MENU

София 1000

За срещи

Само с предварително записване

Етикет: хранителни разстройства

Болестта, в която човек или дете яде неща, които не са предназначени хранене

Уговорка: тук не става дума за яденето на пясък на детската площадка от детето ви, на което е любопитно какъв е вкуса му и изследва света; нито за пъхането в устата на всичко, което види – понякога дори и гризане на масата. Този пост е посветен на болест, хранително разстройство, при която възрастни (или деца) систематично приемат вещества, които нямат хранителна стойност и не са предназначени за ядене. Ако имате съмнение, че вие или детето ви страда от нея, моля да прочетете внимателно написаното по-долу, като не правите прибързани заключения и задължително се консултирайте с личния си лекар и/или специалист от изброените по-долу (психиатър; детски психиатър, ако детето е по-малко или гастро-ентеролог при нужда).

Не можах да намеря много за тази болест в български източници, заради това реших да се спра върху нея в този пост. Тя е много рядка, но се надявам написаната информация да бъде полезна, дори на един човек, защото усложненията от нея са тежки. 

Болестта се нарича „пика“ (Pica) и е специфично разстройство на храненето. Името на това хранително нарушение идва от латинското название на свраката, която е известна с това, че обича да краде всякакви неща, кооито не стават за ядене.

Пика първо е описана от Хипократ и като цяло се приема, че е се диагностицира най-често при бебета и деца, но психиатрите я срещат и при възрастни в различни групи. Това е психиатрична болест (F50.8), при възрастни и деца (в кърмаческа възраст се описва с код F98.3) и се характеризира с упорито хранене с нехранителни вещества (като пръст, парченца боя и т.н.). Може да се срещне като един от по-общите симптоми на психични разстройства или като относително изолирано психопатологично поведение.

Под „упорито“ се разбира, че трябва да трае поне един месец и има различни подтипове. Такива са:

geophagia (хранене с пръст),

pagophagia (ледени кубчета и лед в големи количества, свързва се с недостиг на желязо)

hyalophagia (със стъкло),

litophagia (камъни),

mucophagia (слуз),

pagophagia (лед),

trichophagia (коса; обичайно е резултат от трихотиломания, която е неконтролируемо желание за скубане на коси и косми, което причинява естетични, психологични и здравни проблеми),

xylophagia (хранене с дърво или хартия) и други – като вар.

себеканибализъм (хранене с части от тялото, като вътрешната част на бузата или кожички)

coprophagia (ядене на изпражнения) и urophagia (пиене на урина с желание)

 

Приема се, че пика може да бъде причинена от други телесни проблеми като недостиг на желязо (най-вече при деца или при бременни жени). В други случаи се свързва с шизофрения, проблеми в аутистичния спектър и други нарушения, а понякога и в спектъра на обсесивно-компулсивните разстройства, като за това свидетелства и ефекта на селективните инхибитори на серотониновия транспорт (SSRI). В други случаи се търси причината върху разстройствата върху контрола на импулсите.

Пика често причинява проблеми в ежедневието и да доведе до сериозни медицински усложнения – язви, перфорации, обструкция на червата, инфекции, анемия, електролитен дисбаланс и отравяния. Затова е задължителна намесата на специалисти (психиатър, общопрактикуващ лекар, гастро-ентеролог).

 

нощните преяждания: връзката между хранителните разстройства и съня

Каква е причината за възникването на това хранителни разстройства? Няма много ясна причина. Стресът е вероятен провокатор. Има хора, които го правят само когато са тревожни. При тези, които ядат насън причината може да е в (зло)употреба с наркотици или алкохол в миналото или в момента. Има някакви данни че активната съставка золпидерм (N05CF02) в сънотворните лекарства – каквито няма в България не се предлагат, може да стимулира такива включвания към хладилника. При тези, които си отиват на собствен ход и в съзнание до хладилника, причините трябва да бъдат търсени по-дълго и се смята, че трябва да се избягнат сънотворни и да се провери дали има връзка със стреса, тревожността и депресията… Смята се, че се предава генетично, т.е. ако се сблъсквате няколко човека в кухнята, особено майка ви, нощно време, сигурно тя е виновна. Това обаче не е доказано, просто е наблюдавано. Някои изследователи мислят, че причината може да е в разминаването на ритмите за глад и сън, което предполагат че се дължи на стрес-хормоните.

Има хора, които се връзват сами за леглото, други, които си заключват хладилниците, трети – които си страдат и някои, които просто отиват на психотерапия.

нощно преяждане2Болестно преяждане или нощно хранене?

Общото е, че се яде много. Разликата е че при болестното преяждане се яде, защото се чувствате зле, а при второто, защото искате да заспите. При първия случай храната е много и като цяло наведнъж, а при второто храненето е малко по малко и може да не е наведнъж.Писала съм и преди за симптомите на преяждането и за разликите между него и другите хранителни разстройства, където може да прочетете повече. Преяждането е част от болестите, включени в международните класификации на болестите от 2010, не е прищявка. Не е задължително човек да е с наднормено тегло и да преяжда. Може да е със средно или малко над нормата и пак да преяжда. Или дори да е с идеално тегло, което като в някаква лоша приказка да поддържа с ядене нощно време и адски усилия във фитнеса ежедневно. На някои от преяждащите грам не им личи – въпреки те си мислят точно обратното – че нощно време могат да хванат настинка от хладилника и през деня се хранят здравословно до степен, в която другите им се възхищават.

Решението?

Овладяване ефектите на стреса. Евентуално на депресията. Правилно хранене. Добър сън.

 

начална страница

 

Непознатото хранително нарушение, по-често от анорексията (*преяждане)

Fast food diet concept served on a plate as a mountain of greasy fried restaurant take out as onion rings burger and hot dogs with fried chicken french fries and pizza as a symbol of compulsive overeating and dieting temptation resulting in unhealthy nutrition.

Болестното преяждане е по-често от анорексията, но за разлика от нея не е добре познато и някак си влиза  в графата „лакомия“ и хората си мислят, че просто „трябва да се спрат“, но не го правят, защото нямат „воля“. Затова искам да разкажа какво е това

За да бъда коректна, преяждането беше включено в класификациите на болестите (DSM-5 и МКБ-10) сравнително скоро. Дефиницията в МКБ-10 е „Преяждане, свързано с други психологични нарушения“ (F50.4) и е описано като „психогенно преяждане“.

