Блог

трябва ли да си показваш личната карта на продавачките, когато купуваш с кредитна карта?

вече на няколко пъти ставам свидетел на заядливи клиенти, които правят проблеми на продавачите в магазини като h&m и benetton за това, че им се иска при плащане да покажат лични документи – лична карта или шофьорска книжка (предполагам че и на международен паспорт са навити, той е също в графата).

мога да разпозная всеки заядлив клиент от поемането на дъха му, защото самата аз съм такава в период на хормонални бури, обикновено лошо настроение и некадърен обслужващ персонал (особено при последното).

готова съм на епични битки в защита на правата си, но размахвайки пръст и говорейки на висок глас, се явявам подготвена по материала – разликата между скандалджийката и борещата се за правата си жена е на един google растояние.
личните данни като тема ми бяха актуални преди петнайсетина години, когато се заяждах с всевъзможни дядковци портиери за егн-то ми, въпреки че си беше по-свежо звучащо от сега хаха, но веднъж и завинаги ме спря един приятел адвокат, който ме посъветва да не си губя времето и с едното егн не са значими нещата, които може да се разберат за мен, а и да се направят. животът ми е по-лек оттогава.

но да се върна на въпроса:
имат ли право да ти искат личната карта при плащане с кредитна карта?
единственият довод, който използват противниците на показването на лична карта е:
„не съм длъжен, знам пин кода и това е достатъчно“ (разнообразието е – тя е на мъжа ми и той ми е казал пинкода, откъде накъде ме спирате да купувам).

доводите, които виждам аз, за това да ти искат лични документи
(от здрав разум)
1. всеки може да твърди, че картата е негова и да покаже открадната ти карта, която преди това е видял какъв пинкод въвеждаш, т.е. искането на лични документи е в твоя полза по принцип

(юридически)
2. съществува наредба на бнб под номер 3 от 16 юли 2009та, която дава ясно правото на търговците да изискват на пос терминали документи за самоличност (чл. 32 с различни варианти) и съответно да откажат да приемат карта без такъв.

ах, да – понякога клиентите, които наблюдавам на касите, понякога включват в репертоара и това, че не си носят документи с желанието в магазина да им вземат парите, но продавачите не се поддават, доколкото виждам на живо по магазините. спорът е безсмислен, защото наистина продавачът може да откаже попупката (в h&m и преди по европа съм си приготвяла личната карта, това им е практика навсякъде), а и е право на всеки магазин да изпълнява тази наредба или не – както и твое право да не пазаруваш или не. за мен е по-спокойно, най-вече където става дума за по-големи суми като в магазините за техника да ми искат освен пин код и документи.

носенето на личните документи не е прищявка, а задължение и ние ги носим, за да се легитимираме. естествено, ако решиш да се заяждаш – продавачите не са „компетентни органи“, както е написано в закона за българските лични документи, но пък нормативния акт на бнб обезсмисля спора. пък и никой не иска от теб да си прави копие, дори не е нужно да й го даваш, а само да го покажеш, за да сравни името, лицето и евентуално подписа.

любопитна подробност може би ще е за теб, че въпреки че си ги платила, личните документи не са твоя собственост, а собственост на държавата (чл. 2 от закона за българските лични документи)

Write a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.