Етикет: психиатрия

Изследването ANGI: точка на пречупване за разбирането на болестта анорексия невроза

С вълнение ви представям дълго чаканите изводи от ANGI. Според авторите на изследването е достигнато до инфлексна точка. С този термин от математическия анализ те искат да означат момента, постигнат и при изследването и на други психични разстройства, при който ще се промени значително разбирането за заболяването на база на събраните данни.

В изследването основна точка са генетичните фактори, свързани с анорексия нервоза, както и това, че те също влияят на физическата активност, което може да помогне да се обясни тенденцията хората с анорексия нервоза да бъдат високо физически активни. Това е нещо, което ние знаем, но тук данните се разбира, че причината не е „психологическия импулс с цел удовлетворение на друго желание, например отслабване“, а е част от цялата биологична страна на въпроса. Революция!

Първото значимо откритие е, че са идентифицирани 8 области на генома, значително свързани с анорексия нервоза, върху хромозомите (най-близкия ген) 1 (PTB2), 2 (ASB3, ERLEC1), 3 (FOXP1 и NSUN3), 5 (CHD10) , 10 (MGMT) и 11 (CADM1). Това е само началото, тъй като се очаква стотици гени да са съучастници за развитието на анорексия нервоза.

Второто е, при хората с анорексия нервоза има сходство в метаболизма (включително при гликемичния индекс), липидите (мазнини) и антропометричните данни (получени през телесни измервания), като е ясно, че не се дължат на генетични фактори, които влияят върху индекса на телесната маса.

Тези две отделни заключения, направени въз основа на събраните данни, навежда учените да заключат, че анорексия нервоза може да се приеме за „метаболитно-психиатрично разстройство“ и че ще бъде важно да се вземат предвид и метаболичните и психологичните рискови фактори при проучване на нови възможности за лечение на това потенциално смъртоносно заболяване.

Друг важен резултат от събраните данни е, че освен гени, които спомагат за развитието на АН има и модел на генетичните корелации, наблюдавани при психичните разстройства. Генетичните корелации, т.е. връзките между различните заболявания на генетичен признак показват, че генетичната основа на анорексия нервоза се припокрива с други психични разстройства като обсесивно-компулсивно разстройство, депресия, тревожност и шизофрения. Тази информация не е нова за хората в областта, но че данните категорично потвърждава предишните проучвания.

Объркващото поведение и трудното обяснение

Факт е, че чисто социокултурните обяснения не могат да опишат в цялост анорексията и хората, които страдат от нея. Въпреки мита, че за всички анорексици слабото тяло е целта, това далеч не е така, когато се влезе в дълбочината на темата, особено когато терапевта (лекар или психотерапевт) и пациента са в разговор, пълен с доверие. 

Със сигурност стремежа към един идеал на тяло може да е начало на пътя към анорексия, но не отговаря на въпроси като „а защо всички не сме 43 кг, въпреки че сме подложени на едни и същи стимули от средата“ .

По-голямото внимание върху разбирането на метаболитните аспекти на заболяването ще позволят да бъдат разработени по-ефективни интервенции, които да са приемливи за пациентите и имат траен ефект. Психологическият феномен на гладуването и генетичният компонент са факти, които обясняват противоречиви събития, които се наблюдаван, като смесените чувства на това да не харесват тялото си, но да не искат да напълнеят, или да им е трудно да се хранят.

Също така не винаги може да бъзде обяснено досега защо има хора, които след медицинска интервенция губят тегло, което им е много трудно да възстановят и психологическата травма от операцията например не е е нито обяснение, нито има ефект влизането им в терапия.

Всеки, който е работил с пациенти с анорексия знае, че има такива, които наистина искат да се хранят и желанието не е само декларативно, но една невидима бариера в тях ги спира, и това не е поза. В много случаи това завършва фатално, но именно изследване като това би могло да ни помогне в психообразованието и обяснението на процесите в тялото и мозъка на човека. Специалистите търсят отговори на въпроси като: как хората с това заболяване достигат и поддържат такива ниски тегла? Как да успяват да живеят с отрицателен енергиен баланс (изразходват повече калории, отколкото консумират)? Как е възможно да намаляват на тегло бързо при определени ситуации, дори когато и без това са със свръхниско тегло? Когато започнат възстановяване и се хранят, защо начина на изгаряне на калории е толкова непредвидим?