В DSM-5 (каталога на болестите, който се използва в американската здравна система) преяждането беше включено като отделна болест през май 2013.

Описанието включва епизоди на поемане на много храна, характеризиращи се с:

  • хранене през кратък период от време (например по-малко от 2 часа), на количество храна, която е определено по-голяма от това, което повечето хора биха изяли в подобен период при подобни обстоятелства
  • отсъствие на елиминиране на храната
  • отчетливо страдание, че стигаш до преяждане
  • епизодите се характеризират с три (или повече) от следните описания:
    • по-бързо хранене от нормалното;
    • ядене, докато се чувстваш неприятно пълен;
    • ядене на големи количества храна, дори когато не изпитваш глад;
    • да се храниш сам, защото се притесняваш колко храна изяждат другите;
    • да се отвращаваш от себе си, депресиран или много виновен след преяждане

Приема се, че до 3.5% от хората могат да страдат от преяждане през живота си, въпреки че огромната част от тях не търсят никога помощ, защото са решили за себе си, че са просто лакоми, а не хора, които страдат от болестно състояние, което влече след себе си и здравни проблеми.

По проучвания 30 до 40% от хората, които отиват на диетолог или нутриционист може да бъдат диагностицирани с болестно преяждане и няма диета, която да им помогне, защото проблемът с количествата е в главата, не само във вида храна.

Преяждането булимия ли е?

Не, булимията е когато се наблюдава преяждане и изхвърляне на храната чрез предизвикано повръщане и/ли лаксативи. Така след злоупотреба с храна има компенсаторно поведение, така че да се намали ефекта от поемането й. При преяждането това не се случва винаги и задължително. Има хора, които след като са били болни от анорексия и булимия в тийнеджърските си години в зряла възраст болестта им се трансформира в преяждане – и хиперфагия (наднормено и свръхнормено тегло). Въпреки че всеки – и мъж, и жена – може да развие клиничната картина на болестното преяждане на всяка възраст, най-често симптомите се проявяват между 20 и 30 години и често се съпровождат с различни тревожности, депресия и натрапчиви мисли.

Диетите могат да подхранят болестното преяждане, като механизмът е много прост – представи си човек, който е нещастен открай време с тялото, което му се е паднало и минава от диета на диета с различни ограничения, които го изтощават и в даден момент се изтощава, предава и… преяжда. Това е порочният път на диетите – така човекът си казва „Не съм наред, не мога да спазвам диета и килограмите ми се качват, защото нямам никаква воля“. Обикновено това мислят и близките, които очакват, че спирането на храната е лесно… а това е хранително разстройство, болестно състояние на душата, не на тялото и никакви хапчета за намаляване на апетита няма да помогнат дългосрочно.

%d0%b6%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%be%d1%80%d1%84-%d0%b4%d0%b5%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%b0-%d1%81%d0%b8-big-brotherВ същото време има едно презрение към хората с наднормено тегло, за което малко се говори, но то съществува. Да ти кажат или да видиш в очите на някого презрението, че си дебел е много унизително. В очите на Жана Бергендорф, когато в шоуто Big Brother й й казаха „Жана, дебела си“, се вижда голяма част от бурята от емоции в нея.

Презрението към пълните и дебели хора не е български феномен – но това не помага на тези, които търсят своето решение и не осъзнават още, че го имат. Преяждането остава неразбрано, защото когато си с повече килограми и те виждат, че се храниш нездравословно си мислят, че просто си слаб характер и просто повечето хора не осъзнават, че това влияе и на психичното ти здраве.

Периоди, които отключват преяждания

Понякога стресови периоди (напрежения в работата или образованието, смърт на близък и други трудни събития) „отключват“ преяжданията като начин за справяне с трудностите. Емоционалното хранене може да започне още в детството, но може и да се отключи във всяка възраст.

Взимане на мерки

Първото е да признаеш, че имаш проблем. Оттам започват различни пътища – лична психотерапия, групова психотерапия с други засегнати, семейна терапия, консултация с лекари и диетолози. При някои хора добре повлияват и различни физически активности с леко натоварване, медитации, арт терапия и психодрама, йога. Но разбира се, не е нужно да минеш през всички останали, преди да стигнеш до психотерапия. Терапията би помогнала да се анализира какво е отключило преяждането и да се работи за преработване на травмата.

ЗАБЕЛЕЖКА: С гиф-а по-горе не твърдя, че Жана Бергендорф страда от психогенно преяждане. Използвам реакцията й само като илюстрация за бурята от емоции, които се появяват у една жена, когато й се каже публично, че е дебела.

Причини, които говорят, че може би ти е дошло време за психотерапия

depression-supplements-break-the-link-with-anxiety1Първо правя уточнението, че преди да стана психотерапевт, се сблъсках челно с психотерапията като начин на осмисляне на живота и години по-късно реших да променя професионалния си път. Не съм мечтала да стана Фройд от гимназията – и може би по-добре – защото успях да събера личен опит в една много богата на характери и проблеми кариерна пътека, който днес ми помага много. Затова и към психотерапията имам погледа и на човек, който решава да потърси професионална помощ за разбиране… на самия себе си. Всъщност да ходиш на психотерапия е много лично занимание, защото основната тема си ти, не другите и това я прави толкова полезна. Ти и всичките ти лица; ти и твоите проблеми; ти и другите.

Всеки преминава през своите периоди на разочарования, тъга, тревоги и бърнаут, но понякога ситуацията просто има нужда от друго мнение, особено когато се повтаря често в живота ни. Юнг е написал „Докато не направим несъзнаваното съзнавано, ще наричаме това, което ни се случва Съдба“. Така в психотерапията оставяме сетивата си открити да разберем какво се е случва с нас, използвайки терапевта като фигура, която да е с нас в този процес. Затова и психотерапията не е белег на слабост – а обратното – на смелост, защото е решение да се срещнеш с онзи човек, който несъзнателно често избягваш – самия себе си. Психотерапията е обградени с митове, които ще опиша в някой пост скоро, но един от тях е честотата – в повечето случаи веднъж седмично е напълно достатъчна и за разлика от историите в книгите на Ялом, в България рядко продължава десетилетие. Психотерапията не се поема от здравната каса, но има достатъчно психотерапевти и школи, така че човек може да избира.

