Етикет: сърце

Реакциите на тялото на траура и тъгата

Емили Дикънсън е авторката на стихотворението

Казват – лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката – като жилите –
със възрастта се подува.

Времето е проверката 
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма

Траура и тъгата атакуват цялото ни тяло, не само душата. Парасимпатиковата нервна система, която е отговорна за справянето със стреса, по време на тъгуване забавя своята ефективност и затова действието на симпатиковата е по-силно, което води до по-силна реакция към всеки стимул и стрес. Резултатът може да се прояви в увеличение на възпалителните процеси, включително и хронични, което играе роля в развитието на рак, сърдечни проблеми и диабет.

Ефект от надбъбречните жлези се проявява като безсънни нощи и стомашни проблеми в общия случай поне шест месеца след това, тъй като те произвеждат повече кортизол от обичайното (това е стрес-хормона, който отговаря за съня и храносмилането).

Имунната система също преживява колапс и с това се обяснява, че и от противогрипна ваксина може да няма никаква полза (противогрипната ваксина по принцип е по-малко ефективна при хора на възраст 65+, но изследването в Brain, Behavior and Immunity, показва, че възрастта няма значение). Хората, които са загубили близък по-често се разболяват през годината след това, показва цитираното изследване.

При 7-10% от хората, които са загубили близък, тъгата не става по-лека с времето. Тя продължава да влияе на ежедневието поне 12 месеца, а има случаи, в които тя продължава и по-дълго. Това е явление на продължителен траур, който се наблюдава и при някои хора и може да доведе до загуба на концентрация, както и липса на спомени за определени моменти.

Сърдечните проблеми като увеличено сърцебиене, високо кръвно и ефект върху кръвосъсирването. Ударите и кръвните съсиреци също се наблюдават по-често. В това изследване на Circulation са събрани данни за психологическия стрес, който може да доведе до остър инфаркт след смъртта на близък.

Защо пиша всичко това? За да се направи връзката между скръбта и физическото ни състояние. Ние сме души, които обитават тела и телата ни страдат заедно с душите.

 

Допълнителни бележки:

През 2013 година в класификацията на болестите, която се използва в САЩ, DSM-5, продължаващият над 1 месец траур беше наречен „усложнен траур“, а повече от 6 месеца „персистиращо комплексно разстройство при тежка загуба/persistent complex bereavement disorder“. Това накара много хора да се възмутят от наричането на траура „психично разстройство“, ако темата ви интригува вижте тази статия Лудост ли е траура?

Сериозно изследване върху здравните ефекти на траура.

 

 

снимка: https://www.flickr.com/photos/27188411@N07/3462384939