НА КНИГАТА има в линка

…………………

 

из глава 7: ГРИЖЕТЕ СЕ ЗА СЕБЕ СИ

Водете си дневник

С всички „Бележки в дневника“ в тази книга вероятно сте за­белязали, че съм голям фен на воденето на дневник. Воденето на дневник помага да се обработят емоциите и също така дава възможност за ретроспективен поглед, при който човек вижда личния си растеж – в емоционален и в духовен план. Водене­то на дневник е полезно за вашето емоционално и физическо здраве. Ако сте били в токсична връзка, може да сте забелязали обостряне на съществуващи здравословни проблеми поради ви­сокия хроничен стрес, на който сте били подложени. Когато водите дневник, вие излагате мислите и чувствата си върху листа хартия. Вашият мозък ви благодари, че изваждате тези неща наяве. Като изведете навън мислите и чувствата си, мозъкът ви има по-малко неща за носене.

Може да си мислите, че воденето на дневник означава да за­писвате мислите си в бележник или тетрадка. Това е класиката, но има много различни начини – тази практика не е еднаква за всички. Ако предпочитате да изказвате на глас идеите си като начин да ги обработите, или ако просто не обичате да пишете, помислете за вариант да диктувате мислите си и да ги записвате с телефона си например – можете да го правите за няколко ми­нути, докато сте в колата на паркинга. Воденето на дневника не е задължително да става с думи – може да си правите рисунки.

Няма „точно определено“ време за водене на дневник. Въпреки че има доказателства, че колкото по-дълго време си водите дневник, толкова по-добре ще се чувствате, тук е важен фактът, че изобщо имате дневник. Прогресът си е прогрес.

От време на време преглеждайте дневника си. Може да ис­кате да извършите този процес с помощта на терапевт, особе­но ако сте преживели травма. Когато преглеждате написаното, дръжте фокуса си върху това колко сте израснали като личност през целия терапевтичен процес. Обикновено не забелязваме промените, когато сме насред тях. Но когато погледнем назад, можем да видим страхотни моменти на напредък. Можем също да видим моменти, когато сме мислили, че няма да успеем да преодолеем нещо, но ето ви тук, преборили сте се с проблемите.

–––-

Допълнителни 13 съвета за живота за и след оттърваването от токсичен човек в живота ви може да намерите в книгата на д-р Стефани Саркис – Излекуване от токсични връзки (10 основни стъпки за възстановяване след газлайтинг, нарцисизъм и емоционално насилие), издателство Сиела, 2023

 

Още по темата

Дневникът за (лична)терапия  РАЗниМисли, който направих и който също може да намерите в книжарниците или онлайн

Няколко „упражнения“, които може да направите сами, включени в РАЗниМисли

 

 

 

 

 

 

Хранителни разстройства и дентално здраве

В процеса на боледуване и след това терапия на хранителни разстройства понякога се пропуска денталното здраве. Наскоро попаднах на статия (1), в която темата е разгледана обширно и изследователите също обръщат внимание, че насочването на пациенти към специалисти, свързани с денталното здраве, е рядко или липсва в много от насоките за лечение.

В блога може да намерите и друг материал за това, изготвен с помощта на д-р Димитър Тянков.

Зъбите най-често са засегнати при хора с булимия. При хранителните разстройства се засягат всички системи на тялото – от недостиг на витамини, за които може да се подпомогне тялото с инфузии, до потенциално фатални електролитен дисбаланс и хипогликемия.

Дентално здраве

В мета изследването, което цитирам (1) се посочва, че липсват насоки кога пациентите да се насочват към OHP. Този пропуск е особено проблематичен, като се има предвид, че много от терапевтите също споделят, че не познават темата и затова са склонни да чакат, докато пациентът съобщи за усложнения.

Правилото, което е редно да следваме е, че ранното идентифициране и намеса водят до по-добри здравни резултати. Същото важи и за хората с хранителни разстройства.

При хранителни разстройства е възможно да има  значителни ефекти върху зъбите на пациента, включително поставяне на импланти или подвижни протези, като се справят както с функционални, така и с естетически проблеми.

Констатациите показват, че хранителните разстройства водят до отрицателни ефекти овърху здравето на устната кухина, включително ерозия на зъбите, увеличен размер на слюнчените жлези и проблеми с венците с по-високи нива в сравнение с контролните групи. Допълнителни констатации в тези проучвания показват, че пациентите с хранителни разстройства смятат, че имат повече от проблеми, включително и по-голяма обща мускулна чувствителност, което потенциално предполага по-висока чувствителност към миофасциална болка в сравнение със здрави лица.

Отричането пред зъболекар на съществуването на хранително разстройство е начин на самозащита, а липсата на информация, че булимията може да провокира специфични и тежки проблеми, води до неглежиране на основния проблем – хранителното разстройство, което задълбочава и проблемите в устата.  При пациенти с анорексия може да се използва и Скрийнинг-въпросника за дентално здраве.

Хората с хранителни разстройства и какво ги спира да се погрижат за себе си?

След незнанието на силата на проблема, след това идват специфичната тревожност към отиване в кабинета („дентален страх“); нагласите за орална хигиена и оралното здравословно поведение при лица с или изложени на риск от хранителни разстройства.

84% от хората с хранителни разстройства са споделили в научни проучвания намират интернет за един от най-полезните източници на информация – и затова използвам шанса някой от тях, ако попадне на този материал да го прочете сериозно и да тръгне към лечение на булимията/анорексията, а и на зъбите и венците си.

Ключов въпрос, повдигнат в много от проучванията, е, че ефектите върху здравето на устната кухина от хранителните разстройства не са уникални за поведението, свързано с хранителни разстройства.  Повечето от свързаните състояния (напр. ерозия на зъбите, предразположеност към кариес, промени в слюнченото течение, пародонтоза) могат да бъдат показателни за много други състояния. С други думи, понякога зъболекаря ви може да не разбере, че имате хранително разстройство, заради което не отлагайте отиването при него/нея, ако имате се притеснявате от разкриването на тайната ви.

Поведението, свързано с различни състояния на хранителното разстройство на индивида, създава различни рискове за оралното здраве. В сравнение със здравните контроли, има по-висок прием на напитки с кофеин и по-нисък прием на обикновени (недиетични) безалкохолни напитки при тези в лека форма, но също така и по-ниска честота на обяд и по-нисък прием на сладки бисквити при тези, които са с лоша прогноза. Ключов извод от проучването е, че между ХР-добри иХР-лоши състояния, поведението на индивида представлява различни рискове за оралното здраве. Макар малка част от изследванията да изследват поведението на пациентите с хранителни разстройства по отношение на оралната хигиена и чувствата им относно процедурите за орално здраве, констатациите в тези проучвания показват, че много хора не разкриват хранителното си разстройство на дентални специалисти и се ангажират с грижа за оралното здраве по-рядко от клинично препоръчаното.

 

 

 

(1) Presskreischer, R., Prado, M.A., Kuraner, S.E. et al. Eating disorders and oral health: a scoping review. J Eat Disord 11, 55 (2023). https://doi.org/10.1186/s40337-023-00778-z

(2) Лекувайте комплексно зъбите, засегнати от хранително разстройство

(3) Тук едно видео на английски с илюстрирани примери, и още едно

Photo by Rodolfo Clix 

 

Как спят българите? Коментар в „Преди обед“

https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/zashto-spim-po-malko.html

Като консултант на изследването на агенция Прагматика и isleep – Матраци и аксесоари за сън за качеството на съня у нас съм притеснена от резултатите – толкова много хора не спят добре и получават всички негативни резултати от това.
Да намерите точното количество сън (обичайно между 7-9 часа), което е достатъчно за вас следва да е приоритет в здравето ви, което ще получавате лихвите – като усещане за благоденствие, по-добро настроение, по-малко болки в тялото, по-малка вероятност от затлъстяване.
Вижте и видеото в линка за повече информация

Как спим? Зле. Или поне 75% от хората имат проблеми

Данните от проучване на агенция Прагматика и isleep, публикувани на сайта kakspim.bg по случай Световния ден на съня (17 март) показва неприятната картинка на България нощем – 76% от хората, които споделят, че проблеми със съня, а някои от тях изобщо не подозират, че част от проблемите могат да се решат с повече сън.

Аз също участвах в проучването – сънят, а понякога и сънищата, са от тихите сигнали, които показват как е човека до мен и съм се убедила, че подценяването на проблемите със спането е по-голямо, отколкото на мен и на всеки, който се надява да среща ведри хора по улицата, на работа и навсякъде.

Това, което се разбира от проучването – повечето хора трудно заспиват се събуждат по-често, стават недоспали и се чувстват изморени. А после им личи по настроението през целия ден.

Най-честите причини за това са стрес (69%), преумора (46%), липса на физическа активност и
напрежение на работното място (32%).

