Етикет: психотерапевт

Психотерапия за начинаещи – няколко насоки, когато се чудите дали и как

Всяко нещо си има първи път. Понякога това е първа среща с психотерапевт.

Избор на психотерапевт

Няколко са начините – да ви е препоръчан от приятел/познат или във форумите; от медицинско лице или да сте чели или видели този човек някъде по медиите – и последно – може да сте се запознали някъде случайно. Какъвто и да е начина, имайте предвид, че собствената ви интуиция дали ще ви се „получи“ е най-важна. Дори и Брад Пит е посетил няколко кабинета, преди да попадне на своя психотерапевт, както сподели преди време пред GQStyle, така че това се случва. Малко или много изборът на психотерапевт е търсене – и бъдете готови за различни срещи преди да попаднете на точния.

Ако имате възможност може да се видите с няколко човека, преди да изберете своя – една терапия се сериозно начинание и си заслужава да се огледате – освен ако от самото начало не усетите, че сте попаднали на правилното място.

Моето лично разбиране е, че има смисъл да посещавате терапевт, на когото чувствате, че може да се доверите. Доверието е безкрайно лично и се дава трудно, но ако имате усещане, че този човек може да приеме думите, събитията в живота ви, вас, то тогава има по-голяма  вероятност да се случи психотерапия и да постигнете това, за което сте отишли.

Онлайн или на живо? Категорично на живо е по-добър вариант. Въпреки това има случаи, в които онлайн-базираната терапия е достатъчно добър, макар и не идеален вариант.

И как става цялото нещо? Обаждаш се – и?  Има хора, които се притесняват и предпочитат да пишат на психотерапевта, когото са харесали – по мейл или фейсбук, а други предпочитат да звънят. Отново няма рецепта – направете това, което ви е комфортно. Има терапевти, които могат да ви приемат бързо и други, за среща с които може да мине известно време – това няма значение спрямо собственото ви преживяване за човека срещу вас.

Избирайте внимателно. С терапевта си не трябва да правите компромис – това е човека, с когото ще бъдете много уязвими и ако не може да му повярвате изцяло, не си губете времето.

 

Етикет

Не отменяйте часа си по-малко от 24 часа по-рано. Това на едно по-дълбоко ниво говори, че може да не сте толкова ангажирани с проблема си или – което е по-вероятно, да изпитвате трудност да се срещнете със себе си в часа си при терапевта. Все пак с включването ви в психотерапия вие сте се ангажирали за това да бъдете в уговорения час на уговореното място – и уважението, което проявявате е уважение първо към себе си. Затова при отмяна на часа, освен при форсмажорни обстоятелства, се очаква и е прието да заплатите времето на терапевта си, независимо че не сте отишли.

Когато имате час и закъснявате или няма да отидете – кажете или напишете. „Забравих“ или „излезе ми нещо важно и не успях“, могат да откажат терапевта да работи с вас – защото той не „си говори с вас“, а работи да ви чува.

Ами ако се срещнете на на улицата? Едно кимване е достатъчно. Все пак се познавате.

На терапия говорите за себе си, т.е. не се смущавайте от това, че вие сте центъра на вниманието – това е целта на посещението. Е, ако терапевтът ви взима половината от времето за говорене, може би трябва да поговорите за това.

Ами ако не го/я харесам? Надявам се, че психотерапевтът, при когото сте попаднали е достатъчно зрял, за да може да приеме вашето отхвърляне след първа среща. Но все пак, ако сте били няколко месеца или повече на терапия е наистина добре – за вас най-вече – да споделите с него си защо искате да се разделите.

В някои случаи психотерапевтите изискват подписване на споразумение за работата с тях или например информирано съгласие, в което са описали основните точки на процеса (аз също го правя). Това е нормална практика и силно я подкрепям – така и двете страни знаят какво да очакват.

Няколко неща, които да не очаквате, когато отидете на психотерапевт за пръв път

Чудодеен резултат от първата среща. Психотерапията е процес, не фокус-мокус-препаратус. Точно заради това, ако отидете и очаквате  категоричен и обоснован отговор на въпроса ви „да го оставя ли този мъж или да остана с него?“; „как точно ще ми минат паническите атаки“ или пък ако сте посетили терапевт заради проблемите си с храната – магическа диета, по-добре е да не ги получите. Точно така – по-добре да не ги получите. Единствените експерти в собствения ви живот сте вие, и психотерапевта не е да дава съвети, а да ви помага да намерите вашето решение. Не неговото/нейното, а вашето.

