Блог

Ролята на поредността на раждане във възпитанието и живота на човек

Някои роли се придобиват, други просто се получават – както реда на раждане в семейството. Редът на раждане оказва уникално влияние върху основаването на не-споделена среда (non-shared environment) в семейството и се превръща в едно едно от най-важните влияния, на които човек е подложен в ранните етапи на развитието си. Семейната динамика в ранно детство може да окаже влияние върху характера, личността мотивационните стремежи в късна възраст, а според някои изследвания и върху интелитенгността – както биологична, така и емоционална.

Традицията за проучване на значението на реда на раждане е дълга. През 1874 година Франсис Галтън, братовчед на Дарвин и баща на движението на евгениката проследява живота на 180 известни учени и събира данни за реда на раждането им, откривайки че 48% от тях са първи деца (в духа на епохата не брои дъщерите за хора).

Първият модерен психолог, който изследва реда на раждане, е Алфред Адлер.Според теорията му е първородните са обичани и обгрижвани повече от родителите си до раждането на второто дете. В този момент първородното е „детронирано“. Губейки позицията си на център на вниманието, то трябва да се справи с чувствата на родителско отхвърляне. След раждането на брат/сестра то прави опит да привлече вниманието на околните, но не успява. В същото време започва да бъде квалифицирано като „по-голямо“, „по-умно“ и т.н., която вменена отговорност се отразява в един вид „невроза на властта“. Оттук той развива теорията, че най-голямото дете в семейство е по-вероятно да страдат от невротизъм и чувства на свръх-отговорност, както и меланхолия, която чувстват от много ранна възраст и която никога не ги напуска изцяло. Адлер приема, че по-големите деца носят по-голям риск да развият зависимости и дори криминално поведение. Теорията на Адлер обяснява, че в семейства с три и повече деца най-малките са най-глезените, докато средните (вторите)  имат най-големи шансове да бъдат успешни, добре балансирани възрастни. Адлер теоритизира, но не обосновава по емпиричен път твърденията си, оставяйки чувството за лични пристрастия, тъй като самият той е второродното в семейство от шест деца.

През 1976 Зайонц (Zajonc) създава Модела на сливане (Confluence model), в който търси обяснение на реда на раждане, и предполага, че първородните като цяло обучават второ (по-малките) деца. Влизането им в ролята на „учители“ може да им помогне в собственото развитие и в това по-малките да овладеят по-лесно определени умения. За постигането на този двоен ефект е важно да има подходяща възрастова разлика: да не е по-малка от две години и не надвишава 5 години. Използвайки различни аналитични методи някои изследвания показват че реда на раждане влияе при първородните за усъвършенстване на уменията (mastery goals), а при втородните е изпълняване на целите (performance gаoals).

В по-ново време основното изследване, около което се спори или се подкрепя е това на проф. Франк Сълъуей, който основен защитник на значението на реда на раждането. В изследванията и книгите си той настоява, че реда на раждане е по-важен дори от интелигентноста за развитието на човека. „Първородните са по-съвестни, по-трудно се съгласяват и са по-малко екстровертни – в смисъла на да обичат забавления и да търсят нови преживявания и по-малко отворени към опити от по-късно родините“. Някои изследвания показват, че по-късно родените са „бунтарите“ на семействата.

Стюърт стъпва на работата на Адлер и нарича първородното дете (или това с „стара“ роля), това, което заема лидерска позиция, което харесва хората да имат правила и ред и се стреми да постига целите си. Изследването на Стюърт показва, че не сме предопределени от съдбата живота ни да бъде доминиран от появата ни на бял свят. Майкъл Грос (Michael Grose), който е от адлерианската школа обяснява, че в реда на раждане има нещо еволюционно – „от момента на раждането ни се борим за ограничените ресурси в семейството – времето, любовта и възхищението на родителите си“. През човешката еволюция реда на раждане определя кой наследява силата (първородния) и кой ще бъде пратен на война (най-малкия, „резервния“). Грос признава, че ефектите от реда на раждане може да варират спрямо различни фактори, включително темперамент, пол и разлика във възраста. Берд Карет и колегия (Bernd Carette (2011) от Университета в Гент сравняват директно връзката между две деца в семейството с близка възраст (средно 2.5 години).  Първородните, твърдят те, се стремят да учат, като по-малките ги имитират и по този начин постигат целта си. Тяхното изследване завършва с извода, че „реда на раждане лежи в основата на  предпочитаните от хората цели“. Екщайн и Кауфман (Eckstein/Kaufman, 2012) оспорват  теорията на Зайонц в частта й, че първородните са учители, а по-малките учещи се, с твърдението, че това е повече възприятие, отколкото реалност и че начинът по който те се заемат с дадена задача може да е различен, но не е еднопосочен. Те посочват, че възприятията и вярвания за реда на раждане може да имат своя ефект до голяма степен, защото родителите пренасят своите собствени стереотипи върху децата си, създавайки самосбъдващи се пророчества, които могат да повлияят дори на избора на бъдеща кариера. Давайки се мантията уменията на по-голямото като „по-умното“ и „справящо“, родителите може да заложат по-високи стандарти и критерии за оценянето му, отколкото за второто или следващите.

