Детелина Стаменова

Огняна Рейзмунд е психотерапевт, като нейния интерес ѝ е насочен към човешките взаимоотношения. Тя ще консултира хора, които изпитват затруднения в партньорските и междуличностните си отношения.

Тя е психотелесен терапевт и работи под супервизия. Завършила е висше икономическо образование, но професионалният ѝпът я отвежда към психологията и психотерапията.

Огняна ще също така и пациенти, които преживяват тревожни или депресивни състояния, преминават през житейски кризи или търсят личностно израстване. Работи също с клиенти, страдащи от ситуативна тревожност и психотелесни симптоми, като по-конкретно работи в дълбочина с психосоматични заболявания.

За записване на час за консултация – онлайн или на живо звънете директно на Огняна Рейзмунд 0888 557 960.

Радвам се, че Огняна ще работи с мен  и й пожелавам много хора, с които да извърви благодатния път на терапията!

Пролетта и есента вървят с две смени на времето – едната е тази на часовете, срещу която гласове има от много години и другата, която е на промените, характерни за двата сезона. Метеорологичното време, като независим фактор, влияе на настроението на хората, заради което е добре да обърнете внимание на него и в чисто психологически аспект.

За хората, които живеят със сезонна депресия или някакъв вид тревожност, да не изпускат и влиянието на времето, може да им помогне да се подготвят за предизвикателствата, които тези сезони поднасят.

Какво да знаете, дори да не попадате в тези категории?

Използвайте момента, за да стоите на слънце – дори 5 минути, дори на балкона. Слънчевата светлина ни подпомага да се чувстваме по-добре. Онези, които прекарват много време на закрито по-склонни към лошо настроение, загуба на памет и намалени когнитивни функция. Дори времето да не е добро, отново си взимайте престоя на открито и светло, дори да вали или да е студено.

Пролетта и умората

Пролетното температурно непостоянство често се свързва с темата и за „пролетната умора“. Тя не е измислица, и се дължи на адаптацията на тялото към промените в светлината и температурата. Пролетната умора не е е измислица, нито пък винаги може да бъде наречена тъга, тя е начин, по който тялото, през проявата на психологически усещания, се адаптира към новите условия. Сънливостта, цялостната липса на енергия, понякога раздразнителността и промените в настроението, включително и апатия, е възможно да съпътстват целия сезон.

Смяната на времето

На фона на тази картина, която се случва по нашите географски ширини с четири сезона, идва и смяната на времето, което се случва два пъти годишно в много страни от света и, което традиционно, разделя лагерите на две мнения, като този на това да не се прави, стабилно се увеличава. Лагерите за това да не се променя времето, трябва да отбележим също са два и имат своите аргументи – да се придържаме само към „зимно“ или само към „лятното“. В полза на „само лятно“ е по-големия брой светли часове в активно време и намалените от това инциденти различни сфери.

Какво може да направите

Бавно измествайте лягането и съня в идващия месец, като в началото се придържате около часа на лягането досега, за да стигнете до „новото нормално“. Българите традиционно подценяват значението на редовния сън, който започва по едно и също време и продължава „докато се наспиш“ (7-8 часа). За данни вижте и https://kakspim.bg/

Придържайте съм към здравословно хранене, ако не се чувствате добре, защото липсата на слънчева светлина, увеличава желанието за въглехидрати, така че ставаме по-гладни за такива храни, когато сме недоспали, а прекомерната консумация на въглехидрати увеличава умората и намалява концентрацията.

Внимавайте с харченето

Има данни, че при повече слънчеви дни, но и със съчетание на умора и лошо настроение, хората са склонни да харчат повече в стил „веднъж се живее“ и без да имат сериозна нужда от продуктите или услугите, които купуват.

Смяната на времето се отразява и на учениците

Децата и учениците най-често не са приемани като проблем в тази тема, но при проучвания сред тях в определени щати, чиито окръзи имат право да не променят времето, показват по-малко проблеми в оценките и емоционалните отношения на децата.

Photo by Jimmy Chan: https://www.pexels.com/photo/clock-with-temperature-display-19186518/

Прочетете и моето мнение в този подробен материал за смяната време през погледа на психиатър, психотерапевт, консултант по сън

Целият материал е тук

още по темата има в този пост

Орторексията е състояние, което трупа общественото внимание през последните десетилетия. Терминът се появява за първи път през деветдесетте години на миналия век в книгата на американския учен д-р Стивън Братман „Пристрастяване към полезните продукти: как да преодолеем манията си към правилното хранене“.

Думата е създавена от две гръцки думи „orthos“ – правилен, верен и „rexis“ – желание. Няма нищо нередно да се интересувате от хранителното качество на храната, която ядете, не е проблем сам по себе си, хората с орторексия стават толкова фиксирани по здравословното хранене, че всъщност увреждат собственото си благосъстояние.

Когато начинът на хранене е силно повлиян от желанието да се храниш здравословно, това може да се превърне в сериозен проблем, сходен с хранителните разстройства и дори в един етап да премине към него.

В началото хората с този проблем силно желаят да постигнат балансирано хранене, да се чувстват заредени с енергия, защото приемат полезни „чисти“ храни, някои избират– вегетарианство, веганство, суровоядство и т.н. Разбира се това е прекрасно, само че както винаги при хранителните разстройства идва един момент, в който границата между полезното и вредното се нарушава. Често пъти специалистите, обясняват оторексията с обесивно-компулсивно поведение или с анорексично поведение. Хората с оторексия постепенно стигат до физическо и нервно изтощение. По-голямата част от времето е посветена на планиране и приготвяне на храната. Случайно допуснатите отклонения в режима на хранене водят до тежки емоционални кризи. Полагат се усилия за спазване на този хранителен режим, наблюдава се фиксационно поведение и както и при другите хранителни разстройства „Чистата храна“ става център и смисъл на живота. Отделя се все повече време за обмисляне на вида храна /постепенно се стига само да няколко вида/, начин на приготвяне и консумиране. Този рестриктивен начин на хранене води до недохранване – авитаминоза, желязо-дефицитна анемия, остеомалация и др. Без формални диагностични критерии е трудно да се прецени колко хора имат орторексия и дали това е самостоятелно разстройство на храненето, вид съществуващо хранително разстройство като анорексия или форма на обсесивно-компулсивно разстройство. Проучванията показват, че много хора с орторексия също имат обсесивно-компулсивно разстройство.

Предупредителни знаци и симптоми

Някои от признаците на орторексия могат да включват:

• Компулсивна проверка на списъците на съставките и етикетите на хранителните вещества
• Увеличаване на загрижеността за здравето на съставките
• Намаляване на броя на хранителните групи (без захар, без въглехидрати, без млечни продукти, без месо, без каквито и да било животински продукти)
• Невъзможност да се яде всичко, с изключение на тясна група от храни, които се считат за „здрави“ или „чисти“
• Необичаен интерес към съставките на това, което другите ядат
• Прекарвайте часове на ден мисляйки за това, коя храна може да бъде поднесена при предстоящи събития
• Показват се високи нива на бедствие, когато няма „безопасни“ или „здравословни“ храни
• Пристрастеност към здравословен начин на живот, обсесивно следене на блогове и социални постове по темата
• Проблеми с възприемането на тялото може и да не се наблюдават

Здравни последствия

Подобно на анорексията, орторексията включва ограничаване на количеството и разнообразието на храната, което прави вероятността за недохранване. Ето защо двете разстройства споделят много от еднакви физически последици

Терапия

Понастоящем няма лечение, разработено специално за орторексия. Много специалисти по клинично хранене разстройват орторексията като подвид на анорексията и/или обсесивно-компулсивно разстройство. По този начин, лечението обикновено включва психотерапия, за да се увеличи разнообразието от ядене на храни и излагане на тревожно провокирани или опасени храни, както и възстановяване на теглото, ако е необходимо.

Photo by Tamanna Rumee: https://www.pexels.com/photo/pomegranate-on-blue-surface-7957003/

Злоупотребата с лаксативи се случва, когато човек се опитва да се отърве от нежеланите калории, да отслабне или търси усещането да се чувства „слаб“ или „изпразнен“ чрез многократно, често използване на лаксативи. Често с лаксативи се злоупотребява след хранене, като човек погрешно вярва, че лаксативите направят така, че храната/калориите няма да бъдат преработени от червата – но това всъщност не се случва. За съжаление, злоупотребата с лаксативи е сериозна и опасна, често води до множество здравни усложнения и понякога причинява опасни за живота ситуации.