Важните стъпки пред всеки засегнат

Поддържане на тегло. Кардинално важно за лечението е възстановяването и поддържането на здравословно тегло, но когато това е трудна част, която следва да е част от цялостно лечение, подцел е частично възстановяване на теглото и частична нормализация на храненето.

Избягване на отрицателен енергиен баланс. По време и след лечение, дори при пълно възстановяване следва хората да бъдат внимателни и да следят да поемат толкова калории, колкото изразходват. Това изследване дава насоки, че може би отрицателният енергиен баланс е в състояние да отключи метаболитен процес, който води до анорексия нервоза. Ако някой в семейството или вие сте страдали от анорексия нервоза, това е достатъчна причина да приемете, че това е част вашето здравно наследство и следва да бъдете бдителни.

Генетичният риск. Генетиката не е съдба, но е факт, с който следва да се съобразите. Специално това искам да бъде прочетено от родители, които решават от безсилие да обвинят децата си, че са „виновни“. Анорексия нервоза е комплексно заболяване, което се повлиява от стотици, а може би в края на проучванията ще се окаже и хиляди гени, както и от факторите на околната среда.

Рискът от развитие на анорексия може да бъде приет като комбинация от четири фактора: генетични рискови фактори, генетични буферни фактори, рискови фактори за околната среда и буферни фактори за околната среда. За да стане още по-сложно ще добавим накрая и епигенетични фактори.

В миналото основа е било идентифицирането на екологичния риск и буферните фактори. Сега се добавя възможността за количествено определяне на генетичния риск, но още не може да се оцени влиянието на генетичните буферни фактори. Напълно е възможно лице (мъж или жена) с висок генетичен риск за анорексия нервоза никога да не развие болестта – поради наличието на генетични и/или екологични буферни фактори. По същия начин, човек с нисък генетичен риск за анорексия нервоза може да развие заболяването в присъствието на предимно рискови фактори на околната среда. Така че нито генетиката, нито околната среда са съдба. Родителите, които са страдали от хранително разстройство, следва от една страна да бъдат внимателни към храненето си, към реакцията си на стрес и към поведението на децата си, като в бъдеще е добре да посетят и генетичен консултант. Като цяло е добре родителите да балансират (да, трудно е) между свръхчувстителност и спокойствие за признаци на хранително разстройство. Ако сте загрижени за детето си, най-добрият вариант си остава работата с лекар-нутриционист или психолог, за да овладявате тревожността и следите собственото си отношение към храната и да овладявате тревожността, но и да не си затваряте очите. Това е активна област на научните изследвания.

Все още не се знае е в подробности каква е ролята метаболизма в случая, но резултатите водят до извода, че тепърва има какво да разберем в тази посока и след това за всеки засегнат да може да бъде изследван, за да се определи какъв тип е анорексията, която носи, и оттам да се насочва в посока, която би била най-ефективна – лекарствен, дали ще е семейна терапия или някакъв друг, адекватен начин. Ето едно поредно потвърждение, че ефективното лечение е възможно като взаимодействие на лекари и психотерапевти!

В бъдеще време

На базата на това изследване и последващите ще може да бъде изчислен индивидуалния генетичен риск от болестта. Когато има възможност да бъде предвидено заболяването и какъв е риска, тогава може да бъдат проведени срецифични интервенции с цел заболяването да не стане хронично или остро. „Това е важен компонент от индивидуализираната медицина“, казват изследователите. С увеличаването на изследваните лица, учените ще може да установят с още по-голяма точност типа или типовете клетки и невронни мрежи, които са прекъснати или дисфункционални при хора с анорексия и тогава ще може да се въздейства върху всички компоненти, разбирайки се биологичната страна на въпроса, което е особено важно при анорексия нервоза, защото „няма лекарства, които да са ефективни при нея“, цитатът е на д-р Патрик Съливан, който е председател на координационния комитет на PGC.