Моделите на формирането на характеристиките на личността и мотивацията представляват  едната част от изследванията върху ролята на реда на раждане. Други от тях се опитват да намерят дали има корелация между реда на раждане и интелигентноста. През 2007 норвежките епидемиолози Петер Кристенсен и Тор Бйеркедал (Petter Kristensen, Tor Bjerkedal) публикуват труд, който показва малка, но надеждна негативна корелация между  IQ и реда на раждане: колкото по-големи братя/сестри има, толкова е по-малко  IQ то на второто дете.

Получените данни не дават основание за еднозначно тълкуване, че първородните са по-интелигентни, но се отчита, че родителите трябва да внимават да не задават собствените си предразсъдъци и стереотипи към децата си. Редът на раждане е случайно събитие и когато започнем да определеме нас или другите на тази база, няма да се определяме в термина на „кой съм“, а „какъв мислят, че съм“. Има наблюдения, че някои от по-късно родените деца са по-ниски от по-големите, както и че ако в едно семейство се раждат много момчета, при последно родените се увеличава вероятноста от хомосексуализъм, но това може да е в резултат и на социални фактори, които не са достатъчно изследвани.

Все пак, има и голямо изследване на швейцарски психиатри – Сесил Ернст и Жул Ангст (Cecile Ernst, Jules Angst – 1983), които правят след серия проучвания и преглед на литературата към съответния момент и заключават категорично, че реда на раждане не влияе действително на характера и личноста.

През един период от живота на първородните, те са единственото дете в семейството. Това може да доведе до надценяване на развитието и възможностите на детето, заради липсата на критерии у родителите с други деца. Заради различното отношение от страна на родителите в ранно детство, първородните започват да следват своите собствени критерии, за да оценяват способностите си – това е причината поради, която те искат да развиват сами уменията си и да учат. Естествени лидери, типично агресивни, обичат да съблазняват и имат силна нужда да получават одобрение. Тези деца са „перфекционисти“, защото в голяма част от случаите им е било обръщано внимание да направят нещо до като не са успели да се справят най-добре и затова при тях понякога е нужно снижение на критериите от страна на възрастните към тях. Първородните са перфекционисти през целия си живот и може като родители да поставят стандарти, които да е трудно на децата им да бъдат постигани.  Първородните се чувстват по-добре в компанията на по-възрастните в сравнение с другите, по-късно родени деца, най-вече защото са прекарвали значителна част от детството си с тях – заради това и имат усещането за силна загуба след появата на второ и т.н.  дете.

 

Стенли Шахтър (1959) гидина допуска, че първородното дете, което се радва на изключителна връзка с родителите си, са по-социални и агресивни от тези след него, което потвърждават и други изследвания. Да си любимец не е и винаги изгодно – за да продължиш да се харесваш, трябва да се подчиняваш на желанията на родителите си.

В американски изследвания излиза натрупването, че водещи на новини и тв предавания, както и политици (над половината американски президенти), като цяло са първородни или единствени деца.

Според Майкъл Грос, който също изследва специално първородните деца, исторически погледнато, най-големите било по-малко вероятно да умрат в ранна възраст от последвалите (включително и заради полагането на изключителна грижа към тях). Типично за тях е да търсят одобрение, тъй като са отрупани с внимание и се идентифицират със силата. Друга характеристика на първородните според Франк Сълъуей (Frank Sulloway) е че те са твърде внимателни и избягват да рискуват.

От друга страна, вторите по ред деца са склонни да оценяват компетенциите си в термините на стандарти, зададени вече от развитието на другото дете. Когато е малко, разглеждайки развитието му, родителите за сравнение се използват първото и стандарта, поставен от него („то се развива по-бързо/по-бавно от първото дете“). Като цяло те се опитват да влязат в опозиция на по-големите, но тази разлика се демонстрира по различни начини.

