Етикет: наднормено тегло

Щастието има значение (за доброто тегло)

александра иванова детелина стаменова размерът има значение
#Selfie с Александра

 

Представянето на „Наръчникът“ към „Размерът има значение“, книгата на Александра Иванова, премина в топла атмосфера, което може да се види на снимките от събитиетоПричината да се съглася да участвам в преставянето не беше просто това, че от „сто“ години харесвам Александра заради винаги позитивното й излъчване, нито защото с двете си книги описва един начин на хранене – което би ги превърналало просто в книги за диета – което не е лошо, но е често срещано, а по друга причина – и тя е, че в Наръчникът тя дава истинския ключ към успешното сваляне на ненужните килограми. Какво имам предвид, ще кажа след малко, но преди това искам да ви разкажа нещо за проблема с наднорменото тегло и затлъстяването.

Причините за затлъстяването и наднормено тегло биха могли да бъдат търсени както по социални признаци, така и заради специфични психологически характеристики (като задържане на емоции, депресия, тревожност, професионално прегаряне, травматични стресови периоди и т.н.).  Това е сериозен социален проблем, защото наднорменото и свръхнорменото тегло са най-голямата причина за разходи в здравеопазването по данни на Световната здравна организация. Затлъстяването носи голям риск от заболявания като вторичен диабет, сърдечно-съдови заболявания и определени форми на рак. Здравните последствия варират от повишен риск от предсрочна смърт до сериозни хронични състояния, които намаляват цялостното качество на живот2. Хората със затлъстяване често страдат от по-лека или тежка форма на депресия. Затлъстяване е тежката форма, а наднорменото тегло е това, което наричаме „пухкав“ и няма да използвам думата „килограми“. Проблемите започват при талия 88 см при жените и 102 при мъжете. Или ако сте се мерили на тези кантари, които мерят процента мазнини в тялото – затлъстяването е при по-голямо 25% съдържание на мазнини в тялото на мъжете и 30% на жените. Наднорменото тегло и затлъстяването не са просто въпрос на вкус – да, има хора, които генетично са по-едри – такива са били и родителите им, и бабите, и дядовците им – това влияе много и за тях е невъзможно да променят структурата на телата си или както се казваше в един виц „понеже не мога да сваля килограми решавам да положа усилия в увеличаване на ръста си“. Но пък тези хора водят понякога битката с това да приемат телата си в един свят, който в момента обича слабите. Искам да обърна внимание на тях и да кажа, че понеже едва ли ще порастнат на височина, биха могли също да използват Наръчника , заради онази причина, поради която съм тук и която ще кажа след малко.

Наднорменото тегло и затлъстяването са огромен европейски проблем. Миналата година група евродепутати алармираха Европейската комисия, че като континент и икономическа общност сме изправени пред риска само след 13 години над 50% от гражданите да са затлъстели, като в някои страни се прави прогноза за 90%. В момента за последствията от затлъстяването се изразходват в Европейския съюз между 59 и 70 милиарда евро годишно по различни данни в здравеопазването или като преки загуби от намалена продуктивност. Вероятно сумата е дори по-голяма, защото не се отчита изцяло влиянието на свръхтеглото в болести като диабет 2 и сърдечносъдовите болести. В момента 23% от жените са с диагноза затлъстяване, и 20% от мъжете в Европа. Затлъстяването при мъжете обикновено е в областта на корема, то е много по-опасно от това при жените, при които обичайно е в областта на ханша и бедрата. В България това са 1,258,000 човека

Причините за тази епидемия за комплексни и започват от в детството, в емоционалното награждаване на децата с храна за постигнати успехи и се задълбочава в училище, където децата не са стимулирани да се движат, а главната задача е да стоят по чиновете. Днес хората средно приемат една трета повече калории дневно в сравнение с преди 30 години, храната също е различна, но причините имат и своя психологически аспект.

Защо след отслабване толкова много хора връщат теглото си

Храната често е заместител на общуването с Другия. Значимите хора в живота ни са извор на емоции, удоволствие и неудоволствие и когато тя не може да бъде осъществена, човек прибягва към вкусното или към глада. Много често хората със затлъстяване преяждат болестно. Че причините са психологически се показва и в Международната Класификация на Болестите (МКБ-10), къдено болестното/психогенно преяждане беше включено в графата на хранителните разстройства. Причината за това поведение? Много често това действително е отговор на емоционална травма в детството и заради това „смисълът“ на това „защо преяждам“ може да бъде търсен в моделите на повтарящите се житейските трудности и осъзнаването на използването на храната като средство за емоционална регулация..