 

Но все пак – какви са знаците по пътя, които може би те насочват към записване на час. Ето няколко от тях:

Имаш необясними от лекарите болки в главата и стомаха или срив в имунната система. Когато сме емоционално натоварени, това се отразява на телата ни. Стресът се може да се прояви в много физически усещания – от разстроен стомах и болки в него, така и до главоболия, чести настинки, че и дори липса на желание за секс.

След силен стрес и бърнаут. Някъде около 40 – а може и преди това за отличниците – е възможно кризата да дойде неочаквано, но за сметка на това много силно. Преосмислянето на ценностите, целите и пътя е работа и иска време и разговори.

Проблеми в отношенията ти с другите. Повтарящи се ситуации в отношенията с другите – влизане във връзка с един и същ (неподходящ) тип партньор; нерешими конфликти в семейството може да са причина за среща с психотерапевт и последваща психотерапия. Понякога приятелите дават първия знак, като ти казват „Какво става с теб, много си променен/а“.

%d0%bf%d1%81%d0%b8%d1%85%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%bf%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bdПреживял/а си нещо и не можеш да спреш да мислиш за него. Може да е нечия смърт или събитие, което се е случило само на теб, но продължава да размахва криле в главата ти. Времето има способността да лекува за много хора, но има и такива, които дори години след като нещо се е случило, то остава на видно място в тях. Скръбта може да наруши живота ти и да те отдръпне. Има и хора, които влизат в друга фаза – да станат свръх активни и дори не могат да спят. Това са също знаци, че е време за професионална помощ.

Разбито ти е сърцето. Това е моментът, в който човек се чувства едновременно и сам, и неразбран и с помощта на психотерапията може да се намери новата посока.

Използваш някаква субстанция. Ако откриеш, че пиеш повече или поемаш някакви успокояващи – дори билкови хапчета – в нарастващо количество – или дори с нетърпение чакаш да пиеш – това може да е знащ, че има нещо в теб, което не е намерило начин да излезе. Такава субстанция може да бъде и храната – промяната в апетита може да е знак, че нещо се случва. Както преяждането, така и приемането на малко храна са белези на това.

Паническите атаки. Връхлитат те и ти променят живота, защото смяташ, че си усетил дъха на смъртта. След поредица от посещения на лекарски кабинети, които те уверяват, че си напълно здрава и е по-добре да посетиш някой психолог, е време да намериш твоя.

Понякога си на едно издишане от искането на развод. Добър момент за започване на лична или семейна терапия.

Нещо бъркаш в отношението с децата. Усещането, че ти се изплъзва нещо във възпитанието – или че не можеш да разбереш детето и неговия свят, реакциите му към теб и другите дава сериозен повод за намирането на детски психолог.

Не успяваш да заченеш, а няма лекарски причини за това. Идването на бебето може да е трудно, а пречката да е някъде дълбоко в теб, дори отчаяно да искаш бебе. Психотерапията в тези моменти помага за търсенето на неосъзнаваните причини.

Предстои ти осиновяване. Твърдо съм на мнение, че осъзнаването на сериозността на решението е добре да бъде направено и с помощта на психотерапевт, ако имаш някакви съмнения за това сериозно намерение. Препоръчвам лекцията на Фани Давидова, юрист, в TEDxMladostWomen 2016 и когато излезе ще сложа линк към нея.

Защо храната става причина за щастие – един разговор с продължение с Даниел Михайлов по БНТ1, „Денят започва“

Разговоръ13652279_10209801187327562_397715631_nт с Даниел Михайлов в „Денят започва“ по БНТ имаше своето продължение – радвам се, че говоренето за емоционалното здраве вече се обвързва и с въпроса за храненето (ВИДЕО)- или по-точно, че в ефира на националната телевизия се говори за връзката между тях и че зад не спазването на диети или трудното поддържане на килограми/апетит не става въпрос само за „воля“, но и за проблеми, които биха могли да бъдат решени с психотерапия.
Предишният ни разговор може да видите тук (Как страда тялото, когато душата е гладна за емоции). 

Как страда тялото, когато душата е гладна за емоции

bntПонякога страда през чисто телесни болести, някои от тях са хранителните разстройства.

В сутрешния блок на БНТ разказах за този процес и може да видиш видеото на сайта на националната телевизия.

Семейната среда е една от причините за развитие на хранителните разстройства

bulgaria on airВ Bulgaria On Air с Кузман Илиев коментирахме по много сериозен начин темата за хранителните разстройства, която не засяга само младите жени, но и все повече жени над 30, както и мъже. Цялото предаване може да изгледате тук http://www.bgonair.bg/denqt-on- air/2016-06- 01/s%D0%B5emeynata-sreda- edna-ot- prichinite-za- hranitelnite-razstroystva

Първи Световен ден за действия срещу хранителните разстройства

wedДнес се отбелязва първото издание на Световния ден за действия срещу хранителните разстройства. Над 200 организации и активисти от 30 страни се обединяват, за да да разбулят митове, предоставят информация и колективно да апелират за законови промени и предоставяне на повече ресурси за борбата с проявленията на болестта, която засяга около 70 милиона души на планетата.

В подкрепа на Световния ден за действия срещу хранителните разстройства, сценаристът и режисьор Марти Ноксон („Клуб Веселие“, „Момчетата от Медисън авеню“, „Бъфи: убийцата на вампири“) и звездите от предстоящия й игрален филм „До кости“ (на екран от 2017-та) подкрепиха каузата с видео, с което да привлекат вниманието към тези животозастрашаващи, но лечими болести. Филмът, в който участват звездите е базиран на истинската история на оцеляла от анорексия жена, на борбата на Ноксон с анорексия като момиче и нестандарното й възстановяване.

Във видеото, Ноксон, звездите от филма и членовете на екипа прочитат Деветте истини за хранителните разстройства в опит да развенчаят митовете около тях. Пред камерата застават звездите Киану Рийвс („Матрицата“, „Адвокат на Дявола“, “Скорост“), Лили Колинс („Огледалце, огледалце“, „Невидима зона“), Кари Престън (Добрата съпруга, “Истинска кръв“), Катрин Прескот (“Skins), Retta („Паркове и отдих“) и други. Видеото може да видиш тук (не можах да включа да излизат автоматично субтитрите на български, но ако ги избереш СС, ще ги видиш)

kianu

Целите на кампанията са да покажат, че хранителните разстройства са лечими генетични заболявания, да промотират приемането на различията, да повишат осведомеността сред политиците, за да разпределят ресурси и да установят адекватни национални системи, както и да агитират за промяна на световно ниво.

