три книги

Три книги една след друга ме остават закована в мисли. Отдавна вече не ползвам книгите за приятно бягство в розова нереалност и заради това новата Беки Б.(в Холивуд) я изоставих още на 30та страница, въпреки че Софи Кинсела и предишните й приключения ме придружаваха всяко лято. Вече чик-лита го третирам като загуба на време.

Първата, която попадна пред очите ми беше на Мамен Санчес – С вкус на прясна лимонада, Хермес. От заглавието лъха измамна лекота и слънчево настроение, което бавно започва да се губи с напредването на страниците, но без от това да страда качеството на книгата. Въпросът е за любовта, но без да бъде блудкаво, а и не е ли любовта въпросът на всеки живот и затова темата е толкова близка на всеки от нас? От една страна стилът на Мамен Санчес е латино с европейски корени, от друга преплитането на няколко истории дава допълнително богатство. Няма да преразказвам книгата, само ще кажа, че понякога се срамуваме от нещата, които правим от любов, но има и хора, които не се срамуват да безчинстват с душите на влюбените – и това не бива да го позволяваме.

Друга Санчес – Клара е автор на книгата Небето се завърна, Colibri. Ако понякога си се чудила „какъв им е проблема на красивите модели?“, тази книга ще ти разкаже много колко е трудно да си успешен заради красотата си. Отново темата е любовта и дали всеки, който ни кара да се чувстваме добре го прави заради нас или заради себе си. И един въпрос, който не е само за богатите – понякога не си ли плащаме твърде скъпо, за да ни харесват хората, с които живеем и си мислим, че обичаме?

Третата книга е на Дъглас Кенеди – Пет дни, Colibri и въпреки че авторът е мъж, а историята се разказва от името на жена, романът се е получил. Действието се развива в четири дни + 1 година по-късно. Малко ще преразкажа от фабулата, защото е наложително – жена малко над 40, в днешни дни, с две големи деца осъзнава, че бракът й е застинал в положението на нищото. Когато презрението и грубостта се прояви в един брак, тогава любовта си отива, цитирам неточно част написаното. Въпросът, който поставя романът – и тук няма значение дали си на тази възраст, дали си жена и дали си в подобна ситуация – е „готова ли си да промениш ситуация, която не приемаш щом осъзнаеш, че вече не можеш да се криеш в нея“.

Препрочитайки това, което съм написала, книгите може би звучат малко депресивно за четене. Не е така. Това са книги, които те карат да се замислиш за собствения си живот. Няма да станат литературна класика, но няма да са и „поредната книга“ и определено не са чик-лит.