Поставянето на грижата за себе си на първо място, като това включва емоционално и здравно поставяне на първо място е нещо, което дори и възрастните трябва да овладеят. Това е бавен процес, в който често пъти са въвлечени и психотерапевтите, които помагат на хората да овладеят това, което аз наричам, цитирайки Екзюпери „изкуството на малките крачки“.

В Наръчникът на Александра се говори за удоволствие, щастие, за храна, за време за себе си, за действия, свързани с „храненето“ на сетивата, не на стомаха. В нейната диета, освен сок от лимон и салата зеле и моркови има, поставено напълно наравно с движението и храните ритуали за щастие, ароматерапия и вглеждане в огледалото, храната за душата под формата на изкуство и общуването. Спиране на препускането от задача в задача, оглеждането, разпознаването на чувствата и емоциите, Александра говори за всичко това, което прави книгата й ценна. Иска ми се да вярвам, че читателите няма да пропуснат тази част от книгата, в която се говори за душата, защото той ще определи навигацията им по пътя, в който няма да има знак за обратен завой към емоционалното, психологическо хранене.

Защо след отслабване 30% от хората си връщат предишното тегло

Не знам дали сте гледали от тези риалити шоупрограми, в които хора с наднормено тегло свалят килограми (най-популярното е The Biggest Loser на NBC, в България вървеше по TLC). Аз рядко се спирам на тях с дистанционното, но съм ги познавам, е, ясно е защо – темата с борбата с килограмите ме интересува и въпреки че се радвам на щастливите им очи, когато видят, че кантарите започват да сочат други цифри, знам, че дотук съвсем малко от хората, които свалят така от теглото си, остават на мечтаните и трудно стигнати нива. В същата степен можем да се каже същото и за дългосрочния ефект от бариатричната хирургия.

Хората на диета обикновено свалят около 10% от теглото си през първите 6 месеца (като няма значение конкретната диета), но изследвания сочат, че след време 30 до 66% от хората на диета си качват повече, отколкото са свалили по време на диетата в следващите 4-5 години, като не се отчита и значително подобрение в здравно отношение (*всички изследвания са упоменати в бележки накрая с линкове към тях – (1). Самото сваляне и качване на килограми води до рискове за здравето. Проблемите пред хората, които свалят килограми са два: първият е промяната на навиците за хранене и вторият е, че правилото на постепенно увеличаване на порциите се включва постепенно, почти невидимо. В същото изледване Ман казва, че „Когато пазите рестриктивна към калориите диета, тялото ви променя метаболизма си, което от своя страна прави така, че е все по-трудно и трудно да сваляте килограми и за да запазите темпото на намаляване на теглото, трябва да намаляване калорийния прием, което прави трудно пазенето й“. Хората, които правят диети, но са склонни към емоционално хранене (провокирано от стрес или самота), има по-голяма вероятност да са в цитираните 30-63%, сочи друго изследване по същата тема (2).

Най-голямата причина е, че с драконовските режими и промяна в органите се постига често временен, ограничителен режим, но не и промяна в психичното състояние, а често пъти то е онова, което кара човек да яде безконтролно, а не това, че не знае кое колко калории е. Колкото и човек да прави физически упражнения, дори и когато мине на идеален хранителен режим, дори това да продължи година-две-десет (пиша 10, защото съм оптимистка), зад завесата остава суфльора, който нощем води до хладилника.

Indulge yourself to a taste of Italy today.„Диета“, тази дума, станала омразна на мнозина, и затова сменяна с „режим“ е част от проблема. Другият е, че за повечето, не всички от нас, но повечето, поддържането на здравословно тегло не е лесно и изисква внимание в храненето и редовни физически натоварвания (може да не е фитнес, нито спорт в зала, но да съществува). Липсата на контрол на импулса (в случая за хранене) или нежеланието за физическа активност (един от симптомите на депресия) са вече работа на психологията и психотерапията.