За изследването

Събрани са ДНК проби от 13,363 лица, страдали от анорексия нервоза в някакъв момент от живота си, заедно с контролна група от 9,342 лица, която е подбрана по родствен и географски принцип. Работата започва през януари 2013 и приключва през юли 2016, през което време се събират кръвни проби и клинична информация в пет страни. За изследователите ANGI е важно начало, но е само начало, защото още приемат че размерът на нашата извадка е все още доста малък. Тяхната цел е да добавят още и още данни, давайки за пример проучванията в областта на депресията, които вече имат база данни с над 250 000 участника. Генетиците, изучаващи връзката височина с тегло, имат над 750,000 лица. При натрупването на данни за шизофренията е помогнало значително за разбирането на болестта увеличаването на броя хора в извадката, въпреки че това е една от най-добре проучените болести изобщо. Крайната цел от данни е за 100,000 лица е – цифра, която The Psychiatric Genomics Consortium (PGC) иска да приложи към всички основни психиатрични заболявания. „Обяснението на нуждата от толкова големи бази данни при този тип заболявания е, че няма нямаме тъкан, която да изследваме – просто не знаем „къде се намира анорексията“ и с работата с много хора ще ни е много по-лесно да локализираме заболяването, за разлика от синдрома на раздразненото черво или рака на простатата“, обясняват учените. Това изледване е от типа GWAS (genome-wide association study), което цели да види дали има статистическа зависимост и дали заболяването и до каква степен се дължи на гените и на кои от тях, ако такава връзка бъде открита. Резултатите от пробите на ANGI с други проби води до сравнение на геноми на 6,992 лица с анорексия нервоза и 55,525 контроли от 17 страни в Европа, Австралия и Азия и Европа.

Изследването Anorexia Nervosa Genetics Initiative, което беше публикувано под заглавието “Genome-wide Association Study Identifies Eight Risk Loci and Implicates Metabo-Psychiatric Origins for Anorexia Nervosa” излезе в списание Nature Genetics на 15 юли 2019. То е нициатива на The Klarman Family Foundation и включва работа на учени от University of North Carolina at Chapel Hill, САЩ; Karolinska Institutet, Швеция; Aarhus University, Дания; and Berghofer Queensland Institute for Medical Research и University of Otago, Нова Зеландия.

 

 

 

 

 

 

 

 

.

 снимка: Pexels

Храна вместо антидепресанти?! Развитието на нутриционистката психиатрия

Постоянното покачване на нивата на депресия сред целокупното население, дори сред най-младите, накара психиатрите да погледнат и към начина им на хранене. Това не означава, че лекарствата и психотерапията не играят важна роля в лечението, нито пък че трябва да бъдат заместени изцяло от подходящо хранене.

Много данни показват връзката между здравословно хранене и болестите на душата. Например д-р Джойс Кавайе (пред The Independent) разяснява, че „много психиатрични състояния се предизвикват от възпаление в мозъка, които карат нашите мозъчни клетки да умират, а това възпаление е, отчасти, се дължи на липсата микронутриенти като магнезии, омега-3, пробиотици, витамини и минерали“. Хранене, което се състои предимно от преработени храни и захар може също да предизвика възпалениe. В много изследвания се прави връзката диета с големи количества захар и между влошаването на разстройствата на настроението, каквато е депресията – едно от сравненията, които се правят е, че когато използвате нискокачествено гориво за мозъка, резултатът е същия, както когато заредите със супернекачествено гориво колата си – моторът се разваля и карате бавно. В това изследване на University of Melbourne се доказва, че жени, които са се хранили с джънк фуд имат 50% по-голям риск да преминат през период на тревожност и депресия спрямо тези, които се стремят към по-здравословна диета. Разработките в областта на храненето и психичните състояния се развиват предимно в Австралия, където само в един от проектите досега са вложени над 6 милиона австралийски долара.

В това изследване на жени под 30 години се установява, че начинът на хранене изменя химията на мозъка.  Авторите приемат, че зрелостта на мозъка може да не е завършена преди навършването на 30 години, което обяснява различнията в контрола на емоциите, настройката за живота между двата периода. Те установяват, че настроението на по-младите зависи от храната повече, но при тези над 30 е важно редовно да приемат повече антиоксиданти (плодове) и да се въздържат от приема на храни, които ненужно активират симпатиковата нервна система (кофеинови продукти, такива с висок гликемичен индекс).

