Етикет: Хелън Фишър

Защо се вкопчваме в хора, които ни показват, че не ни искат

Повечето хора, които познавам, могат да се сетят за ситуация, са наблюдавали или участвали в такава връзка. Класически пример е залитането по „лоши момчета“, когато влюбената жена е напълно наясно, че всичко не само че ще свърши зле, но и още докато върви историята, често ще съжалява, че изобщо някога са се срещали и въпреки това продължава.

Защо просто не мечтаем за нещата, които можем да имаме, а залитаме по невъзможните?

Хелън Фишър, прочутата американска антроположка, чиято книга Анатомия на любовта е издадена и на български, а и може да гледате нейните презентации в TED Изучаване на влюбените мозъци и Защо обичаме и изневеряваме  (и двете със субтитри). Та самата Хелън Фишър е открила в десетилетията си изучаване, че отказът на значим чочек стимулира части на мозъка, които се намират там, където са зависимостите и засищането. При изследването на мозъци на млади мъже и жени, които са били отхвърлени от партньорите си, нервна активност е наблюдавана в центровете, където бълбукат мотивациите, физическата болка и дистреса (лошият стрес) и въпреки това, при показването на „отхвърлящия“, те отново описвали чувството като „любов“. В едно изследване, публикувано в авторитетното списание по Невропсихпология (Journal of Neurophysiology) се показва, че страданието на хората, страдащи от любов е подобно на наркомания при абстиненция и изобщо не е толкова безобидно като „забрави го“.

Все пак не става ясно, защо хората се стремят толкова към хора, които не ги обичат. Има няколко хипотези за това, като ще ви преставя две от тях, които ми се струват по-сериозни.

Еволюционно погледнато, най-трудно спечеленият партньор е най-ценният (най-силният мъжки, най-сексапилната женска). Колкото по-трудно спечелите някого, толкова по-ценно ще е създаденото с него, включително и поколението от него или нея (тук еволюцията не се интересува от вас, а дали ще се грижите за поколението си и как). Така да сте пренавити и със затворени очи към недостатъците му е добре за еволюцията, не за вас конкретно.

По психологическата Теория на привързаността начинът, по който сте били отгледани е задал начинът, по който ще се държите във връзиките си – включително и ще търсите хора, които да ви причиняват болка. Всеки случай е много различен, но има начин това да бъде преодоляно чрез психотерапия – но нито един безболезнен, а причината да има страдание е свързан до голяма степен с това, че когато една мисъл ни влезе в главата, това може да се превърне в обсесия – и дори в крайни случаи да стане такава – и точно както човек се отказва от другите зависимости, така се отказва и от романтичната зависимост – с време, болка и абстиненция.