Вярата, че лаксативите са ефективни при контрола на теглото, е мит. Всъщност, докато лаксативите действат върху дебелото черво, повечето храни и калории вече са абсорбирани от тънките черва. Въпреки че лаксативите изкуствено стимулират дебелото черво да се изпразни, „загубата на тегло“, причинена от разхлабително движение на червата. Вместо това, злоупотребата с лаксативи води до загуба на вода, минерали, електролити и несмилаеми фибри и отпадъци от дебелото черво. Това „тегло на водата“ се връща веднага, след като човек изпие течности и тялото се хидратира отново. Ако използвате този начин на прочистване и спрете да пиете вода рискувате дехидратация, която допълнително облага органи и която в крайна сметка може да причини смърт.

Здравни последици

Нарушаване на електролитни и минерални баланси. Натрий, калий, магнезий и фосфор са електролити и минерали, които се съдържат в много специфични количества, необходими за правилното функциониране на нервите и мускулите, включително тези на дебелото черво и сърцето. Премахването на този деликатен баланс може да доведе до неправилно функциониране на тези жизненоважни органи. Тежката дехидратация може да предизвика тремори, слабост, замъглено виждане, припадък, увреждане на бъбреците и, в крайни случаи, смърт. Дехидратацията често изисква медицинско лечение.

Лаксативната зависимост възниква, когато дебелото черво престане да реагира на обичайните дози лаксативи, така че може да са необходими по-големи и по-големи количества лаксативи, за да се получат движения на червата.

Възможно е да се получат вътрешни органни увреждания, включително разтегнато или „мързеливо“ дебело черво, инфекция на дебелото черво, синдром на раздразнените черва и, рядко, увреждане на черния дроб. Хроничното злоупотреба с лаксативи може да допринесе за риск от рак на дебелото черво.

Преодоляването на злоупотребата с лаксативи изисква работа с екип от здравни специалисти, които имат опит в лечението на нарушения на храненето, като психиатър, психотерапевт или диетолог с медицинско образованиe

Photo by Pixabay: https://www.pexels.com/photo/pink-round-medication-pill-51929/

Хранителните разстройства въпрос на избор ли са?

Хранителните разстройства са сложни заболявания с биопсихосоциален произход. Няколко десетилетия генетични изследвания показват, че биологичните фактори играят важна роля в това кой развива хранително разстройство.

Социални фактори (като например идеалът за слабо тяло) са пример за предизвикателство за околната среда, което е свързано с повишен риск от развитие на хранително разстройство. Факторите на средата включват и физически заболявания, тормоз и дразнене от деца и други стресови фактори в живота. Хранителните разстройство често се срещат съвместно с други състояния на психичното здраве като депресия, тревожност, социална фобия и обсесивно-компулсивно разстройство. Освен това те могат да се проявят в семейства, в които родители или други роднини страдат също, тъй като съществуват биологични предразположения, които правят хората уязвими за развитие на хранително разстройство.

Родителите виновни ли са за развитието на нарушения в храненето?

Хранителните разстройства се развиват по различен начин за всеки засегнат човек и няма нито един набор от правила, които родителите могат да следват, за да се гарантира предотвратяването на нарушения на храненето, но има неща, които всеки в семейната система може да направи, за да играе роля в създаването на възстановяване, насърчаване на добра и подкрепяща среда. Психолозите са свидетели на подобрения в времето за лечение, с която децата и юношите започват да се възстановяват, когато се включат и родителите в процеса на лечение.

Дали всички в наши дни не страдат от хранително разстройство?

Резултатите, публикувани в биологичната психиатрия, установяват, че 0,9% от жените и 0,3% от мъжете са имали анорексия по време на живота си, 1,5% от жените и 0,5% от мъжете са имали булимия през живота си, а 3,5% от жените и 2,0% са преживяли склонност към преяждане по време на живота си. Последиците от хранителните разстройства могат да бъдат животозастрашаващи и много хора смятат, че стигмата към психичните заболявания (и по-специално за хранителните разстройства) може да възпрепятства навременната диагноза и адекватно лечение.

Нарушенията в храненето наистина ли са толкова сериозни?

Хранителните разстройства имат най-високата смъртност при всяко психично заболяване. Освен медицинските усложнения от преяждането, пречистването, глада и прекомерното физическо натоварване, самоубийството е често срещано сред хората с хранителни разстройства. Хората, които се борят с хранителни разстройства, също имат лошо качество на живот.

Хранителните разстройства могат да бъдат наистина трудни за разбиране от хората, които не ги познават лично, не са ги срещали в практиката си на специалности, които се занимават с тях или от близки на засегнати хора.

Ако хранителните разстройства са свързани с биологията, има ли нещо, което мога да направя, за да се възстановя?

Важно е да знаете, че биологията не е съдба. Винаги има надежда за възстановяване. Въпреки че биологичните фактори играят голяма роля в началото на хранителните разстройства, те не са единствените фактори. Предразположението към разстройство може да се появи по време на стрес, но има много добри техники и терапии, чрез които хората с хранителни разстройства могат да се научат да помагат да управляват емоциите си и да запазят поведението си от връщане.

Не са ли хранителните разстройства по-характерни за жените?

Хранителните разстройства могат да засегнат както жените, така и мъжете. Въпреки че хранителните разстройства са по-чести при жените, статистиките показват все по-голям брой мъже, които търсят помощ за хранителни разстройства. Проучване от 2007 г. от Центровете за контрол и превенция на заболяванията установява, че до една трета от всички страдащи от заболявания, свързани с храненето, са мъже, а едно изследване на американски студенти през 2015 г. установява, че транссексуалните студенти се диагностицират с хранително разстройство през последната година (Diemer, 2015).

Понастоящем не е ясно дали хранителните разстройства всъщност се увеличават при мъжете и транссексуалните тъй като броят им нараства или защото повече засегнати търсят лечение.

Може ли някой да е твърде млад или твърде стар за хранително разстройство?

Хранителните разстройства могат да се развият или да се появят отново във всяка възраст. Специалистите по хранене на разстройства съобщават за увеличаване на диагнозата на децата, някои от които са на възраст до 5 или 6 години. Много хора, страдащи от разстройства в храненето, съобщават, че промените в мисленето или поведението им се е случило понякога дори в ранна детска възраст. Въпреки че повечето хора съобщават за появата на тяхното хранително разстройство в тийнейджърска възраст, има някои доказателства, че може да се случи и по-рано

Мъжете и жените на средна възраст и след това тях се лекуват за хранителни разстройства, или поради рецидив, продължаващо заболяване от юношеството, или поради ново начало на хранително разстройство. Тук е момента да отбележим, че има много хора, които живеят с леки проявления и форми на хранителни разстройства цял живот и остават недиагностицирани. Това са хора, които повръщат понякога или взимат неголеми, но редовно количества лаксативи, които минават през периоди на очиствания или които спазват диети почти непрекъснато.

Колко време ще продължи възстановяването?

Разликата от човек до човек е много голяма. Някои хора се справят по-добре сравнително бързо, докато други се нуждаят от повече време за подобряване. Въпреки че не всички с хранителни разстройства ще се възстановят напълно, много от тях се подобряват с лечението. Дори при пълно възстановяване, много хора с хранителни разстройства откриват, че трябва да предприемат стъпки, за да гарантират, че ще останат добре. Това може да включва планиране на храненето; редовни настанявания с психотерапевт, диетолог или лекар; медикаменти; и / или други видове самопомощ. Едно е сигурно – ако някой ви обещава бързо и лесно лечение, ви заблуждава.

Ако човек е бил с хранително разстройство и след време отново се прояви, това означава ли, че са се провалили?

Почти всички хора, които са минали през хранително разстройство споделят, че възстановяването им не е било лек път – те се изправяха срещу препятствията и понякога правеха няколко крачки назад, преди да се върнат напред. Важното е да си спомните стратегиите за справяне, които сте създали, и да ги използвате, за да прескочите бариерите, пред които сте изправени отново.

Photo by cottonbro studio: https://www.pexels.com/photo/close-up-of-hands-using-phone-6593754/

Избягващ ограничителен прием на храна беше нова диагноза в DSM-5 и по-рано е наричана „селективно хранене“. По своята проява селективното хранене може да бъде прието за близо и подобно на анорексията, тъй като и двете разстройства включват ограничения в количеството и / или видовете консумирана храна, но за разлика от анорексията, там не включва проблем по отношение на формата или размера на тялото или страх от мазнини.

Въпреки че много деца преминават през фази на изтънчено или селективно хранене, човек с това състояние понякога не консумира достатъчно калории, за да расте и да се развива правилно, а при възрастните да поддържа основната функция на тялото. При децата това води до забавено наддаване на тегло и растеж на ръста; при възрастни това води до загуба на тегло. Селективното хранене може да доведе до проблеми в училище или работа, поради трудности, свързани с хранене с други хора и продължително време, необходимо за ядене.