Представители на инициативата за България сме аз и проф. Захарина Савова, психотерапевти специализирани в работа с хранителни разстройства и емоционално хранене. Заедно създадохме скрининг тест за проверка на риска от развитие на хранително разстройство, който можеш да направиш онлайн. 

Лично за мен осъзнаването на сериозността на заболяванията, свързани с отношението към храната и премахването на стигмата към тях е основна цел, защото те са често подценявани и не се говори за тях толкова, колкото е нужно.

Личен тест за проверка на риска от хранително разстройство

foodintoleranceНа сайта „Войната с храната“ е качен първия скрининг тест на български за оценка на риска от хранително разстройство.

Скрийнинг теста за хранителни разстройства е разработен от мен под супервизията на проф. Захарина Савова, МД, преподавател в Медицинския Университет София, Факултет по обществено здраве.

 

 

9 истини за хранителните разстройства

tumblr_nr5o2xIspj1r30hbfo1_500Хранителните разстройства са потенциално животозастрашаващи заболявания, с най-висока смъртност от всички психични разстройства. Те засягат около 70 милиона души в световен мащаб независомо от възраст, тегло, тип тяло, раса, националност, сексуална ориентация, пол, и социал-икономически статус. Заради третирането като теми табу и дезинформацията твърде често засегнатите хора не търсят помощ. Ето защо водещи професионалисти и организации в сферата се събраха, за да създадат „Деветте истини за хранителните разстройства“.

1. Много хора с хранителни разстройства изглеждат напълно здрави, а всъщност са тежко болни.

2. Семействата на хората с хранителни разстройства може да нямат нищо общо с болестта и да помогнат много за преодоляването й.

3. Хранителното разстройство е сериозна здравословна криза, която пречи на личния и семейния живот.

4. Хранителните разстройства не са съзнателно направен избор, а сериозна болест.

5. Хранителните разстройства засягат хора от всякаква възраст, пол, етнос, раса, тип тяло и тегло, сексуална ориентация и социално-икономически статус.

6. Хранителните разстройства носят висок риск от суицид (самоубийство) и медицински усложнения.

7. Гените, но също и заобикалящата среда, играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства.

8. Само гените не определят възникването на хранителни разстройства.

9. Пълно възстановяване след хранително разстройство е възможно. Ранното разпознаване и лечение са важни за това.

* Деветте истини за хранителните разстройства са съставени в сътрудничество с д-р Синтия Булик, Ph.D., F.A.E.D., която е виден професор по хранителни разстройства в медицинския факултет на северно каролинския университет в Чапъл Хил. „Деветте истини“ са базирани на лекцията на д-р Булик от 2014 г. в Националния институт за психично здраве, озаглавена „9 разбити мита за хранителните разстройства“. Водещи асоциации в областта на хранителните разстройства също дадоха своя принос.

преяждането вкъщи сам всъщност е сериозен проблем

Според мен е грешка в комуникацията и ресторантите Happy и рекламната им агенция едва ли виждат това, което аз виждам на този билборд, но, нали това е лично пространство, ще споделя личното си мнение.

Вкъщи хората могат да се „освинят“ по начин, по който не биха го направили в заведение – така е. Но това, което ме боцва е, че този тип хранене, като сложеният на билборда пример понякога пъти е… болест. Това ее и грешката в комуникацията, която според мен са допуснали от Happy, които – трябва да спомена – се опитват – и дори успяват, да пропагандират здравословно хранене (например киноата в България никога нямаше да е толкова популярна без тях!).

Болеста се казва Преяждане (Binge Eating Disorder) и беше включена двата класификатора на болестите DSM-5, както и в МКБ-10.

На мен човека на снимката ми се струва, като такъв, който за кратък период от време (например 2 часа), ще изяде количество храна, определено по-голямо от това, което повечето хора биха изяли за същия период от време, безконтролно ще яде – по това време – без да може да спре или да контролира колко ще изяде.

Епизодите на безконтролно преяждане се свързва с три или повече от следните описания:
– да ядеш много бързо
– да ядеш, докато ти стане неприятно тежко от поетата храна
– да ядеш големи количества храна, дори когато не си физически гладен
– да ядеш сам, защото се чувстваш зле от това колко изяждаш
– да се чувстваш отвратен от себе си, депресиран или гузен след това

За да се говори за болестно преяждане, то трябва да се случва средно веднъж седмично в продължение на три месеца.

Добрата новина, която в дни като днешния е важна – на страницата на Happy има много позитивни примери за храна вкъщи – което означава, че храната вкъщи може да е много вкусна и да не е свързана със самотно преяждане – защото хората си правят селфи как се хранят заедно, храната е красиво подредена и т.н.!

връзката бременност – хранителни разстройва

Темата е свързана
най-вече заради майката – която е
човекът, когото бебето приема за част
от себе си – реално в първите месеци
след раждането си бебето още не знае,
че то представлява нещо отделно от мама.
Тук идваме до голямата тема, която е
отвъд всички теории как да се грижим за
детето по учебник и за връзката с майката
– бременността е тест за майката, защото
в нея тя преживява, чрез мислите за
бебето си – от своите разбирания за
света – жените, които са имали нещастно
детство или са били в депресия в ранна
възраст, по време на бременността може
да развият пред-родилна депресия, която
засяга същия брой жени, каквато и тези
със следродилна депресия (около 13% от
всички майки).
Биологични истории
или как наднорменото тегло може да бъде
и биологично определено от майката, без
тя дори да подозира
Няма ембрион, който да
се развива добре, когато получава
токсични химикали. Това, което се случва
е, че бебето реагира на целия набор от
биохимични сигнали от майката. То се
адаптира по време на целия си престой
в корема й на това, което може да се
нарече – „светът според майка ми“.
Хормоните, нервотрансмитерите и
хранителните вещества му разказват
истории какво го чака навън. Това, което
майката яде има най-голямо влияние върху
бебето през първите три месеца от
зачеването
  –  поетото количество (и нейното качество) храна му съставя
„мнение“ за това каква е средата навън,
нещо като метеорологична прогноза за
наличието на храна. Това не са ню ейдж
измислици, а се подкрепя от много
изследователи, защото се оказва, че
жените, които не се хранят достатъчно
по време на първите три месеца или ядат
предимно джънк, бебето развива т.нар.
пестелив фенотип.
Стресът също
има изненадващо големи ефекти върху
развитието на системите за хранене на
ембриона. Високите нива на хормоните
на стреса увеличават секрецията на
лептина, които също управляват апетита
и поемането на количества храна. Те
влияят също така върху склонността
ембрионът да трупа мазнина около корема,
което в средната възраст на човек
увеличава рисковете от натрупвания
там. Критичният прозорец това да се
случи е стресът между 14 и 23 седмица
Дали всичко
е предопределено? И да, и не, защото
човешкият организъм и психика са проект,
който непрекъснато се доразвива и чрез
осъзнаване на причините, на травмите,
на несъзнаваните преди психотерапия
процеси човек може да достигне до
дълбочината на собственото си аз, което
тогава вече ще са води от здравата част
в човека