6 ч 28 мин

Толкова е средната продължителност на съня у нас и това е проблем, защото липсата на достатъчно сън е начало и следствие на поредица от вредни навици, липса на осъзната грижа за себе си и избиране на верни приоритети в ежедневието. С изключение на малко хора, които имат генна мутация, която ги е създала с минимален сън, останалите, за да са в добро здраве – физическо и ментално, просто трябва да спят повече. Леонардо Да Винчи (2 часа); Доналд Тръмп (4 часа); Барак Обама (6 часа); Томас Едисън (4 часа); Никола Тесла (2 часа) са видни представители на тази мутация, но ако се опитвате да ги догоните ще ви е трудно, защото освен нея, имат и други особености и качества. В огромната част от случаите липсата на сън вреди, не помага. Води до липса на концентрация и съответно по-малка ефективност, както и поредица от други проблеми, включително и проблеми с настроението.

Българите спят средно с половин час по-малко от препоръчителните поне седем до девет, като
качеството на съня се влошава с възрастта и проблемът е по-често срещан при жените –
36% от тях се събуждат повече от веднъж на вечер спрямо 29% при мъжете. Всеки пети
заспива трудно, а 11% сънуват кошмари. Едва 12% от българите смятат съня си за отличен.

Според резултатите от проучването има силна взаимовръзка между качеството на съня и
здравословното, психичното и емоционалното ни състояние; матрака, на който спим, както и
храната, взаимоотношенията ни с хората около нас, настроението ни и ефективността ни
през деня. Възглавницата, завивките, миризмите и резките шумове също влияят негативно на съня. Резките шумове в София са по-характерни за суха пътна настилка, когато един малък, но изключително неприятен контингент от мотористи и обикновени наглеци карат по основните булеварди, представяйки си, че са в Топ Гън или рап-клип, спрямо возилото.

Защо е важен матрака? Изследването е направено с isleep, но не заради тях обръщам внимание на матраците, а защото телата ни, за да починат добре им е нужно да се отпуснат там, където ще могат да съберат сили. Всеки имал лошия късмет да отиде в хотел с матрак, който да го е изръбил, знае че на следващия ден не му е толкова добре, независимо от гледката. Същото и за местата, в които матраците са божествени и проверяваш какви са, да си знаеш, повдигайки чаршафите.

Сънят е базова нужда според пирамидата на потребностите на Маслоу

Припомням как изглежда пирамидата, която всички познават до такава степен, че може да са я забравили

Естествено, незадоволяването на тази базова потребност води до дефицит в другите сфери на живота, на налице е взаимовръзка между множество хронични
заболявания и проблемите със съня. Хората, които страдат от хипертония, тревожност,
депресия и мигрена, имат по-често проблемен сън от здравите хора.

Колко, при какви условия и къде спим са важни елементи от физическото и менталното
здраве, които често са подценявани и носят сериозни последици върху всеки от нас. Да
обръщаме осъзнато внимание на времето за сън и качеството му, което се определя от
средата, е инвестиция и проява на истинска лична грижа.

Ако не се чувствате комфортно, докато спите през нощта, това може да доведе до чувство на по-голяма умора или дори да не сте починали достатъчно, отново е ще ви трудно – ден след ден.

Всъщност ако разберете, че проблемите ви се съня се дължат на матрака и направите някои малки промени преди лягане – това е най-безобидния и добър начин за решаване на проблемите.

Иначе човек се върти в различни опити, докато намери къде започва нишката на съня, който е загубил. В този линк е един от постовете, които много си харесвам от момента, в който го писах, 44 съвета срещу безсънието и други кошмари

Ще да припомня тези основни неща:

  • Сънят се влияе от кофеина, който приемате, т.е. ако пиете повече кафе/черен чай/енергийни напитки – намалете ги
  • Алкохолът пречи на съня и помага на хъркането – като децибели и продъжителност
  • Ако не спите достатъчно, с времето има по-голяма вероятност да напълнеете, особено в комбинация с алкохола (празни калории) и защото при липса на достатъчно сън ще компенсирате нуждата от енергия за деня с висококалорични храни и кофеин (който ще развали съня и така на следващия ден – да, ще ядете повече и ще пиете още кофеин)

 

От изследването също става ясно, че българите с проблемен сън имат по-нездравословни хранителни навици, по-често изпитват глад, хранят се по-късно вечер и се изкушават от импулсивни сладки, пържени и тестени храни.

Какво работи (без да си сменяте работата или партньора)?

  • Подходящо място за сън
  • Рутина – едно и също време за ставане (евентуално и лягане)
  • Проветряване или машина за въздух
  • По-добре жълта светлина, без мобилни екрани (таблет, телефон за приспиване)

 

Проблеми със съня? Какво е това?

Дори да спите малко, то отново прекарвате между 1/4, а ако сте с нормален сън това е 1/3 от деня си в леглото – и в този момент тези 2,200 часа или близо 3,000 часа, правят грижата за съня сериозна част от времето в живота ви – и съответно качва нуждата да обърнете внимание на мястото за сън, но също така и на това колко време спите, защото сънят е здраве. Имате ли нужда от доказателства? При българите с безпроблемен сън е ясно изразена силната взаимовръзка между добрия сън и цялостното ни здравословно и психично състояние. Очаквано хората, които спят по-добре правят по-здравословни и полезни избори в живота, 90% от тях изпитват цялостно удовлетворение от ежедневието си, 83% – радост и 82% – щастие.  Не на последно място, българите, които спят добре, се оплакват два пъти и половина по-рядко от болки във врата и гърба. Българите с безпроблемен сън имат по-здравословни хранителни навици. И обратното. Те са близо два пъти по-малко склонни да хапват късно вечер и близо два пъти и половина по-успешно устояват на напрежението в ежедневието и не се поддават на емоционално хранене. 

 

Още по темата

За гена на малката нужда от сън

Препоръките на Американската психологическа асоциация (APA) за постигането на по-добър сън

И ако прозяването е заразително – малко прозявки в Pinterest за приспиване 😉

 

 

 

 

 

.

.

.

.

 

 

 

 

.

.

Vasil, филмът

И аз бях на премиерата и добре, че беше Г. Митов да ме снима, иначе нямаше да посмея.

Филмът „Васил“ е всичко добро, което може да се каже за стотиците хиляди образовани българи, принудени да търсят препитание в чужбина и да се сблъскват с чуждите социални системи, порядки и предразсъдъци.

Бавен, тих и без назидателност, това е европейско кино, защото това не е български филм, а испански като замисъл и осъществяване. „Българската следа“ е във фабулата, провокирана от история, случила се с бащата на режисьорката-испанка; главният актьор и продуцентите Милева/Казакова.
Едва ще преувелича, ако кажа, че след думите на папа Йоан Павел II през 2002ра, че т. нар. „българска следа“ е една инсинуация и несправедливост, това е следващата голяма прегръдка към поколенията от 50те, 60те и 70те, за всичко това, което са преживели и добрия дух на образованост и широкомислие в (част от) тях
Надявам се да вземе сърцата на публиката си и много награди, защото впечатляващия дебют на режисьорката; играта на Иван Бърнев и фините психологически послания за това как ни променят хората, които са добри по сърце, са толкова добронамерени, че са неустоими.
Спойлер: няма тъпи шеги.
Подходящ за: почитатели на Алмодовар
Неподходящ за: хора, които очакват, че това ще е „Мисия „Лондон“, която е в съвсем друг жанр и с друга идея.
P.S. Гледайте го на кино, не защото има ефекти, а защото така ще подкрепите създаването на качествени филми за киносалони.

Възхвала на „обикновеното“ тяло: Селесте Барбер за Marie Claire AU

Селесте Барбер е австралийска комедийна актриса, на която почти няма как да не сте попадали – тя е дамата с обикновена външност; с тяло, отговарящо на възрастта й (късни 40, ранни 50?), която прави възстановки на кратки клипове или снимки на модели и инфлуенсъри и колко абсурдни често пъти са сетовете и дрехите, в които са те, когато си в категорията „не-супермодел“. Роклята не ти седи като на кадрите им, столовете са неудобни или от басейна не се излиза с такава лекота. За живот като на картинка се изисква да си от друг свят…

Това е любимия ми кадър от сесията. Магията на това да не знаеш, колко може да е силно тялото ти.
Това е любимия ми кадър от сесията. Магията да се изненадаш, че то може повече, отколкото очакваш.

Нейният профил в инстаграм има над 9 милиона последователи. Имам смесено отношение към Селесте Барбер, защото както всеки от нас и тя понякога минава граници или откровено прекалява, пък и понякога е еднотипна – и нищо чудно, снимките откакто хората започнаха да се копират един друг, без идеите на екипи и таланти намаляват.

Снимките и корицата й за последния брой австралийското списание Marie Claire заслужават поздравления и за екипа, и за нея – един успешен герой в областта на нормализирането на това да си обикновен в свят, в който всички искат да са необикновени и в същото време еднакви.

Изпитвам специална слабост към австралийския дизайн и списания и дори сега, след края на принта какъвто го познавахме, с материал като този Marie Claire ни връщат към онази класа, при която провокацията се среща с красотата и смисленото послание.

Тези снимки връщат по средата махалото, което от анорексични модели беше стигнало до избор на деформирани от затлъстяване тела.

