Блог

Как детето да заобича книгите и четенето (ОТКЪС ОТ КНИГА)

Откъс от книгата

„Превод от детски за напреднали“

на детския психолог

Димитрина Проданова,

която може да поръчате онлайн.

 

 

 

 

 

 

Детство без книги не би било никакво детство. Това би било като да ти забранят да отидеш на омагьосано място, където можеш да намериш най-редкия вид радост.

Астрид Линдгрен

Преди време, в една уютна зимна сутрин 5-годишният тогава мой голям син – Филип, се събуди в голяма тревога: „Мамо, забравила си нещо много важно!“ – почти проплака той. Какво пък толкова важно да е, озадачих се аз?! „Мамо, забравила си да ме научиш да чета.“

Точно това не очаквах от него. Та той е едва на 5! Не е ли още рано да го вълнува тази тема?! Но когато детето даде заявка за развитие в дадена сфера, длъжни сме на мига да му се отзовем и да му съдействаме за това. И аз се отзовах: купих му голям цветен плакат с красиви картинки, съответстващи на всяка буква от азбуката, като А – агънце, Б – балон, В – влакче и т.н. , и го закачих на вратата в хола, където Филип прекарваше най-голямата си част от времето вкъщи. Взех му и една кутийка с почти вълшебни, прекрасно изрисувани карти с буквички и картинки и… играта започна. Дори не разбрах кога се научи това дете да чете, но стана бързо, леко, неусетно, ненасилствено и изцяло свързано с удоволствени изживявания.

Към проекта „Четене“ той самостоятелно включи и нова опция: „Четене на табели по пътя“ в безкрайните ни весели семейни пътувания с баща му и брат му.

Четири години по-късно, съвсем не разбрах как, 5-годишното му братче Стефан зачете най-вече благодарение на батко си. Прекрасна емоция е да имаш повече деца и в някои отношения дори може да бъде и по-разпускащо, отколкото с едно! Но това е друга тема.

Какво всъщност научих през годините за четенето и децата и как да им създадем тази любов:

1) Ние самите трябва да обичаме книгите и децата ни да виждат в нас, че изпитваме истинска радост и удоволствие от четенето. Аз ги обожавам. Всички чанти си ги избирам по това дали ще се съберат тефтер и книга.

2) Четем им отрано. Не чакаме да дойде „точния момент“. Сега е той. Вече тече. Освен това има трик за провокиране на интерес. Преди време руската психоложка Блума Зайгарник изследвала сервитьори в ресторанти и установила, че всеки един от тях помни всичко за своите клиенти, докато не му платят сметката. Така нареченият „Ефект на Зайгарник”, формулиран от нея, спокойно може да се приложи и тук. Ако четем за лека нощ и спрем на най-интересното с думите: „А какво се случило с нашия герой, ще разберем утре!” със сигурност „недовършената история” ще провокира интереса на детето и то ще тръпне в нетърпение до следващото ни четене.

3) Децата са естети. Обичат красивите неща. Обичат и красиви книги с цветни и разбираеми илюстрации. Абстракциите малко ги подтискат, така че първо – ние ще им ги избираме такива, а впоследствие – те сами ще го правят. И да им даваме такъв шанс, защото няма дете, което не притежава инстинкта да доминира и да се стреми към правото и шанса си да има свободен избор!

4) За да пожелаеш нещо, то трябва по някакъв начин да е обвързано с личните ти интереси. Опитайте се да ми предложите книга за електротехника или за шиене на гоблени – няма и да я погледна. Така че, децата си заслужават тези книги, които са свързани пряко с интересите им.

5) Никога не трябва да критикуваме едно дете за избора му на книга, дори да е за нас безсмислен комикс от типа на „Дневникът на един Дръндьо”. Поне е книга, при това – поредица. И знае ли човек, след десет „изчетени” (силно казано!) „Дръндьовци”, дали на детето ни няма да му се прииска нещо по-сериозно – Енциклопедия, например. Да, да – децата обичат Енциклопедии. В кабинета ми най-привлекателната за децата книга винаги е била „Книга с рекордите на Гинес”. Всяко дете тръпне да прочете кой е човекът с най-дълги нокти, кой е филмът, който е донесъл на създателите най-много пари или коя е най-играната компютърна игра…

6) Да не наказваме, нито награждаваме с четене. С първото – създаваме у детето усещане за нещо негативно, а второто си е чист подкуп – ще „работи” само за мига, но не и в дългосрочен план.

7) Да си създадем общ ритуал за споделяне – кой какво е прочел, кое го е впечатлило и т.н., защото всички знаем, че „щастието е в споделянето”.

8) Няма по-уютен дом от този, в който има библиотека с книги, а колко е приятно да имаш детска стая с твоя си библиотека, пълна с книги, които си чел, би препрочел или ти предстоят да бъдат прочетени. За да чете едно дете повече, книгите трябва да са му пред очите. Дори се препоръчва на учителите, които също са ангажирани с това, да стимулират учениците си да обичат четенето, да си създадат библиотека в класната стая. Това особено се отнася за най-малките, които имат интерес към училищната библиотека и към самия процес сами да си избират книжки, но са все още плахи, срамежливи и неуверени да го направят сами. Добрият учител знае как да го направи.

9) Нашите деца живеят в друга ера, в която доминират технологиите. И това е от значение, когато искаме от тях да заобичат книгите, защото те имат вече различни вариации. Ако за детето е твърде ретро да го видят връстниците му с книга, съществуват и електронните четци, и аудио-книги…

10) Също така книгите си искат своето специално време, така че ако не очертаем ясни граници и по отношение на използването на компютъра или таблета за игри, с които да се освободи времево пространство и за четене, детето самò никога няма да го направи.

Четенето на книга е магично изживяване. То е най-сигурният начин да прогониш мрачни депресивни мисли и състояния. То ти отваря врати към нови пространства и светове, среща те с нови хора, герои и съдби. Прави те по-спокоен. Вдъхновява те. Прави те по-добър човек, по-съпричастен и толерантен. Четенето на книги никога няма да те накара да се почувстваш сам и самотен. Хубавата книга е Дар за всеки, но и книгите са като хората – не всяка пасва на всеки. Добрата книга носи усещане за щастие и споделеност. Децата ни заслужават да им дадем този шанс!

 

 

.

Книгата „Превод от детски за напреднали“  на детския психолог Димитрина Проданова, може да бъде поръчана онлайн (както и комплект от двете й книги).

.

.

Може да прочетете разговора между Димитрина и мен за новата й книга в блога.

 

Илюстрацията е на Данчо Русчев-Джино, художник на книгата.

 

 

 

.

.

Write a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.