На 1 ноември 2023 г. Колумбия въведе данък върху свръхпреработените храни, който е 10% и ще се увеличи до 15% през 2024 г. и след това с още 5% до 20% през 2025 г. Данъкът е въведен заедно с такъв с облагане на подсладените със захар напитки. Досега „данък захар“ бе прилаган, макар и малко, но за пръв път има налог върху свръхпреработените храни и тази крачка е практически революционна и в определен смисъл дори по-смела от данъците върху тютюневите компании, въведени миналия век – защото консуматори на свръхпреработени храни са практически всички хора, дори да не си дават сметка за това, както и за обема такъв тип храна, която приемат, докато пушенето винаги е било свързвано с определени условия и културни нагласи.
Свръхпреработените (ултра-преработените) храни са тези, които включват съставки, повечето от които са изключително промишлени, обикновено създадени чрез поредица от промишлени техники и процеси. Такива са сладките, мазни или солени пакетирани закуски; сладкарските изделия, включително и бонбоните; маргарин и други пасти за мазане; подсладените зърнени закуски и плодовите кисели млека; всички предварително приготвени ястия от месо, сирене, паста и пица; пилешки и рибни хапки; колбасите и енергийни напитки; както и всички храни, които се приготвят бързо. Любимата ми дефиниция за свръхпреработена храна звучи така – ако в съставките има нещо, което нямате вкъщи като продукт, най-вероятно храната е UPF (ултрапреработена храна-ultra processed food).
Колумбия предприема мерки в посока на регулиране на този тип храни от три години, за да намали пропорцията от хора със затлъстяване и наднормено тегло. Какъв е проблема с това, че колумбийците качват килограми? Властите не само осъзнават, че това ще повлияе на качеството им на живот, но и на здравната система – затлъстяването е свързано с редица доказани хронични, неинфекциозни заболявания, които съсипват здравето и живота на отделния човек и на нацията като цяло. В страната – повече от половината възрастни колумбийци са с наднормено тегло или затлъстяване. Диетата на колумбийците силно прилича на българската – те включват големи количества сол, което е свързано с увеличаване на сърдечно-съдовите заболявания. Средният колумбиец консумира 12 g сол на ден – най-високият процент в Латинска Америка и сред най-високите в света. Близо една трета от възрастните в страната имат високо кръвно налягане.
Президентът Густаво Петро използва платформата X (бивш Twitter), за да увери хората, че данъкът е, за да им помогне да изберат здравословни храни и да подобрят здравето на колумбийското население, а не просто да вземат пари от компаниите, които да се вливат незнайно къде в хазната.
Етикетите са в стил Волдемор, не приличат на жизнерадостните европейски етикети, които мъгляво показват степента на преработка и обозначават рисковите съставки – подсладители, сол и наситени мазнини/мазнини, които обичайно са съчетани с добавки като подобрители на вкуса и сгъстители, като е доказано, че честата им консумация увеличава риска от развиване на заболявания, свързани с начина на хранене.
Критиките към етикетите в Колумбия съществуват и някои от тях са основателни – те предупреждават за съставките, но не ориентират за количествата, което опростява темата до черно и бяло.
В България данните също показват високи нива на наднормено тегло и затлъстяване сред възрастни и деца, но държавни мерки към свръхпреработените храни засега не се задават. „Рискът от затлъстяване в България се изчислява като висок (8/10), според Световната федерация по затлъстяването. Композитният риск от затлъстяване в България е най-висок в Европа, равен е само на Турция. Този проблем засяга предимно по-възрастните хора. Докато процентът на хора с наднормено тегло във възрастовата група от 18 до 24 години е около 30% при мъжете и 10% при жените, във всяка следваща възрастова група този процент се увеличава.
Най-значително увеличение се наблюдава при хората над 65 години, като там процентът е 53% за мъжете и около 48% за жените. Тревожно е, че процентът на хора със затлъстяване (ИТМ > 30) при мъжете на възраст между 45 и 64 години е около 20%“. Данните и графиката са от главата, посветена на Затлъстяването в Доклада „(не?)победими пандемии“//(ПанЕвропа), написана от проф. д-р Милена Георгиева.
Захарта е обичайния заподозрен за проблемите, но свръхпреработените храни са в една от крайностите – или са прекалено сладки или прекалено солени. А солта е огромен рисков фактор. В Колумбия консумацията е около 12 грама средно на човек, а
у нас тя е 10-14 като в някои райони на България достига до 18-20 гр (по данни на Министерство на здравеопазването) при препоръчителни 5 гр. Да, солта не е калорична, но е фактор за заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания, а на високото кръвно налягане се дължат 62% от мозъчните инсулти и 49% от исхемичната болест на сърцето.
Южна Америка, с държави като Еквадор и Перу, в момента е лидер в грижата за населението си със започване на общонационални кампании към храненето и превръщането на доброволните етикети за вредата на храните в задължителни. Това категорично, според мен, е в състояние да накара потребителите постепенно да осъзнаят кои храни представляват риск за тях.
Има и друга страна – недоволството на компаниите-производители. Организациите в Америките са споделяли публично нееднократно, че са били подлажани на атаки – като екип и като отделни лица от страна на заинтересованите да няма данъци върху продуктите.
Бъдещето? Засега се пише на рецепти. Южна Америка се опитва да промени това.
Photo by Diego Gonzalez https://www.pexels.com/photo/fruit-seller-eating-ice-cream-13360140/
Оставете коментар