 

Възхвала на „обикновеното“ тяло е сесията на Селесте Барбер.

Възхвала на тялото, което ни носи душата;

което ни радва и ни се отплаща за всяка грижа за него;

което обичат нашите партньора ни дори когато не сме с идеални мерки;

тялото с целулит, белезите на годините и други несъвършенства;

тяло, което е красиво просто, защото си е твое.

Тяло, което винаги ти дава повече, когато решиш да му се довериш.

 

Още по темата

Сайтът на фотографа на сесията Джордж Антони

 

 

Духовното „Околовръстно“

Днес попаднах на израз, който много точно описва камъчето, което влиза в обувката ми, когато  се използват  думи като „вибрации“ или позоваването на мистични сили и езотерика в контекста на психотерапевтичната работа. 
„Духовно Околовръстно“ е тенденцията да се използват духовни разсъждения, за да се избегнат сложни психологически трудности и често естествени човешки емоции.
Терминът е създаден за първи път от психотерапевт от трансперсоналната психология на име Джон Уелуд в книгата му „Към психология на пробуждането: будизъм, психотерапия и пътят на лична и духовна трансформация“ в началото на 80-те години.
Според Уелуд духовното заобикаляне може да се дефинира като „склонността да се използват духовни идеи и практики, за да бъдат заобиколени или да се избегне изправянето пред неразрешени емоционални проблеми, психологически рани и незавършени задачи на развитието“.
Примери за това могат да бъдат …
🧘‍♀️Обвинението на циклите на Луната, звездните знаци, ретроградността и т.н. за всички емоции.
🧘‍♀️ Вярването, че всичко, което се случва, е знак.
🧘‍♀️Усещането, че всички сме контролирани от „колективна енергия“ и всичко, което се случва, е заради това.
🧘‍♀️Достигане до живот изцяло в идеалистичен духовен начин на съществуване, като същевременно избягвате настоящето.
🧘‍♀️Вярването, че трябва да се „издигнете“ над своите емоции или земни проблеми, за да постигнете мир и просветление.
🧘‍♀️Прехвърлянето на вината върху другите за вашите чувства и описването им като „отрицателни енергии“, за да избегнете лична отговорност за вашата собствена вътрешна реакция.
🧘‍♀️ Мисленето, че можете да преодолеете всички несгоди с позитивно мислене.
Уелнес индустрията често насърчава идеи за токсична позитивност и ползите от оптимистичното мислене и може да бъде скрита сила зад духовен „околовръстен път“. Това означава, че хората не могат да бъдат добре, ако не са в състояние да се издигнат над всяка негативност. Трудността идва при това, че трудните емоции са напълно нормални и могат да бъдат индикатор за нужда от промяна или растеж. Пренебрегването на тези признаци може да доведе до проблеми като:
❗️Избягване на неразпозната или неизлекувана травма.
❗️Тревожност
❗️Сляпо доверие към духовни водачи, системи или вярвания.
❗️Духовен нарцисизъм.
❗️Съдене на другите.
❗️Потискане на естествени и оправдани емоции.
Текстът е от FB страницата нa Integrative Counseling and Psychotherapy Network, UK

Photo by Niklas Jeromin

Месец без алкохол – Dry January, Sober October и не само

Идеята за месец,  който доброволно да откажеш алкохолните напитки – независимо дали совиньон, домашна ракия или шотландско, е кампания, e започнала преди 40 години (1984, Великобритания, тогава от НПО-то Alcohol Concern. По това време има подобни кампании, свързани с пушенето, като Stoptober.

Една жена е в основата на това кампанията да стигне днешната си популярност. През 2011 Емили Робинсън (LinkedIn профил) решава да участва в полумаратон за тичане, но и да спре алкохола, докато се подготвя за него и на следващата година, вече като част от НПО-то, в ролята си на зам.-изпълнителен директор, видяла силата на слагането на тази алкохолна пауза заедно с екипа си (историята, разказана от нея във видео)

През 2013 се провежда първия „официален“ Dry January, разбирай кампания, като в него заявяват “участие”, като пращат мейли до организацията, че ще спрат за месец. Само в една година (2015) програмата е подкрепяна от британското правителство. Хората, които решават да се включват в кампанията, ограничавайки употребата на алкохол започва да расте, като в момента има милиони участници, които не са организирани, но се включват. Повече от една трета от възрастните в САЩ, 35%, са участвали в Сухия януари през 2022 г., което е „значително увеличение“ от 21%, които са участвали през 2019 г., според компанията CGA. Като 74% са успели да спазят обещанието си.

 

Защо?

Декември традиционно е отрупан с пълни чаши. В тях има всякакъв алкохол, но независимо от вида му, при превишаване на алкохолните единици резултатите са пълни с вреди за здравето. Сухият януари се появява, за да отреже празничното поведение да не става неприятен навик. В България трябва да отчетем че от голям имен ден – Никулден, та чак до средата на януари с Ивановден и Йордановден, пиенето просто не спира и януари е труден за тези, които решат да се включат. Февруари? А как без Трифон Зарезан? Ами така, както моя приятелка, която е душата на компанията и го кара на една чаша безалкохолно. Решенията могат да са доста прости – като например безалкохолни коктейли (моктейли) и прилични на вкус безалкохолни вино и бира.

Целта на сухия месец е да бъде постигнато по-добро физическо и ментално здраве и положителен подход към намаляване на ефекта от алкохола, а не „страдание“, заради което Dry January е забавен и здравословен начин на живот, позитивно изживяване. Никой никого не кара нищо насила. Смята се, че като Сухият януари не е свързан с големи спадове на консумацията на алкохол, но има данни, че че участници в месеца споделятползи за физическото и психическото здраве и благополучие (Yeomans, 2018).  Маратоните на трезвеност печелят точки и защото има безспорни доказателства, че повече от пет питиета на седмица средно могат да отнемат години от живота на човек и да намалят качеството на живот – чрез хронични заболявания, които се проявяват в годините и един от (големите) рисковите фактори за развитието им е пиенето.

(„Едно питие“ не е ли относително понятие? Не е. Вижте графиката)

Източник: (не?)Победими пандемии

 

Колко сух?

Кампании като Dry January носят страничния ефект на това независимо дали ще участвате или не да си зададете въпроса „как и колко пия?“. Какво е основното ви поведение с алкохола – всяка вечер си сипвате чаша? Или мярката ви е бутилка? Пиете по поводи или “по принцип”. Умерено или нямате мярка? Какво е умерено? Колко е приемливо във Вашето семейство/приятелски кръг?

 

Предимствата на ограничаването и спиране на алкохола за месец

Общото ви здраве може да се подобри – сън, имунна система за начало. Проблеми с черния дроб// цироза за милениълите, родени 1999-2016, където има 65% увеличение в сравнение с предишните поколения заради алкохолните им навици. Алкохолът влияе и на наднорменото тегло и затлъстяването, затова намаляването на алкохолните единици е така важно. Алкохолът вкарва калории в тялото, но не засища – а обратното – засилва глада или е свързан с хапването на други, вискоокалорични и свръхпреработени храни (чипс, някой да му се дояде? Или начос?)

Една средна чаша червено вино е около 125 калории. Една кутия бира съдържа приблизително 154 калории. Една малка водка съдържа 65 калории (без добавки като сок, сода, сиропи или тоник, които могат да добавят калории към чашата ви). Една маргарита от може да съдържа 455 калории – сама по себе си.

Ако консумирате две до три питиета на вечер, три пъти седмично, вашият брой калории само за алкохол е 390 до 1386 калории седмично  – и 20 280 до 72 072 допълнителни калории годишно (източник).

 

Защо да направите месеца си сух?

Прекъсване цикъла, който води към пристрастяване, т.е. намаляване на вредата от алкохола, като го връщате там, където му е мястото – в изключенията, а не в начина на живот. Като си свалим розовите очила, в които красиви мъже и жени се разхождат с красиво изпотени чаши по красиви места, пиещите алкохол у дома често пъти са Селесте Барбер на техните рекламни кампании, защото: алкохолът е зависимост. Въпреки усещането за спокойствие и умиротворение, което може да получите след няколко питиета, редовната консумация на алкохол може да има вредни странични ефекти лично за вас.

Прекъсването на цикъла на пристрастяване, като отрежете самички достъпа си до тези градуси спокойствие, може да са ви по-необходими, отколкото предполагате, защото алкохолът не само може да ви държи на къса каишка, но и да е отговорен за настроението ви на следващия ден. Той може да ви помогне да се отпуснете, да ви освободи от съмнението в себе си и да повиши увереността ви, но ежедневното пиене може да създаде симптоми, подобни на депресия. Алкохолът променя химическия баланс на мозъка ви. Той увеличава кортизола – хормона на „стреса“; намалява нивата на серотонин – мозъчният химикал, който регулира настроението и имитира ефектите на безпокойство – не просто се чувствате отпаднали след голямо пиене: можете да усещате тревожност или да имате ирационални нива на безпокойство – и колкото и да ги приписвате на други хора или средата, причината може да си я сипвате сами. Сух месец, който и да е, може да е глътка свеж ментален въздух.
Алкохолът влияе на съня, макар че може да го използвате, вместо приспивателно, защото тялото не заспива, заспивате вие, то трябва да преработи този химикал и това да води до лош нощен сън, повече прекъсвания на съня и негова по-кратка продължителност.

