За храната, емоциите и нуждата от свързване

Коя е връзката, от която имате нужда, но не се е случила по начина, по който искате? Този въпрос не звучи като начало на разговор за храна. Но за психотерапевтката Детелина Стаменова именно тази нишка свързва хората с емоциите им, с телата им – и с (празната) чиния пред тях.

Храната за Детелина не е просто калории, а форма на свързване – още от първия момент след раждането. Оттам нататък започва вечната и често бурна връзка между нас и това, с което се храним – отношения понякога лечебни, друг път токсични.

„След като се родим, поемем първия си дъх и ни измият, следващото важно нещо е храната, която ще получим от своята майка. И докато бебето не стане по-вербално, това е един от начините, по които майка и дете си общуват. Храната е един от пътищата, по които бебета за първи път споделят своите нужди и желания. И ако майката е твърде контролираща – хранене по точен час, или не чете сигналите на бебето, кога то е гладно, какво му се прави, започва да се къса нишката на общуването между двете страни, но и на детето, което да не разпознава своите телесни сигнали и емоции„, казва ни Детелина.

Целият материал може да прочетете тук