Един пример: чувството за самота, което съпровожда всеки от нас в различни етапи от живота му. Самотата като чувство не зависи от броя на приятели и познати, а със субективно преживяване, при което също може да се усеща празнота, чувство за незначителност, отхвърляне от околните, изоставеност, безнадеждност, липса на подкрепа, тревожност, депресираност, несигурност и зависи от събития като раздяла с партньор или работа; периоди на траур или стрес. Хроничната самота може да доведе до емоционални и физически проблеми, които да бъдат изявени чрез трудност на регулиране на импулси, които са преяждането, пушенето, пиенето и безконтролен секс, по изследванията на невролога Джон Капиоко, автор на книгата Самотата:Човешката природа и нуждата за социални връзки (3). Стресът е сериозна причина за наднорменото тегло и начините за справяне в ежедневието (търсенето на личния отговор защо се стресирате точно от тези неща, как да ги преодолеете и други въпроси в психотерапията). Нередовното хранене, също резултат от стрес, води до изменения в биологичните ни ритви – и може да попречи на естествената регулация на глада. Между другото, гладът и раздразнителността се намират на близки места в мозъка (откъдето идва тази позната детска нервност, когато са гладни, а често и при възрастните се наблюдава) и нередовното хранене, защото то може да провокира напълняването. В същото време, изследванията показват, че колкото по-малко спите, толкова по-голяма е вероятността да напълнеете, защото липсата на сън води до нарушаване на хормоните, които контролират глада и апетита. От 1,000 изследвани човека тези, които са спят по-малко от 8 часа имат повече мазнини в тялото и като цяло са по-тежки. Ще направя едно допълнение от мен, че безсънието най-често е свързано с емоционални проблеми и ще затворя кръга безсъние-килограми-психика.

Изследванията константно показват, че хората се хранят повече, когато са депресирани, тревожни или имат емоционални разстройства. И обратното: наднорменото и свръхнорменото тегло също могат да провокират емоционални разстройства: ако често сваляте и качвате това може само да покачи тревожността и депресията, а този цикъл води до трудностите, описани в началото и кръгът става порочен. Провокираното от емоции хранене това, което наричам „глад за емоции и признаване на чувствата ни„.

Емоционалното хранене е тенденцията човек да преяжда като отговор на негативни емоции, каквито са тревожността или раздразнителност/чувствителност (по дефиницията на van Strien (4). Това е свързано с липсата на психологически механизми за преработването на тези емоции, което става чрез лична терапия и осъзнаване, не чрез мерене на калориите. Както обаче всяко друго нещо, така и за справяне и намиране на нови механизми е нужно време и то не е няколко консултации, месец или два, а продължителна лична работа преди да има ефект върху поведението, защото дори и осъзнал какво става в него, на човек му трябва време, преди да започне да вижда реакциите си в ежедневието и да ходи по нови пътеки. Емоционалното хранене само по себе си е спасителен „механизъм“ за справянето с горчилките в живота и оттам са трудностите в загубата на тегло във времето и поддържането на желаното ново тяло. Не само негативните емоции водят до емоционално хранене. Макар и много по-рядко се изследва и връзката позитивни емоции-емоционално хранене (5), но се приема, че и те са част от картината. Храненето в отговор на (негативни) емоции е много по-изследвано и са показани достатъчно ясни връзки между него и високия индекс на телесната маса, връзката с качването на теглото, болестното преяждане и депресията. В допълнение, емоционалното хранене води до усещане за вина и както личи дотук, емоционалното хранене не и никак толкова лесно за обяснение, както понякога изглежда или се представя. Проучванията показват, че близо 60% от хората с наднормено или свръхнормено тегло се хранят емоционално, като в период на преяждане посягат към храни, богати на мазнини, захар или с високи калории като отговор на негативните емоции, което естествено ги поставя във висок риск от развитие на диабет, МЕТ и сърдечно-съдови проблеми.