Пари. Алкохолът струва пари – колкото по-качествен е толкова е по-скъп. Една неособено добра бутилка вино в момента е около 10 лв, по-нормалните са около 20. 500 мл. бира са около 3 лв, а двулитровките, които са изключително популярни и вредни, защото са „на сметка“ също дават двуцифрено число на месечна база. Един човек, който пие всеки ден, харчи около 100 лв месечно, освен ако не си прави сам ракията, което е един друг проблем – тогава не харчи толкова, наистина, но пък няма безплатно сирене в капана са мишки – алкохолът е свързан с хронични заболявания, които не четат къде е произведен той.

Дали да опитате да сте трезви?

Месец без алкохол може да отговори на съмненията на какво се държат някои Ваши неразположения като депресвност, тревожност, проблеми във връзката, проблеми с апетита или нарушения на съня, които може да изпитвате

Няколко въпроси, които сами да си дадете са например:

  • Пиенето носи ли ми проблеми?
  • Мога ли да спра да пия наистина?
  • Как се чувствам и пиенето ми помага ли ми да не се чувствам така? От какво чувство бягам?
  • Нарушенията ми на съня дължат ли се на употреба на алкохол?

В частност се надявам този пост да го прочетат повече жени, защото след пандемията от 2020 консумацията сред жените се увеличи повече, отколкото сред мъжете. Един трезв януари дава възможност да бъдат потърсени други начини за облекчаване на стреса. Без да е невъзможно дълъг, той е достатъчно дълъг, за да промените нагласата си и дори тялото ви да търси по-малко от същото. Почивката може да даде и незабавни ползи за здравето като по-добър сън и повишаване на настроението и нивата на енергия.

Има едно изследване от 2019 , което показва, че когато хората спрат пиенето, имат повече енергия, по-добра кожа и губят тегло. Те също съобщават, че пият по-малко месеци по-късно. То е  ръководено от психолога от Съсекс д-р Ричард де Висер, е проведено с над 800 души, които са участвали в Сухия януари през 2018 г. Резултатите показват, че участниците в Сухия януари все още пият по-малко през август. Д-р де Висер коментира, че „Простият акт на спиране на алкохола за един месец помага на хората да пият по-малко в дългосрочен план: до август хората съобщават за един допълнителен сух ден на седмица. Има и значителни непосредствени ползи: девет от десет души спестяват пари, седем от десет спят по-добре и трима от пет отслабват“.

Още мотивиращи думи от д-р Ричард Пайпър, главен изпълнителен директор на Alcohol Change UK: „Брилянтното в Dry January януари е, че всъщност не става въпрос за януари. Да бъдем без алкохол в продължение на 31 дни ни показва, че нямаме нужда от алкохол, за да се забавляваме, да се отпуснем, да общуваме. Това означава, че през останалата част от годината сме по-способни да вземаме решения относно пиенето си и да избягваме да пием повече, отколкото наистина искаме. Много от нас знаят за рисковете за здравето от алкохола – седем форми на рак, чернодробно заболяване, проблеми с психичното здраве – но често не сме наясно, че пиенето на по-малко има и по-непосредствени ползи. Имаме по-добър сън, по-енергични сме, с по-добра кожа, отслабваме… Списъкът може да продължи. Сухият януари помага на милиони да изпитат тези предимства и да направят по-дълготрайна промяна към по-здравословно пиене.“

Вашият „трезв “ месец не е задължително да е януари

Има още 11 месеца и всеки един от тях може да донесе същите ползи, колкото и януари. Ползата е, че с времето все повече от хората разбират за тази инициатива и е по-лесно да намерите съмишленици.

 

Няколко предложения преди да започнете своя трезв месец

В много групи да седиш „без чаша“ все едно си тежко болен от здравословен начин на живот и налитат да ти сипят „един пръст“, разбирай пълна чаша. Понякога се отказвам да обяснявам и просто оставям чашата пълна, за да вдигам наздравици, щом е такава пък традиция и толкова важно за някого.

За тези, които не са правили такъв сух месец, може да е полезно да не поддържат алкохол в шкафовете или да имат приятел, с който да се уговорят да са заедно, това може да увеличи завършването на месеца с над 60%. Заучени фрази, които да не са чистото „не“ за отказване на алкохол като „може би по-късно“ или „реших да не пия един месец да видя дали ще се справя и затова не искам“ или дори обикновеното „не, благодаря“, може да са достатъчно силни. Намаляването на вредата естествено може да стане и като просто взимате безалкохолна версия, когато се навън. Когато алкохолът е навик например „прибирам се и си сипвам чаша бира“, може да измислите друго продължение на изречението, например „След като се прибера от работа, ще…“. Много хора забравят какво са правили преди да имат някакъв навик. Например много хора не се сещат какво са правили по цял ден, когато са нямали мобилни телефони да ги скролват. А има какво друго.

 

Странични ефекти на трезвеността

Когато тялото е привикнало към редовни, дори малки дози алкохол, може да има странични ефекти като:

Ден 1: по-трудно заспиване

Ден 3: Симптоми като махмурлук

Ден 5: Желание за сладко, но пък по-лесна концентрация

Ден 7: по-добър сън и сънища

След десетия ден: по-добро настроение и свежест

източник d-r Preethi Daniel from London Doctors Clinic през Red

В България съществува проблем с консумацията на алкохол – докато в Европа смъртността, дължаща се на този фактор бавно намалява, докато у нас расте. Наскоро минавах през едно малко градче, където в центъра, на площада, на кръчмата си беше написано на табела – „Тук се пие много“, но не спрях да я снимам. Алкохолът действа на всеки и ако не се грижим за себе си, той разрушава постепенно здравето. И не говорим само за алкохолизъм, но за бавно увреждане на различни органи, защото макар и част от живота ни, алкохолът не е задължителен елемент в него. Вижте повече за доклада (не?)Победими пандемии, в който се разглежда този фактор. Злоупотребата или честата му употребата може да се отрази включително на паметта, на мотивацията ни и ежедневното приемане на света.

Няколко тестове за самооценка на алкохола (понякога отговора е потвърждение на това, което си мислите сами)

AUDIT е най-популярния и в този му вид би трябвало да се ползва от личните лекари,  този въпросник за самооценка е на СЗО, който е на български и ако се чудите къде сте в отнощенията си алкохола, може да го попълните. 

Audit на английски, в интерактивен формат 

Упътване към AUDIT (на английски)

 

Още по темата

Сайтът на организаторите на британската кампания с много материали на английски език

Видео с Ралица Скорчева  от Асоциацията на вносителите, производителите и търговците на спиртни напитки за потреблението на алкохол в България

Мнение против провеждането на Dry January

Намаляването на вредата от алкохола започва да става тема и за здравето на компаниите и техните корпоративни програми за служители.

Кратка история на Сухия режим в САЩ, която показва, че крутите (крайните) мерки нямат ефект, а засилват престъпността. Забраната е най-тясно свързана с 20-те години на миналия век, когато  движението за трезвеност и въздържание постига пълната му забрана с аргумента, че той е основата на много обществените злини, включително мързел, импулсивност и бедност и в опита си да направят американците ще бъдат по-щастливи, по-здрави и по-проспериращи се прави тази забрана, която важи законово близо 14 години.

 

Литература, която може да ви е полезна/интересна

Данни за България: Доклада (не?)Победими пандемии

За лична мотиваиция: Hilary SheinbaumThe Dry Challenge: How to Lose the Booze for Dry January, Sober October, and Any Other Alcohol-Free Month Hardcover – December 29, 2020

 

Видео: Дрю Баримор за алкохола

Криси Тийгън за спирането на алкохола

 

 

 

 

Photo by Gary Barnes

Photo by Lisa Fotios

Photo by Vladimir Gladkov

Огромна глоба за Fortnite и нейното значение за индустрията

Американската Федерална Търговска Комисия (FTC) глоби производителят на видеоигри Fortnite Epic Games с повече от половин милиард долара заради обвинения на FTC за нарушения на поверителността и нежелани такси. Санкцията е в две части: 275 милиона долара за нарушаване на закона за поверителност на децата, ще промени настройките за поверителност по подразбиране и 245 милиона долара възстановяване на суми за подвеждане на потребителите да плащат суми, без да са разбрали, че са се съгласили. Ще бъде забранено на Epic и да дава достъп до текстова комуникация за деца и тийнейджъри, освен ако родителите (на потребители под 13 години) или тийнейджъри-потребителите (или техните родители) изрично не се съгласят.

Оплакванията към играта са били че се използва настройки по подразбиране, уврежда поверителността и създава подвеждащи интерфейси.

