рисковете на ранния пубертет при момичетата (и това не е секса)
като майка на момиче се интересувам от женско здраве умножено по две – едно за мен и едно за нея. ранният пубертет, който виждам по улиците сред момичетата ме притеснява откровено (и момчетата с цици, по-големи от тези на някои техни връстнички, но това е друга тема).
пубертетът, който навремето караше нашите родители да ни гледат като радиоактивни и готови да избухнат бомби, сега се измества към едноцифрена възраст, с цялата гама развитие на вторичните полови белези.
доскоро се приемаше, че на 10-11 години е началото на пубертета, но все по-често има момичета, които на 7 започват, както казват старите хора, да се развиват.
проблемът за малките жени, тръгнали рано в развитието си е предимно здравословен – изпреварило времето си развитие носи рискове от хранителни разтройства, депресия, по-ранна сексуална активност (с целия спектър проблеми, който не е само ранно забременяване, но и емоционални нарушения и болести, предавани по полов път), а и с доказан по-висок риск от рак на гърдата.
вчера прочетох за изследване, което не е в стил „едни учени казаха“, а сериозна научна работа на две дами – луиз грийнспан, детски ендокринолог и джулиан диърсдорф, учен провеждат от 10 години, проследявайки 1200 момичета. те са авторки и на книга за ранния пубертет, която вече е в списъка ми „трябва да прочета“.
двете основни причини, които двете посочват за ранния пубертет са свръхтеглото и стреса. свръхтеглото води до увеличено секретиране на естроген, който натиска бутона на растежа на циците. но не само. независимо дали момичето е пълно или не, ако пие сладки напитки (за това продуктово позициониране ще ми се разсърдят всички продукти на кока-кола и подобни), независимо дали е пълно или не, защото подсладителите имат някаква роля, не съвсем ясна, но съществува.
стресът и най-вече този в семейството, който включва отношенията в семейството, но и тези между децата и родителите също влияе – тук са всички дрязги, непредвидимите отношения в нестабилна среда, всички форми на домашното насилие (линк как влияе то на жените в здравословен план), включително и сексуално.
как все пак да се спре ранния пубертет при момичетата
първото, което можеш да направиш като майка, е да не качиш много килограми по време на бременността, а след това да кърмиш. кърмените момичета, оказва се, се развиват по-често „по учебник“.
след това идва ред на добрата семейна среда, така че жени, моля да оставите настрана оправданието на поколенията от ’40те, ’50те и ’60те „не се разведох заради вас – децата“. времето, което прекарваш с детето си в разговори и прегръдки влияе на здравето.
храната, ясно е важна и не е на трето място, но все някой трябва да е последен, нали? здравословни варианти на сладкото и газираното трябва да бъдат търсени и предлагани на малките, които вече не са вече малки, а млади. в изследването се казва нещо, което хич не ми се споделя, защото противоречи на любимия ми хомеопат д-р атанас гълъбов и неговата световна конспирация срещу здравето, то половин истина не е истина, затова – в това изследвате се посочва, че странно, въпреки очакванията на двете изследователки, соята не предизвиква ранен пубертет при момичетата.
други статии, които прочетох, търсейки по темата, дават обичайните смислени съвети, които са насочени и към поддържане на нормално тегло*:
колкото е възможно без ядене на готови или пакетирани храни, т.е. без химически съставки;
пресни плодове и зеленчуци, добре измити;
хубаво месо (по-малко пилешко и повече домашно)
малко захар и подсладители;
по-малко пластмасови прибори и съдове за съхранение;
без пластмасови бутилки
или накратко: здравословна хипстърия.