защо обичта е важна: новата парадигма (ОТКЪС ОТ КНИГАТА)

Днес, бях изненадана, ама наистина изненадана, че една от книгите, които ценя безкрайно: Защо обичта е важна на Сю Герхард е издадена на български и то преди цели две години (2014).  За книгата научих от преподавателката ми в Лондон Джулия Бъкройд, при която специализирам хранителни разстройства. Всъщност книгата е за живота на бебето и финните механизми, които определят емоционалните му връзките – и в крайна сметка защо обичта е важна.  

След като установих, че книгата е налична и на български, със съгласието на издателство Изток-Запад да публикувам тези откъси от нея, за което им благодаря.

Правя го, защото Сю Герхард е психоаналитик психотерапевт с неподражаем усет за разказване на иначе понякога скучноватите психологически теории и тъй като не изпада в преразкази или в повърхностност – както се случва често във всички сайтове от типа на ЧакайДаТиРазкажаСмисълаНаЖивота.com.

Систематично, интересно и с много научно подкрепени факти тя (жената е професор в Оксфорд) обяснява защо обичта (под формата на чувство, а не храна, играчки или биберон) е важна, защо връзката майка-дете в онзи период между 0 и 2, когато много майки са склонни да мислят „то нищо не разбира“, а други пускат до пълно откачане Бейби Айнщайн и да му хвърлят био играчки, докато обичта е важна.

Ако тази година трябва да си купиш една книга за детска психология (и за да разбереш и себе си по-добре, защото някога си бил бебе), това е тази. Препоръчвам я изключително много на бременни жени или тези, които се замислят за това да „видят двете чертички“.

Сю Герхардт – Защо обичта е важна

ОТКЪС 1
Новата
парадигма



Все
пак една нова гледна точка, нова парадигма,
от известно време чака зад кулисите и
може да направи първите си стъпки под
прожекторите. Тя е била обяснявана по
различни начини като „екологична“,
„органическа“, „кибернетична“ и
„холистична“. С усилия си е спечелила
позиции в различни научни дисциплини
и все пак не се е наложила като общоприето
схващане за света. В много отношения
борбата за налагане на тази органическа
парадигма прилича на битка между новата
и старата наука. Началото си тя води от
същия период през двадесетте и тридесетте
години на миналия век, когато се наблюдава
отслабване на контрола върху чувствата.
По това време се появяват също и
революционни открития в областта на
физиката, които разклащат приетото за
даденост чувство за човешко възприятие.
Квантовата теория на Макс Планк разкрива,
че материята не е толкова неделима и
неизменна, за каквато сме я смятали, а
по-скоро би могла да се опише като вид
отношения, осъществяващи се в определен
ритъм и за определен период от време.
Теорията за относителността на Алберт
Айнщайн показва, че пространството и
времето са континуум, който се изкривява
и се увива около себе си. Такива радикални
идеи разкриват ограничеността на
сетивата, с които борави човек: „Светът,
който виждаме, е функция на нашия ръст“,
както казва Брайън Апълярд (1992).
С
осъзнаването на ограничеността на
човешките възприятия става ясно, че
твърденията на старата наука вече не
са в сила. Някои учени, като Вернер
Хайзенберг, започват да твърдят, че
„идеята за обективната реалност се е
изпарила“. Действителността, която
виждате, зависи от това от какъв ъгъл я
гледате. Електронът може да е вълна или
частица в зависимост от гледната ви
точка. Дори само наблюдавайки реалността,
ние влияем върху ситуацията, която
гледаме. Така че линейните обяснения
на старата наука, че X поражда Y, не са
цялата истина.
Вместо
това се оформя една по-интерактивна
перспектива, която първоначално възниква
при компютърните науки. Математикът
Норберт Винер пръв забелязва колко
важна е обратната връзка за обслужването
на системите. Въпреки че той създава
теорията си на база работата си с ракети
и ракетни снаряди, скоро тя бива доразвита
от радикалния във вижданията си антрополог
Грегъри Бейтсън и екипа му в опит да
разгадаят човешките системи, каквото
е семейството или дори начинът на
функциониране на самия човешки организъм.
Те откриват, че системите остават
стабилни само ако постоянно се адаптират
към променящата се среда. Начинът, по
който успяват да се приспособят, е чрез
използването на обратната информация
за това, кое работи и кое не. Това означава,
че ако разглеждате една система като
неделимо цяло, ще видите, че тя е кръгова,
а не линейна. Вместо да разбивате
системата на отделни части и да ги
разглеждате като самостоятелни единици,
трябва да осъзнаете, че всички системи
са взаимносвързани и си влияят една на
друга. Начинът, по който се държи един
човек, оказва влияние върху другия, а
поведението на втория се отразява на
първия в един кръговрат. Причината и
следствието зависят от вашата позиция
в този цикъл и от това, колко информация
приемате или отхвърляте. Истината не е
само една, има няколко възможни варианта.
Този
органичен подход навлиза в много научни
дисциплини. В биологията има екология
и етология (Етология – наука за характера или установяването на характера на индивид или народ). В психологията има Джон Боулби, който
установява, че за да разбираш хората,
трябва да вник­неш в средата им, също
както пепиниеристът (градинарят). прави научно изследване върху почвата
и атмосферата, в които отглежда растенията
си. През последните десетина години в
психоанализата все повече се налага
един по-интерактивен подход, осъзнаването,
че пациентът и психоаналитикът се
намират в едно общо поле на действие –
система, в която всеки влияе на другия,
вместо да се смята, че въздействието е
еднопосочно. Все пак, този тип мислене
все още не е изместил наложената линейна
рационалистична парадигма.
Моят
подход към вникването в емоционалния
живот е органичен. Аз твърдя, че човешките
същества са отворени системи, неразривна
част от които са другите хора, а така
също и растенията, въздуха и водата. Ние
се формираме под влиянието на другите,
както и на това, което дишаме и ядем. И
физиологичните, и психологичните ни
системи се развиват въз основа на
взаимоотношенията ни с останалите хора,
а това се случва с най-голяма сила и
оставя най-дълбок отпечатък в най-ранното
ни детство. Живеем в социален свят, в
който, за да сложим храна на масата си,
да имаме дрехи на гърба си и покрив над
главите си, зависим от сложни вериги от
социални и културни взаимодействия,
които мотивират действията ни. Не можем
да оцелеем поединично.
Но
преди всичко съществото, върху което
общуването оказва най-голямо влияние,
е човешкото бебе, което тепърва се учи
какво представляват собствените му
емоции и как да се справя с тях. Това
означава, че преживяванията ни в най-ранна
възраст, докато сме бебета, имат много
по-голямо значение за това, какви ще
бъдем като възрастни, отколкото си
мислим. В бебешка възраст ние за първи
път чувстваме и се учим какво да правим
с чувствата си, тогава започваме да
систематизираме преживяванията си по
начин, който ще окаже влияние върху
по-нататъшното ни поведение и интелектуални
способности.


