Пристрастеност към драмата, принцесата и терапевтката
Продължава да ми е интересно да гледам как други терапевти работят и дори различни филмови версии на работата в кабинет – с изключение на In Treatment (HBO), където не мога да се отпусна и дебна всяка реплика на пациент и терапевт, и несръчния сериал Gypsy.
Но шестия сезон на The Crown (Netflix) в третия си епизод предлага още в самото начало кратко включване на интересен диалог между принцеса Даяна и сочената за неин терапевт Сузи Орбах, при която започва терапията си за булимия.
Дали е имало такъв или не, няма значение, но думите, подбрани от сценаристите очевидно не са случайни и затова пускам транскрипция на откъса по-долу. Две думи за Сузи Орбах от мен: едната от трите ми най-любими британски терапевтки, остър като бръснач ум. Статия за нея в Жената днес може да намерите в линка.
––––––
(плискане на вода, крясък на морски птици, виене на корабни сирени, бърборене на френски)
На телефона е Сузи Орбах: И така, как вървят нещата при теб?
Даяна въздъхва: : Малко съм ядосана, в ако трябва да съм честна. Е, тази сутрин той дойде със стихотворение, което беше написал за мен. Беше много сладко, като него. Но малко неадекватно. Пълно престараване. Той дори го е гравирал на сребърна плоча. (смее се тихо) Да. Всичко беше в рими. „Любовта“ и „хубостта“, мисля. Може дори да е имало „морето” и “полето“.
Сузи Орбах: О, боже!
Даяна: Той беше в Ел Ей, за да развали годежа си, и там нещата станаха наистина неприятни.
Сузи Орбах: Знам. Във всички новини е.
Даяна: Явно тя го съди. А пресата ни преследва ни постоянно, което означава, че човек никога не може да се отпусне. Но въпреки всичко това той през цялото време се държи очарователено към мен. Старае се всичко да е перфектно. Грижи се за мен.
Сузи Орбах: И виждам колко опияняващо трябва да е това, но това наистина ли означава да се грижиш за себе си по начина, по който обсъждахме? Работим върху това да се научиш да избягваш зависимостта си към драмата.
[разговор на Файед]
Сузи Орбах: Нека го кажем, това отново е само драма. Драмата е адреналин. Пристрастяваща. И това в много отношения е поведение, обратно на това, което правят възрастните хора. И всички неща, които ми каза за мъжете от рода Ал Файед, е, че Доди е достатъчно сладък…
Диана: Той наистина е такъв. Той е много сладък.
Сузи Орбах: Но и малко изгубен също. И попаднал в нездравословна динамика с баща си.
Даяна: Точно, точно.
Сузи Орбах: Това наистина ли са хора, с които трябва да си близка? Хора, с които дори да познаваш? Рискът е човек да нормализира ненормалното и да свикне да живее в лудостта. И точно тогава нещата наистина се объркват.
[разговор между Файед]
Даяна: Знам.
Даяна (телефонът издава звуков сигнал) (на английски) Ще накарам секретарката ми да ми резервира полет възможно най-скоро.
Сузи Орбах: Добре. Нека те върнем у дома, където ти е мястото.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Да, да не се пристрастяваме драмата е умение, което изисква внимание (и терапия). Хората, които страдат от това да са пристрастени често пъти изпитват чувство за неотложност, слагат си срокове, надбягват се с времето и често пъти са в отношения на възход и спад. Този живот на интезивни страсти води до зависимост, иначе животът не се усеща пълноценен. Те влизат в кризи, хаос и висок стрес, като усещането отвътре е, че светът е срещу тях и е свързано с това, че нещо не е наред и ако всичко е наред, те намират начин да си създадат проблем.
Източник на диалога между Даяна и Сузи Орбах https://tvshowtranscripts.ourboard.org/viewtopic.php?f=1593&t=66604
Била ли е Орбах терапевт на Даяна, материал в Grazia UK
Друг, интересен материал за Сузи Орбах, във Financial Times
Оставете коментар