Етикет: любов

Защо се вкопчваме в хора, които ни показват, че не ни искат

Повечето хора, които познавам, могат да се сетят за ситуация, са наблюдавали или участвали в такава връзка. Класически пример е залитането по „лоши момчета“, когато влюбената жена е напълно наясно, че всичко не само че ще свърши зле, но и още докато върви историята, често ще съжалява, че изобщо някога са се срещали и въпреки това продължава.

Защо просто не мечтаем за нещата, които можем да имаме, а залитаме по невъзможните?

Хелън Фишър, прочутата американска антроположка, чиято книга Анатомия на любовта е издадена и на български, а и може да гледате нейните презентации в TED Изучаване на влюбените мозъци и Защо обичаме и изневеряваме  (и двете със субтитри). Та самата Хелън Фишър е открила в десетилетията си изучаване, че отказът на значим чочек стимулира части на мозъка, които се намират там, където са зависимостите и засищането. При изследването на мозъци на млади мъже и жени, които са били отхвърлени от партньорите си, нервна активност е наблюдавана в центровете, където бълбукат мотивациите, физическата болка и дистреса (лошият стрес) и въпреки това, при показването на „отхвърлящия“, те отново описвали чувството като „любов“. В едно изследване, публикувано в авторитетното списание по Невропсихпология (Journal of Neurophysiology) се показва, че страданието на хората, страдащи от любов е подобно на наркомания при абстиненция и изобщо не е толкова безобидно като „забрави го“.

Все пак не става ясно, защо хората се стремят толкова към хора, които не ги обичат. Има няколко хипотези за това, като ще ви преставя две от тях, които ми се струват по-сериозни.

Еволюционно погледнато, най-трудно спечеленият партньор е най-ценният (най-силният мъжки, най-сексапилната женска). Колкото по-трудно спечелите някого, толкова по-ценно ще е създаденото с него, включително и поколението от него или нея (тук еволюцията не се интересува от вас, а дали ще се грижите за поколението си и как). Така да сте пренавити и със затворени очи към недостатъците му е добре за еволюцията, не за вас конкретно.

По психологическата Теория на привързаността начинът, по който сте били отгледани е задал начинът, по който ще се държите във връзиките си – включително и ще търсите хора, които да ви причиняват болка. Всеки случай е много различен, но има начин това да бъде преодоляно чрез психотерапия – но нито един безболезнен, а причината да има страдание е свързан до голяма степен с това, че когато една мисъл ни влезе в главата, това може да се превърне в обсесия – и дори в крайни случаи да стане такава – и точно както човек се отказва от другите зависимости, така се отказва и от романтичната зависимост – с време, болка и абстиненция.

Психоаналитикът Стивън Грос: Научете се да губите

12 май 2017, петък следобед, Хотел Downtown

В приглушената светлина на лобито на хотела съм седнала на дивана до Стивън Грос, психоаналитик, направил изключително впечатление в световен мащаб с дебютната си книга Осъзнат живот (Как изгубваме и отново намираме себе си), Colibri, 2017. Книгата съдържа 30 истории на негови клиенти и ще се отличи пред добрия читател с изчистения си стил. Невидимото за очите са 25 години практика и над 50,000 часа в кабинета му преди да бъдат отпечатани. Преведена на над 30 езика, книгата е съпровождана с високи оценки на всеки книжен пазар, на който излиза, и бляскавите оценки имат своите сериозни основания. Първото ми впечатление на живо от него е, че мога да му се доверя – безценно за психоаналитик, а след края на срещата сe чувствам щастлива, че можах да прекарам време с него на живо, освен с книгата му, и имам точки от разговора ни, които ще запомня и към които ще се връщам.

Наскоро публикувах в блога си статия за усещането за провал, което някои хора изпитват, когато решат да опитат с психотерапия…

Някои хора са порастнали с идеята, че това е провал. Всъщност бих казал, че един от знаците, че някой се нуждае от помощ е неговата невъзможност да поиска такава. И в края на една добра терапия, аз смятам, че съм помогнал на пациентите си, ако когато умра или те се преместят да живеят другаде, те биха потърсили помощ, когато имат трудности. Така че способността да поискаш помощ е много важна и някои хора не я притежават. Много хора смятат, че трябва да свършат нещата сами. Едно от нещата, за които става въпрос в книгата ми е „тиранията на „трябва“. „Трябва да успея с това“, „Трябва да успея да преодолея траура си към някого, когото обичам“, „Трябва да успея да преодолея депресията си от загубата на работата си“ и това „трябва“ ги прави още по-депресирани. Те си мислят „трябва да съм тук, но се чувствам тук“ и в дупката между това как мислят, че трябва да се чувстват и как реално се чувстват, стои депресията.