–––––––––-
Първа част на книгата – Новата парадигма
Втора част на книгата – Бебето и неговия мозък
Третата част на книгата – Светът на жените

Издателство Изток-Запад преди време публикуваха В търсене на изгубеното щастие на Джейн Лидлоф, която също се допира в темата, но лично според мен Защо обичта е важна е по-добра.

разговор за хранителните разстройства при Гала, „На кафе“, Нова телевизия

Гала според мен е направила повече за здравословното хранене в България повече от който и да било друг и затова много се зарадвах, когато екипа на предаването ни поканиха с проф. Савова за участие в предаването по повод първата Седмица за превенция на хранителните разстройства в България.

Видеото от предаването е тук
http://play.novatv.bg/programi/na-kafe/707388?autostart=true

В него Стела Колева, една смела и прекрасна жена, разкри за пръв път пред близките и приятелите си за онзи етап от живота си, който е преминал под знака на булимията. Не е лесно да се споделят такива неща, за което й благодаря!

Стела в момента е инструктор по йога – и то добър – казвам го като изкушена от йогата – повече за часовете й може да намериш във фейсбук страницата й!

ПРЕДСТОЯЩО ПО ВРЕМЕ НА СЕДМИЦАТА НА ХРАНИТЕЛНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА

Безплатни консултации в петък и събота в Кабинета по хранителни разстройства (с предварително записване)

Уебинар (безплатен семинар онлайн) „Войната с храната“ в неделя, 15 часа

първа седмица за превенция на хранителните разстройства 22-28 февруари 2016

Да се облегнеш на бисквитка
може да е удобно понякога, но ако е всеки ден –
или никога не го правиш – е проблем

22ри февруари е – и първи ден на първата седмица за превенция на хранителните разстройства в България. Вътре съм с двата крака – както защото това е тема, по която много работя, така и защото смятам, че темата е обществено значима. Хранителните разстройства не са приоритет на „богатите и известните“, а са ежедневие за много хора – и то много повече отколкото си мислиш.

Засегнатитеот хранителни разстройства са над 100 000. Всъщност се споменават за около 250 000, но дори на мен тази цифра ми звучи много и заради липсата на официални данни съм към по-ниската цифра.

Болните от хранителни разстройства са много, но те някакси успяват да се справят. Някои от тях гладуват самотни, докато това не излезе на бял свят (историята на Пламена при Миролюба Бенатова), а други водят войната си със света по други начини.

Болните от емоции, които не може да изкажат също са много – емоционалното хранене е нещо изключително сериозно и влияе на килограмите и подтиска душата. И не решава нито един проблем.

През тази седмица – 22-28 февруари лицето на Седмицата – проф. Захарина Савова ще отдели много време в отговорни медии, които се съгласиха да говорят по тази тема, която е обща за толкова много хора – независимо дали си признават или не.

Личните ми интереси като психотерапевт са насочени точно към хранителните разстройства, заради което реших и да специализирам във Великобритания от миналата година, а през 2016та ми се очертават още изпити и срещи с водещи учени там. Всичко, което научих през годините ме кара да вярвам, че превенцията е най-доброто лечение. А превенцията на първо време става чрез говорене – за което благодаря на всички, които медийно подкрепят Седмицата!

демонът на ейми уайнхаус: булимията

Вчера догледах документалния филм Ейми (2015) и се питах – защо толкова добре разбираме драмите на известните – след като умрат. Докато са живи и страдат като луди, медиите ги преследват, обиждат ги по шоупрограми и ние, дори почитатели, някак си го приемаме.

Едно уточнение: Ейми Уайнхаус не е от любимите ми певици. В нейната територия на джаза съм много повече от страната на Натали Коул, отколкото при нейното звучене. Ейми ме завладява по онзи начин, по който ти дърпа вниманието различното, цъкащото, провокативното. Ейми ме интересува и като човек, който съществуваше в публичното око, мъчително страдаща от булимия.

Ейми като тийнейджър

Началото на хранителното разстройство на Ейми Уайнхаус е, когато е на 17 и с приятелки започват да преяждат и повръщат – една „диета“, която много момичета започват и спират, но тя никога не спира да го прави. В документалния филм се чува как майка й разказва, как когато това се случва Ейми споделя с нея – страхотната нова „диета“ – ядене и повръщане – която й дава възможност да яде, без да качва килограми. Майка й тогава замълчава и оставя нещата, защото приема, че това е поредното тъпо нещо, през което една тийнеджърка може да мине и да замине. В интервютата, които брат й дава преди изложбата Ейми: Един семеен портретсподеля че макар всички да са знаели за повръщанията и тъпченето, никой не е говорел за тях, защото това е била мрачна тема в семейството.

Смъртта й на 27 години официално се приписва на „алкохолна интоксикация“, но през всички години на известността си Ейми страда от типични за хранителните разстройства съпътстващи заболявания – като депресията например. Болезненената й слабост не е резултат от злоупотребата с наркотици, както повечето хора биха решили. Но сами по себе си хранителните разстройства са зависимости по същия начин, по който са и алкохолизма, наркотиците и хазарта – защото коренът им е един, но веществото е различно. Булимията често, но не винаги, върви, хваната за ръка с прекомерната употреба на алкохол – и Ейми Уайнхаус не е изключение. Според различни изследвания до 37% от хората пият много, а около четвърт са с алкохолна зависимост в някаква степен. Причината за това е също така и чрез алкохола се подтиска апетита. Това може да заблуди лекуващите лекари къде е същината на проблема и да работят само с него. Тогава, дори работейки върху зависимостта, те няма да обърнат внимание на корена, хванал се за храненето.

