Етикет: фотография

прости отговори на големи драми

кое усложнява живота?

някой ти липсва?       …обади му се
искаш да се видите?   …покани го
искаш да те разберат? …обясни
имаш въпроси?            …питай
не харесваш нещо?     …кажи си
харесваш нещо?          …покажи го
искаш нещо?                …поискай си го
обичаш някой?            …кажи му.

имаме само един живот
остави си го простичък.

майчината не-любов

най-трудното нещо на земята е да кажеш нещо лошо за майка си.
майката означава живот. майката означава самият теб вътре в теб. 
същината ти. 
майката е твоето друго аз, от което си се отделил, но което остава завинаги с теб. само отделянето от мама и разбирането кое си ти, кое е тя с нейните грешки и любов прави живота ни пълен с уважение към най-важната жена в живота ни…
преди няколко месеца  анна радченко направи тези снимки, които бяха публикувани на няколко места и отразват майчината любов в нейната „не-форма“. 
това ми напомни за книгата на анатолий некрасов оковите на майчината любов, която помага за прошката и разбирането на слабостите на майките.
майките ни дават стабилноста в живота, онзи център, който ни помага да оцелеем, когато всичко върви наопаки. но майките ни, дълбоко в себе си, също са деца, чиито майки може да не са успели да им дадат увереност, щастие и любов. затова от дете на дете, от майка на майка понякога вървят страхове и така се раждат чудовищата вътре в нас… но винаги има липса на най-важното. любов. към. самия. себе. си. и не-вяра в доброто си. 
майки, които опаковат децата си в грижи, спирайки играта и синините по колената, блокирайки възможноста да порастнеш, плачейки, разбирайки колко различни може да са хората около теб…
майки, които ги е толкова страх от света, че не дават възможност на децата си да усетят доброто от него. не им дават силите да отидат и да се усмихнат на някого, защото може да ги нарани, дори не им оставят да се опитат, а само стоят на растояние…
деца, които толкова много ги плашат, какво е добро и какво лошо, че те престават да правят каквото и да било извън рамките на усмирителните си ризи, защото иначе ще бъдат „ненормални“
има и майки, които отглеждат дъщери – девствени и непорочни, а не бягащи с вълци жени, които да обичат и почитат своята сексуалност и женственост. често пъти тези майки са сексуални, но не женствено, а по задължение, като секс-кукли, които знаят къде да пипнат. тези майки не обичат секса, а ги е срам и страх от него и за да предпазят децата си от личните си неприятни усещания към него….
майки, които правят от децата си кукли на конци, защото така им е лесно да ги контролират.
има и майки, които в децата си виждат своето неосъществено аз и ги мачкат, месят, пекат, искайки това да станат други хора, а не да се опитат да разберат това, което детето иска. това ми се струва много характерно за нашите географски ширини, не само за руските…
затова има майки, които отглеждат не деца, а слуги, които да им отговарят, че са най-добрите на земята и които ползват вместо огледалцето на злата кралица.
майки, които искат да задържат децата до себе си, а не да ги пуснат да полетят…
майки, които могат да усетят, че някой ги слуша и обича само когато се страхуват от тях… 
и оковават децата си около себе си, не им дават възможност да харесат никой друг, защото се безпокоят, че децата никога няма да се върнат при тях…