Селективно хранене може да се диагностицира, когато имаме:

1. Нарушение в храненето или храненето (например, очевидна липса на интерес към хранене или храна, избягване на базата на сетивните характеристики на храната, загриженост за отрицателните последици от храненето), изразяващи се в постоянно неизпълнение на подходящи хранителни и / с едно (или повече) от следните:

• Значителна загуба на тегло (или неспособност да се постигне очаквано увеличаване на теглото или забавяне на растежа при деца).
• Значителна хранителна недостатъчност.
• Зависимост от хранителни добавки.
• Трудно психо-социалното функциониране.

2. Тревожността на засегнатите не може да бъде обяснено с наличната храна или културни особености.

3. Нарушенията в храненето не се наблюдават изключително по време на анорексия невроза или булимия нервоза и няма данни за смущения в начина на възприемането на теглото или формата на тялото.

4. Нарушението на храненето не се дължи на медицинско състояние или не се обяснява с друго психическо разстройство. Когато нарушението на храненето възниква в контекста на друго състояние или разстройство, тежестта на хранителните смущения надвишава тази, която е рутинно свързана със състоянието или разстройството и изисква допълнително клинично внимание.

Статистика

Поради новостта си, не се знае много за разпространението на това заболяване. Но при група от юноши с хранителни разстройства, получаващи лечение в специализирана клиника, 14% отговарят на критериите за селективното хранене, като се наблюдава, че по-често това са

• Млади хора
• Мъжки пол

Много деца със селективно хранене имат следните прояви:

• избягване на храна
• намален апетит
• болка в корема
• еметофобия (страх от повръщане)
• Почти половината от децата със сективно хранене при разговор споделят, че може да ги е страх да се задушат, а една пета казват, че избягват определени храни, защото им дават неприятно усещане, докато дъвчат.

Знаци и симптоми

Шансът за възстановяване става по-рано, когато се открие нарушение на храненето, но всяка ситуация е добре да бъде разглеждана отделно и с отчитане на спецификите на всеки отделен пациент.

Физически признаци на селективното хранене

Тъй като както анорексията, така и ИОПХ включват неспособност да се посрещнат хранителните нужди, и двете разстройства имат сходни физически признаци и медицински последици.

• Стомашни спазми, други неспецифични стомашно-чревни оплаквания (запек, киселини
• рефлукс и т.н.)
• Менструалните проблеми – липсващ цикъл поддържан само с хормонални контрацептиви
• Трудности при концентрация
• Анемия, ниски нива на щитовидната жлеза и хормони, нисък калий, бавен сърдечен ритъм
• Виене на свят
• Припадък
• Усещане за студ през цялото време
• Проблеми със съня
• Суха кожа
• Сухи и чупливи нокти
• Фина коса на тялото
• Мускулна слабост
• Студени ръце и крака или подуване на краката
• Трудно заздравяване на рани
• Нарушена имунна функция

Рискови фактори
Както при всички хранителни разстройства, рисковите фактори за селективно хранене включват редица биологични, психологически и социално-културни въпроси. Тези фактори могат да взаимодействат различно в различните хора, което означава, че двама души с едно и също хранително разстройство могат да имат много различни гледни точки, преживявания и симптоми.

Здравни последици

При селективно на организма се отказват основните хранителни вещества, от които се нуждае тялото, за да функционира нормално, което може да доведе до проблеми, но това следва да бъде проверено чрез изследвания. Тялото обикновено се справя със стреса, на който е подложено, но електролитните дисбаланси могат да убиват без предупреждение. Ето защо е изключително важно да разберете многото начини, по които хранителните разстройства засягат тялото.

Сърдечно-съдова система

Консумирането на по-малко калории, отколкото е необходимо, означава, че тялото разбива собствената си тъкан, за да я използва за гориво. Мускулите са едни от първите разрушени органи и най-важният мускул в тялото е сърцето. Някои лекари объркват бавния пулс на един спортист (който се дължи на силно, здраво сърце) с бавния пулс на хранително разстройство (което се дължи на недохранено сърце). Ако има съмнение за хранително разстройство, ниският пулс трябва да се счита за симптом

Стомашно-чревна система

Забавено храносмилане, известно като гастропареза. Ограничението на храната пречи на нормалното изпразване на стомаха и разграждането на хранителните вещества, което може да доведе до:

• Болки в корема и подуване на корема
• Гадене и повръщане
• Колебания на кръвната захар
• Блокирани черва от твърди маси от нечиста храна
• Бактериални инфекции

Запек, който може да е по няколко причини:

• Недостатъчен хранителен прием, което означава, че в червата не е достатъчно тялото да се опита и да елиминира
• Дългосрочното неадекватно хранене може да отслаби мускулите на червата и да ги остави без силата да изтласка храната от тялото
• Недохранването може да причини панкреатит, възпаление на панкреаса. Симптомите включват болка, гадене и повръщане.

Неврологични

Въпреки че мозъкът тежи само три килограма, той консумира до една пета от калориите на тялото. Диетата, постенето, самоувереността и непостоянното хранене означават, че мозъкът не получава енергията, от която се нуждае, което може да доведе до обсебеност относно храната и трудности при концентрирация.

Невроните на тялото изискват изолиращ защитен слой липиди, за да могат да водят електричество. Недостатъчният прием на мазнини може да увреди този защитен слой, причинявайки изтръпване и изтръпване в ръцете, краката и другите крайници.

Невроните използват електролити (калий, натрий, хлорид и калций), за да изпращат електрически и химически сигнали в мозъка и тялото. Тежките дехидратации и електролитните дисбаланси могат да доведат до припадъци и мускулни крампи.

Ако мозъкът и кръвоносните съдове не могат да прокарат достатъчно количество кръв към мозъка, това може да причини припадъци или замайване, особено при изправяне.

Хората с по-високи телесни тежести са изложени на повишен риск от сънна апнея, нарушение, при което човек редовно спира дишането, докато спи

Ендокрини

Много хормони, необходими на тялото, се правят с мазнини и холестерол, който ядем. Без достатъчно мазнини и калории в диетата, нивата на хормоните могат да паднат, включително:

• Естроген и тестостерон
• Тироидни хормони
• Намалените полови хормони могат да причинят менструация да не започне, да стане нередовна или напълно да спре. Това може значително да увеличи костната загуба (известна като остеопения и остеопороза) и риска от счупени кости и фрактури.
• Намаляване на метаболизма на почивка, резултат от опитите на тялото да спести енергия.
• Без достатъчно енергия, за да запали метаболитния си огън, температурата на тялото ще спадне и може да се развие хипотермия.
• Анемията се развива, когато в храната има твърде малко червени кръвни клетки или твърде малко желязо. Симптомите включват умора, слабост и задух.
• Недохранването може също да намали броя на белите кръвни клетки за борба с инфекциите.

Photo by MART PRODUCTION: https://www.pexels.com/photo/person-holding-white-ceramic-bowl-with-yellow-rice-7491342/

Поставям тук откъс от текст на Етиен Жерм (Étienne Germe), който мисля да използвам в бъдещ текст, за да не се разпилее, а и заради значимостта си сам по себе си.

Преводът е на Анет Маринова, взет е от профила й

Photo by Polina ⠀: https://www.pexels.com/photo/woman-lying-beside-a-smartphone-6541418/

…и какво да очаквате от първата ви среща?

След толкова години от страната на терапевта, но и от страна на пациента, все повече си мисля, че едно от най-важните неща, за което плащате, в емоции и здраве, е точно това.

Хората решават да тръгнат на терапия по различни причини – и някои от тях са съвсем прозаични като „всички ходят“ (и това много харесвам в джен зи-тата), но понякога е заради комбинацията от безпомощност и срам, че не можеш да се оправиш, или по-точно справиш сам с някаква комбинация от фактори или симптоми, които те притесняват.

Но как да изберете своя психотерапевт? Краткият отговор е – със сърце. Дългият – и със знания. Досега само един пациент ми е задавал подробни въпроси, по мейл, дори бих казала твърде подробни, въпроси за професионалния ми път – включително и за членство в професионални организации. Е, не го видях никога, но аз така или иначе съм ги включила и в подписа на съобщенията си.

Със сърце

Това означава да имате усещането (най-добре от първата или първите срещи), че може да му се доверите. Това усещане не принадлежи на рационалното, а на интуитивното аз и затова обръщам внимание на него. Може да не може да го обясните, но е важно да го има, защото в противен случай е възможно, дори след години терапия да не стигнете до истински важните отговори за вас самите, ако нямате доверие да отворите постепенно всяка врата, която имате в душата си. Бъдете внимателни, ако изглежда сякаш терапевта от първите минути сякаш вече е готов да Ви ремонтира и върви сякаш по схема, без да сте поговорили.

