(пред) августовски размисли
Фийдът през
лятото жужи с безсмислени снимки на
крака с море и „чаша с още чаши на маса“.
Селфитата още не са минали от мода – а
им е време, както се случи с „вафлите“
в косите; но нали са такива, високотехнологични
и айляшки, дните ни – и ако нещо не се
появи в нета, все едно не се е случвало.
Удоволствието
от срещите е пълно и колкото повече стил
вкарваме в него, толкова смислено
изживяно е – а в брой август на Cosmopolitan (този със Сара Джесика Паркър) има много
идеи как да направиш живота си по-красив
и спокоен от жужунето на малките проблеми.
Понякога с приятелките ми обявяваме
„тайни“ срещи, които изключват тагване,
чек-ин, инстаграм и всичко, свързано с
телефони, комуникации и лайкове.
от срещите е пълно и колкото повече стил
вкарваме в него, толкова смислено
изживяно е – а в брой август на Cosmopolitan (този със Сара Джесика Паркър) има много
идеи как да направиш живота си по-красив
и спокоен от жужунето на малките проблеми.
Понякога с приятелките ми обявяваме
„тайни“ срещи, които изключват тагване,
чек-ин, инстаграм и всичко, свързано с
телефони, комуникации и лайкове.
Една история,
която едва ли някоя от нас ще забрави,
когато с голяма компания решихме да
направим дълъг следобеден пикник на
красивите поляни над Копривщица.
Най-тежката раница, се падна на един от
мъжете-герои в едночасовата експедиция,
който, разтваряйки я и виждайки тежките
кристални чаши за шампанско, старателно
завити в колосани бели текстилни салфетки
за маса, му идваше да се гръмне. Но, знаеш
ли, и след толкова години, когато се
видим си спомняме особения декадентски
вкус на онова лято, пречупено през
кристала и усещането, че няма по-важен
момент от детайлите в общуването – и
няма нужда да е нещо материално, може
да е дори в думите и темите за разговор
(и това не беше единствения, в който
носихме скъпа посуда нагоре-надолу, но
вече предупреждаваме).
която едва ли някоя от нас ще забрави,
когато с голяма компания решихме да
направим дълъг следобеден пикник на
красивите поляни над Копривщица.
Най-тежката раница, се падна на един от
мъжете-герои в едночасовата експедиция,
който, разтваряйки я и виждайки тежките
кристални чаши за шампанско, старателно
завити в колосани бели текстилни салфетки
за маса, му идваше да се гръмне. Но, знаеш
ли, и след толкова години, когато се
видим си спомняме особения декадентски
вкус на онова лято, пречупено през
кристала и усещането, че няма по-важен
момент от детайлите в общуването – и
няма нужда да е нещо материално, може
да е дори в думите и темите за разговор
(и това не беше единствения, в който
носихме скъпа посуда нагоре-надолу, но
вече предупреждаваме).
Времето така
или иначе изтича през пръстите ни както
морските вълните изтичат след като
стигнат края си, поне можем да се опитаме
да живеем красиво.
или иначе изтича през пръстите ни както
морските вълните изтичат след като
стигнат края си, поне можем да се опитаме
да живеем красиво.
И образователно-красив линк с 10те най-известни пикника в изкуството
Оставете коментар