В статията на Harvard Health Publication, която препоръчвам за четене, ако имате още интерес към темата (6), се представят основните причини за наднормено тегло – и естествено, няма да се изненадите. Това са:

  • генетичното предразположение (400 гена са свързани с наднормено тегло, но малка част засега се приема, че са големи играчи. В България може да ги изследвате през NutriGen, прочетете повече). Само 25% от предиспозицията за наднормено тегло обаче се дължи на гените, за разлика от много други генетични заболявания, където ролята е 70-80%. Вашето наднормено тегло може до голяма степен да се дължи на гените, ако са спазени следните условия: по-голямата част от живота ви тежите над средното; един или двамата ви родители или няколко ваши роднити са с наднормено тегло – а ако двамата ви родители са със затлъстяване, вероятността и вие да сте като тях е близо 80%; и ако не може да свалите килограми ако сте с висока физическа активност и нисковъглехидратна диета месеци наред.
  • фактори на средата (това са външните влияния). Бебетата на майки пушачки има по-голяма вероятност да са с наднормено тегло от тези на непушачките. Бебетата, кърмени 3 месеца е по-вероятно да не са с наднормено тегло като възрастни от тези, които са кърмени по-малко от 3 месеца и т.н., и т.н.

Емоционалното хранене е едно, но болестното преяждане е състояние, включено в Международния класификатор на болестите. Често пъти то е маскирано с други сериозни проблеми, които не дават възможност винаги на лекарите да стигнат до нея, а да лекуват последствията – а такива са сърдечно-съдови проблеми, метаболитни и др. Само че болестното преяждане е болест на душата – и когато се стигне до нея, тогава почва същинското лечение, чрез което се подпомага на ендокринолозите, кардиолозите и гинеколозите да постигнат ефект върху засегнатите органи. Един психотерапевт и вие в кабинета му не може да постигнете сами, без помощта на лекарите онова, което ще се случи, ако всички работят заедно – вие и специалистите около Вас. Ако се грижите за промяна на навиците, разбиране на себе си и (често пъти) медикаментозно или друго лечение. Всички тези терапии имат своите конкретни цели, а вие, като един диригент, трябва да проявите търпение и да не се откажете нито по време на увертюрата, нито при първите събития, а когато сте стигнали – не някакво измислено „идеално“ тегло, а това, с което ще живеете здрави и ще се харесате, първо на себе си.

 

 

 

 

Още по темата

Статията в The Atlantic How Therapy can Cure Overeating (2017)

Статията в TIME The Weight Loss Trap: Why Your Diet Isn’t Working (2017)

Ок, а какво е „нормално хранене“, написала съм нещо за това

Бекстейджът на риалити шоутата за отслабване и още един материал по въпроса, който е интересен

 

Допълнително за четене по статията (бележки в текста)

(1) T.Mann, American Psychologist, 2007

(2) Изследване върху връзката задържане/връщане на килограмите и хранене, провокирано от емоциите

(3) Джон Капиоко, Самотата и…

(4) Van Strien, T., van de Laar, F. A., van Leeuwe, J. F. J., Lucassen, P. L. B. J., van den Hoogen, H. J. M., Rutten, G. E. H. M., & van Weel, C. (2007). The dieting dilemma in patients with newly diagnosed Type 2 diabetes: Does dietary restraint predict weight gain 4 years after diagnosis? Health Psychology, 26, 105e112.

(5) Ефектите на позитивните и негативни емоции

(6) Статия в Harvard Health Publication Why People Become Overweight (Публикувана 2009, обновена 2017)

 

#ICED 2017 Международната конференция за хранителни разстройства в Прага 2017

Миналата сряда, 7 юни, в 0710 се качих на самолета с финална дестинация Прага, за да присъствам на най-голямото научно събитие в областта на хранителните разстройства, което събира накуп професионалисти от цял свят всяка година. Над 500 човека, от всички континенти – и за мое съжаление, само аз от България, но пък успях да разбера и в паузите толкова много за работата в други държави, като схемата на работа в Австралия, мултидисциплинарния метод в Обединените Арабски Емирства, интуитивното хранене в Русия, лечениението на анорексия в домашни условия в Гърция… В интензивните четири дни имаше лекции на някои от най-големите учени в областта, уъркшопи и възможност лични разговори, които допълваха атмосферата.

хранителни разстройства прага 2017 ICED2017 детелина стаменова

Няма да влизам в пълно описание, но накратко искам да споделя някои теми, които бяха обект на конференцията.