В книгата си имате историята на човек, който иска да се промени, без това да е свързано с промяна. Какво е толкова трудно в този процес за съвременните хора – или за хората изобщо, независимо от времето или място – да започнат своята лична промяна?

Забавно е, че при цитата в книгата ми „„Искам да се променя, но не и ако това включва промяна“, не казвам кой е автора на думите. Много от пациентите ми казват „Това бях аз, нали?“. Всеки си мисли, че той е автора. Мои приятели също си мислят, че са ми го казали. Всички познаваме това усещане. “Искам да сваля килограми без да правя упражнения”, “Искам да оставя телефона настрани, защото ме разсейва от общуване с приятелите ми или семействотои откриваме, че ни е трудно да го направим. Една от причините защо промяната е трудна е, защото тя води до загуба. За да имаш нещо ново, трябва да оставиш старото. Ние се раждаме, оставяйки утробата, отивайки в света; оставяме гърдата, за да поемем твърда храна; оставяме майките си, за да отидем на ясла или детска градина; оставяме училището, за да отидем към света; в определен смисъл оставяме рожденото си семейство, за да имаме връзка и да се оженим. Това са необходими загуби. Имам чувството, че някои хора изпитват трудности да приемат реалността на загубата. Това е една от темите в книгата, която съдържа 30 истории. Първите от тях са от началото на кариерата ми, последните са повече за смъртта и умирането. Също така книгата е като пътешествие, анализ на самата терапия, научаването на нещата с напредването на книгата. Но едно от тях е появата на загубата и нашата съпротива към загубата.

Страх?

Да, това е страх, но също така е страх от приемане на реалността, че в определен етап не сме на 18, 30 или 40. В крайна сметка трябва да приемем нашата реалност.

Връщайки се в годините назад човек поглежда и вижда какво е могъл да промени и какво не е. Веднъж в кабинета си чух думите „излиза, че всички правила, по които съм живяла, са погрешни“

Хората имат своите системи за справяне. Това могат  да са пиенето, може би порнография, може би работохолизъм, твърде много фитнес и физически натоварвания или непрекъснати пътувания, които хората си взимат като антидепресанти и те не искат помощта на терапевта, за да се променят, но за да продължат по стария си начин. Те искат от вас да продължат да правят тези неща без чувството, че те трябва да обичат някого, че са загубили някого и че трябва да са тъжни или депресирани и затова те правят тези неща – за да не се чувстват зле. Така че трябва да им посочите, че те няма да се почувстват по-добре, ако искат помощта ви, за да имат извинение да продължат ходят на проститутки или да пият. И понякога казвам нещо като: „Виж, можем да продължим да се виждаме, но усещам, че не си истински заинтригуван от терапията и това, което ще се случи след година или две е, че промяната няма да е стабилна и няма да продължи“. Понякога хората ме чуват и се опитват да се променят. Но понякога хората трябва да се провалят – нещата да се влошат и да се върнат страдащи. Тази мъка е полезна, защото мотивира хората за промяна. Да си нещастен, разстроен или страдащ, не е лошо от моя гледна точка, защото тези хора имат по-голямо желание да се променят...

Това е като илюстрация на думите Ви, че не сте мил с клиентите си!

Да. Не съм. Но аз мисля, че ако казваш на хората верни неща, трябва да намериш начина да го направиш с емпатия. Много хора имат добри психологически прозрения, някои хора разбират добре другите. Мисля, че работата на стивън грос осъзнат живот книгапсихотерапевта или психоаналитика е много повече от това да разбере някого, а е да разбере как другия слуша. Да разбереш как другия слуша, е начина да го накараш да те чуе, и да използва казаното за себе си. Понякога може да е доста трудно, по-често помагаме да видят тревожността и страха си, защото имат тази тревожност или страх, заради която правят тези неща – като пиенето, за да не изпитат нещата, които ги плашат. Казвам това, може би защото някои хора имат представата за психотерапията като топло и уютно местенце, където е мило и приятно, но ако е такова, аз не си върша работата да връщам човека в реалността, която го плаши. Една от тях разказвам за Скрудж (от новелата на Дикенс „Коледна песен“ – б.а.) и преследването на миналото, настоящето и бъдещето. Аз показвам на хората аспектите в техния живот, които те не искат да видят. Не за да ги плаша, но за да ги отблъсна – като прави сам Скрудж – от тези аспекти (името на главата в книгата е „Как любовните истории ни пречат да обичаме“, стр. 117 – б.а.).