Но ако алкохолът, наркотиците и хазарта действително могат да попречат сериозно на социалния живот, човек с хранително разстройство може да се впише в работна среда, като страда ужасно много и реагира чрез храната при всеки стрес. Генетичните причини за хранителните разстройства са много, но зад все по-широкото им разпространение стои и липсата на адекватна ранна интервенция, която би могла да промени хода на болестта, който гените стартират.

Ейми на
фаталния концерт в Белград

В документалния филм се вижда упадъка, разлагането на Ейми като личност и творец и това, което ме подтисна, докато го гледах е, че тази толкова талантлива жена се превръща в мишена за фотографите, медиите, шегите – болна антилопа, която хищните птици кълват. Къде е съчувствието, къде е уважението към страданието? А хората със зависимости са тежко болни и имат нужда от помощ. Понякога те не искат да я приемат, но си задавам въпроса защо няма поне опит за запазване на личното пространство, за даване на време и пространство, в което да бъде оставено място за лечение?

Финалното лекарско заключение е, че Ейми Уайнхаус умира от алкохолно отравяне. То се дължи на нейната злоупотреба, но също и на хранителното й разстройтво, защото булимията, след толкова дълъг период на боледуване включва и увреждане на органите. Алкохолът влиза по-лесно в тялото, когато човек не е ял или когато е повръщал преди това. Тъй като няма храна, която да забави алкохола, той се абсорбира по-бързо и отравянето настъпва по-бързо.
При дългосрочна булимия има много съпътстващи заболявания, освен депресията – там са бъбречните проблеми, уврежданията на черния дроб, отслабването на сърдечните мускули, които могат да доведат до кардиален арест и разбира се – на цялата система – от хранопровода до стомаха. Така че, това, че смъртта е настъпила от алкохолно отравяне е буквална, но и невярна – защото нейният живот, прекаран с нетретирана булимия е истинската причина.

Ако тази тема е твоя, прочети и 9те истини за хранителните разстройства

Кабинет за хранителни разстройства и проблемно хранене

Още по темата за хранителните разстройства

средната възраст като рисков фактор за проява на хранителни разстройства

Добрите домакини
може да не са добри към себе си
колкото към другите

Въпреки че началото на хранителните растройства често се асоциират с тийнейджърството, все повече се увеличават наблюденията върху отключването на хранителните разстройства в средна възраст. 

В САЩ вече се правят изследвания, в които се търси отговор на въпроса дали риска от развитие на хранителни разстройства (ХР) не се случва около менопаузата заради хормоналните промени. Преди няколко години беше публикувана книга, в която се разглеждаха ключовите фактори от социалната среда, които провокират проблемите, но сега търсенията са още по-подробности. Учените мислят, че хранителните разстройства могат да бъдат предизвикани от свръхчувствителността и промяната на нивата на естроген, които, комбинирани със социалния натиск, който се оказва върху жените и нереалния облаз на женственост, който се налага в публичното пространство, създава терен, на който ХР могат да процъфтят.

Обратно на популярното схващане, средната възраст не имунизира жените към хранителните разстройства, а периода преди менопаузата може да е критичен и рисков период за развитието или ново развитие на преяждането при жените и други проблемни начини на хранене. Това е проблем, тъй като личните лекари и психиатрите рядко търсят като корен на някои здравословни проблеми хранителните навици и поведение.

Въпреки общата липса на изследвания за ХР в средна възраст, изследователите (Др Бейкър и Кристин Рунфола от Психиатричния отдел на Университета в Северна Каролина) определят, че около 4% от жените в перименопауза страдат от някаква форма на анорексия или булимия. Болестното преяждане може да се среща в до 10% от жените.

Тези хранителни разстройства може да са три типа: развито в ранна възраст, хронично състояние без предишно възстановяване (продължително хранително разстройство); завръшане на потушено в по-ранна възраст хранително разстройство и късно стартирало хранително разстройство в пациенти без предишна история на този тип заболявания.

При жените, които не са имали в по-ранна възраст никакво хранително разстройства се приема, че периода на вариации на нивата на естроген е причина за „отключването“. Перименопаузата започва на около 40 години, но в някои случаи има и жени, при които този преход започва и в късните 30. Индивидуалните генетични особености са причина за хиперсензитивноста към естрогена. Рискът от ХР е увеличен през пубертета, който е друг период, в който има значими промени в репродуктивните органи и съответно и промяна на нивата на естроген, а има изследвания, които търсят връзката естроген/хранителни разстройства.

Бри от Отчаяни съпруги
имаше своите проблеми с храната

Това търсене, макар и полезно от научна гледна точка прави хранителните разстройства „научно обясними“ и би показало тяхното лечение като твърде лесно, каквото то не е, но същите учени поглеждат и друг значим факт – освен нивата на естроген, другият фактор е социалния натиск жените да изглеждат толкова слаби на 40 и 50, колкото са били на 16, което е нереалистично в големия процент от населението. Да изглеждаш „перфектно“, да останеш „вечно млада“ няма как да се случи. Този изкуствено подхранван стремеж получава името „ефектът Отчаяни съпруги“.

Тези, които са страдали от хранително разстройство в младостта си трябва да потърсят помощ при първото повръщане около 40 или при първите 5 кг, които са свалили от теглото на което са в последните години. Ако никога не сте имали проблеми, но забелязвате, че тършувате в хладилника както когато бяхте тийнейджъри, а после ви е срам да си признаете или теглото ви върви непрекъснато нагоре, потърсете помощ.

От 2001 година досега процентът на засегнатите жени в средна възраст се е увеличил 2,5 пъти, което макар да се дължи и готовността на жените да търсят решение на проблемите си в сравнение с 15 години назад, все пак е значително увеличение.

Близо 50% от хората с хранителни разстройства срещат и критериите за депресия, заради което важността за търсене на помощ е критична. Чрез нездравословно хранене към депресията и тревожността се добавят и други здравословни рискове.