Чудодеен резултат първите три месеца или дори първите шест. Има хора и случаи, при които терапията не продължава дълго, но в достатъчно много от случаите има нужда от по-дълга работа. Лично аз изпитвам съжаление, че няколко човека, с които работих, се отказаха на ръба на критичните три месеца и продължавам да мисля за тях – и искрено се надявам да продължат да работят върху себе си и за себе си. Не се страхувайте да питате терапевта си за неговото усещане за хода на терапията, това е двустранен процес.

След психотерапевтичната сесия да сте по-объркани, отколкото подредени. „Нещата трябва добре да се объркат, за да се оправят“, казват понякога. Точно така е и с терапията (и това е напълно нормално).

Един час не е точно 60 мин. Класически може да бъде с вас 45 минути. В общия случай около 55 мин.

Това е човека, на който да се обадите, когато се чудите какво да правите. Екстремни ситуаци – да. Спешни проблеми – да. Но ако просто ви се говори с някого? Не, не е това човека.

Да си станете много близки. Дори и при тези терапевти, които поддържат тесни терапевтични граници поддържат граници, които вие може да не усещате, но те знаят точно къде да спрат, за да останат в зоната на психотерапията, а не на приятелското потупване по рамото. Не, не са ви приятели дори и да са много мили – те са експерти, на които давате личния си живот и ги оставяте да бъдат ваш безпристрастен наблюдател.

Отговор на въпроса „кога ще се оправя“? Това е много сложен въпрос и отговорът му може да бъде даден от всеки, но не и от психотерапевт – и знаете ли защо? – защото оправянето е ваша цел, а терапевтът е патерица, която използвате в ежеседмичието си (има ли такава дума?), преди да се научите да вървите отново в живота си спокойно. Когато – тогава. Но все пак, ако дълго време (над година) според вас няма промяна, а тъпчете на едно място – може би трябва да направите нещо.

 

И нещо, което да не забравяте – психотерапевтът ви е също така и човек. Може да си бутне чашата, да закъснее или да забрави нещо. Това е ясен знак, че не е андроид – и Слава Богу!

 

 

Още по темата

Статия в Капитал, интервю със Златко Теохаров –  „Ходенето на психотерапия е дълбоко личен процес, в който терапевтът получава кредит на доверие от страна на пациента, който задължава“.

Забавен, но сериозен материал на английски 26 идеи как да направите търсенето на терапевт по-малко клето

линк към Етичния кодекс на БАП

 

Снимка: Pixabay

3 различни погледа към анорексията

Тази седмица медиите разказаха за поредния смъртен случай от анорексия. Името на жертвата е Екатерина, 26, починала от болестта, тежаща 24 кг. Това беше и повода да погледнем към въпроса за анорексията в студиото на „Днес“ по България On Air от три различни гледни точки – на психотерапевта – в мое лице; медицинската, представена от д-р Райна Стоянова, която работи с болни и като майка – на Ива Екимова.

Хранителните разстройства по-често влизат в окото на медиите, когато има трагичен случай. Но е факт, че много хора живеят със своята болест тежко, докато в същото време не знаят какво да направят първо и къде да потърсят помощ. Като цяло здравната ни система не знае какво да направи с болните (които се оценяват на около 1% от населението във всяка страна на света) и като цяло те дълго търсят пътя си, налучквайки в търсене на правилното решение. Както д-р Стоянова отбеляза, няма специализирана клиника в страната, а лечението на хранителните разстройства е комплексно и включва взаимодействието често на трима специалиста – психотерапевт, психиатър и нутриционист. Неглижирането на болестта в ранните й фази или надеждата човек да се „оправи сам“, води до трудното й лечение в бъдеще, защото болестите са тежки, но лечими.

Във видеото може да разберете повече за болестта, както и съвети към родителите за ранна диагностика, както и други практически съвети.

В единствения засега специализиран Кабинет за хранителни разстройства и емоционално хранене, който основахме с проф. Захарина Савова предлагаме консултации и психотерапия на хора с хранителни разстройства и проблеми с храненето, работейки със специалисти от други области в търсене на най-подходящия път за всеки отделен случай. В сайта Войната с храната (voinataShranata.com) е публикуван и скрийнинг тест за оценка на риска от развитието на хранително разстройство.

кабинет за хранителни разстройства и проблемно хранене

В кабинета за хранителни разстройства и проблемно хранене на в София, ул. „Позитано“ 3, се провеждат индивидуални консултации, работа в групи на засегнати лица и близки, лекции, тренинги и психотерапевтични сесии.