Видеоиграта Fortnite на Epic обикновено е безплатна за сваляне, но таксува потребителите за елементи в играта. До 2018 г. Epic позволява на децата да купуват V-Bucks просто чрез натискане на бутон, без да се изисква действие или съгласие на родител или притежател на карта. Някои родители се оплакаха, че децата им са натрупали стотици долари такси, преди да разберат, че Epic е таксувал кредитната им карта без тяхното съгласие. FTC предявавала подобни искове срещу компании като Amazon, Apple и Google за таксуване на потребителите с милиони долари за покупки в приложения, направени от деца, докато играят игри за мобилни приложения, без да са получили съгласието на родителите си. Използвани са модели, които имат цел да предизвикат покупки, често пъти неволно, например като бутоните са поставени контраинтуитивно, непоследователно и объркващо, което е довело до стотици милиони долари неоторизирани такси за потребителите.

Другите проблеми

FTC твърди, че Epic е нарушил правилото COPPA, като е събира лична информация от деца под 13 години, които са играли Fortnite, без да уведоми родителите си или да получи удостоверимо съгласие от родителите си. COPPA e съкращение от  Прамило за задпазване на поверителността на децата онлайн (Children’s Online Privacy Protection Rule//COPPA). Epic също така са активира гласови и текстови чат комуникации в реално време за деца и тийнейджъри по подразбиране. Решението е базилаво и въз основание на това, че производителите Epic са знаели, че много деца играят Fortnite – както се вижда от проучвания на потребители на Fortnite, лицензирането и маркетинга на играчки и стоки Fortnite, поддръжка на играчи и други комуникации на компанията – и събира лични данни от деца, без първо да са получили реално съгласие на родителите. Компанията също така изисква от родителите, които са поискали личната информация на децата им да бъде изтрита, да преминават през трудни кръгове на подаване на несъгласие и дори техните искания не са били уважавани.

Настройките по подразбиране вредят на деца и тийнейджъри, твърдят от FTC. Деца и тийнейджъри са били малтретирани, заплашвани, тормозени и излагани на опасни и психологически травмиращи проблеми като самоубийство, докато са във Fortnite„.

През 2017 служители на Epic са повдигнали темата, че настройките по подразбиране са подходящи – а именно автоматично включения гласов чат, който е довел и до сексуален тормоз върху невръстни поребители. След съпротива на компанията възможност за изключването е била добавена.

Рекордната глоба и посочените аргументи поставят на ново поле регулацията и изискванията за саморегулацията на компаниите в услуга на потребителите. Злоупотребата с игри е в класификациите на болестите от 2019 година (МКБ-11/6C51), като притесненията на обществото за менталното здраве на деца и възрастни по отношение и на игри и на социални медии и на техните практики расте.

Въпросът за тази чувствителна възраст, в която има предпоставки за възникване на зависимости, е поставен отскоро, но вероятно ще доведе до промяна на регулацията на търговските практики и събирането на данни за демографската група 13-19 годишни, като в щата Калифорния бе прието и законодателство, насочено към предпазването на тези потребители (ще влезе в действие от 1 юли 2024).

В края на 2022 започна и дело срещу Epic започна в Канада заради от трима родители, които твърдят, че децата им са пристрастени към Battle Royale и делото ще доведе до ново развитие по темата за зависимостите и изискванията към производителите на игри. И ще бъде червен флаг за социалните мрежи, които използват подобни модели и тактики за привличане.

 

 

 

 

Още по темата

По върпроса за екраните и начините за намаляването на вредите от тях вижте доклада (не)Победими пандемии – на български

Статия в Капитал за бизнес случая на Epic Games и Fortnite

Негативите на Fortnite от психологическа гледна точка в PsychCentral

 

Photo by Edgar Colomba: https://www.pexels.com/photo/basketball-net-2169302/

inVINCIBLE PANDEMICS REPORT//PanEuropa Bulgaria

Harm reduction approaches addressing the pandemic-scale health and economic impact of socially-acceptable risk behaviours.

This (in?)VINCIBLE PANDEMICS Report is a product of a diverse team of experts with varying expertise and perspectives, including molecular biology, epigenetics, toxicology, pharmacology, psychology and health economics, yet united in their belief in the key importance of taking action to inform and promote harm reduction approaches related to modifiable risk behaviours. Harm reduction approaches have the potential to effectively reduce the damage to individual and public health resulting from historically persisting harmful habits, such as smoking, alcohol abuse and overuse, bad diets and unhealthy foods, as well as from new fast penetrating habits related to excessive use of digital devices and screens, where and when prohibitions do not produce results or may cause more harm than good to people and societies.

Numerous international, European and national reports have outlined these as top risk factors worldwide and with extremely high prevalence in Bulgaria.

Therefore, as these risk behaviours are modifiable, this Report aims at raising awareness and facilitating the understanding on the ways to limit their negative implications on the individual and public health. The harm reduction approaches vary due to the nature of the respective harmful behavior and due to the differences in people and societies. Although not exhaustive this report, provides proven scientific data and offers principle recommendations for entailing harm reduction concept in future policies relevant to improving public health.

 

inVINCIBLE PANDEMICS REPORT_eng

 

 

 

Бърнаутът в една илюстрация//скала за измерване

Професионалното прегаряне не е мит, знаят повечето хора над 32 години (когато е средната възраст, на която човек преживява първия си бърнаут). Едпо проучване на Gallup за 2020 г. показа, че 76 процента от анкетираните заети американци са били в състояние на бърнаут. Заради дългосрочните ефекти на нетретиран бърнаут и изобщо допускането му, СЗО насочи вниманието към това той да бъде адресиран преди да се случи.

Но как да бъде обяснено то и защо „горенето“ е гореща тема за работната среда – Синди Муир, професор по управление и органицация в университета Нотр Дам, Колеж по бизнес, е намерила най-силната форма – илюстрацията, която ще бъде публикувана в статията „Измерването с кибритени клечки: визуална скала на работното прегаряне“, чиято публикация се чака в Journal of Applied Psychology. Подобно на скалата за болка с усмихнато лице, използвана в лекарски кабинети и болници (Wong-Baker FACES), тази скала ще бъде използвана за оценка на бърнаута. „Прегарянето се отнася до чувство на физическо, психическо и емоционално изтощение“) и инструктира служителите да „изберат съвпадението, което най-добре представя колко изгорени се чувствате в момента“, казва Муир в едно от интервютата си.

За професионално и академично използване

на скалата

може да посетите сайта на Муир –

www.muirmatches.com

Темата е особено важна от 2020 насам за отделите по човешки ресурси, защото ковид донесе не само физически (като обездвижването заради локдауните), но и повече ментални проблеми за служителите, както и икономическата и политическа нестабилност.

Професионалното прегаряне поставя в риск служителите и то може да бъде предотвратено през програми за подкрепа на физическото и ментално здраве на служителите.

 

Още по темата

Друга скала е тази на Maslach

 

Травмата като предпоставка за ментални проблеми (ИЗСЛЕДВАНЕ ’22)

Анализ на повече от 93 000 случая (чрез метода метаанализ), разкрива пряка връзка между психологическа травма в детска възраст и риска от развитие на психопатология в продължението на живота. Автори на проучването са изследователи от Медицинския изследователски институт Hospital del Mar и е публикувано в списание European Archives of Psychiatry and Clinical Neuroscience, 8 ноември 2022 г. (статията засега е със затворен, платен достъп)

Вероятността спрямо контролите, които не са преживели травматични събития, да се развие психично разстройство е три пъти по-голяма.

„Това е най-силното доказателство към днешна дата, че психологическата травма наистина е рисков фактор за страдание от психично разстройство по-късно“ по думите на д-р Бенедикт Аман, водещ автор на изследването, изследовател в групата за изследване на психичното здраве в болницата IMIM дел Мар и CIBER за психично здраве (CIBERSAM).

Кои са най-често срещаните травми?

Това са емоционално, физическо и сексуално насилие, както и емоционално или физическо пренебрегване и тормоз, въпреки че има много други.

Преминаването през всяка от тези ситуации води до промени в съществуването на човека, някои от които са физически, а други психологически и се проявават в ежедневието. При емоционално натоварени събития, свързани със заплаха и ли отделяне от близки, страх от изоставяне, както и при насилие това често се проявава като тревожност, най-разпространеното психично разстройство сред хората.

Освен тревожността, травмите биха могли да доведат до развитието и други разстройства като обсесивно-компулсивно разстройство или биполярно разстройство, както и това на гранично личностно разстройство (риска, от което е 15 пъти увеличен) при преживяна травма в детството.

„Необходимо е да преведем пациента през неговата история на живота, наистина да прегледаме какво се е случило с него. В момента поставяме под въпрос какво не работи, но не и какво се е случило в живота им, защото това изисква отваряне на потенциално болезнени теми, а това се избягва. Проучването също така подчертава факта, че други травми като катастрофи, насилствена смърт или семейно насилие могат да засегнат хората, генерирайки структурни и функционални промени в мозъка, които отварят вратата към бъдещи психични разстройства“, казва Бриджит Хог, изследовател в IMIM-Hospital del Mar, психолог и първи автор на изследването, като коментар на данните

„От една страна, трябва да лекуваме психологическата травма на нашите пациенти, но също така трябва да предприемем действия в политическата и социалната сфера и да инвестираме повече в превенцията. Например чрез обучение на семействата и създаване на програми за предотвратяване на тормоза, който е много важен рисков фактор по отношение на страданието от психично разстройство, както за тези, които го получават, така и за тези, които го извършват“, е мненито на д-р Амар, друг от авторите.