Със знания

Дори най-добросърдечния човек на Земята, който ви разчуства много и усещате, че може да му се доверите, ако не е обучен психотерапевт би бил добра компания, но не и психотерапевт.  По въпроса за разликата между психолог, психотерапевт и психиатър съм писала много отдавна, още в началото на този блог. Често пъти има засичане между тях – например един психотерапевт може да е психолог (като мен), но може да е само психолог или само психотерапевт. Психиатърът може да е психотерапевт, ако е преминал и това обучение.

Психолозите не би трябвало да поемат ангажимент за провеждане на психотерапия, защото не са обучени в това от някоя модалност, а и много рядко са минали своя лична психотерапия, която е задължително условие за това впоследствие да провеждаш такава. Без среща с личното си себе си няма как да можеш да създадеш условия, в да провеждаш психотерапия.

Не чак толкова важни, но реално важни условия 

Честно си отговорете на следните въпроси по време на проучването си на психотерапевти

• Важен ли е пола на терапевта за Вашия избор?
• Има ли възрастта на терапевта значение?
• Какво друго е важно за Вас?

Един от първите кабинети, в които работих, беше на място, различно от сегашното ми – и някъде, в някой далечен сайт е останало, че съм работила там, но не мога да го открия и продължават да ме търсят хора, които искат на първо място психотерапевта да им е… близо. Разбираемо до голяма степен, но все пак първите условия са по-важни, грижете се за сърцата и душите си, трафикът е неизбежен.

Има много видове психотерапия

Психотерапевтичните школи са много (у нас поне са над 30 по спомен), които са обявени и в сайта на Българската асоциация по психотерапия (БАП). Всяка от тези школи/модалности работи по специфичен начин, в който обучава своите студени/анализанти и в края на дълго обучение и степени на развитие в професията, те получават сертификат, който им дава възможност да работят с хора. Един психотерапевт може да не е член на БАП, но е много вероятно да е вписан като терапевт в дружеството на модалността си. Потърсете, когато харесате някого, какъв тип психотерапевт е и дали е получил право да работи в тази модалност. Това е разумно, защото вероятно не бихте се возили в самолет, ако пилота не си е взел изпитите и не са му разрешили да лети.

Отговорете си на въпроса „какво искам да постигна“ в едно изречение

Терапията не е „нещо“, а ангажимент, който вие с терапевта поемате един към друг. Психотерапевтът обаче не може да направи много, ако и вие постепенно не стигнете до по-ясна идея какво е цел за вас. Такива могат да бъдат заявки като „искам да бъда изслушан“ до „искам да бъда подкрепен“ или „искам да се справя с дадена ситуация/травма/умения“. Поставянето и дискутирането на тези цели в терапията са добър начин да проследявате какво се случва с вас.

Дайте време

Понякога е възможно да имате нужда от психологическа консултация, но ако сте влезли в психотерапия, която ще определя тук като редовни срещи, дори да няма конкретен повод, с психотерапевт, в които вие да изследвате емоциите, чувствата и пътя в живота си, тогава ще има пъти, в които ще си казвате „има ли смисъл от всичко това?“. Психотерапията е преди всичко процес – изисква време – като маята в хляба – изисква време, за да стане. Ако изпитвате доверие в терапевта и в процеса, ще стане. Когато имате колебания по отношение на процеса – висша форма на доверие е да ги споделите с терапевта си. Преди време една млада жена (16) ми сподели, че има съмнения, че с говорене нещо се оправя – което е контрапункт на едни 120 и повече години умни глави, които изследват душите и работят в кабинетите си, но се радвам, че тогава ми го сподели. Пациентите понякога се притесняват, че психотерапията може да продължи години. Не е задължително – много пъти можем да се изненадаме и да продължи по-кратко, но понякога е и по-дълго, зависи от много фактори.

Възможно е обаче да решите да се откажете и дори да се чувствате по-зле на терапия, отколкото без нея – обсъдете с терапевта какво се случва, ако последния или последните ви разговори са били по трудни теми. Следете за чуствата към терапевта си – позитивни, но и негативни – изследването им може да е полезно във Вашата терапия и упоменаването им, може да е полезно за развитието Ви в нея.

Как да намеря квалифициран психотерапевт за терапия?

Започнахме с това, че изборът е със сърце, и това го прави много личен въпрос – независимо колко добър е един психотерапевт, той/тя може да не е Вашия психотерапевт. Често пъти хората питат и препоръчват един на друг хора, особено ако са били доволни и имат добър опит с терапията. Но ако не искате да казвате на никого, никой не Ви е споделял, тогава вероятно ще потърсите в групи или сайтове информация. Много психотерапевти напоследък имат и акаунти в социалните мрежи, включително и аз.

Понякога лекарите също насочват към психотерапевти, които работят в дадена област – например хронична болка, стрес, тревожност, както и при онкозаболявания. Това е така, защото има болести, които са причинени от връзката тяло-душа и затова не се учудвайте, ако Вашият дерматолог, кардиолог или гастроентеролог, дори дентален лекар, Ви подскаже или директно Ви насочи към психонерапия.

Може също така да разгледате сайтовете на официалните психотерапевтични дружества, за да видите кои хора включени в техните списъци като практикуващи. Една бележка: познавам и (по-възрастни) психотерапевти, които не са в никакво дружество, но са изключителни професионалисти.

Няколко думи за условията

Различните терапевти имат различни условия на работа – добре е да ги преговорите помежду си и да не поемате ангажимент, ако не сте съгласни – например би могло такова условие, което е широкоразпространено, че заплащате час, дори ако не сте отишли на него. Тези условия, наричани „рамка на работа“ са част от Вашата работа върху Вас самите. По теория (и практика) няма „забравих да дойда“ и отмяната без съществена причина в последния момент е възможно да е израз на Вашите съпротиви към терапията, не реална. Не забравяйте, че терапевтите не са наивни и в училище също са се престрували на болни преди контролно.

Няколко въпроса, които може да задете на първа среща (а понякога и по-рано)

• Издавате ли фактури?
• Какъв тип/вид/модалност психотерапия предлагате?
• Работили ли сте с човек или хора с проблем като моя?
• Каква честота на срещите е подходяща във Вашия конкретен случай?

Какво да очаквате по време на първата си среща с терапевт

Ще бъдете питани за проблема, който Ви води, както и за симптомите, които изпитвате. Може да бъдат задавани въпроси за детството Ви и медицинска история, т.е. какви заболявания сте имали, които имат за цел терапевта да получи базова представа за вас, но може да прецени и да се съсредоточи върху конкретна тема, която Ви води в момента (например някакъв конфликт). Наблюдавайте тялото си, докато говорите с терапевта – чувствате ли се физически комфортно; притеснявате ли се и от какво; усещате ли се, че лъжете?

всичко добре, ноооо този терапевт не е Вашия терапевт

Как късате с терапевта си доста говори за Вас, но никой няма да разбере за това, ще си остане помежду ви. Каквато и да е причината, за да сте решили да не продължите заедно, има един добър начин – не записвайте час или ако не сте се сдържали – отменете го скоро след като сте го записали. Терапията работи така – като едно от нещата, които достигаме – е да имаме максимално чисти отношения

В заключение

Много хора не намират терапевта си от първата среща. Виждала съм и пациенти, които си правят „кастинг“ за терапевти – в една седмица правят пет или повече срещи и така избират при кого да останат. Каквото и да направите – правите го за себе си и възможността да попаднете на човек, с когото да изградите такава – напълно различна връзка – като психотерапевтичната – е възможност за Вашето личностно израстване.

Photo by MART PRODUCTION: https://www.pexels.com/photo/woman-using-a-laptop-while-holding-a-notebook-7679818/

Хранителните разстройства са сериозни, но лечими психични заболявания, които могат да засегнат хора от всяка възраст, пол, пол, раса, етническа принадлежност и социално-икономическа група. Никой не знае точно какво причинява разстройствата на храненето, но все повече се приема, че редица биологични, психологически и социокултурни фактори се комбинират и се проявяват по този начин. Когато разстройството се прояви, това може да се превърне в болест, която обикновено изисква професионална помощ и подкрепа за възстановяване.

Много от хранителните разстройства започват по време на юношеството, но психолозите и лекарите откриват все по-голям брой малки деца и възрастни, които диагностицират с такива състояние. Колкото по-бързо се е диагностицират нарушенията в храненето и се започне лечение, толкова по-големи са шансовете за възстановяване.