 

В последните години употребата на антидепресанти се е удвоила  (данни за Англия и Великобритания, няма публични такива за България), като според някои учени дори не се предписват достатъчно (източник). Тези данни включват и двойното покачване да предписването на антидепресанти на деца и тийнеджъри (източник)

 

Храна за размисъл

Как храната влияе на настроението е тема за хората от стари времена. Така някои храни е открито, че стимулират (яйца, нар), а други, че успокояват (пилешка супа, марули). Джънкът е богат на наситени и транс мазнини, които при дълъг период на употреба могат да провокират тревожност и депресия (по данни от лабораторни експерименти с хора и животни).

Това, което знаем със сигурност е, че състоянието на чревната флора е изключително важно за добриото психично здраве. Проблемите на душата често вървят ръка за ръка с проблеми на червата и стомаха. За цинка, магнезия, омега 3 мазнините, витамините от групата Б и D3 се знае, че влияят на настроението, депресията, облекчават тревожността и удобно се продават под формата на хранителни добавки. Уловката? Естественото хранене е най-добрия източник на тези нутриенти и само ако не може да си ги набавите по естествен път, тогава прибягвайте към тях. Не си предписвайте и сами какви добавки да взимате, а говорете с лекар, защото може да направите едно от двете – да си дадете парите за скъпа урина или дори да рискувате, ако не знаете състоянието си и да предозирате с някое от тях.

Трябва да променим отношението си към храната така, ча да променим мисленето, че тя ни дава калории към това, че тя ни снабдява с есенцията на здравето.

проф. Джулия Руклидж

Напоследък е „модерно“ при някои от диетите да се изключват цели хранителни групи. Прекачайки ги, изпускаме цялата гама от микронутриенти, които дават и има вероятност да ги заместим с алтернативи, които не са толкова добри за здравето. Психологическата страна на въпроса е, че в момента, в който наречем храните „добри“ и „лоши“, това променя отношението ни към храната като такава и с ограничаването постепенно може да се влезе в спиралата на чувства на срам и тревожност при храненето, вместо на естествено отношение към него.

Внимавате ли?!

Трудността при този подход е, че хората сме крайно склонни да подценяваме решения, които изискват промяна на навиците, дори промяната да е към по-добро. Т.нар. Средиземноморска диета (зеленчуци, плодове, пълнозърнест хляб, зехтин и риба), дава много добри резултати при диагностицирани с депресия само 12 седмици след като я започват (източник). Обратното – богатата на червено месо, преработени местни продукти и сладко, са рискови да развитието на проблеми.

Препоръките на изследователите в областта могат да бъдат обобщени така:

Хранете се по начина, характерен за региона ви (за България това може да е т.нар. Балканска диета). Киселото мляко и чесънът например също са полезни за чревната флора, както и ферментиралите храни – като туршиите дори например – те са наричани също „функционални храни“, защото носят и допълнителни здравни ползи чрез пробиотиците, които съдържат.

Умереното хранене с червено месо (3-4 пъти седмично до 100 гр) би могло да има ефект за депресивни и тревожни състояния.

Увеличаването на зеленчуците, плодовете, бобовите, ядките и семената и намаляването на преработената храна (всичко в пакетчета) и най-трудното –

Въвеждането на малки промени, които да останат за дълго време в живота ви, а не само „миналото лято бях започнала да се храня здравословно“. Такива могат да са – плод за следобедна закуска или решението да всяко хранене да имате и зеленчуци в чинията.

 

 

Още по темата

Най-популярната книга по темата – Джака Фелис и нейната „Диета за добро психично здраве“ (на английски)

Статията във World Journal of Psychiatry на д-р Дрю Рамзи „Храните-антидепресанти“и неговия личен блог

Британският сайт за изследвания върху храните и поведението, който дава сериозна информация за подходящия начин на хранене при различни заболявания

Сайтът на Международното общество за изследвания в областта на нутриционистката психиатрия

TED лекцията – Изненадващо драматичната роля на храненето, проведена от проф. Julia Rucklidge

Постът в блога на Harvard Health Watch

 

 

 

 

 

.