Блог

Как да говорим за войната с децата (от малки до тийнове)?

По темата как да говорим с децата за войната искам да подчертая, че е равностойно важно и как слушаме децата.

Това означава да обърнем пълно внимание на детето си по време на целия разговор, да игнорираме разсейващите фактори и да насочите целия си фокус върху слушането на детските думи. Активното слушане включва наблюдение на вербалните и невербалните съобщения, които децата и тийнейджърите показват, като дори застанете в поза, която показва, че слушате. Активното слушане също ще ни позволи да измислим въпроси, които се отнасят до корена на притесненията и какви са реалните страхове на детето ви. Възможно е детето да се притеснява не от военни действия, а от бедност или от това, че вие ще умрете. Заради това е наложително да разберем какво чувстват или мислят, преди да отговорим.

Важно е децата да се чувстват подкрепени в разговора – не подценявайте думите им („Преувеличаваш“) и не отхвърляйте с лека ръка притесненията им („Как можа да си го помислиш това, няма как да стане!“). Когато децата имат възможност да водят открит и честен разговор за неща, които ги разстройват, това може да ги облекчи. И не им казвайте да се успокоят. Понякога, когато детето иска да говори с вас или го прави за n-ти път, може да го отблъснете от типа на „Стига си го мислил/а, не се тревожи“. Отговаряйте, или децата може да запълни празнината с притеснения (включително и собствени сценарии), да търси разговори със също толкова неинформирано или наплашено връстниче или да търси отговори в социалните медии.  Приоритетът за вас в този момент е детето да се чувства разбрано и в безопасност с вас. Безопасност означава също така да не бъдем критикувани.

Затова първо слушаме. После изчакваме те да ни попитаме. Не даваме повече информация, отколкото искат. Ние, родителите често пъти започваме да четем лекции, започващи от Адам и Ева, вместо да подходим стегнато и кратко. Дългият отговор може да е образователен, но в случая не е полезен – а ако не знаете всички отговори на техните въпроси, не се страхувайте да кажете, че не знаете.

Накратко, децата заслужават да знаят какво се случва. Достъпът до медии и новини доведе до друг голям риск – фалшивите новини, дезинформацията и всякакви методи за манипулация, които се използват дори към малките възрастови групи. 

Има деца, които не са тревожни и уплашени от случващото се (за разлика от родителите им).  Отново попитайте как се чувстват, преди да решите какво да кажете. Някои от тях са любопитни и с тях може да продължете дискусията, за да развиете информираността на детето си за събитията, историята и географията. Когато го направят, опитайте се да им отговорите спокойно и точно, без да бъдете прекалено емоционални и крайни в изказванията си. Възможно е децата да нямат желание да обсъждат темата и това не означава, че не са емпатични, просто може да не е тема за тях (и това е ок, не са социопати, просто не е част от техния свят). Но има и такива, които няма да зададат въпроси и да покажат отношение по темата, но ще мислят или ще се тревожат – тогава те ще реагират телесно – внимавайте за признаци на тревожност, каквито са проблеми със съня; промяна в хранителните навици, включително злоупотреба с любими храни;  раздразнителност; стомашни болки. Обърнете внимание на всичко необичайно.

Естествена реакция е да искаме да защитим децата си, включително и темата за войната и кадрите, които виждат. Но наша работа е и да им помогнем да живеят в този не лек свят, което включва и войни.  Инстинктивно искаме да предпазим децата от неща, които могат да ги уплашат; но ако не говорим за нещо, децата могат да се уплашат повече, затова от всеки от нас се изисква да намери баланса между даването на информация и чувство за сигурност.

Принципи на говоренето

Първо ще разгледам говоренето по възраст. По-малките деца не трябва да знаят всички подробности. Избягвайте да ги плашите или разстройвате.

Предучилищна възраст

Не казвайте нищо, освен ако то не попита или не показва признаци на тревожност. Децата на тази възраст нямат нужда да се натоварват с новини, които не могат да разберат. При тях съобщенията трябва да са кратки и ясни, като се посочва, че има война с руски и украински войници и че те (детето и семейството им) в момента са в безопасност. Наблегнете на безопасността.

Пред-тийн

Ако детето е на 8-11 години, то вероятно ще чуе за случващото се по новините или в училище – така че може да се наложи да проведете разговор. Децата са по-загрижени за собствения си живот и живота на родителите си, отколкото за живота на другите, които са във война. За тийнейджърите трябва да им помогнем да намерят сайтове, които могат да предоставят достоверна информация. Трябва да признаем тяхната интелигентност и желание да разберат какво се случва, като същевременно осъзнаем, че са затрупани с информация, която може да е неточна.