Не е необичайно симптомите на хранително разстройство да се променят с течение на времето. Около половината от хората, първоначално диагностицирани с рестриктивна анорексия, по-късно развиват булимични симптоми. Някой, който преяжда, може да премине към ограничаване на приема си по-късно. Също така, човек може да се възстанови от едно нарушение на храненето, но повторно повторно да се появи друго разстройство.

При недостатъчнолечение хранителните разстройства могат да бъдат смъртоносни: сърдечната недостатъчност и самоубийството са две от най-честите причини за смърт при хора с хранителни разстройства. Въпреки това, повечето хора с хранителни разстройства в крайна сметка се възстановяват. Психолозите от Харвард проследили в продължение на 20 години група от хора, първоначално диагностицирани с анорексия или булимия и в последствие установили, че две трети в крайна сметка са напълно възстановени. Възстановяването може да отнеме много време и много усилена работа, но е възможно.

• Приема се, че около 0,9% от жените и 0,3% от мъжете са имали анорексия по време на живота си

• 1,5% от жените и 0,5% от мъжете са страдали от булимия през живота си

• 3,5% от жените и 2,0% от мъжете са преживяли склонност към преяждане през живота си

Когато друга група изследователи последвали група от подрастващи момичета в продължение на осем години, започвайки от 12-годишна възраст, те открили по-високи нива на хранителни разстройства:

• 5.2% от момичетата отговарят на критериите за анорексия, булимия или склонност към преяждане при хранене.

• Когато изследователите включиха неспецифични симптоми на разстройство на храненето, общо 13,2% от момичетата са страдали от нарушение на храненето до 20-годишна възраст.

Честотите на анорексия и булимия се увеличават през 80-те и 90-те години, но оттогава са останали стабилни.

Болестното преяждане е тежко, животозастрашаващо понякога дори, но напълно лечимо нарушение на храненето, характеризиращо се с повтарящи се епизоди на хранене на големи количества храна (често много бързо и стигащо до точката на дискомфорт); при него има усещане за загуба на контрол по време на хранене; след това се изпитва срам, страдание или вина. Това е най-често срещаното хранително разстройство, което обаче често пъти остава неразпознато.

Болестното преяждане е едно от „най-новите“ нарушения в храненето, официално признати в медицинските класификатори. Преди последната ревизия през 2013 г. на американския класификатор на болестите DSM5, то беше беше изброена като подтип на хранителни разтройства тип неуточнени (EDNOS, сега наричан OSFED).

Официалните диагностични критерии са:

Повтарящи се епизоди на преяждане. Един епизод на преяждане на преяждане се характеризира с поне две от следните условия:

• Яденето в отделен период от време (напр. в рамките на всеки 2-часов период) на определено количество храни, което определено е по-голямо от това, което повечето хора ще приемат в подобен период от време при подобни обстоятелства.
• Усещане за липса на контрол над яденето по време на епизода (например чувство, че човек не може да спре да яде или да контролира какво или колко се храни).

Самите епизоди на преяждане се свързват с три (или повече) от следните:

• Хранене много по-бързо от нормалното.
• Хранене до дискомфорт.
• Хранене с големи количества храна, когато няма чувство за физически глад.
• Хранене сам, защото се чувството на неудобство от храната.
• Чувство на отвращение от себе си, на депресия или силна вина след това.
• Определен стрес по отношение на бъдещи периоди на преяждането.
• Наблюдаваното хранене се извършва средно най-малко веднъж седмично в продължение на 3 месеца.

Склонността към преяждане не е свързана с повтарящата се употреба на неподходящо компенсаторно поведение (напр. пречистване), както при булимия нервоза и не се появява изключително по време на курса на булимия невроза или анорексия невроза.

Статистика

• 3,5% от жените и 2,0% от мъжете са преживяли склонност към преяждане на хранене през живота си. Това прави BED повече от три пъти по-разпространено от анорексията и булимията. То е също така е по-често срещано в сравнение с рака на гърдата, ХИВ и шизофренията.
• При изследване на група от 496 момичета в продължение на 8 години до 20-годишна възраст е установено, че:
• 5.2% от момичетата отговарят на критериите за DSM5 анорексия, булимия или склонност към преяждане при хранене.
• При вслючване на неспецифични симптоми на разстройство на храненето, общо 13,2% от
• Преяждането често започва в края на юношеството или в началото на 20-те години, въпреки че е съобщено както при малки деца, така и при възрастни.
• Приблизително 40% от тези с преяждане на преяждане са мъже.
• Три от десет души, които търсят лечение за отслабване, показват признаци на болестно преяждане.

Знаци и симптоми

Шансът за възстановяване се повишава по-ранното откриване. Ето защо е важно да сте наясно с някои от предупредителните признаци на нарушение на храненето.

Човек с хранително разстройство като цяло няма да има всички тези признаци и симптоми наведнъж, а предупредителните признаци и симптоми се променят в различните хранителни разстройства, така че това не е предвидено като контролен списък.

Емоционални и поведенчески признаци на склонност към преяждане

• Данни за преяжданея като изчезване на големи количества храна в кратки периоди от време или много празни опаковки и контейнери, показващи консумация на големи количества храна.
• На засегнатия му е неудобно да се храни с други хора
• Избягване на хранене на публични места
• Вкарването на нови правила за хранене като премахването на цели групи храни (без захар, без въглехидрати, без млечни продукти, вегетарианство / веганизъм)
• Криене или крадене на храна
• Избягване на обичайните приятели и дейности
• Чести диети
• Изключителна загриженост за телесното тегло и форма
• Често проверяване в огледалото за възприемане на недостатъци във външния вид
• Има тайни повтарящи се епизоди на склонност към преяждане (ядене в отделен период от време на количество храна, което е много по-голямо, отколкото повечето хора биха яли при подобни обстоятелства); чувства липса на контрол върху способността да спре да яде
• Прекъсване на нормалното хранене, включително хранене през целия ден без планирани хранения; прескачане на храна или приемане на малки порции храна на редовни хранения; Спорадично гладуване или повтарящи се диети
• Разработване на хранителни ритуали (напр. хранене само на определена храна или група храни).
• Хранене сам от неудобство относно количеството храна, която се яде
• Чувство за отвращение, депресия или вина след преяждане
• Колебания на теглото
• Чиско самочувствие

Физически признаци на склонност към преяждане при хранене

• Видима колебания в теглото, както нагоре, така и надолу
• Стомашни спазми, други неспецифични стомашно-чревни оплаквания (запек, киселинен рефлукс и т.н.)
• Трудности при концентрация

Здравни последици

Рисковете за здравето на болестното преяждане са най-често свързани с клиничното затлъстяване. Повечето хора с наднормено тегло нямат смущение в храненето. Все пак, при индивиди с болестно преяждане до две трети са със затлъстяване; хората, които се борят с склонността към преяждане на хранене, обикновено са с нормално или по-високо от средното тегло.

Забавено храносмилане, известно като гастропареза. Ограничението на храната и / или прочистването чрез повръщане пречи на нормалното изпразване на стомаха и разграждането на хранителните вещества, което може да доведе до:

• Болки в корема и подуване на корема
• Гадене и повръщане
• Колебания на кръвната захар
• Блокирани черва от твърди маси от нечиста храна
• Бактериални инфекции
• Чувствайки се пълно, след като яде само малки количества храна

• Склонността към преяждане може да доведе до разкъсване на стомаха, което създава животозастрашаваща аварийна ситуация
• Хората с по-високи телесно тегло са изложени на повишен риск от сънна апнея, нарушение, при което човек редовно спира дишането, докато спи
• С течение на времето склонността към преяждане може потенциално да увеличи рисковете за резистентност към инсулин – хормон, който позволява на тялото да получава енергия от въглехидрати. Това може да доведе до диабет тип 2.

Photo by Nataliya Vaitkevich: https://www.pexels.com/photo/empty-bottles-cocktail-glass-and-leftover-food-lying-on-pink-surface-10477231/

Хранителните разстройства често се разглеждат като пренебрежимо малко при мъжете. В миналото ХР са се характеризирали като „проблеми на жените“, а за мъжете се е смятало, че не може да страдат от тях. Няколко фактора водят до недостатъчно и недиагностицирани мъжете. Мъжете могат да се сблъскат с двойна стигма, защото имат разстройство, характеризиращо се като „женско“ или свързано с хомосексуалността от една страна – и от друга стигмата за търсене на психологическа помощ.

Въпреки това последните десетилетия се показва увеличение на числеността, въпреки че не е сигурно дали повече мъже всъщност имат хранителни разстройства или вече започват да осъзнават, че този тип състояния нямат пол.