 

 

 

Photo by MART PRODUCTION

Рисков фактор: обездвижване и доклада на СЗО за 2022 (ИНФОГРАФИКА)

СЗО публикува първия Глобален доклад за състоянието на физическата активност и данните от 194 държави показват, положението е… зле.

Подобно на направеното в доклада за състоянието в България по четири отделни рискови фактора „(не?)Победими пандемии“ и там се прави оценка на разходите за здравните системи, ако не се предприемат на действия за подобряване на нивата на физическа активност.

Защо е целия този шум? Редовната физическа активност подпомага менталното и физическо здраве при всички, независимо от пол или възраст, но към момента 80% от тийновете и 27% от възрастните не се движат достатъчно затова трябва да се направят промени навсякъде.

Редовната физическа активност е основен фактор за намаляване на вредата – в 20-30% има навалянате на риска от преждевременна смърт. Около 7–8% от всички случаи на сърдечно-съдови заболявания, депресия и деменция, и около 5% от случаите на диабет тип 2, биха могли да бъде предотвратени, ако хората бяха по-активни.

1,4 милиарда възрастни (27,5% от възрастното население на света) не се движат достатъчно, а въпреки естествената си склонност към активен живот, децата са по-малко активни от очакваното, като момичетата са значително по-малко активни от момчетата, с над 10%.

Таблица за препоръчителната физическа активност по възраст

Източник на данните за инфографиката: СЗО, 2022

 

 

 

 

 

Photo by Monica Silvestre//Pexels

Къде ще стигнат дигиталните номади? Мнението на д-р Арик Сигман, психолог

Д-р Арик Сигман е лектор по темите за лично, социално, здравно и икономическо образование в училища на деца, родители и педагози, както и за медицинските училища и работещите лекари в рамките на държавното здравеопазване (NHS), компании и конференции. Участник в дискусиите на всички партийни партии в групата по въпросите на здравословното детство в Британския парламент по въпросите на затлъстяването и екранното време. Повече информация има за него в сайта му и профила му в LinkedIN. Той прави впечатление на човек с мнение, което защитава, знаейки напълно, че то не е популярното в момента, но уверен в правотата си, той го споделя без задръжка. Срещата ми с неговите статии и мнения, докато правех проучванията си за доклада „(не?)Победими пандемии“, го постави на челно място на експертите, с които искам да говоря отвъд казаното в статиите им.

Д-р Сигман се съгласи да отговори на няколко въпроса, които вълнуват и мен,  по въпросите за екраните и екранното време.

Затлъстяването е пандемия; друг растящ проблем е заседналия начин на живот. Досега няма „победа“ в областта на общественото здраве, защото независимо от програмите в страни като Великобритания – кризата със затлъстяването става все по-голяма и броят на засегнати расте. От къде идва трудността да се промени от настоящето статукво към по-здравословни нива

Големите корпорации и наличието на угояващи храни на относително ниски цени. Повечето хора знаят малко за храненето и телесните мазнини. След като хората започнат да консумират силно стимулираща (съдържаща сол, захар, подобрители на вкуса) обезогенна храна (водеща до затлъстяване), е трудно да се върнат обратно към старите си вкусове. Дискреционното (несъществено) време пред екрана драстично увеличи заседналото поведение, особено след като бяха въведени лок-дауни заради Covid.

 

Мислите ли, че е възможно всеки индивидуално да се справи с прекомерната употреба на интернет/екранно време или това е задача с повече от една заинтересована страна (такива напрамер са бизнесите, свързани с развлечение в интернет и държавата)?

В края на краищата родителите трябва да ограничат екранното време на децата си и тази нужда следва да бъде подсилена от правителствена здравна информационна кампания и препоръчителни насоки за не повече от два часа дневно за дейности пред екраните, които не са свързани с училищна работа (домашни и т.н.). В тези два часа не би следвало да включват и четенето на книги на екрани.

Възрастните също има нужда да бъдат информирани от правителството за рисковете от прекомерно неналожително време за тях пред екраните с предложения как да намалят своето собствено екранно време. Другите „заинтересовани страни“, както ги наричате няма да се включат в програми за ограничаване на екранното време, защото те правят повече пари от повече екранно време.

 

В България е набиращ популярност проблема с бебета и малки деца, които са хранени, докато гледат YouTube. Какво една майка/баба/бавачка трябва да знае?

Световната здравна организация през 2019 година публикува „Препоръки за екранното време“: 0-2 години „не се препоръчва“; 2-5 години – „не повече от 1 час, по-малко е по-добре“; Родителите и други гледачи трябва да бъдат информирани за това.

Какво бихте казали на хората, които вярват в способността на децата си, че могат да регулират сами поведението си и да определят колко да бъде то?

Това е изключително безотговорна позиция и е абдикация от тяхната отговорност като възрастни хора. Една от основните отличителни черти на това да си дете или юноша е, че нямаш напълно развити умения за саморегулиране и се нуждаеш от подкрепа от възрастните, които ги имат.

 

Някои изследователи твърдят, че времето пред екрана не е медицински проблем, докато вие сте силен глас, повдигайки темата, че дискреционното (несвързано със задължения от училище) време пред екрана на децата, което е в центъра на интереса на обществеността, трябва да бъде адресирано. Какво ви прави толкова сигурни, че сте прав, а другите грешат?

Световната здравна организация (2019) е издала „Препоръки за времето пред екрана“: 0 – 2 години: „не се препоръчва“, 2 – 5 години: „не повече от 1 час; по-малко е по-добре.“ Министерството на здравеопазването на САЩ (2022 г.) счита прекомерното дискреционно време пред екрана (DST) за един от своите ключови национални „приоритети за подобряване на здравето“ и ключова „цел за превенция на заболявания“ и съвместно с Австралийското министерство на здравеопазването (2019) настоятелно съветва родителите да ограничат извънучилищната недомашна работа по преценка до максимум 2 часа на ден за деца на възраст 2-18 години. Много други държави също го разглеждат като здравен проблем. Трябва да слушаме тези основни световноизвестни официални позиции, а не интересните гласове на другите.

 

Прекомерното използване на времето пред екрана все още ли е един от признаците на социално неравенство – поради достъпа до качествено свободно време?

Всъщност не, изглежда, че всеки има възможност да има твърде много време пред екрана. Може просто да се окаже, че по-богатият човек го прави на iPad и iPhone, докато по-бедният го прави на по-евтини марки екрани.

 

Ще ви цитирам: „Детството е време на значително по-големи промени в мозъчната анатомична структура и свързаност. Дигиталните деца проявяват по-голямо разпространение на свързани с екрана „пристрастяващи“ поведения, които отразяват увредени неврологични механизми за обработка на възнаграждението и контрол на импулсите. Появяват се асоциации между разстройствата на зависимостта от екрана (SDD), като разстройство на пристрастяването към интернет и специфични неврогенетични полиморфизми, анормална нервна тъкан и невронна функция… Следователно политиката за детското здраве трябва да се придържа към принципа на предпазливостта като разумен подход за защита на неврологичния интегритет и благополучие на детето“. Нека да си представим, че погребваме темата, защото е по-удобно да не говорим за времето пред екрана (децата мълчат, когато устройствата им са включени, възрастните жадуват за устройствата си, както бебетата жадуват за залъгалките си), как би изглеждало бъдещето след около 20 години?

Следващото поколение ще бъде по-затлъстяло, по-малко физически годно, ще има по-лошо умствено и физическо здраве, с повече късогледство и проблеми със съня… и много други неща.

 

 

 

Още по темата

Статия на д-р Сигман за ролята на екраните сред учениците (на английски)

Негово участие в сайта Mother&Baby (на английски), в което разказва, че „7 годишва възраст повечето деца, родени днешно време, са прекарали времето, равно на една година от живота им, залепени за екраните, което вози до т.нар. „психика на пеперудата“, при която мозъка лети от обект на обект без да се фокусира за дълго“

Негова статия в The Biologist//2009 (на английски)

Прочетете и доклада „(нe)Победими пандемии“, за да прочетете възможните подходи за намаляване на вредата и у нас на прекомерното използване на екранно време

 

 

Тест за самооценка на употребата на алкохол

Вълните на Ковид ’20-’22 поставиха България в лош рекорд като втора държава по смъртност в света (като % от населението). Това, по различни причини включва в позиция „старт на скандала“ от една част от българите по причини, които са дискутирани – и сред които от гледна точка на психотерапията първа е защитната реакция „отричане“. Но защо България, която макар и най-бедната, далеч не е на нивото на бедност и население Перу. Останалите в десятката са също страни в Европа, източната й част.

