въпрос по мейла: когато майка+дете е едно досадно „ние“
В: „защо много жени говорят за „ние“, когато разказват за детето си“? не разбират ли че звучат смешно?“
говоренето в множествено число сред майките преминава нещо като паразит на речта.
„ние ака“, „ние спим в количката“ и други такива могат да ти повдигнат веждите, но преди да ти отговоря, защо се случва така, искам да си помислиш защо точно те дразни това „ние“ и каква емоция събужда в теб. коя е причината за раздразнението ти и защо е толкова силно?
майчинството е благословен, но и труден период, който започва с месеци, в които майка и бебе са буквално едно и отделянето на детето физически не го отделя психически. самото бебе също още месеци ще живее с мисълта, че е „ние с мама“ и ще я възприема за част от себе си поне половин година след раждането си. това е и причината, поради която бебетата първите месеци не може да се „разлигавят“ от гушкането и искат да бъдат до мама или друго топло тяло. любовта, както бях писала наскоро е докосване. в тези месеци майката е добре да говори на бебето, за създаване на връзката помежду им и тогава то започва да опознава света – и съвсем естествено идва „ние ще се нахраним“.
оформянето на идеята в главичката му, че е отделно същество започва по-късно – когато започне да бъде самостоятелно – и прохождането, когато е на около година, е идеален момент за майките да започнат да насърчават децата си в това да бъдат себе си и да ги пуснат не само да ходят, но и да излетят към света като отделни личности.
понякога майките не го правят и това не е точно най-доброто за детето, защото вместо естествено да се отлепи от полата и да бъде насърчавано да открива само света, майчината любов става не благословия, а окови…
получавам писма с въпроси по мейла, на които отговарям и тъй като някои от тях са по теми, които интересуват повече хора, има случаи, в които моля за разрешение питащия да споделя отговорите си и в блога си.
Оставете коментар