Етикет: затлъстяване

Връзките между травмите в детството и болестното преяждане

Беше публикувано изследване на френски автори, което показа голямата връзка между травмите в детска възраст/ранна зрялост и затлъстяването комбинирано с болестно преяждане. При пациентите с болестно преяждане има ясно доказана история на травматични събития от психологически произход през началните им етапи на живота им.

За да се изчисли връзката между детските и тийнеджърските травматични събития и преяждането са проведени структурирани клинични интервюта от психиатри с 326 мъже и 1158 жени. Емоционалното пренебрегване е най-честото събитие, изпитвано от пациентите (77.8% от жените и 63.5% от мъжете), следвано от физическо насилие (23.3%), наблюдение на домашно насилие (17.7%) и сексуално насилие (11.8% жени и при 2.8% от мъжете).

Разпространението на болестното преяждане в съвкупната популация се изчислява на 34.9%. При мъжете водещ независим предиктор за проявата на болестта е липсата на емоционална подкрепа, следвана от физическото насилие. При женните това са емоционалните липси от значимите възрастни и сексуално насилие.

Но какво точно е емоционалното пренебрегване и защо е толкова влиятелно върху този на пръв път физиологичен аспект, какъвто е (болестното) преяждане?

Наблюдаваме пренебрегване на емоциите на детето, когато родителят не може да реагира на емоционалните нужди на детето, като причините за това може да са както личните емоционални проблеми на родителя, така и житейски фактори като заетост, болести и други. Родителската неангажираност е в емоционалната сфера, може да няма нищо общо с материалните условия в семейството. За детето е проблем когато не може да признае определени, обикновено негативни, емоции (страх, тъга и др.), защо те биват омаловажени, когато не е одобрявано и утвърждавано; когато детето реши, че е по-добре да се справя само с проблемите си, вместо да ги споделя, което се случва в резултат на комбинация от семейни динамики.

Емоционалното пренебрегване не е обаче психически или морален тормоз. Разликата е голяма, но разрушителната сила не е малко и при пренебрегването, защото детето се чувства зле. Проявата му е небрежност при общуването с децата и техните важни моменти. Има и една друга особеност, която може да убегне. Децата базово са два типа – силно чувствителни и слабо чувствителни. Какви ще бъдат не се определя от семейната среда, а просто се раждат такива. В едно семейство може да има и от двата типа, като причините са както и за темперамента – просто си такъв и толкова. Само че високочувствителните деца реагират по-тежко, силно, соматично и дългосрочно на ефекта от емоционално пренебрегване (може да прочетете по темата тук). Ако сте чувал/а често като дете думи на близки като: „Ама си свръхемоционална“; „Не се дръж като бебе“; „Престани да прекаляваш в реакциите“ или „Твърде чувствителна си“, вероятно принадлежите към групата на високочувствителните хора.

 

Още по темата

Повече за състоянието „болестно преяждане“

Книгата „Войната с храната“

Тестове на английски – личен и дали детето ви е високочувствително

 

 

 

 

 

 

.

Photo by Markus Spiske temporausch.com from Pexels

Апокалипсис сега – затлъстяване, лошо хранене и промяна на климата

Текстът по-долу е основан единствено и само на научни изследвания, не на футурологични или есхатологични прогнози. За съжаление.

Апокалиптичното, описано в него, може да бъде променено от всеки един от нас чрез личен избор на поведение; подходящ начин на хранене и движение и отговорност към промяната на климата чрез ежедневни усилия за природосъобразен живот.

В един идеален вариант някога ще имаме и устойчиви държавни политики за промотирането на здравословен начин на живот – дотогава грижата си е наша отговорност.

Последният доклад на комисията Lancet по затлъстяването се фокусира върху три пандемии, които съществуват по едно и също време и се дължат на лошо функциониране в едни и съши системи – храна, транспорт, дизайн на градовете и използваемата земя.

Синдемия e термин, разработен от Мерил Сингер, американски медицински антрополог. При нея имаме групиране на болести или състояния и взаимодействието им в отделните органи. Освен това, терминът „синдемия“ включва и значението на социалните условия в концентрациите на болестите, взаимодействията с тях и последиците за здравето. При синдемията взаимодействието на болести или други неблагоприятни здравословни условия често възниква поради неблагоприятни социални условия (такива са бедността, експлоатацията, стигматизацията, тежки социални отношения), които поставят социални групи на повишен риск.

 

Синдемията е синергичва епидемия, т.е.  полученият ефект е различен или по-голям от сумата на индивидуалните епидемии.