Алфред Адлер  „открива се стремеж към власт и превъзходство, но в друг нюанс“, а в поведението им състезателност, която върви през целия живот. Те често имат усещането, че по-големите им отнемат славата, докато по-малките (ако има следващо дете в семейството) от тях са по-разглезени и с по-малки правила от тях. Средното дете понякога чувства, че света му обръща по-малко внимание и е склонно да бъде по-тайнствено и не се отваря да споделя толкова лесно мисли и чувства. Средните деца може да чувстват, че нямат специално място в семейството, заради което обръщат внимание на приятелската си среда повече, отколкото на фамилната. Обичайно за тях да бъдат емпатийни и и да са миротворци, независими и с въображение. Те обаче имат нужда от повече внимание, насочено лично към тях – те се опитват да опитват да избягват споделянето как действително се чувстват и имат нужда да им бъде позволено сами да взимат решения, което им липсва заради наличието на „авторитет“ в лицето на по-голямото дете, което често е натоварено с отговорността да взима решение вместо тях.

Майкъл Грос, стъпвайки на дарвинизма определя, че силата на вторите е, че се научават да бъдат по-гъвкави и социални, да правят компромиси и коалиции. Като цяло тези деца са по-спокойни,но и това си има цена – често не са толкова амбициозни, колкото първородните, но пък е свойствен оптимизмът и готовност да приемат чуждото покровителство. При тях може да възникнат проблеми със самодисциплината и трудно да се научат да взимат решения. Проблемът с отговорността и мотивацията е най-силна при третите (и следващи) деца в семейството, които според изследвания успяват да оцелеят в семейната среда благодарение на чар и манипулация. Те са много социални, но склонни да тестват границите и се отказват по-лесно от другите деца.

Родителите предполагат, че колкото е по-малка разликата на възраста между децата им, толкова е по-вероятно да имат общи интереси, както и че децата от един и също пол ще са близки, но се оказва, че нещо друго определя близоста и качеството на връзката между две деца: силата на приятелствата на първородното дете извън семейството. Наблюденията са, че отношенията между децата са забележително стабилни във времето. Близоста на 5 е индикация до по-голяма вероятност от близост на 9 и 15 години. Ключът очевидно не е в това дали децата са в добри отношения или разпри непрекъснато. Определящият фактор за бъдещата емоционална връзка е дали (освен че се бият) дали и се забавляват заедно. В много теории се определя, че съперничеството между децата идва заради опита да привлекат вниманието им, но съществуват и експерименти, които сочат като първоизточник на конфликта просто играчките, без никакви други несъзнавани причини – кой с какво иска да играе първо е в 80% от случаите причина за разправиите.

Общоприетото мнение е, че децата с братя и сестри имат повече социални умения, като в тези взаимодействия – позитивни и негативн, им помагат повече за общуването в училище, спортове, по-късно за работата и води до страха, че едното дете ще бъде „егоист“. В Китай, след въвеждането на политиката за едното дете през  1979 (въпреки че 42% от китайските семейства имат повече от едно дете), резултатите не сочат такова потвърждение на теорията. Изследване в САЩ на единични деца показват, че те имат по-ниска тревожност и по-добри социални умения от децата с братя/сестри. Индикатори от няколко западни страни показват, че самите деца се представят незначително по-добре в училище, но нямат по-малко комуникационните си умения.

Като цяло обаче единствените деца в семейството са перфекционисти и като цяло се чувстват по-добре в компанията на хора, по-възрастни от тях. Те получават цялото внимание от родителите си, което в някаква степен стимулира развитието им, но негативната страна е, че са непрекъснато проверявани, следени и контролирани. Според Адлер, заради това че не е в позиция да отстоява непрекъснато това, което има или е, детето – единствено в семейството – може да изпитва взаимоотношения с другите – липсата на трудности и усещането, че е нещо особено, което близките му дават.  То расте, смятайки че външния свят е враждебен, защото живее в постоянна загриженост на възрастните към него.

Говорейки се за значението на реда на раждане съществуват някои изключения, които трябва да се споменат. Редът на раждане понякога търпи тълкуване. Алън Стюърт (Alan E. Stewart, 2012) дефинира два вида „поредност“: 1) „реален“ (“actual” birth order ABO), който е по години и ред на раждане и 2) „психологически“ (“psychological” birth order PBO) –  по себевъзприетото място в семейството. Двата могат да се различават по различни причини, сред които са – болест/смърт на някое от децата, големината на семейството, степента на близост между роднините, така че ролята в семейството, базирана на възрастта може да не е равнозначна на ролята, която трябва да заемаш. Ако има повече години между раждането на първото и второто дете, второто може да придобие характеристики на първородно. Или, ако първородното е момиче, а второто момче, синът ще има някои характеристики на първородно, защото е първото момче в семейството. Смърт, осиновявания и смесени семейство също разрушават теорията за „реда“.

Редът на раждане на родителите също влияе в разпределянето на семейните роли. Родителите подсъзнателно се идентифицират с детето, което има ролята, която те са носили като деца. Последено роденият в собственото си семейство баща може да изпитва предпочитание към последното дете, докато майката (ако е първородна дъщеря) може да го възприема като безотговорно.

Write a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.