Дойде време за големия въпрос за мъката, с която се срещате във Вашия кабинет – как я поемате?

Чувствам се изпълнен с благодарност към пациентите ми. Чувствам, че ме учат как да ценя нещата, които имам и затова мисля, че ми помагат да видя животът такъв, какъвто е.

Труден?

Да, труден.

Когато някой, който не познава начинът на действие на психотерапията, прочете Вашите истории в книгата е възможно да си каже „Еха! Колко интересно!“ и когато отиде при някой терапевт, ще очаква резултати – и то доста бързо.

Да, много хора го правят.

Кажете тогава, колко срещи средно стоят зад една история в книгата, за да покажем реалноста…

Има всякакви случаи. Някои от историите в книгата, като например последната, е само една среща, защото човека дойде единствено за консултация. Една от историите е на пациент, който е HIV позитивен и за пръв път се срещнахме през 1989, а за последно го видях тази седмица. Така че той идва с прекъсвания вече 28 години, но той страда от животозастрашаваща болест от много, много дълго време. Но тук има и реалността на промяната. Но трябва да бъде казано, че има хора, които се променят и след една психологическа консултация. Виждал съм това да се случва, особено при деца. Понякога детето иска да сподели нещо, когато това не може да се случи в семейството. Имах среща с родители, които ми казаха, че детето им не знае че са пред развод и го доведоха. В първата минута, дори на 30тата секунда детето ми каза: „Мама и тате обмислят да се разведат“. Родителите мислят, че детето не знае нищо, а то носи много неща в себе си. Понякога този разговор с човек, готов да изслуша, може да промени децата и да е много силен. За възрастни важи същото. Виждам хора, които използват психологическите консултации по много силен начин, за да седнат и помислят върху някаква тема. Хората разсъждават по различен начин, разбира се, но промяната изисква време. Дори и да се срещате с някого една година, това са само 42-44 срещи. Дори и за курс по език бихте отделили повече време, докато личностната промяна изисква значителна инвестиция от време. Така че психотерапията е сериозно посвещаване и хората често им е трудно да останат в нея.

Ще има ли скоро Ваша втора книга?

Да, ще има. Работя върху нея в момента бавно и внимателно и с всички клаузи за конфиденциалност мога да кажа, че пиша за любовта, отношенията и трудностите в намирането й и да останеш влюбен. Прилича на „Осъзнат живот“, но историите са за любовта.

Винаги добра тема!

Винаги!

 

 

––––––––

„Осъзнат живот“ от Стивън Грос (Colibri, 16 лв) е в книжарниците, може да я поръчате и онлайн.

 

 

––

Още по темата:

Ревюто на The Guardian от 2013

Интервю със Стивън Грос по БНТ

 

10 важни въпроса преди да се обвържеш сериозно с някого

dvoikaС този пост не искам да влизам в графата лека статийка с „любовни съвети“. Точно обратното. Писала съм и редактирала достатъчно много такива материали в дългото си светло минало на главен редактор на Cosmopolitan България – и това означава стотици страници за любов и отношения. Постепенно обаче ми стана интересно не да пиша за връзки, а да участвам в процеса на личностното осъзнаване за това, което се случва с човек и така продължих образованието си в психотерапия.

Затова и избирам тези въпроси, които привидно прости, са ключово важни за успешна – в смисъл на дълга и предимно безоблачна връзка (нека не се лъжем, всяка връзка има естествено своите трудни моменти). А един след друг стават все по-деликатни. Естествено, повечето хора се надяват, че всичко ще е както си го представят – тъкмо са намерили някого, който не е толкова зле като повечето хора наоколо – и никога не се осмеляват да задават тези въпроси, защото тайно се надяват да не се разочароват, което не им спестява разочарованията в крайна сметка. Така че – ако не смеете да зададете някой от тези въпроси на човека, с когото сте, каква е причината?