Най-широко цитираното проучване оценява, че мъжките имат разпространение през целия живот с 0.3% за анорексия невроза (AN), 0.5% за булимия нервоза (BN) и 2% за склонност към преяждане (психогенно преяждане).

Изследване на 2,822 ученици в голям университетски кампус е установило, че 3,6% от мъжете имат положителни резултати при скрийнинг за хранителни разстройства. Наблюдаваното съотношение жени/мъже било 3 към 1.

Мъжете с нарушения на храненето често страдат от комбинирани състояния като депресия, прекомерно физическо натоварване, нарушения на съня и безпокойство.

Културни фактори

Има многобройни проучвания върху представите за мъжкото тяло и резултатите се различават значително. Много мъже имат погрешни представи за своето тегло и физически външен вид, особено за важността на мускулатурата. Констатациите включват:

Повечето мъже биха искали да бъдат слаби и мускулести, което обикновено представлява идеалното мъжко тяло. Този стандарт се е увеличил от 70-те до 90-те години. Поради това много често мъжете са неудовлетворени от своите тела. Желанието за увеличена мускулатура не е необичайно и преминава през възрастови групи; 25% от мъжете с нормално тегло се възприемат като подлежащи на наднормено тегло; 90% от тийнейджърите са тренирали или тренират с цел качване на мускулната маса, като процента сред зрелите мъже е 68% .

Мускулната дисморфия, подтип на нарушението на тялото, е новопоявило се състояние, което засяга предимно мъжките бодибилдъри. При тях се наблюдава неадекватно мускулесто тяло. Симптоматиката включва прекарване на много часове във фитнес залата, прекарване на прекалено големи суми пари на добавки, необичайни хранителни навици или употреба на стероиди. Съществува термина „бигорексия“ (обратна анорексия). При нея човек, подобно на страдащ анорексия не може да види реално тялото си – така както за единия никога не е достатъчно слаб, така за засегнатия от бигорексия мускулите никога не са достатъчно.

Терапия

Лечението не е универсално. За всяко лице би трябвало да се вземат под внимание биологичните и културните фактори, за да се осигури ефективна среда за лечение.

Мъжкете с анорексия невроза обикновено проявяват ниски нива на тестостерон и витамин D и имат висок риск от остеопения и остеопороза. Често се препоръчва добавяне на тестостерон.

Тя не струва нищо, а дава много.

Тя обогатява един, без да прави друг по-беден.

Тя трае само миг, но спомена за нея понякога остава завинаги.

Никой не е толкова богат, че да може да мине без нея, и никой не е толкова беден, ако е облагодетелстван от нея.

Тя носи щастие в дома, насърчава добрата воля в деловите отношения и е парола на приятелството.

Тя е почивка за уморения, светлина за обезсърчения, искрица радост за тъжния и най-доброто природно лекарство против неприятности.

Но не може да се купи, изпроси, заеме или открадне, защото не представлява никаква ценност, докато не бъде дадена от сърце другиму.

Снимка: Allan Mas

За пръв път тази книга попадна при мен след издаването й през 2018та година. Всъщност от години следя работата на д-р Мълхайм и съм се срещала с нея на конференции. Тя е представител на модалност, която настоява за твърди мерки и в доста, но не всички, случаи това е начин който дава добър ефект за овладяване на хранително разстройство, особено при по-млади пациенти.

Радвам се, че книгата беше издадена на български от издателство „Изток-Запад“, защото категорично имаме нужда от тази книга – родители и терапевти, защото предлага валиден и работещ модел, който може да бъде прилаган съвместно с всички останали модалности, които работят в областта на хранителните разстройства (психотелесни, неорайхиански, когнитивно-поведенчески, психоаналитичен, юнгиански, семейна терапия и т.н.).

Ключовото тук е – научно доказана информация, подробно описание, конкретни съвети.

Книгата не замества психотерапия на засегнатото от някоя от тези болести дете, също така искам да обърна внимание, че работата на родителите с техните чувства и преживявания по време на боледуването на детето им е недостатъчно добре засегната тема у нас – боледува не само човека, но и неговите близки и затова в годините броят на родители, които идват на консултации при мен на лица под 16, които се лекуват другаде, расте.

„Родителски наръчник за възстановяване на тийнейджъри с анорексия, булимия или пристъпно преяждане“, Лорън Мълхайм, 2024, Изток-Запад

Препоръката ми в сайта на издателството

Публикувам с разрешение на издателството откъс от книгата „Родителски наръчник за възстановяване на тийнейджъри с анорексия, булимия или пристъпно преяждане“ на Лорън Мълхайм (Изток-Запад), 19.90 лв. Тя е доктор по психология, е клиничен психолог и специалист по хранителни разстройства Ревю на книгата може да намерите в друг пост.

––––––––

Как изглеждат здравословното хранене и тренировките при един тийнейджър?

За родители, част от култура, ценяща слабата фигура и насърчаваща диетите като нещо нормално, може да бъде трудно да определят какво е нормално хранене и нормална физическа активност. Отразяването на диетите на знаменитости в медиите, както и състезанията за отслабване по телевизията, правят екстремните тренировки, ограничаването на храненето и други нездравословни поведения нормални.

Телата са създадени да бъдат различни и тийнейджърите могат да бъдат здрави с различни размери и фигури на тялото. Здравословно развиващият се тийнейджър има постоянен растеж и наддаване на тегло с рязък скок в тези показатели през пубертета. Апетитът е различен при различните хора, но нормално развиващият се тийнейджър не е обсебен от мисли за храната. Нормално развиващият се тийнейджър може да носи храна в стаята си, но може да се храни и пред хора. Може да се храни лесно в различна обстановка – вкъщи, в ресторант и т.н. Хранителният му прием може да варира значително – някои дни може да е доста по-гладен от други. Но като цяло здравият тийнейджър се храни пропорционално на активността си. Може да е капризен към някои храни, като най-често това са зеленчуците и по-рядко въглехидратите, месото или мазнините. Може да избира какво да яде без затруднения.

Здравите юноши използват овкусители и подправки. Харесват разнообразни храни и се хранят с тях, когато им се предоставят. Правят поръчки какво им се яде. Огладняват и питат какво има за вечеря. Чакат с желание десерта. Рядко са особено раздразнителни и не пропускат хранения. Вземат си храна според желанията и нуждите си. Не говорят често за диети, за здравословния аспект на храните и не четат етикетите. Макар здравите юноши да се тревожат за външността си, те не се теглят на кантара често и не се тревожат за теглото си. Не тичат до банята след всяко хранене. Изглеждат спокойни, след като са яли.

Повечето нормално развиващи се тийнейджъри не са обсебени от тренировките. А ако са, то е в рамките на участие в някой спорт. Повечето не са особено дисциплинирани и усърдни извън групови тренировки. Могат да стоят на едно място и да си почиват. Тренировките не са и начин да противодействат на ефектите от храната.

Как изглеждат хранителните разстройства при юношите?

Децата и по-малките тийнейджъри могат да нямат типичните за хранително разстройство симптоми като възрастните пациенти. Например един по-млад пациент е по-малко вероятно да преяжда или да използва хапчета за отслабване или лаксативи. Булимия нервоза и свързаните с нея поведения обикновено (но невинаги) възникват на по-късна възраст.

Какви са тогава тревожните сигнали, за които родителите трябва да внимават?

Загуба на тегло, липса на наддаване на тегло или спиране на растежа

Чест симптом на хранително разстройство е по-ниското спрямо досегашното развитие на детето тегло. Когато развият хранително разстройство, децата и тийнейджърите могат да спрат да наддават или да не растат спрямо очакванията. Би трябвало вашият педиатър да е способен да разпознае, ако това се случи, но не всички педиатри са обучени да разпознават хранителни разстройства. Това може да доведе до погрешна диагноза. Един съвет: важно е да сравнявате ръста и теглото на вашето дете спрямо предишни негови измервания.

Хранене с по-малки количества или по-ограничен набор от храни

Вашето дете може да е станало вегетарианец; да е започнало диета за отслабване със сурови и пълнозърнести храни; да е изоставило червеното месо и десертите или да е започнало да брои калории. В някои случаи ограниченията в храненето може да изглеждат неволни. По-малките юноши и деца по-рядко са склонни да спазват конкретна диета – по-вероятно е дискретно да избягват да се хранят достатъчно и така да не поддържат растежа и теглото си. Порциите им може например да изглеждат твърде малки.

