Блог

нека да си почетеш с удоволствие

Няколко седмици преди пътуването ми до Париж, свързано с нов аромат от Hermes, в ръцете ми се настани книга, възможно най-подходящата за момента – между сериозните мисли на Джон Боулби и Мери Ейнсуърт тихичко се настани Джанис Маклауд с нейната Нека да ти нарисувам (Ера). Така намигването от Вселената, започнало с Парижката съпруга, вече е съпроводено и с усмивка. 

Само човек, който не е чел никога Под небето на Тоскана или Яж, моли се и обичай на Елизабет Гилбърт, би могъл да напише, че тази книга е „мемоар в техния дух“. Първата е любов към Италия, една къща и ремонтите в частност с цялото им странно очарование, а книгата на Елизабет Гилбърт е, просто класика за това как една-жена-може-да-преживее-всичко-дори-любов. Нека да ти нарисувам ми прилича много повече на Да спиш гола е зелено (гледам, че в момента на писане на поста цената й в сайта е еко-ниска, така че ако био, органик и компоста са твои думи и имаш чувство за хумор, просто си я вземи)

Коя от нас не го е мечтала – да замине за Париж и да поживее там без принудата на ежедневния труд. Изглежда всеки, който го направи пише и книга, за да ни е яд малко, че не сме го направили… Джанис Маклауд работи в рекламна агенция, писнало й е до гуша и започва да спестява, за да избяга от Калифорния, офиса и т.н. неща, характерни за средната възраст. Почва със спестявания и завършва в Париж, където й хрумва, че за да добави пари, за да остане във Франция си би могла да продава – внимавай, че ще стане сложно за малко – абонамент за писма с описания на преживяванията и усещанията си за града, които копира и допълва личното име на получателя – т.е. рисува картинка от Тюлери например, написва нещо, копира го, добавя името на получателя („Скъпа Мери“) и му го изпраща. Първоначално абонати стават приятелите й, но скоро става бизнес през Етси. Да… има удобство в това да си на голям пазар и да имаш малко шантава идея. И така, действително тези „абонаменти“ й помагат да остане в града, където среща и любовта. След писмата идва и книгата (в оригинал наречена Paris Letters), а преди пет дни е пуснала и книжка за оцветяване

В блатото от женски романи – има вероятност и да остарявам и затова да не мога да чета чик-лит – тази книга е изключение, привлекателна като чаша дъхаво кафе насаме в някой чужд град, точно когато имаш нужда само от себе си (преводачката Емилия Карастойчева си е свършила работата).

Накрая един цитат, за „пробване на вкус“ на книгата:

„Мелани взе салфетка от масата и каза:
– Това е твоят живот. – Сгъна я наполовина. – Половината отива за работа. Сгъна я отново. Остава ти една половина, посветена на битови подробности: пазаруване, плащане на сметки и така нататък. – Вдигна малкият квадрат, който беше останал. – Това квадратче е свободното ти време. Наистина ли искаш да го дадеш на безпардонен приятел от стария ги живот, който се държи като варварин на вечерните партита в новия ти живот?“.

Като се замисля – ако Яж, моли се и обичай ти е харесала, няма да се разочароваш….

Write a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.