Блог

Храна вместо антидепресанти?! Развитието на нутриционистката психиатрия

Постоянното покачване на нивата на депресия сред целокупното население, дори сред най-младите, накара психиатрите да погледнат и към начина им на хранене. Това не означава, че лекарствата и психотерапията не играят важна роля в лечението, нито пък че трябва да бъдат заместени изцяло от подходящо хранене.

Много данни показват връзката между здравословно хранене и болестите на душата. Например д-р Джойс Кавайе (пред The Independent) разяснява, че „много психиатрични състояния се предизвикват от възпаление в мозъка, които карат нашите мозъчни клетки да умират, а това възпаление е, отчасти, се дължи на липсата микронутриенти като магнезии, омега-3, пробиотици, витамини и минерали“. Хранене, което се състои предимно от преработени храни и захар може също да предизвика възпалениe. В много изследвания се прави връзката диета с големи количества захар и между влошаването на разстройствата на настроението, каквато е депресията – едно от сравненията, които се правят е, че когато използвате нискокачествено гориво за мозъка, резултатът е същия, както когато заредите със супернекачествено гориво колата си – моторът се разваля и карате бавно. В това изследване на University of Melbourne се доказва, че жени, които са се хранили с джънк фуд имат 50% по-голям риск да преминат през период на тревожност и депресия спрямо тези, които се стремят към по-здравословна диета. Разработките в областта на храненето и психичните състояния се развиват предимно в Австралия, където само в един от проектите досега са вложени над 6 милиона австралийски долара.

В това изследване на жени под 30 години се установява, че начинът на хранене изменя химията на мозъка.  Авторите приемат, че зрелостта на мозъка може да не е завършена преди навършването на 30 години, което обяснява различнията в контрола на емоциите, настройката за живота между двата периода. Те установяват, че настроението на по-младите зависи от храната повече, но при тези над 30 е важно редовно да приемат повече антиоксиданти (плодове) и да се въздържат от приема на храни, които ненужно активират симпатиковата нервна система (кофеинови продукти, такива с висок гликемичен индекс).

 

В последните години употребата на антидепресанти се е удвоила  (данни за Англия и Великобритания, няма публични такива за България), като според някои учени дори не се предписват достатъчно (източник). Тези данни включват и двойното покачване да предписването на антидепресанти на деца и тийнеджъри (източник)

 

Храна за размисъл

Как храната влияе на настроението е тема за хората от стари времена. Така някои храни е открито, че стимулират (яйца, нар), а други, че успокояват (пилешка супа, марули). Джънкът е богат на наситени и транс мазнини, които при дълъг период на употреба могат да провокират тревожност и депресия (по данни от лабораторни експерименти с хора и животни).

Това, което знаем със сигурност е, че състоянието на чревната флора е изключително важно за добриото психично здраве. Проблемите на душата често вървят ръка за ръка с проблеми на червата и стомаха. За цинка, магнезия, омега 3 мазнините, витамините от групата Б и D3 се знае, че влияят на настроението, депресията, облекчават тревожността и удобно се продават под формата на хранителни добавки. Уловката? Естественото хранене е най-добрия източник на тези нутриенти и само ако не може да си ги набавите по естествен път, тогава прибягвайте към тях. Не си предписвайте и сами какви добавки да взимате, а говорете с лекар, защото може да направите едно от двете – да си дадете парите за скъпа урина или дори да рискувате, ако не знаете състоянието си и да предозирате с някое от тях.

Трябва да променим отношението си към храната така, ча да променим мисленето, че тя ни дава калории към това, че тя ни снабдява с есенцията на здравето.

проф. Джулия Руклидж

Напоследък е „модерно“ при някои от диетите да се изключват цели хранителни групи. Прекачайки ги, изпускаме цялата гама от микронутриенти, които дават и има вероятност да ги заместим с алтернативи, които не са толкова добри за здравето. Психологическата страна на въпроса е, че в момента, в който наречем храните „добри“ и „лоши“, това променя отношението ни към храната като такава и с ограничаването постепенно може да се влезе в спиралата на чувства на срам и тревожност при храненето, вместо на естествено отношение към него.

Внимавате ли?!

Трудността при този подход е, че хората сме крайно склонни да подценяваме решения, които изискват промяна на навиците, дори промяната да е към по-добро. Т.нар. Средиземноморска диета (зеленчуци, плодове, пълнозърнест хляб, зехтин и риба), дава много добри резултати при диагностицирани с депресия само 12 седмици след като я започват (източник). Обратното – богатата на червено месо, преработени местни продукти и сладко, са рискови да развитието на проблеми.

Препоръките на изследователите в областта могат да бъдат обобщени така:

Хранете се по начина, характерен за региона ви (за България това може да е т.нар. Балканска диета). Киселото мляко и чесънът например също са полезни за чревната флора, както и ферментиралите храни – като туршиите дори например – те са наричани също „функционални храни“, защото носят и допълнителни здравни ползи чрез пробиотиците, които съдържат.

Умереното хранене с червено месо (3-4 пъти седмично до 100 гр) би могло да има ефект за депресивни и тревожни състояния.

Увеличаването на зеленчуците, плодовете, бобовите, ядките и семената и намаляването на преработената храна (всичко в пакетчета) и най-трудното –

Въвеждането на малки промени, които да останат за дълго време в живота ви, а не само „миналото лято бях започнала да се храня здравословно“. Такива могат да са – плод за следобедна закуска или решението да всяко хранене да имате и зеленчуци в чинията.

 

 

Още по темата

Най-популярната книга по темата – Джака Фелис и нейната „Диета за добро психично здраве“ (на английски)

Статията във World Journal of Psychiatry на д-р Дрю Рамзи „Храните-антидепресанти“и неговия личен блог

Британският сайт за изследвания върху храните и поведението, който дава сериозна информация за подходящия начин на хранене при различни заболявания

Сайтът на Международното общество за изследвания в областта на нутриционистката психиатрия

TED лекцията – Изненадващо драматичната роля на храненето, проведена от проф. Julia Rucklidge

Постът в блога на Harvard Health Watch

 

 

 

 

 

.

 

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.