Блог

светлината върху йога, която ни даде айенгар

така се случи, че вчера работих по един текст, който обясняваше накратко разликата между айенгар йога и други школи, по един проект, който подготвяме с йовита иванова (скоро повече), и се сетих за едно лято, в което обикалях с книгата светлина върху йога, и в свободното си време правех показаните от индиеца асани.

тогава сериозно размишлявах върху варианта да напусна работа, да се сертифицирам като инструктор в неговата система, която така ми пасваше на разбиранията и да стана спокойна по онзи начин, който само йога учителите са. какво ми попречи? не знам, случиха се много неща, които ме отведоха по друг път, но от книгата ми още падат песъчинки гръцки пясък.

за айенгар бях чела преди това във vanity fair, където неговия принос към разпространението на йога беше сериозно споменат(той е на слайдове 5 и 6, стинг и труди са на 7ми), защото според много източници именно той прави йога популярна на запад, без да омаловажаваме направеното от свами сатянанда .

дебеличката книга светлина върху йога е различна от останалите томчета по темата, на които можеш да попаднеш. снимките не са на красиви слаби бивши модели, а лично негови, черно-бели (снимките са от 1965 година, ако не се лъжа)  – а той е набит, нисичък индиец с коремче. което няма никакво значение, когато видиш какво прави с тялото си, а мнението ми, което няма да нарека „скромно“ е, че йога, като система за физическа активност, ни е дадена, за да сме здрави в телата си, каквито са ни дадени от Господ, а не за да изглеждаме като кристи търлингтън или мадона. телата ни са създадени различни (дебели, слаби, набити, с големи дупета, с плоски дупета, с кореми и паласки), но с йога можем да ги поддържаме здрави на първо място. затова е и моето първо възхищение от айенгар, който показва себе си, а не идеал за тяло в книгата. тя е удобен, систематичен наръчник, но по различни причини школата не е толкова популярна в българия, колкото представителите на шивананда пътеката.

белур кришнамачар сундараража айенгар, каквото е цялото му име, представя систематично пред западния свят йога. за популяризирането му сериозно помага музиканта йехуди менухин, който е негов ученик и който му осигурява класове по целия свят.

неговият стил се отличава с това, че асаните (особено изправените) се задържат по-дълго, отколкото в други школи, така че практикуващите обръщат сериозно внимание на мускулната и скелетната стабилност. 

но поста ми беше предизвикан от това, че разбрах, че днес бкс айенгар е починал на 96 години, но едва сега, след като го препрочитам – преди да натисна публикуване, осъзнах, че никъде не съм написала, че това се е случило. може би, защото хора като него никога не си отиват. 

хари ом!

Write a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.