На родителите обикновено се връчва един все по-нарастващ списък от забранени храни, които децата преди са приемали. Някои от оправданията, които тийнейджърите дават за това защо не желаят тези храни, са, че например не са гладни или че имат някакви неясни предпочитания към храните (което родителите може в началото да подкрепят). Тийнейджърите могат да се оплакват и от болки в стомаха или да изглежда сякаш са се нахранили много бързо.

Прекомерни тренировки, хиперактивност или неспокойствие

Вашият тийнейджър може да стане особено ангажиран с тренировки. Може да прекарва часове във фитнеса, да прави подскоци в стаята си, да кляка, докато гледа телевизия, да прави обиколки из квартала. Може да тренира, за да „изгори“ десерта, който е изял предходната вечер, или за да се подготви за това, че ще ходи на купон, където ще има храна. Може дори да зареже други дейности, за да тренира, или пък да изглежда обсебен от досегашните си тренировки. В някои случаи тийнейджърите опитват да горят калории, като стоят прави, когато могат да седнат, или намират начини да правят повече крачки дори у дома.

При по-малките юноши активността може и да е с по-неопределени цели; могат да изглеждат неспокойни или хиперактивни и могат да се движат наоколо хаотично. Родителите често разказват, че децата им ходят напред-назад или стоят прави постоянно. Възможно е да им е трудно да останат мирни в иначе спокойни ситуации. Това поведение може да изглежда дори като хиперкинетично разстройство с дефицит на вниманието (ХРДВ) и родителите може да не осъзнават, че обяснението е всъщност в хранителното разстройство (O’Toole 2013).

Засилен интерес към готвене или готварски предавания

Вашият тийнейджър може внезапно да е увеличил интереса си към готвенето. Противно на разпространеното мнение и това, което самите пациенти понякога твърдят – на хората с ограничаващи хранителни разстройства не им липсва апетит. Всъщност много често имат хищен глад и мислят само за храна. Хора с хранителни разстройства на всякаква възраст могат да събират рецепти и дори да готвят за другите – но да отказват самите те да се хранят с това, което са сготвили. Един тийнейджър например беше обсебен от предаването „Война на кексчета“ и го гледаше часове наред за сметка на други интереси и занимания. Родителите често възприемат интереса към храната като нещо хубаво. Въпреки това имайте предвид, че тези „интереси“ може да са направлявани от силния глад. Хората, които не се хранят достатъчно, стават обсебени от храната. По този начин юношите с ограничаващи диети могат да заместят храненето с други свързани с храната занимания.

Преяждане, предизвикване на повръщане, лаксативи, диуретици или прочиствания

Тези поведения никога не са здравословни и са ясни сигнали за тревога. Могат да се случват скришом от родителите, но да се забелязват следи от тях. Например скоро след хранене юношата може да тича до банята или да си взема дълги душове. Може да изпуска закуска или обяд, за да яде повече на вечеря. Може да забележите, че изчезва храна (особено високовъглехидратна). Може да откриете следи от повръщане (понякога само миризма) в банята (или дори в торбички под леглото). Ако детето си признае, че е повърнало, може да се оправдае с гадене или да каже, че е болно. Ако подозирате повръщания, трябва да засилите надзора в банята и при къпане. Хранещите се ограничаващо могат да пият „чайове за отслабване“, които реално са с лаксативен и диуретичен ефект. Може да откриете празни опаковки от лаксативи в кофата за боклук. Тийнейджърите може да правят и пречиствания, които стимулират крайните хранителни поведения и не са медицински препоръчителни.

Тревоги относно фигурата

Този ключов за възрастните симптом трудно се открива при децата. Когато обаче го има, юношите могат да кажат, че се чувстват дебели или че се страхуват да не станат дебели, да говорят за мускули или да се тревожат за конкретна част от тялото си. Възможно е да установите поведения като често теглене на кантара, често взиране в огледалото (гледане или щипване на части от тялото за определяне на точния им размер). Детето може да нервничи, когато се облича. Може да крие фигурата си, като се облича с неподходящи дрехи (например дебел суитшърт през лятото). Обсебените от фигурата си тийнейджъри се сравняват с модели или с връстници в социалните медии. Могат да четат и съвети за диети. Могат дори да влизат в насърчаващи хранителните разстройства сайтове, които възхваляват хранително разстроените поведения (като прекомерните тренировки, преяжданията, повръщанията, броенето на калории, гладуването, използването на хапчета за отслабване, лаксативи, чайове за отслабване, диуретици, пречистване и други начини за избягване на хранене и горене на калории). Момчетата може да се съсредоточат над мускулите и по-масивното тяло – това са характеристики на мускулната дисморфия.

Промяна в хранителните навици

Може да забележите, че хранителните навици на детето ви са се променили. То може да се храни по-бавно, да проточва всяко хранене, да раздробява сандвича на части и да изяжда само протеиновите компоненти, да попива мазнината от яденето, да се храни на много малки хапки, да реже всичко на миниатюрни парченца и да ги бута из чинията, да дъвче прекомерно дълго или да скрива храна. Тийнейджърът ви може многократно да претопля и изстудява храната си, за да е с идеална температура. Може да използва прекомерно много подправки или да прави странни комбинации от продукти. Тези ритуали намаляват тревожността му – и ако се споменат или прекъснат, той може да отвърне с гняв или тревога.

Спиране на менструалния цикъл

Спирането на менструалния цикъл е един сериозен симптом на хранителното разстройство. При по-малките юноши пък настъпването на менструацията може да закъснее. Аменореята (състояние, при което менструалният цикъл липсва повече от 3 месеца) най-често е възниква, когато тялото е с „относителен енергиен дефицит“, т.е. приеманите калории са по-малко от изразходваните. Това нарушава хормоналния цикъл, регулиращ мензиса. Някои момичета с анорексия обаче продължават да имат менструален цикъл и по време на болестта. При някои пък той спира още преди да започнат да отслабват. Преяждането също може да направи цикъла нередовен поради метаболитни или хормонални нарушения (Ålgars et al. 2014).

Имайте предвид, че много медицински специалисти приписват нередовната менструация на „нормалните“ вариации в цикъла или на спорта. Ако приемете това обяснение, може да пропуснете възможност за ранна диагноза и намеса.

Други симптоми

Според една анкета при 342-ма родители на пациенти с хранителни разстройства от Викторианския център по хранителни разстройства (2016) други ранни сигнали за тревога, забелязани от родителите преди поставяне на диагнозата, са били: тревога и панически атаки, промяна в навиците за сън, социално отдръпване, променливо настроение, депресия, гневни изблици, раздразнителност и физически симптоми (като световъртеж или болки в стомаха).

Photo by Vinur.

Мъжете и жените определено трябва да имат равни права и задължения, но това в сферата на общественото развитие.

Чисто като тяло, ние сме различни спрямо биологичния пол, в който сме родени и затова жените „пиещи като мъж“ са в по-голям риск от цялата поредица от проблеми, които алкохола води – и това не е само алкохолната болест.

В свои интервюта Шери МакКий (Sherry McKee), директор на програмата на Йейл за Сексуални различия при разстройствата, свързани с употребата на алкохол, споделя че дори ако „жена и мъж, които са на една и съща възраст, с еднакво тегло, изпият абсолютно същото количество алкохол, жената ще има по-висока концентрация на алкохол в кръвта от мъжа“. 

Това се дължи вероятно на това, че алкохолът не навлиза в мастната тъкан, а жените са склонни да имат по-висок процент мазнини от мъжете, което води до там, че има по-малко пространство, в което алкохола да се разпредели в тялото, което води до по-високи концентрация, независимо от това, че двамата биха приели едно и също количество.

В метаболизирането на алкохола, жените и мъжете също се различават, така че при дамите остава повече алкохол остава в телата им за по-дълго, което може да доведе до повече проблеми.

Просто внимавайте и намалявайте количествата до разумна употреба. В блога има и други материали за колко е много и малко.

….

.

Photo by Andrea Piacquadio: https://www.pexels.com/photo/crop-man-pouring-red-wine-in-glass-in-restaurant-3756623/

.

.

Попаднах на проучване с отворен достъп, с името „Това е като да изградиш нов човек“ под авторството на Андреа Ламар, Меган Хелнър, Скаут Силвърстейн, Джесика Х. Бейкър, Бек Ърбан, Жаклин Юрел, Хана Улф, Тейлър Пери и Дори Стайнбърг в Journal of Eating Disorder , която представя различни гледни точки от жив опит относно процесите на възстановяване от хранителни разстройства (Journal of Eating Disorders том 12, номер на статия: 96 (2024).

Те са интервюирали 27 човека души с история на хранително разстройство или техни близки, които са участвали в процеса на възстановяването им, опитвайки се да направят картина на това как изглежда възстановяването и процеса му, както и какво се случва „след„.