Друга тема, която пали на секундата една част от населението е голямата консумация на алкохол в страната. Наскоро във фейсбук пост на DW за вредата от употреба на алкохол имаше над 300 коментара, в които се величаеше грандиозните умения за пиене у нас. Това е някаква национална гордост, възпяна в песни; шеги и закачки, както героични истории, накратко формулирано като „три дни пили и се веселили“. В годините мъжете в светлата, дори предиобедна част на деня, които носят двулитровки по улиците, станаха част от ежедневието. „Обикновеното ежедневно“ пиене засяга и жените, които все по-често превръщат алкохола в част от ритуалите си вечер.

Връзката между двата горни абзаца е, че тревожността от неочакваните промени качи в световен план употребата на алкохол , като през първите седмици на карантината скока в САЩ беше в трицифрено изражение. Съчетано с това, че маркетинговите кампании на производителите на алкохол се целеха по-често от всякога в женската аудитория, направи проблема растящ и за двата пола.

В България съществува проблем с консумацията на алкохол – докато в Европа смъртността, дължаща се на този фактор бавно намалява, докато у нас расте. Наскоро минавах през едно малко градче, където в центъра, на площада, на кръчмата си беше написано на табела – „Тук се пие много“, но не спрях да я снимам. Алкохолът действа на всеки и ако не се грижим за себе си, той разрушава постепенно здравето. И не говорим само за алкохолизъм, но за бавно увреждане на различни органи, защото макар и част от живота ни, алкохолът не е задължителен елемент в него. Вижте повече за доклада (не?)Победими пандемии, в който се разглежда този фактор. Злоупотребата или честата му употребата може да се отрази включително на паметта, на мотивацията ни и ежедневното приемане на света.

Няколко тестове за самооценка на алкохола (понякога отговора е потвърждение на това, което си мислите сами)

AUDIT е най-популярния и в този му вид би трябвало да се ползва от личните лекари,  този въпросник за самооценка е на СЗО, който е на български и ако се чудите къде сте в отнощенията си алкохола, може да го попълните. 

Audit на английски, в интерактивен формат 

Упътване към AUDIT (на английски)

 

1 АЛКОХОЛНА ЕДИНИЦА, КОЯТО СЕ ИЗПОЛЗВА КАТО ТЕРМИН В ТЕСТОВЕТЕ ОЗНАЧАВА

 10 мл или 8 г чист алкохол

500 мл бира е 2 единици

Чаша вино – 2 единици

50 мл твърд алкохол – 2 единици

 

На английски

Британски тест

Американски, на Университета в Бостън

 

 

 

 

 

 

Photo by Michael Discenza on Unsplash

(Не?)победими пандемии – пълен текст на доклада

обновяване на 12ти май 2023ти

Шест месеца след публикуването на Доклада „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ виждаме, че усилията ни имат своя (първоначален) резултат. Министерство на здравеопазването и авторитетни представители на научни дружества и медицински организации в страната тази седмица, на 11 май, публикуваха общо становище, че някои от най-широко разпространените поведенчески рискови фактори са с доминиращо значение за влошаване на здравето на българските граждани.

Бяха разпознати като такива рискови фактори  нездравословно хранене, прекомерна употреба на алкохол, тютюнопушене, все по-нарастващата употреба на дигитални устройства, в комбинация с ниска физическа активност, като се приема и подхода намаляване на вредата.

пълният текст на становището е в линка

 

На този линк може да прочетете и свалите целия доклад

неПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ ДОКЛАД_bg

Докладът „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ цели да повиши информираността относно широко разпространени рискови фактори за здравето. Стъпвайки на подхода намаляване на вредата, се представя научния възглед за механизмите, водещи до влошено здраве и предлага препоръки за това как да се минимизират те. Целта е да провокираме целенасочени действия за информиране на хората от една страна – и от друга да провокираме  прилагане на съвременни политики за ограничаване на вредните навици от страна на държавата и бизнеса – с оглед подобряване на начина на живот и общия здравен статус на българите.

Избрахме няколко теми, които достигнаха до пандемичен мащаб в нашето общество – нездравословното хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето и растящото прекомерно използване на дигитални устройства. Това са скрити пандемии – наши вредни навици, с които „съжителстваме“ десетилетия наред и които ще продължат да съществуват занапред.

Екипът на доклада: Гергана Паси, проф. Георги Момеков, Детелина Стаменова, доц. Милена Георгиева, Аркади Шарков

Причината да обърнем внимание върху тях е и друга – статистиката за смъртността у нас по време на COVID-19 е стряскаща – България е на 2-ро място в света по смъртни случаи на глава на населението, вследствие на коронавируса. А освен вируса и отношението към него, ключовата причина за това е високото ниво на съпътстващи сърдечносъдови, ракови, белодробни и метаболитни заболявания, свързани с пандемичните по мащаб рискови фактори. В авторския екип на доклада участват учени и експерти – доц. Милена Георгиева, проф. Георги Момеков и Аркади Шарков, както и аз, като представяме различни области – молекулярна биология, епигенетика, токсикология, фармакология, психология, здравна икономика. Събрани и вдъхновени от идеята на Гергана Паси и ПанЕвропа България целта ни е  – професионалистите по обществено здраве и към политиците за включване на стратегиите и методите за намаляване на вредите от рисковите фактори в бъдещите национални политики, ориентирани към подобряване на здравето на населението и понижаване на икономическата тежест върху здравната система.

„В отговор на лавинообразно-затрупващите ни здравни, икономически, социални и политически кризи, ПанЕвропа България се ангажира приоритетно с адресиране на проблемите, свързани с подобряване на здравния статус, здравната култура и качеството на живот. Защото само здрава нация може да се справи с икономически, социални и политически кризи“, заяви Гергана Паси, председател на ПанЕвропа.

Доц. Милена Георгиева от БАН представи данни за наднорменото тегло и затлъстяването в ЕС и България.  „Нездравословното хранене, в комбинация със заседналия начин на живот и другите рискови фактори, представлява основен риск от най-раннна възраст за развитие на редица хронични заболявания, като сърдечно-съдови, ракови, диабет и др. И нещо друго – „Начинът на живот като начин на хранене, стрес, вредни навици и липса на физическа активност оставят следа в човешкия организъм. Тези ефекти се мултиплицират и могат да увеличат неблагоприятния ефект.  Затова колкото по-ниска преработка са претърпели продуктите, преди да попаднат на трапезата и колкото по-ниско е съдържанието на вредни вещества, толкова по-нисък е рискът за здравето. Обратно – силнопреработените храни с високо съдържание на захар, сол, мазнини и други добавки/овкусители ги поставят във високия спектър на риска“.

Проф. Георги Момеков обърна внимание на друг от основните рискови фактори за българите – алкохола: „За разлика от храната, алкохолът и тютюнът/никотинът са излишни за човешкия организъм. Въпреки това, те съществуват от векове. Употребата им е свързана не с чисто физическото оцеляване на човечеството /както е с храната/, а с други социални и ментални потребности – бързата и лесна наслада. За връзката между оцеляването и насладата отговаря една малка зона в мозъка: системата за възнаграждение. Отделят се вещества, които потискат страха и пораждат задоволство. В доклада твърдим, че пълната превенция или преустановяване на пиенето и пушенето трябва да останат висша здравна цел, но признаваме, че това е една идеална цел. В реалния живот и от гледна точка на науката, е също толкова смислено и целесъобразно да говорим за редуциране на вредите от алкохола и от тютюна, особено когато науката е доказала, че има алтернативи и това е възможно“.

По отношение на алкохола, да знаем какво от  съдържанието на чист етилов алкохол (етанол) е от ключово значение. Съдържанието на етанол в трите основни, (най-популярни) напитки в стандартна доза за сервиране е сходно – единствено, то е в различна концентрация. При 5% концентрация на чист алкохол в бира, 12% във вино и 40% в твърд алкохол – количеството на етанол в 300 мл бира, 100 мл вино и 30 мл твърд алохол е еднакво. Нещо повече, понятието „стандартно питие“ варира в отделните държави. Въпреки препоръките на СЗО за стандарт от 10 г. етанол в напитките и широкото възприемане на този принцип в ЕС, в България една стандартна напитка е двойно по-голяма – съдържа 20 г етанол. Тоест българинът изпива повече чист алкохол в сравнение с редица европейци, независимо че може да пие „умерено“, например едно или две питиета на ден и не всеки ден. Това поставя страната ни на 8-мо място по консумация на етанол от 217 държави в света. Подходите за намаляване на вредите включват образователни инициативи относно вредата от алкохола, относно количеството етанол в алкохолните напитки, въвличане на алкохолната и развлекателната индустрия в информационни кампании, насърчаване на прием на безалкохолни алтернативи, ясно етикетиране за съдържанието на етанол в напитките, умерена консумация и избягване смесването на алкохол и лекарства.