  1. Как протичат скандалите в твоето семейство? Този въпрос би ви помогнал да разберете какви са начините, на които човекът е бил свидетел през целия си живот – и естествено ще се връща към тях. Да, разбира се, има хора, които бягат от семейните модели, но не са толкова много – но дори и да са го направили, това отново изисква разговор.
  2. Ще имаме ли деца и ако имаме, как си представяш ти да се грижиш за тях? Другият иска ли деца, колко, има ли значение пола им, какви си представя да са неговите задължения? Как си представя времето на бременноста и майчинството. Заради растящият брой на двойки с репродуктивни проблеми е редно да сте готови да обсъдите и вариант, в който чакате бебето по-дълго и дали има вариат да осиновите.
  3. По какъв начин са ти повлияли предишните партньори? Противно на очакванията се оказва, че хората с повече сериозни и дълги връзки преди настоящата си, носят по-голям риск от развод, като причината се търси в травмата от раздялата и вероятните сравнения с бившите партньори. Драматичните раздели, обвиненията и повтарящите се модели са също знак, който трябва да отчетете.
  4.  Кои са най-важните разходи за теб? Разговорът за пари върви малко трудно в интимните отношения, но разбирането кое е важно за другия преди да започнете да сте и в една финансова плоскост, е необходимо. Кой плаща и какво? Пътувания? Спестявания? Храна? Джаджи? Дрехи? О, да, парите може да станат основа на не един и два спора.
  5. Обичаш ли да оставаш сам и как обичаш да си прекарваш времето? Има хора и ситуации, които са лични и ако единият иска да е непрекъснато залепен за другия, а другия има нужда да „подиша“ – с приятели или на компютърна игра, след периода на влюбването, започва да си търси своето време и тогава е първата криза. Хората са различни и по отношение на времето, което имат нужда за усамотяване – и тъй като това е лично право – трябва да го уважавате и давате един на друг.
  6. Колко е важен секса за теб? Хората са настроени да правят секс с различна честота и ако вашите машинки работят в различен ритъм, ъх, ами и двамата ще се мъчите. Не се надявайте, че ако в началото е било по-малко „постепенно ще се увеличи“ или че ако е „прекалено често“ ще „мине“.
  7.  До къде може да продължава флирта? Ревността за един започва при продължителен поглед към човек от другия пол, а за други далеч далеч по-късно.
  8. Знаеш ли всичките пет начина да казваш „обичам те“? През 1992 година Гари Чапман написа в книгата си 5те езика на любовта, че има пет любовни езика: утвърждаване, хубаво време заедно, подаръци, действия и физически докосвания. Преценете по какъв начин показвате един на друг любовта си това достатъчво ли ви е.
  9. Кои са качествата в мен, които харесваш най-много и какво най-много те дразни? Първата част е важна, за да разберете дали другия ви е усетил на по-дълбоко ниво. А втората част – хората се променят, но не много – затова доколко може да промените това, което дразни другия. Всъщност изследванията на щастливете бракове показват, че е важно не да е имало „тръпка“, а да е имало покриване на общите разбирания за живота.
  10. Къде се виждаш след 10 години? С този въпрос може да определите дали целите ви съвпадат. Привидно сухарски, но точен – защото ако другия вижда 3 деца, а вие едно, разликата си е голяма – както и разликата между – „както сега“ и „ще си отворя бар на плажа“. Не малко хора са били разочаровани от осъзнаването колко години са загубили, без да зададат този въпрос навреме и са останали излъгани в очакванията – които никой не им е давал…
    Ако непрекъснато попадате в едни и същи връзки или не сте доволни от съществуващата, вероятно има причина не само в другия – но и във Вас, защото отговорноста за личното щастие е… лична.
    detelina-stamenova-psihoterapevt-sofia

малкият принц за любовта

„Лудост е да мразиш всички рози, защото си се убол на една от тях, да изоставиш всички мечти, защото една от тях не се е реализирала, да се откажеш от всички опити, защото един от тях се е провалил. Лудост е да осъдиш всички приятелства, защото едно те е предало да не вярваш вникаква любов, само защото една ти е била невярна, да изхвърлиш всички възможности да бъдеш щастлив, само защото не се е случило както трябва. Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила. След всеки край има ново начало.“ 

„Малкият принц“ – Екзюпери