И накрая един цитат на Джордж Елиът или с други думи Мери Ан Евънс, която е казала „Никога не е твърде късно да станеш това, което можеш да бъдеш. Мисля, че твърде много жени на средна възраст мислят, че твърде късно да се погрижат за себе си или да започнат да се чувстват добре. Но никога не е твърде късно“.

По-добре не може да бъде казано!

открита е връзка между хранителните разстройства и самоубийствата

Тенденциите към опит за самоубийство или да развитието на хранително разстройство може да са свързани с генетична предпоставка. Опитите за самоубийство са чести сред хората с хранителни разстройства.

В изследване, публикувано в списанието за психиатрия JAMA се посочва, че членовете на семейства, които в които има човек с опити за самоубийство, са също с висок риск, дори когато не живеят в едно домакинство, въпреки че тогава той е по-нисък. Показаните проучвания говорят за съществуването на връзка между хранителните разстройства и самоубийството. Авторите са изследвали данни от шведските национални регистри (като са проследени техните биологични роднини, полу- братя и сестри, братовчеди и полубратовчеди) и са екип от Отдела по медицинска епидемиология и биостатистика на Karolinska Institutet, Швеция, Университета Северна Каролина в Чапел хил, САЩ и Университета Индиана в Блумингтън.
От 2,3 милиона човека, 1,4% са били жени и 0,09% мъже са били регистрирани с хранително разстройство. Рискът от опит за самоубийство при тези хора средно бил 5 пъти по-голям от средното. Хора, които имат роднина с (който и да било вид) хранително разстройство, са с по-големи суицидални намерения, отколкото хора без, но при далечните роднини резултатите се анулират.
Важността на това откритие е в това, че се откриват доказателства за семейни рискови фактори, които стоят отдолу, под връзката между хранителните разстойства и суицидалните опити и причините може да са генетични.

Линк към изследването

КАБИНЕТ ЗА ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА И ПРОБЛЕМНО ХРАНЕНЕ, СОФИЯ

кратка история на диетите

Диетите са основа за отключването на хранителни разстройства и начало на проблемно хранене, тъй като твърде често хората скачат от диета на диета или от хапче на хапче или от недоволство към тялото си към гняв към него. Преди това от диета просто не е имало нужда – защото кой би се лишил доброволно от храна? Днес отношението ни към храната е много по-различно. И най-вече понякога я използваме като заместител на емоции, което вече е проблем…

Историята на диетите започва с викториански лудости, за да стане днес индустрия за 61 милиарда, която влияе на начина на живот.

Викторианските жени (1839-1901) и стремежът им към неестествено тяло ги кара да започнат да си слагат с корсети, стягани толкова силно в кръста, че припадали – и по-добре, защото от стягане се стигало до счупване на ребрата.

През 1863 е написана и продадена в повече от 100,000 копия от двете страни на Атлантика книгата за диети на Уилям Бантинг, наричан „дядото на нисковъглехидратните диети“

1914: Пластичните операции се появяват като предложение към войниците, засегнати от Първата световна война, но веднага се намира начин да бъдат използвани и от жените

1925: се ражда „Цигарената диета“, направена от Lucky Strike. Рекламното послание е „Просегни се за Lucky, вместо към нещо сладко“. Изобщо през 20те тютюневите компании започват да търсят като свои потребители жените, твърдейки, че пушенето помага за регулиране на теглото. Дори днес 40-50% от пушещите жени все още го правят заради това

1930: Първата индустриализирана течна диета на Dr Stoll започнала да се продава в козметичните салони. Съставките били млечен шоколад, нишесте, пълнозърнесто брашно и трици. Чаена лъжичка в чаша вода и си слаб.

1934: Добри новини за любителите на грейпфрути, защото в тези години диетата да изядеш грейпфрут преди всяко хранене станала изключително популярна. След това била промотирана диетата Банана (4-6 банана дневно) и млечната (3-4) чаши прясно мляко дневно в продъжение на две седмици.

1950: Кой ще каже Зеле? или как милиони домове започнали да се умирисват на варено зеле на супа, която е най-популярната, позната и мразена диета, но вече в категорията „стари, но златни“

1959: Одобрен е за търговско разпространение първото лекарство за подтискане на апетита Phentermine, но няколко години по-късно е спрян от продажба, защото се оказва, че създава зависимост от приема си и други опасности

1970: Американската асоциазия на захарните производители започва рекламна кампания за ползата от захарта, задаваща въпроса „ако от захарта се дебелее, защо толкова много деца са слаби“, но без да отговаря „защото се движат много и им е бърз метаболизма“.

1974: първият гуру на упражненията е Ричард Симънс, който издава 9 книги и прозава 20 милиона видеокасети (линка показва какво е видеокасета за читателите, родени след 1995та)

1976: Диета Спящата красавица? А защо не да не се седираш, т.е. да вземеш приспивателни, които да те държат в леглото няколко дни и следователно да отслабнеш, защото не ядеш? Елвис Пресли бил почитател на диетата. Горкият човек.

1982: Джейн Фонда. 17 милиона копия от легендарната й програма. Лудост! И хранителни проблеми. Големи, както призна тя.

1992: хапчета против затлъстяване отново излизат на сцената и отново са забранени заради здравословните проблеми, които правят.

1995: Ново антидиетично лекарство, Redux, влиза на сцената. Списание Time го слага на корица, 52 милиона долара отиват за маркенинг кампанията, и 85 000 лекари го предписват всяка седмица.

2002: Робърт Аткинс е наречен един от най-влиятелните хора на годината заради диетата си и докато тя става все по-популярна сърдечно-съдовите лекари се опитват да обяснят, че бързата загуба на тегло, която предлагат нисковъглехидратните диети увеличава риска от сърдечно-съдови проблеми.

2010: Диетите, богати на протеини стават все по-популярни. Червено месо и без плодове и зеленчуци.

2016: 61 милиарда отиват в индустрията около диетите – храна, добавки, всичко.

Хората, които сменят диета след диета, но без резултат, понякога са жертви на собственото си  разстроено хранене, зад което се крие неразрешен емоционален проблем

общ поглед към хранителните разтройства

Попаднах на този научен докладна Цветана Хубенова, публикуван онлайн.

Той е за хранителните разстройства, но в широкия контекст защо сега, защо по този начин и какво е предизвикало този бум на анорексия, булимия и т.н.

Приятно четиво с много чужди думи и теории, но точно това ми хареса в него.

http://bjop.files.wordpress.com/2008/10/tsvetana_hubenova_doklad.pdf