Tu modo, dum lucet, frectum ne desere vitae, Omnia si dederis oscula, pauca dabis, Ac veluti folia arentes liquere corollas, Quae passim calathis strata natara vides, Sic nobis, qui nunc magnum speramus amantes, Forsitan includet crastina fata dies

„Додето има светлина, не се отказвай от радостите на живота. До една целувките си да си дал, малко е било. И както се ронят листата от повехналите венци, които виждаш пръснати да плуват във съдините, така и за нас, които днес, влюбени, храним толкова много надежди, утрешният ден може да донесе съдбовна участ“

или както е превода на английски в самия роман:

„While the light only do not forsake joy of life. If shall have given all your kisses you will give too few. And as leaves fall from withered wreaths which you may see spread upon the cups and floating there, so for us, who now as lovers hope so much perhaps tomorrow’s day will close the doom“.

Книгата на Айрис Мърдок „Пясъчният замък“//The Sandcastle изрових от спомените, после от купищата книги, нещо ми се четеше точно тя, нещо смътно ми се искаше да се върна там, където я четох за първи път, този особен стил, това усещане за английски следобед и този цитат, който, признавам, не помнех, но сега ми направи силно впечатление.

Цитатът не е посочен откъде е в тази така брилянтна книга, но е на Секст Проперций (Sesto Properzio)

Още по темата

Филмът Айрис с участието на Джуди Денч, надявам се да не я запомните с Алцхаймер, а с някой от романите й

Статия в The Guardian, в която е важно да стигнете до изречението „Любовта е изключително трудно осъзнаване, че нещо друго освен нас е истинско“, пише Мърдок в есето си The Sublime and the Good, „Любовта, както изкуството и морала, е откриване на реалността“.

Елегия XX от Секст Проперций