Блог

необикновената книга на симеон втори

черно/бяло или в повече цвята е
възприятието ти за този човек?

една необикновена съдба е книгата, която чаках да се появи с нетърпение, откакто разбрах, че се очаква публикацията й на български от сиела. въпреки че ме чака тежък изпит по неврология, която е като да уча китайски с китайско-японски речник без да владея японски добре, това беше книгата най-отгоре на нощното ми шкафче. аксоните малко ме изчакаха…

още предговорът на книгата обещаваше добър разказвач. това, което получих след 300 страници текст, очевидно писан с внимание към детайла, е премисляне за неговата лична гледна точка и неща, които откровено не знаех за история на българия. тръгнах почти без очаквания, като все пак мислех, че ще прочета доста повече неща за битието на царя като премиер. реално в повече от 2/3 от книгата се разказва за живота му преди спечелването на изборите от ндсв през 2001, но докато се лееха спомените на царя все повече разбирах, защо няма да получа нищо конкретно за тези, скорошни години и това допълваше цялото му представяне.

представянето на книгата

да видиш чуждата гледна точка е винаги предизвикателство, защото запленен от собствената си, ако не оставиш пространство на другия, неговото разбиране не може да просъществува до твоето. затова й книгата една необикновена съдба не дава отговор, а обяснение, пречупено пред цялото наследство, което носи симеон втори като историческа фигура от една страна и чисто като човек – като дете, което губи баща си на 6 години и след това е поставено в превратни ситуации, в които трябва да се справя спрямо доста обърканата световна история и носейки с изправен гръб тежестта на обемно като наследство и очаквания минало…

така че тази книга не е книга за нова история и няма да научиш пикантерии или истории с български политици. това е книга, ако искаш да разбереш защо симеон втори е това, което е. но не през изречения, започващи с „аз съм“, а чрез личната му съдба, приятелства и дори, и това е важно, споделени през страниците страхове, които е имал. обаче чувството му за хумор на места ме спечели за сериозността му.

все пак за любителите на световната конспирация и имотните делби има достатъчно, включително и за делбата на италианското му наследство (той е точно толкова наследник като внук на виктор-емануил, колкото и на фердинанд).

монархо…социализъм? присъединяването към
европейския съюз все пак се случи…

след последната страница затворена страница оставам замислена… въпреки че не одобрявам някои аспекти на управлението му, и въпреки че смятам, че е по-лесно да управляваш в добри времена за световната икономика, ролята на царя в процесите на приемане на българия в ес и нато ми изглежда ненужно подценена в момента.

давам си сметка и за правилната му преценка да не се връща в българия, настоявайки за възстановяване на монархията. в същото време той никога не е бягал от наричането си цар, защото реално той е коронован, но винаги ходейки дипломатично, без да да приема наричането си „гражданина сакскобургостски“. интересен човек, съдба за сценарий и едно изречение, което като много други в книгата, проблясва за това, че „човек има нужда от смирение“ и затова се питам – дали неговият неуспех е и заради нас, хората, които живяха в същото това време и промените в обществото ни, белязани от комунизма – негативизъм, липсата на инициатива, озлоблението…

Write a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.