Блог

за любовта като спасение на давещите се

традиционно февруари минава в розово-червено и клишетата са повече от оригиналностите. клишетата, от своя страна, са три:

1. „всичко е любов“ с версия „любовта е по-силна от всичко“;

2. „любовта e кучка“;

3. помирителното „любов и вино“.

любовта, казват някои, е смисълът на човешкото съществуване.

любовта наблюдавам, бяга, когато я гониш в сенките на другите и е истинска една когато си намерила Човека.
а Човекът, който трябва да намериш, обичаш и цениш най-много си…

самата Ти.

необичаен пример: в самолетите, преди полет, служебният глас по уредбата винаги казва: „когато паднат кислородните маски, сложете първо вашата, а след това помогнете на човека до вас“.

и не е ли точно така – ако не се погрижиш първо за себе си, не се ли оказва, че страдаш – дори съвсем доброволно – в спасяването и обгрижването на другия?

и дали не е по-добре да даваш, когато имаш любов в излишък в себе си, отколкото да даваш, за да получиш (евентуално)?

защото ако даваш с щедростта на богатия, а не на просяка, полученото само ще те направи по-богата…

пълният текст е публикуван в брой януари на списание cosmopolitan българия. повече за съдържанието на броя

Write a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.