Блог

нюанси на садо-мазото в отношениията или как „нищо ми няма“ може да ти провали настроението

BDSM нашумя покрай Маркиз Дьо Сад, разбира се, но отскоро беше садо-мазото беше изтупано прахта от него с глуповатата книга и не по-малко глуповатия филм с нюансите – въпреки че болезнените ударите са си част от живота на безкрайно много хора, дори без да имат и най-бегла идея да се шибат с камшици, ползват мълчание и особено поведение.

Приема се от не един и двама психотерапевти, че в България преобладава садо-мазохистичния характер. Така че познаваш със сигурност такива хора, дори повече, отколкото би искала. Дори набързо намерих едно интервю на Мадлен Алгафари, в което обяснява BGSM (българското садо-мазо): „…здравата агресивност обаче при нас започва да се блокира още в ранно детство – защото начинът на възпитание е свързан с нетолериране на детското мнение в много ранна възраст… и така се формира една липсваща Аз-овост… детето започва да расте с усеещането, че не е значимо, не е важно… И така то става мазохист, търпи, гълта, самосъжалява се… оттам пък, когато много стиска, избухва вулканът!…“ (цялото интервю е тук)

Такааа, сега ще стане дума за всички тези случки, в които някой (приятел/роднина) изведнъж се затваря в черупката си започва да се държи като вкаменен фосил, при положение, че до преди два часа е бил центъра на вниманието и се е държал към теб като към най-близкия човек в живота си или просто всичко е било наред. Или пък живееш с човек, на когото настроенията се менят непрекъснато. А може би понякога ти се държиш така? (да знаеш, че е ужасно отстрани).

Това поведение се нарича пасивно-агресивно и се среща твърде често – BGSM, както написах и всеки един от нас има много примери за живота си за това. Често пъти и в първо лице, единствено число, т.е. начинът, по който самата ти реагираш понякога. В корените на това поведение стоят причини като тоталната забрана върху гнева в детството: да си ядосан е нормално човешко чувство, от което ни оперират в ранните години, което си е жива емоционална лоботомия. Да кажеш или покажеш на някой, че си ядосан се наказва, още откакто започнеш да пазиш първите си играчки на пясъчника. Научавайки да си „добър“, започваш да преглъщаш гнева си, но той си остава в тялото ти и търси къде да се разтовари и по какъв „възпитан“ начин като например рафинирани обиди, коси погледи и присвиване на очи и „хитри“ начини да отмъстиш. Пасивната агресия е силно оръжие – избягвайки директното споделяне на проблема („ядосана съм ти, защото не ми обрърна внимание, докато ти разказвах за мен важна история“) се завърта спиралата на „имам нещо, но няма да ти кажа какво“, при което всяко малко нещо става поредното нещо, и още едно и още едно и накрая, при евентуално разчистване на ситуацията, започват генералните изводи „ти не ме обичаш“, „никога не ме слушаш“ и т.н. Пасивна агресия проявяват и тези хора, които закъсняват или отлагат срещата в последния ви момент; тези, които си намират извинение да не се включат общо занимание в последния момент; и тези, които се шегуват някак си странно; и тези, които със несъстоятелни аргументи първо приемат, а после отказват да свършат нещо.

А защо се случва ли? Защото е по-лесно да си премълчиш, отколкото да си кажеш в повечето случаи – не сме научени (всичко е в детството е казал Фройд, в детството!), а и примерите на хора, които изразяват силните си емоции, в повечето случаи са пресилени и неприемливи (скандалджийско крещене, физическа агресия, хистерия…), което прави пасивната агресия толкова ненужно популярна.

Няколко примера

„Нищо ми няма“…
…фраааааааааас вратата! Класика! Вместо да бъде честен и открит за емоциите си, човекът който го прави ти крещи… удряйки вратите.

или

„Нищо ми няма“…
…и две големи сълзи бавно изплуват. Вече разбра – нещо грешно се е случило. След няколко месеца може и да разбереш какво.

„Добре. Както си решиш“
Вместо да настояват, стратегията на пасивно-агресивните е да избегнат изявата на гнева си, защото са дълбоко убедени, че ако го направят това „само ще влоши нещата“.

„Не разбрах какво искаш точно“
Ядът  го е напънал отвътре, но не е искал да ти го каже, за да си спести проблемите. И сега ти го връща, като просто не го е направил.

„Само се шегувах“
Да, бе, да! Шегата е най-финния инструмент на обидата. Социално приемливо и ако реагираш
може да бъде пусната втората част от агресията. „Толкова ли не може да се пошегува човек?“.

Въпрос за 1 милион долара: как да реагираш на пасивно-агресивното отношение, насочено към теб?

Не се чувствай виновна. 
Първо, не се закачай на хорото. Това, че другия не знае как да реагира при конфликт е отделна тема от причината, породила конфликта. Сега обаче има две напрегнати ситуации – това, което е породило конфликта и чуждото поведение. Дръж се като тефлонов тиган, когато общуваш с такива хора – т.е. не цвърчи, нямаш нужда от мазнина – а ако гласът ти е спокоен, това само може да успокои конфликта – а и евентуално да приемат, че могат да реагират и по-честно с теб някой ден. Опитай се да приемеш това поведение не като лично насочено към теб. Хората правят нещата, които правят заради себе си и своите проблеми, отколкото заради отношението си към теб. Което изобщо не означава, че трябва да приемаш чуждото лошо отношение като нормално.

Колкото повече толерираш, толкова повече се ентусиазира.
Ако тръгнеш да се съобразиш един път, този човек ще го повтори и така до хиляда. Затова трябва  да зададеш тона на общуването. Ако сте в работна среда – когато е възможно, комуникацията трябва да е максимално формална – за всеки дребен срок и т.н. Не влизай в конфликт (всъщност това е целта – ти да нападнеш, за да те разхвърля) с посочването на грешката „Ти не свърши това в срока“, а с посочването на проблема, например „Каква е причината  този срок не е спазен“.
Не оставяй това поведение да продължи, защото пасивно-агресивните хора си търсят и успяват да влудят хора, които обичат „всички да са доволни“, знаят как да натискат бутоните им и ако като цяло в живота си не обичаш конфликтите, те просто си те правят цел.

Стой на дистанция и при добри и при лоши дни. 
Това е здравословно за теб и те пази от въпроса „какво му е днес“. 

Откажи се да променяш пасивно-агресивните – не можеш
Освен ако самият те реши да го направи. Причините за този тип поведение са мтого дълбоки и комплексни и може да се случи само след дълга психотерапия.

Конфронтирай липсата на честност в чуждото поведение. 
Ако не го направиш, то само ще се усили. Затова веднага посочи липсата на синхрон между поведение и думи и обясни как се чувстваш ти. Ако другият цени връзката ви, това може да му вкара някои размисли.

Ами ако самата ти действаш така винаги?
На първо място – дай си сметка защо го правиш. Защото те е страх да си кажеш мнението? Да влезеш в ръкопашен бой? Защото си мълчиш отдавна и не знаеш как да подхванеш темата? Защото „просто няма смисъл“?

Ървин Ялом разказва в една от книгите си за колко много хора е трудно да осъзнаят, че „гневът не е смъртоносен“ – защото като деца той им е носел безкрайно много рискове и негативи. Сега си голяма и може да изразиш недоволството си по много начини, така че и другите да те разберат – нито ще умреш, нито другите ще умрат от това. Наистина.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.