Страхът на всеки с хранително разстройство, че „след“, че е по-ужасно от „преди“ е нещо, с което всеки, който познава темата, е важен елемент от доверието и разбирането.

В този материал се обръща внимание на „ключовите съставки“, които са повлияли към възстановяването, като сред тях са стойността на интегрирането на перспективите на живия опит, подкрепа от връстници, споделяне на разкази за възстановяване и други.

Възстановяването от хранителните разстройства е процес, който няма някакъв край и е свързан и с личното развитие. Хората, които се възстановяват от ЕД, правят това по отношение на другите в техния живот и социалния контекст в по-широк план. Това е така и защото „хранителните разстройства са тясно свързани с аз-а и идентичността“ (Bardone-Cone). Идентичността и концепцията за Аза са свързани с теми като самочувствието, ефективността, безкористност, перфекционизъм, самокритика и т.н. и те са част от причината за възникване на хранителните разстройства. Затова и възстановяване не е само достигане на някакви килограми или спиране на действия, но и промени на аспекти на Аз-а като перфекционизъм и самочувствие.

Уилямс има проучване, което изследва как хората с анорексия нервоза разбират себе си и дава предположение, че анорексията превзема Аз-а и се превръща в защита и в крайна сметка е нещо, без което човекът не може да си представи себе си. Следователно възстановяването включваше процес на приемане на страха от това какво би могло да живееш без анорексия. Така погледнато хранителното разстройство става отделна единица – която трябва да бъде преодоляна, за да се възстанови. Погледнато по този начин, преоткриването на себе си при възстановяване не е лесна задача; то също така включва преосмисляне на това какво е възстановяване и осмисляне на опита.

Затова и е редно да се мисли в посока не като „да съм какъвто бях“, а да „бъда какъвто ще бъда“.

Резултатите от изследването насочват мисленето към три различни теми.

Тема 1: Разширяващи се светове: процесът на изследване кой съм аз
Концепцията за разширяване беше централна за историите на много участници. По време на своето хранително разстройство много участници описват ограничен, малък и изолиран свят, където то е било основният или единственият фокус. Разширеният свят на възстановяване често се характеризира с по-голямо любопитство към храната и движението, както и с ангажираност с други интереси и страсти.

Участник 303илюстрира как експанзията не винаги е свързана с големи моменти на промяна, а по-скоро може да бъде забелязана в микромоменти на промяна и развитие на идентичността:

„Беше освежаващо. Мисля, че голяма част от възстановяването за мен беше като идентичност, изследване и като откриване кой съм аз без хранителното разстройство, така като откриване… просто като прости неща за себе си като кой е любимият ми цвят и като какво ме прави щастлив? И знаете ли кои са някои неща, които ме интересуват? Например кои са любимите ми аромати? Просто глупави дребни неща, като… откриването на тези неща за мен просто ме накара да се почувствам цял отново. И това е… забавно изживяване е просто да си кажеш, уау, това е забавно да разбера кой съм.“ (Участник 303)

Много от описаните от участниците промени са свързани с по-широки житейски събития и преживявания, а не непременно свързани с храна и упражнения. Това не означава, че отношенията с храната и упражненията са останали непроменени – много от тях отразяват значително подобрена и наистина приятна връзка и с двете. Въпреки това, изследването на промяната и разширяването често беше също толкова, ако не и повече, относно аспектите на живота, които не са свързани с храната: взаимоотношения, преживявания и идентичност.

Близките на хора с хранителни разстройства също наблюдават промени при възстановяването:

„Смехът, чувството за хумор се завръщат. Тя е много забавен човек и с наистина остроумно чувство за хумор, което напълно изчезна, когато не се храни достатъчно. Така че, когато успя да отговори на хумора или да направи хумор, това наистина беше като началото на нейното завръщане. Има още един момент, който си спомням. Тя пееше под душа и малкият й брат можеше да го чуе, а той каза: „[…] трябва да дойдеш да чуеш това.“ Тъй като беше наистина радостно нещо, знам, че пеенето под душа може да е нещо като от дома, където карат децата да пеят под душа, за да се уверят, че не са като упражнения или пречистване, но това не беше това . Беше просто спонтанно, като радостно пеене и сякаш дори малкият й брат можеше да усети, че сестра му се връща.“

Важно е да се отбележи, че разширените светове и новото Аз на участниците не са сигнал за вид перфектно възстановяване без никаква борба. Тъй като животът се измества и променя, така ще се променят и преживяванията в телата и около храната; например диагнозата на медицинско състояние може да наложи различни взаимоотношения с храната и тялото, които предизвикват старите начини на съществуване. Освен това много участници разсъждаваха върху това, че да си наред с нещата, които не са перфектни, е знак за възстановяване. Например, участник 307 (PM) споделя:

„… възстановяването не означава, че никога не харесваш тялото си или никога нямаш желания, или никога не искаш да правиш неща, свързани с хранително разстройство, просто стигаш до момент, в който осъзнаваш, че това просто не си, а това е не това, което искате да правите, и само поради тези причини, сякаш не е нужно да го правите, сякаш можете просто да изберете да живеете със свобода и радост“.

Много участници описват как тяхното „старо аз“ е такова, което притежава някои от чертите или характеристиките, които са допринесли за развитието на тяхното хранително разстройство на първо място. Например, участниците описаха перфекционизъм, тревожност, удоволствие на хората и високи очаквания за себе си.

„Преди да имам хранително разстроство бях много тревожен, бях доста интровертен… имах много, мисля, че социална тревожност конкретно и нещо, предполагам. Подобно на някои като обсесивни черти, както и като, мисля, какво е типично тип А личност. Но някак по-крайно.”

Участник 300 (PM)

Мнозина описават „перфектната буря“, генерирана от тези черти и фактори на околната среда, които повлияват на развитието на тяхното разстройство.

Тема 2: Балансиране на автономия и подкрепа в процеса на възстановяване
Даването и получаването на подкрепа беше централна тема в разказите на участниците за процеса на възстановяване. В основата на тази тема беше идеята за намиране на баланс между подкрепа и автономия; подкрепата често е централна за възстановяването, но същото е и развитието на вътрешната мотивация. Възстановяването на нарушеното доверие – в другите и в системите – е основен аспект от намирането на баланса между подкрепа и автономия, което позволи възстановяването. Участниците споделят как хранителното разстройство често води до изолация, оттегляне и тайнственост. Това понякога водеше до крехко или счупено доверие с близките. Постепенното преминаване към автономност (включително и подбор на храненето е основна тема)

Тема 3: Отблъскване срещу културата на хранене и стигмата за теглото.
Тази тема е съсредоточена върху ролята, която стигмата за теглото и диетичната култура играят при хранителните разстройства и преживяванията за възстановяване.  По-специално за участниците родители е важна необходимостта да се отървете от теглото като маркер за здраве и това често е нещо, което улеснява възстановяването.

Няколко участници описаха как стигматизиращата теглото среда е допринесла за появата на хранително разстройство- това е едно от няколкото неща, които се съчетават, за да генерират „перфектна буря“ (заедно с личността и генетичните фактори).

„Пътуването на идентичността“ на възстановяването често включва откриване на нови начини за справяне и концептуализиране на себе си  и включва предоговаряне на въпроса „кой съм аз“. Откриването или преоткриването на „кой съм аз“ е отбелязано като основен компонент на процесите на възстановяване, когато хората тръгват на пътешествие на себеоткриване. Участниците в това проучване споделят, изграждането на себе си в процес на възстановяване не означава непременно постигане на „перфектен“ начин на съществуване в света. Вместо никога повече да не се борите, възстановяването може да означава намиране на нови начини за ангажиране или тълкуване на тази борба. Възможността да изпитваш състрадание към себе си по този начин сама по себе си беше свързана с процеса на разширяване към възстановяване и откриване на чувство за себе си, което резонира с ценностите ви.

Тези открития също са в съответствие с и разширяват литературата, която подчертава как възстановяването на теглото не е адекватен показател за възстановяване.

Стигмата на теглото и културата на хранене могат да допринесат за развитието на  хранителните разстройства и също така да направят възстановяването по-трудно.

Ценноста на това проучване, което ви представих е в това, че то показва възстановяването като продължаващо и като нещо повече от разпознаваем единичен момент във времето (напр. възстановяване на теглото) и то може да се постигне вглеждайки се в отделния човек, и това, как  индивида в процесът на възстановяване може да бъде най-добре подкрепен, спрямо личните му качества и история. Нещо, в което и аз дълбоко вярвам.

Photo by Ono Kosuki: https://www.pexels.com/photo/anonymous-fashionable-businesswoman-walking-through-revolving-door-5999944/