Блог

Д-р Карл Голинг: Хората са изгубили смисъла на живота. Чрез психоанализата ги съпровождаме в това да го намерят отново

Д-р Карл Голинг е клиничен психолог, психоаналитик и групов аналитик, ръководител на департамента по психоанализа на Университет „Зигмунд Фройд“ във Виена. В София е по покана на Българското общество по групова анализа и групови процеси като част от екипа на международната обучителна програма на обществото по психоанализа и групова анализа, която се осъществява съвместно с Университет „Зигмунд Фройд“, Виена и Психоаналитичния семинар Инсбрук.

Д-р Карл Голинг е… като онези ножове, с които знаеш, че трябва да режеш внимателно, но винаги използваш, когато ти се отдаде възможност. Събеседник, който качва разговора винаги по-високо, отколкото си очаквал, докато невинно задаваш въпрос като например този за смесицата между тревожност и отчаяние, която се стели във въздуха през последните години.

Има ли нещо такова като обща тревожност на нашето време?

Има толкова много деструктивност, която се случва около нас, и причината за нея е чисто и просто една – капитализмът. От нас се изисква да произвеждаме повече. Защо? За да имат банките 1-2% печалба. Ако всичко се движи от това, не от нуждата, тогава в училище ни учат не онова, от което имаме нужда, а това, което ще е полезно за производството на добавена стойност. Така всъщност ние сме използвани като суровина за следващото поколение или за сегашното. В този процес се разрушават отношенията. Не мога да се отдам на секс, ако съм работил 10 часа и преди това и съм бил по час в задръстването на отиване и след това на връщане от работа. Не мога да остана в отношения на разбирателство с децата си, защото съм изтощен от работния ден. Ние нямаме време един за друг –Моля те, остави ме на мира. Гледай телевизия или интернета си“. Така едно от нещата, които беше разрушено в културата ни, е писменият език. Писането на ръка си отива.

Защо е важно писането на ръка може да прочетете в този линк

Малко хора все още могат да пишат на ръка, а интелектуалната форма на мислене си отива. Всичко се представя лесно като реклама за сапун. Всичко трябва да бъде разбрано лесно и така вървим към първичния начин на мислене. Правят ни на глупави. Вече не сме готови да четем Ницше, да четем Фройд. Учат ни да не мислим. Ако мислите, вече сте срещу течението. Има толкова много деструктивност около нас. Има регрес в начина, по който умовете ни работят. Много малко хора наистина четат. Литературата умира. Това е, което се случва. Ние регресираме и скоро хората ще могат да четат само комикси или да гледат филми. Структурното формално мислене вече не е желано. Регресираме към символно общуване.

…Емоджита, гифове…?

Да, и те носят много различни смисли, а не прецизно значение. Разбрах, че филмовата индустрия в България е доминирана от холивудските филми. Ние сме загубили нещо и това се е случило в тишина. Ще мине време и ще разберем, че то просто вече не съществува.

А къде е точката на пречупване, ако сега напрежението е от огъването? Има ли такава точка?

Ние регресираме към предишното състояние на варварство и това се случва глобално. Имаме тиранин, който управлява Съединените американски щати като президент. Той е наш символичен „Баща“ и представлява „Закона“. Няма „Закон“ и затова регресираме към варварството. Един от примерите е случилото се в ООН . ООН е била създадена като символ на това, че няма никой, който е над закона, нито една държава не е над закона. Може да е илюзия, но конфликтите трябва да се решават на база дипломация, не заради това кой има повече атомни бомби.

Преди години вие дадохте едно интервю за вестник „Капитал“, което много ме беше впечатлило, затова искам да попитам и за отношението Ви към риска от прекомерното използване на електронни средства от децата.

Сега това, което се случва в интернет е, че не знаем кой какво гледа и знаем, че децата имат достъп до пълния поток от порнографски материали, а те им показват много повече, отколкото са в състояние да смелят. Не съм от типа хора, които мислят, че децата не трябва да знаят нищо за сексуалното, но в момента се случва масово съблазняване. Цената на това е непрекъснато разсейване със сексуални теми и по тази причина детските фантазии са непрекъснато превъзбудени. Трябва да намерим начин да се върнем към скритото в библиотеката порно списание на тате или нещо подобно. Ние дори не сме с децата си – те са в стаите си и интернетът е включен! Те имат своята сексуална възбуда и това е нормална част от тяхното развитие, но твърде силното стимулиране би им попречило с ученето.

Вие споделихте през деня, че събирането на спомени е много важна част от развитието на децата, какво имате предвид?

Това, което ми е позволено да правя, и това, което не е позволено да правя, за да не разсърдя родителите си. Колкото по-подходящо е отражението в реалността на похвалите и наказанията, толкова по-добре. Така децата се научат да използват егото си, за да получат онова, което искат, без да бъдат наказани.

Не е никак добра тази прогноза!

Съжалявам… Такова е, каквото е. Бих искал да кажа нещо различно. Нивата на деструктивност днес са толкова силни, толкова разрушителни по толкова много начини, езикът се разпада, нашите отношения се чупят, нашето усещане за култура e повалено. Има много алчност и корупция в хората, които са на отговорни позиции.

Тоест тревожността ни има своите истински корени…

Може би, ако елиминираме тревожността си и се правим, че не забелязваме червената лампа, която свети докато караме, тогава колата ще се счупи след няколко километра.

Това ли е „доброто“ на тревожността?

Тревожността Е ценна.

… Но това не е ли изместване на тревожността от начина на управление към тревожността от климата…?

Мисля, че това е истинска заплаха, тя има своите основания, не е невроза, както е страхът от ядрените централи, които могат да експлодират. Има за какво реално да се тревожим.

Добре, а защо му е на човек да отиде на психоанализа, ако не е нещо като хапче срещу тревожност и болки?

Част от отговора на въпроса е в нещата, за които говорим дотук. Психичната болка е предупредителен знак, че нещо не е наред. Така че ние не искаме да премахнем вашата способност да чувствате болка. Болката дава чувство за значение и ценност. Разбира се, това не се отнася за хроничната болка. Но функцията на болката за тялото е то да излезе извън ситуацията, в която е поставено, това е неговата биологична цел. В психоаналитичния процес ние виждаме, че хората са загубили смисъла на живота, и чрез нея ги съпровождаме в това да го намерят отново.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.

Write a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.