Най-важното нещо, което беше поставено като проблем е нуждата от ранна интервенция при хранителни разстройства и създаването и развиването на национални програми, които да „хващат“ засегнатите още в началото, като тук има особено значение нуждата от образование в областта за храненето, за да не се допуска както затлъстяване в ранна възраст, така и на анорексия и булимия. Различни организации представиха както правителствени програми, така и от НПО-сектора, целящи се в тази фина възраст и най-вече ограничаване на психологическите и здравните щети, които се случват при развитието на ХР, защото само 13% от младите мъже и 31% от момичетата търсят специализирана помощ, дори когато са в нужда, което пречи на живота им години наред. Което води до следващата сериозна тема:

Тезата „никога не е късно за развитие на хранително разстройство“ започва също да намира все повече своите доказателства – а това е тема, която разглеждам в книгата „Да оцелееш като родител“, която Елисавета и Красимира от сайта Майко мила! издадоха и ми дадоха възможност да разкажа за рисковете в средна възраст, които доскоро не бяха толкова застъпени, като тук се коментира широко това, че честото провеждане на диети не е хранително разстройство, но може да е рисков фактор за развитието им.

Специален сегмент представляваха проблемите с болестното преяждане и наднорменото тегло. Храненето като начин да регулираш настроението си е тема, която е позната на много от нас (повече по нея говоря в интервюто ми за сайта Гласове). Рисковете при преяждане и наднормено тегло в чисто физически план са много – диабет тип 2, метаболитен синдром, хипертония, нарушен глюкозен толеранс и… психологически проблеми, които влияят на цялостното състояние.

Говорейки за проблеми с наднорменото тегло, темата за психологичните аспекти при провеждането на бариатричните операции зае голямо пространство. При бариатричните операции по различни начини се постига сваляне на теглото и хората са много доволни, но след 2 години 5-20% от хората връщат теглото си обратно на стартова точка, а понякога се получават и допълнителни усложнения в психологически аспект, заради което ефектът от операциите без придружаваща психотерапия не е толкова голям, колкото се иска. Затова и предварителен психологически скрийнинг за готовността за подлагане на операцията с цел дълготраен ефект от нея е нещо, което също се развива.

Но, и имам нужда от това „но“, както подчерта в твърдия си стил Терънс Уилсън, „наднорменото тегло не е хранително разстройство“. И според мен няма нужда да търсим под всеки вол теле или да мислим всеки човек нагоре-надолу по кантара за диагноза – все пак имаме и гени, които носим. Когато човек обаче не се чувства добре в кожата си, това вече е работа на психотерапията.

Лично за мен лекцията на Викрам Пател (Vikram Patel), с която започна конференцията, беше знакова, защото той постави на дневен ред темата, че психотерапията и психологичните консултации са практически почти недостъпни за голяма част от световното население (по-малко от 1%), а нуждата е огромна. Викрам Пател в TED лекция Той е в основата на програма за предоставяне на психологически консултации по такъв начин, че да стигнат и до най-малкото населено място.

Доволна съм, че присъствах на тази среща, направих много ценни срещи – и се надявам, че ще се видя с повечето хора отново догодина в Чикаго!

прага

Ефектите на споделеното, осъзнато хранене

хапнем заедноХраненето има много аспекти, но един от тях е в каква среда го правиш – сам или с компания. Когато човек е сам преяждането се случва често по много причини, като една от тях със сигурност е липсата на общуване.  Заради това напоследък бяха направени изследвания, които доказаха връзката между общуването и нарушеното хранене, които показаха, че хапването заедно (в компанията на колеги, семейство или партньор) има до 35% ефект за намаляване на риска от хранителни разстройства, в 12% от случаите се стига до намаляване на наднорменото тегло, а при 25% хората, когато са в среда, правят по-здравословен избор. Често пъти, на чисто психологическа основа, глада за общуване се замества с глад за храна – и заради това споделеното хапване може да е начало на лечение за душата. Всеки забързан човек, който е ял на бюрото си (а клавиатурата му е ставала ужасно мръсна) или е смачквал нещо набързо за 5 мин., много добле знае, че има друг вариант – макар и да не е сигурен точно как да го постигне – да намали скоростта. Единият от начините е търсенето на хранене в чужда компания. Забавянето на темпото няма как да се случи пред телевизора или телефона, защото преяждането или некачественото хранене като цяло си вървят с тях. Това важи както за възрастните, така и за децата. Този позагубен навик – споделянето на обеди и вечери е един от начините да се почувстваме от (малко по-голямо) цяло, което е толкова важнно за нас – дори чисто по еволютивни причини – хората са оцелявали в племена, нали – ние не сме родени за единаци, такива ни прави само невротичното съвремие.