Хранителните разстройства най-често, но не само, засягат млади жени. Външните белези на анорексията са явни, но скрити под много обвивки – свръхслабото тяло носи широки дрехи, както и душата, която е покрила своите терзания. Булимията е друго заболяване, което често намира своите жертви в ученическа възраст, но не рядко продължава с години, правейки живота на засегнатите труден. Третото, официално признато от СЗО заболяване е разстройството на пристъпното преяждане, което се различава от булимията по това, че храната не се повръща или маха с лаксативи, а резултата е наднормено тегло. Хранителните разстройства не са „каприз“ или „липса на водя“, а сериозни заболявания, които се лекуват чрез психотерапия и в тежките си форми медикаментозно. Прочети 9 истини за хранителните разстройства, които бяха създадени от международните организации. Прочети на сайта и няколко въпроса, които ще помогнат да определиш дали ти или твой близък страда от хранително разстройство.

Проблемно хранене

Без да може да бъдат определени като „хранителни разстройства“, има много хора, които имат проблеми с храната. Ще ги опишем така:

  • ако храната е основна тема в мисленето ти, 
  • непрекъснато броене на калории, 
  • стриктен контрол на всичко изядено и което трябва да бъде сготвене, което не остава време за други занимания
  • непрекъснат апетит, дори когато не се чувства гладн
  • изяждане на твърде много храна през деня, но не си спомняш кога се е случило това, 
  • ако диетите никога не действат, независимо, че са съчетани с физическа активност
  • скоро след сваляне на килограми, те се връщат отново
  • напълняване след стрес, което не може да бъде овладяно с рационално хранене месеци по-късно
  • често ползване на лаксативи и други очистителни практики

За записване в работно време: 9-18 часа: 0888 388 912

въпросник за хранителни разстройства

Въпросникът ЗКОДХ (SCOFF) се състои от пет въпроса, насочени да изяснят дали подозрението за съществуване на хранително разстройство могат да се потвърдят от специалист, но не са достатъчни за поставяне на диагноза.

3 – Чувстваш ли се Зле защото се чувстваш неприятно пълна?
К – Тревожиш ли се, че си загубила Контрол върху това колко ядеш?
O – Отслабвнала ли си с повече от 6 килограма в рамките на тримесечен период?
Д – Вярваш ли, че си Дебела дори когато другите ти казват, че си твърде слаба?
Х – Би ли казала, че Храната доминира в живота ти?

Два или повече отговора „да“ на два или повече въпроса изискват допълнително изследване и въпроси.
Два допълнителни въпроса показват, че могат да покажат висока чувствителност специфично към булимия нервоза.
1. Доволна ли си от навика си на хранене?
2. Ядеш ли тайно понякога?

Въпросникът SCOFF е създаден за скрийнинг на хранителни разстройства и е разработен от Luck, A.J., Morgan, J.F., Reid, F., O’Brien, A., Brunton, J., Price, C., Perry, L., Lacey,
J.H. (2002), ‘The SCOFF questionnaire and clinical interview for eating disorders in
general practice: comparative study’, British Medical Journal, 325,7367, 755 – 756.

Снимката е от deadendsoul.deviantart.com

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

9 истини за хранителните разстройства

Истините представляват основните открития за хранителните разстройства и са приети от множество организации. 

Като психотерапевт, който работи с клиенти с хранителни разстройства и е убеден в силата на психотерапията при работата с ХР, искам да ги споделя и тук, освен на сайта на Академията.

№1 Много хора с хранителни разстройства изглеждат напълно здрави, а всъщност са тежко болни.

№2 Семействата на хората с хранителни разстройства може да нямат нищо общо с болеста и да помогнат много за преодоляването й.

№3 Хранителното разстройство е сериозна здравословна криза, която пречи на личния и семейния живот.

№4 Хранителните разстройства не са съзнателно направен избор, а сериозна болест

№5 Хранителните разстройства засягат хора от всякаква възраст, пол, етнос, раса, тип тяло и тегло, сексуална ориентация и социално-икономически статус

№6 Хранителните разстройства носят висок риск от суицид (самоубийство) и медицински усложнения.

№7 Гените, но също и заобикалящата среда играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства.

№8 Само гените не определят възникването на хранителни разстройства

№9 Пълно възстановяване след хранително разстройство е възможно. Ранното разпознаване и лечение са важни за това.



източник: Академия за хранителни разстройства (АЕD)

Тези Девет истини за хранителните разстройства бяха публикувани от AED (Академията за хранителни разстройства) в колаборация с д-р Синтия Булик и после бяха разпространени чрез мрежата от основните организации, които се занимават с ХР, а именно Families Empowered and Supporting Treatment of Eating Disorders, National Association of Anorexia Nervosa and Associated Disorders, National Eating Disorders Association, The International Association of Eating Disorders Professionals Foundation, Residential Eating Disorders Consortium, Eating Disorders Coalition for Research, Policy & Action, Multi-Service Eating Disorders Association, Binge Eating Disorder Association, Eating Disorder Parent Support Group, International Eating Disorder Action, Project HEAL и Trans Folx Fighting Eating Disorders.

Снимката е от curioos.com