кестени за дядо коледа

дъщеря ми скоро стана на три години и това беше първата коледа, в която разбираше достатъчно, за да преживее празника с емоция.

на бъдни вечер си говорихме за това, че дядо коледа ще остави подаръци за нея („два лозови подалъка“) и за цялото семейство под елхата, която стои на балкона.

преди да отиде да си легне изведнъж се сети нещо и отиде до количката на бебетата си, където държи някои от най-ценните си притежания – като конските кестени, събирани през есента от приятелчето й марти и лично от нея, взе три и ги остави на мястото, където очаквахме дядо коледа да остави подаръците.

„искам и аз да му подаря нещо“, бяха думите й.
в този миг разбрах, че тя вече е наясно с нещо естествено и красиво.

за да получиш, трябва да дадеш.

в това добро отношение към непознатите, което се надявам да запази, се крие половината от щастието – щастието да даваш, когато имаш.

весели празници на всички.