Тийнейджъри

Тийнеджърите са на скорост „самостоятелност“, така че говорене може само през това да знаят, че не ги натискате. Част от развитието на мозъка им включва стремеж към тестване на границите, така че не се изненадани, ако кажат нещо крайно („ще се запиша доброволец“ например). Не ги отхвърляйте, а вместо това предложете „пространство за сортиране“, за да им помогнете да разберат какво мислят или чувстват. Не забравяйте, че да слушате не означава, че се съгласявате. Има проучвания, че една от основните причини за влошеното психично здраве сред учащите се е, че не са достатъчно близки с родителите си. Тези, които са на възраст под 10 години споделят, че възрастните не зачитат значението на мислите и чувствата им.

 

Отговаряйте на въпросите на въпросите на децата на език, който те разбират, с ниво на информация, подходящо за тяхната възраст. Избягвайте да споделяте твърде много информация, тъй като тя може да бъде непосилна за тях. И отново: ако детето ви е твърде разстроено, смекчавайте отговорите си. Нека знаят, че светът се опитва да спре тази война, че много хора работят, за да помогнат на нуждаещите се в Украйна и в чужбина, а отделни лица и групи търсят решения. Посочвайте на фактите, които носят надежда.

Създайте безопасна среда. Децата трябва да се чувстват сигурни и защитени. Ограничете излагането на децата на новинарски репортажи.

Успокойте ги. Малките деца често персонализират ситуациите и може да възприемат опасността, че е по-близо до дома отколкото действително е. Нека знаят, че въпреки че войната е много сериозна, те не трябва да се тревожат, че ще се случи в нашия град. Кажете им, че разбирате как се чувстват и ги уверете, че са в безопасност и че сте там, за да се грижите за тях. Важно е обаче да сме реалисти и да не обещаваме, че никой няма да пострада.

Помогнете на децата да намерят начини да изразят себе си. Някои деца може да не могат да говорят за своите мисли или чувства, но могат да бъдат подкрепени да осмислят света чрез игра. Направете нещо положително. Насърчавайте децата да участват в дейности, където могат да се чувстват полезни – дарете заедно пари (лично аз избрах кампанията на Български фонд на жените), помогнете за кампания, включете се в протест срещу ядрената заплаха. Такъв не съм видяла организиран, а може би трябва. Сега можем на научим децата, че може да не са в състояние да спрат конфликта, но могат да помогнат на хора в беда. Това ги прави активни граждани от малки.  Когато на децата се даде възможност да помагат, това ще им донесе известна утеха и осъзнаване, че имат значение.

Давайте надежда – когато им разказваме за ужасяващи неща, от съществено значение е да им кажем и как други хора се опитват да намерят решения във военните зони и за бежанците, бягащи от страните си. Че подобни конфликти са се случвали и преди и че всички те в крайна сметка приключват.

Избягвайте езика на омразата и стереотипизирането на национални групи. „Руснаците са такива и онакива“. Проблемът със стереотипите е, че те просто не са верни. Повечето стереотипи са отрицателни, като например допускането, че определени категории са мързеливи или престъпници – срещу българите има такъв стереотип сред някой групи от хора – например, че са бедни (или дори джебчии за някои). Разбира се, че е трудно да се борим със стереотипите, които сме си съставили сами, а такива кризисни ситуации те са много „удобни“ – лошите може да бъдат идентифицирани по име или език, но нали сме наясно, че не всеки, който е руснак или е с руски произход, подкрепя политиката на държавата си.

Тук искам да споделя и туита на руски на бившия американски посланник в Москва Майкъл Макфол, който написа: „Не знам колко време ще отнеме, но съм уверен в своята прогноза, че злонамереното проникване на Путин в Украйна означава края на диктатуратата на Путин и путинизма в Русия. Нито един морален човек не може да поддържа тази отвратителна война, а в Русия има милиони морални хора“ .

 

Още по темата

Статусът ми в профила ми във фейсбук за това „какво да правим в настоящия момент

Статия в Ladyzone „как да не стоим сами в страха“

Материал в btv новините: Как да говорим с децата си за войната в Украйна

За справянето със собствените страхове – в Mammi.bg

 

За ядрената заплаха. Дъщеря ми искаше да знае повече за опасността от ядрена заплаха и дали хората са оцелявали от нея. След двете американски бомбандировки над Хирошима и Нагасаки с ядрена бомба градовете са унищожени. Реших да й покажа снимката на ядрената гъба, която по-ранните поколения познават и заедно потърсихме и още материали. Избрах да й пусна този материал на BBC от 2016та без да съм го гледала преди това, защото бях уверена в журналистическата етика и представяне и това стана повод да говорим и за това, че е важно да подбираме източницете си на информация. Участниците са ученици, които са били в класните си стаи, когато бомбата е паднала над Хирошима.

 

 

 

 

 

 

Photo by Ron Lach from Pexels

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.