за ползващите английски имам и интервю с авторките на изследването
1 Comment
Здравейте, искам да посоча как сама си противоречите в статията. От една страна, препоръчвате на жените да се развеждат, вместо да търпят насилие и лоша семейна среда, а от друга – липсата на бащина фигура също провокира ранен пубертет. Когато един мъж не е готов за баща (а това няма как да се разбере винаги предварително и да се избегне), излиза че детето едва ли не при всички случаи е обречено на риск от ранен пубертет – и със семейни дрязги вкъщи, и без баща. Според мен не бива да се вменява чувство на вина на майките и да им се внушава, че те са виновни и избора им предрешава драматично здравето на децата им. А не коментирам една самотна майка как се бори сама за добруването на децата си, ако бившият й съпруг отказва подкрепа. Практиката показва, че няма никаква наказуемост, дори бащата да е осъден за издръжка – никой не запорира заплати и пенсии, ако направиш мили очи и платиш нещичко на когото трябва. че даже и фалшиви ДНК тестове има, с които бащата може да претендира, че не баща и да се измъкне от отговорност. Това не означава да не се раждат деца и жената да търси гаранции и да подписва договори, преди да встъпи в отношения с даден мъж. За мен изводът от статията е: „Майки, поработете върху отношенията с бащите на децата си, ако искате да имате здрави и спокойни деца. Независимо дали живеете с тях или не. Винаги можеш да се постараеш да простиш на даден мъж и да научиш и дъщеря ти да не мрази и да не се страхува от мъжете, защото допускат грешки от незрялост и невежество, а не защото са лоши в същността си по принцип“. Може би отричането на мъжкото начало, което попива и дъщерята в следствие неизпълнени очаквания на майката, поболява и дъщерята и този конфликт води до преждевременно полово развитие – дъщерята подсъзнателно решава да се развива, за да си намери по-бързо партньор и да разреши този огромен конфликт, тази война между мъжкото и женското начало, започнати от родителите й. Спомням си как като малка съм искала да порасна по-бързо, за да съм хубава като мама и да спечеля любовта и вниманието на бащината фигура, която в моя случай беше близък роднина, който ми обръщаше много внимание /родителите ми са си женени и до ден днешен/. Какво остава, ако в семейството имаш лош пример – тогава организма сигнализира за опасност – първо за живота, второ за психиката и изводът е по-ранно развитие с цел спасяване от ситуацията. Ето го и моето решение по въпроса. Семейна съм от 12 години, завършила съм психология. Още в началото на връзката ми имаше моменти, когато се появяваха несъгласия за дреболии. Но аз винаги си напомнях, че сме от един отбор, че се обичаме и сме свързани и ако воювам с партньора си, воювам и наранявам самата себе си. И затова го благославях и се молех за съпруга си и за нашите отношения и гледах да не казвам всичко, когато ми кипне, както и той се стараеше. Като се успокоим се изяснявахме. И наистина, когато гледаш на един човек като на принципно добър, но с дребни слабости, проявявани когато е под стрес и не забравяш собствените си слабости и това, че ситуацията ви прави нервни, а не че по принцип сте такива, нещата са много по-леки. И така, искрената молитва /не говоря за някакви предписани текстове, просто думи от сърцето/ и да се сетим навреме да се успокоим – с медитация, разходка, дълбоко дишане за няколко минути на отворен прозорец, разговор с приятелка, или близък човек, душ, някой филм или любима музика, да хапнем малко /конфликтите много по-често стават на гладно или ако се яде твърде лека и студена храна през студените дни, доказано е, че картофите, зърнените и млечните храни успокояват, задушените зеленчуци също/. Най-важно е да се приучим сами на емоционална хигиена – да не преекспонираме драматизма на чувствата, а да намерим механизми да се успокояваме, докато можем по-трезво да погледнем ситуацията. Никой не може да отговори напълно на всичките ни очаквания, както и ние не бива да сме роби на чуждите. Въпросът е да откриваме своята равновесна точка на отношенията отново и отново, тъй като динамиката се променя от външни и вътрешни фактори непрекъснато. Така че за мен формулата е конфликт – пауза – релакс и прошка – себеанализ – конструктивно съвместно обсъждане. Такъв по-здрав модел гледам да приложа във всичките си отношения и съм значително по-спокойна в сравнение с преди. Всичко най-добро на Вас и вашите клиенти, близки и четящите блога Ви!
Оставете коментар