При анализ и сравнение нивото на риска от тютюнопушенето и от другите форми за употреба
на тютюн и никотин, факторите, определящи спектъра на риска за доставяне на никотина, са основно два: състава на дадения продукт и начина на извличане на никотин – тоест начин на употреба. От научна гледна точка, причина за упражняване на този опасен за здравето навик е никотинът – глад за наслада и удовлетворение, закодиран в мозъка, но той не е причината за развитие на заболявания. От огромно значение за нивото на вредност на даден продукт е начинът на извличане на никотина – било то от НЗТ /никотинзаместващи терапии/, от никотинови течности за изпаряване или от тютюна, в който никотинът се съдържа по естествен начин. Когато никотинът се извлича при нулева температура, рискът е най-нисък, а когато никотинът се извлича чрез горене, настъпват множество химически реакции и се образува дим.
Димът съдържа над 7000 вредни химически елементи, около 100 от тях – опасни, поради тяхната
токсичност и канцерогенност. Следователно, най-висока експозиция на вреди има при тютюнопушенето, защото гори, образува се дим, който се вдишва, а най-ниска – при НЗТ. При награвянето и изпаряването на никотин на течности или на тютюн формирането на вредни вещества е значително по-ниско от дима, поради което при определяне на спектъра на риска тези продукти стоят в по-ниската зона.

Моята роля в доклада беше изследване на потенциалната вреда, за която се притесняват много родители и педагози. Така е, интернет мрежата предоставя полезна за качеството на живот и образованието, информация. Тя позволява поддържане на връзка с близките, по-лесни упътвания, пазаруване, банкиране, повишена производителност на работното място, проследяване на здравен статус и др. Но заседяването с екраните пред очите ни отбелязва експлозивен растеж в последното десетилетие и днес 5.3 млрд. души използват дигитални устройства ежедневно (близо 70% от населението в света). КОВИД-19 доведе до 70%
увеличение на използването на интернет, като проблемната употреба на дигитални услуги често прераства в лични и физически проблеми – като късогледство и гръбначни заболявания например. Другото, което е важно е, че часовете на скрол ни правят по-заседнали на едно място, а оттам нататък и качването на килограми и въпрос на време.

Подходите за намаляване на вредите включват участие и обучение на родителите, педиатрите и учителите, имащи въздействие върху децата; редовeн скрининг за късогледство, затлъстяване, проблеми с гръбначния стълб, психически проблеми; внимателна дигитализация на образователния процес; повече екипна работа и традиционни училищни занимания и физическа активност; въвеждане на правила за екранно време, съобщения, платени услуги у дома и въвеждане на изисквания към разработчиците на игри, които да предвиждат спиране на играта след определен период от време.

Справянето с горните рискови фактори има сериозна икономическа цена. „Финансовото изражение и предизвикателствата пред здравната система се увеличиха, а пост-пандемичното бъдеще следКОВИД-19 крие здравни кризи, на които трябва да намерим устойчив отговор“, обясни Аркади Шарков. Той даде пример, че само затлъстяването е огромно бреме за националните икономики, поради високите медицински разходи, свързани с него. То подлага на голям икономически натиск и без това претоварената здравна система, увеличавайки с почти 40% разходите за предоставяне на здравни услуги и с над 70%- разходите за лечение.

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

(не?) Непобедими пандемии? Експерти имат план

Скритите пандемии: България дава хиляди жертви

Да победиш вредните навици с хитрост, не със сила

Защо днес живеем по-дълго, но не сме по-здрави

Тютюнопушенето вреди на Вас и икономиката около Вас

Какво показва докладът „(Не?) Победими пандемии” ВИДЕО

Екип учени разкри скритите пандемии, от които обществото ни страда

30% повече хора с наднормено тегло – учени от „ПанЕвропа“ с решения

(Не?) Победими пандемии. Кои пандемии? И защо (не?) победими? АУДИО

Психолог: Най-важният извод от пандемията е колко сме уязвими, когато не общуваме с други хора АУДИО

Затлъстяване и гинекологични проблеми

Броят хора с наднормено тегло и затлъстяване расте – те са вече три пъти повече, отколкото са били през 1970та. Това води до проблеми, с които не сме се сблъсквали в такава степен – включително и здравословни. Промяната на начина на хранене е не само сред възрастните, но и сред децата, където все по-често на ранна възраст, заради начина на хранене (понякога като калории, понякога като навици), малките не получават това, от което имат нужда, а много, много повече от нужното – и с всяка следваща година те носят последиците от изборите на родителите си – като неудобства, но понякога и заболявания, към които ще станат по-податливи, когато порастнат, и като свои лични проблеми, например заради обидите на околните. Това не са никак малък процент хора. Вече има данни, че 30% от децата в България са с наднормено тегло или затлъстяване, като този процент ще бъде настигнат в световен мащаб след 2050та година

Вече знаем със сигурност, че една от световните пандемии е тази на затлъстяването. Неговото влияние е не само върху това как изглежда човек и как се чувства, но и върху редица заболявания. В същото време отговорността не може да се приеме, че е само в отделния индивид, колкото и да им се иска на една част от хората това да е вярно. Общественият дебат тепърва ще продължи, като понякога ще се стига до грозни нападки, които с нищо не помагат. Промяната на телата на хората води до промяна на масовата култура – добре описано в статията „Тегло и предразсъдъци“//Капитал (април 22) и реакцията на Иван Стамболов-Сула във „Форми на безрамието“ след това, която изкушава някои да се съгласят с нея на първо, емоционално, четене, но ако погледнем факторите, които довеждат по-голямата част от хората до напълняване и затлъстяване, ще разберем, че те провокирани повече от средата, отколкото от техните лични качества и недостатъци.

Скоро ще бъде публикуван и Доклада за оценка на вредата от рискови фактори върху здравето (не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ„//проф. Георги Момеков, доц. Милена Георгиева, Гергана Паси, Аркади Шарков, в който се разглежда темата като цяло и показва възможните подходи за намаляване на вредата, които изискват едновременното участие на много страни – институциите, бизнеса и всеки човек поотделно. Докладът ще излезе през есента и целта е да запознае общественото мнение с начините на минимизиране на вредите и предотвратимата смърт в България. Ще имате свободен достъп до него в идващите месеци.

 

За да можем да взимаме решения за себе си, трябва да знаем до какво ще доведат те. Наскоро попаднах на изчерпателен материал на д-р Шилпи Панди (CARE Fertility) и проф. Силатидя Батачрия (МУ, Абърдийн, Шотландия) за връзката между женско здраве и затлъстяване.

 

В този пост го представям накратко, като се надявам, че за някого от вас това може да допринесе към процеса на бавно променяне на навиците с цел достигане на по-ниски килограми, като препоръчвам това да става с лекар-ендокринолог и с поставяне на реалистични цели в интерес на здравето Ви, не на суетата или заради „хората“. Избягвайте 10 дневни драстични режими, „магически хапчета“ и всякакви бързи решения.

Детското затлъстяване е свързано с ранно начало на пубертета, менструални нередности по време на тийнеджърството и синдром на поликистозни яйчници.

Връзката между булимия/синдром на поликистозните яйчници съществува, както и тази на затлъстяване/СПКЯ и съответно нередовен менструален цикъл. Затлъстяването независимо дали е комбинирано с поликистозни яйчници, често пъти е придружено с продължителни и нередовни месечни цикли. Жените с ИТМ над 35 имат пет пъти по-висок риск от продъжителен менструален цикъл (и всички придружаващи проблеми)  в сравнение с тези с ИТМ между 22 и 23.

При жените в репродуктивна възраст с висок индекс на телесната маса има по-голяма вероятност да имат проблеми с овулацията и съответно със зачеването. В същото време броят на жени с наднормено тегло (ИТМ 25–30) или затлъстяване (ИТМ >30) расте.

По отношение на контрацепцията с противозачатъчни хапчета, при анализ на данни се прави извод, че жените с телесно тегло от 70,5 кг или повече имат значително увеличение на риска от неуспех на оралните контрацептиви в сравнение с жени, които имат по-виско тегло. Най-висок риск от контрацепция се наблюдава неуспех при нискодозирани орални контрацептиви и много ниско дозирани орални контрацептиви.

Ендометриозата и миома на матката също имат връзка с килограмите. Рискът на развитие на миома се утроява при жени с телесно тегло, по-високо от 70 кг.

Високото тегло има влияние и при лечение на безплодие – затлъстяването и инсулиновата резистентност могат да намалят ефекта на някои медикаменти, които се използват при тези терапии.

При зачеване по-пълните жени (ИТМ =/> 25) по-често живяват спонтанен аборти, като причините за това са обект на научна дискусия.

По време на бременност рисковете са от прееклампсия, гестационна хипертония, макрозомия, презизвикано раждане преди термин.

В публикацията е написано, че умерено намаляване на теглото с 5-10% би имало ефект върху появата на съпътстващи заболявания и овулация при жени, които не овулират. Намаляването на теглото не е само диета, за да е ефективно е доказано, че трябва да има комбиниране на добър режим на хранене и програма за упражнения, а те двете няма да имат ефект, ако не промените поведението си.

И отношението си към самите вас, допълвам аз.

 

 

 

 

 

 

Още по темата

Цитираният материал е тук

 

 

 

 

 

 

 

снимка MART PRODUCTION