с бг меню
На събитието на BGmenu

Водена от тези размисли, реших да участвам в кампанията на BGmenu „Да хапнем заедно“, защото с услугата си те предлагат един начин за споделяне и удоволствие, който не включва задължително големи домашни усилия или подготовка и може да бъде планирано в движение – от хрумването до поръчката са минути.  BGmenu е най-бързият и лесен начин да поръчаш храна, където и да си. Накрая на този пост има и видео към един техен експеримент, в който на Граф Игнатиев те поканиха непознати хора да седнат заедно на масите и просто да си говорят, да хапнат заедно…

 

 

Някои факти

  • Децата и тийнеджърите предпочитат дори без особен натиск по-полезна храна от тази, която биха изяли сами, когато са в компанията на възрастни.
  • Децата, които не вечерят с родителите си (мин. 2 пъти седмично) близо 40% по-често страдат от екстра килограми по данни от 2014 на Европейския съвет по въпросите на наднорменото тегло. Изследване в същата възрастова група, на в САЩ (Университетът Колумбия) показва, че децата, които се хранят 5 или повече пъти седмично в компанията на родителите си имат по-добро тегло и по-малко проблеми с алкохол и наркотици.

Споделеното хранене, когато се прави в среда на добронамереност и загриженост има много добър ефект върхо психологическото и физическо здраве.

По време на хапването заедно може съзнателно родителите да изградят в децата си умението за бавно хранене, което пък естествено води до засищането с по-малко храна. Навикът се придобива като човек се старае да оставя приборите си след всяка хапка, сдъвче и тогава преглътне или просто като забави темпото. Ако се опитате да създадете „острови на сигурност“, в които да се храните съвместно достатъчно често (поне 3 пъти седмично) – ако не на вечеря, то поне на закуска или обяд – това може да промени много семейните отношения и атмосфера. Качеството обаче не търсете само в храната, но и в общуването. Не е важно какво ще поднесете или поръчате, но и какви теми ще изберете – задължително е да са позитивни (негативните разговори провокират процеси в храносмилането, които няма да ви харесат), да изключите тв (много е трудно за огромна част от семействата) и да не позволявате телефони на масата (макар и странно може да доведе до повече смислени разговори, непрекъсване от пиукането на Вайбър или месинжъра). Ако ви се струва невъзможно – хюга не е само странна дума на датски, а начин на живот – и не случайно датчаните са толкова напред в индекса на щастието – а една от съставките й е осъзнато, споделено хранене.

 

Историята на Люси Иларионов по bTV радио – и моето участие като психотерапевт в предаването

lucy ilarionovС Люси Иларионов, талантливият български режисьор, бяхме на гости на Диана Хаджийска по bTV радио, където говорихме за едно заболяване, което рядко се свързва с хранителните разстройства – а реално е – това е свръхнорменото тегло, което много често е провокирано от начина на живота, който от своя страна влече с годините и заболявавания като метаболитен синдром и оставен непроследен – диабет.

Беше ми много интересно да се срещна с него – а историята му, която той разказва, предупреждавайки другите хора за рисковете от това да не вземеш мерки навреме – е изключително показателна и е много благородно, че го прави.

Лично аз бих предложила на всички, които си мислят за операция на стомаха да помислят преди да я предприемат и за неоперативна програма с цел цялостно намаляване на теглото, която да включва интердисциплинарен екип на психотерапевт като мен и нутриционист.

Аудиозапис от този разговор има тук

Защо храната става причина за щастие – един разговор с продължение с Даниел Михайлов по БНТ1, „Денят започва“

Разговоръ13652279_10209801187327562_397715631_nт с Даниел Михайлов в „Денят започва“ по БНТ имаше своето продължение – радвам се, че говоренето за емоционалното здраве вече се обвързва и с въпроса за храненето (ВИДЕО)- или по-точно, че в ефира на националната телевизия се говори за връзката между тях и че зад не спазването на диети или трудното поддържане на килограми/апетит не става въпрос само за „воля“, но и за проблеми, които биха могли да бъдат решени с психотерапия.
Предишният ни разговор може да видите тук (Как страда тялото, когато душата е гладна за емоции).