Блог

най-шантавите истории са най-истинските…

снимката на Йангзом Брауен е от
bar-storys.ch

...и няма човешко въображение, което може да измисли това, което се случва. Мислех си това, докато четях Трите дъщери на Тибет, седнала на приятно неудобния шезлонг на приятно неудобния каменист морски бряг.

Книгата е издадена преди две години и затова не е като да откривам нещо – пък и две приятелки, които я прочетоха и ми я върнаха ми обясниха, че трябва да я прочета. Мина доста време и тъй като скандинавските романи се четат бързо и едвам смогваш да прочетеш до следващата ужасия и пак се случва нещо странно и жестоко като северен студ (конкретно имам предвид Убийците на фазани), реших да включа в менюто си и биографичната Трите дъщери на Тибет на Йънгзом Брауен.

Накратко: ами… има моменти, в които се чувствам безкрайно благодарна къде съм се родила (Българийо, о, моя мила) и ежедневните трудности ми се струват само ухапано с комар на въображението, което разчесвам ли, разчесвам. Тази книга е подходяща, за малко сверка на реалността какво е трудно и какво не.

Хора като бабата на авторката наистина са имали Проблеми и Тежък живот. Книгата дава поглед към Тибет, който отива отвъд червената роба на Далай Лама и те впуска в живота на тибетските монаси отвътре, а окупацията на Китай престава да бъде някакъв термин, а причина за промяната на една култура, която уважавам.

Какво ми даде книгата ли? Чувството, че ако погледнеш назад и видиш усилията и живота на предците си като част от един голям път, който ще продължи и след теб, може да се почувстваш и приемеш като част от голямото цяло.

Хари Ом.

Хубав преразказ на книгата на английски има в този линк

Write a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.