Лошото хранене във всичките си форми, включително затлъстяването, недохранването и рисковете от диети, са основна причина за влошеното здраве в цял свят.  В близко бъдеще
последиците от промените в климата значително ще повлияят на здравето. Промяната в климата може да се счита за пандемия заради ефекта върху здравето на хората и природните системи, от които зависим, т.е. планетарното здраве. Тези три пандемии –  затлъстяване, недохранване и изменение на климата – имат влияние върху по-голямата част от хората във  всяка страната и региона по света.

Червеното месо като фактор на синдемията

Световното производство на месо се е увеличило 4-5 пъти между 1961 и  2014 г. Това увеличение отразява нарастването на търсенето и нарастването на населението, но и увеличаването на потреблението на глава от населението от 20 кг на 43 кг на човек на година.   
Производството на червено месо има основен принос за изменението на климата (19% от всички парникови газове). Парниковите газове са свързани с емисиите на метан от чревна ферментаци, емисиите на азотен оксид от приложението на тор и тор и значителните необходимите суровини за отглеждане на зърнени култури и маслодайни култури за използване като фураж за добитък в промишлеността животновъдството. Животновъдството също използва приблизително 70% от световната земеделска земя и е основна причина за обезлесяването, замърсяването на природата  чрез отпадъчни води и замърсяване на въздуха.  Прекомерната консумация на месо може да допринесе за затлъстяване (особено преработено месо). Хранителните продукти от животински произход, включително месото, осигуряват богат източник на микроелементи, особено за малките деца. В много региони животновъдството  допринася значително за препитанието, доходите на домакинствата и националното богатство.

Проблемът със затлъстяването има четири страни. Първата е, че затлъстяването става преобладаващо във всеки регион на света. Нито една държава досега не е успяла да върне кривата, растяща нагоре. Вторият проблем е, че още не са създадени политики за значима и измерима промяна, заради политическата неадекватност и силното противопоставяне на търговските интереси за такива промени, съчетано с липсата на натиск от страна на гражданското общество. Третата причина е, че огромната здравна и икономическа тежести не се приема още за спешни, или поне не толкова спешна, за да предизвикат публичен натиск върху институциите. Четвъртата причина е, че наднорменото тегло досега не е било свързвано с другите глобални предизвикателства.

Само няколко държави – Швеция, Германия, Катар и Бразилия имат разработени диетични насоки, които промотират насърчаване на екологично устойчиво развитие и  хранителни режими, които осигуряват подобряване на качеството на диетата, човешкото здраве и благополучие, социални справедливост и отговорят на предизвикателствата, свързани с изменението на климата.

Чилийският път
75% от чилийците са с наднормено тегло. Лекарят и политик Гуидо Гиради от 2006 г. поставя въпросите за храненето на сънародниците си, като кани д-р Рикардо Уауи, един от водещите специалисти по хранене в света, в стратегически комитет по хранене. Първата стъпка била да се дефинира нездравословната храна и нейните отрицателните въздействия върху здравето. Второто предизвикателство било това да доведе до промени. Съпротимвата дошла от хранителните компании. Чилийският президент Себастиан Пинера се сблъскал с огромен натиск от страна на хранителната промишленост и наложил вето на проекта. През 2015 г. следвашият президент Мишел Бачелет разрешава постепенното изпълнение на плана.

Исторически  погледнато най-популярната форма на лошо хране досега в човешката история е било недохранването, водещо до забавяне на растежа и недостиг на микроелементи. Глобалният индекс на глада (1992–2017) показва значителен спад на смъртността при деца под 5 години във всички региони на света. В последните 40 години обаче пандемията на затлъстяването промени модела на малнутрициите. От старта си в началото на 80те години, скоростното развитие на надпорменото тегло и затлъстяването започна в страните с висок доход на населението. През 2015, вече беше направена прогноза, че затлъстяването засяга 2 милиарда човека по света с всички негови здравни последици.

Икономическите последици от промяната на климата включват, наред с другото, прогнозите за щети от екологични бедствия (като суша и горски пожари); промени в местообитанията (заради повишаване на морското равнище), последици за здравето (напр. глад и диария). Промяната на климата ще засегне храненето по много начини. Първо ще пострадат малките земеделски производители с ниски доходи, въпреки че промените в околната среда ще засегнат всички производители. Очаква се глобалното затопляне ще доведе до по-ниски добиви, особено в тропическите райони. Освен това, климатът може да намали протеина и микроелементите
Въпреки че не всички култури са с еднакво повишени нива на въглероден диоксид, данните показват, че намалява концентрацията на протеин в пшеницата, ечемика, ориза и картофите с 10-15% . Промените в хранителната стойност допълнително ще допринесат за лошото хранене, , особено при децата и промените също ще повишат цените на основните хранителни стоки. В същото време производството на храни е един от най-големите фактори за промяната на климата. Селското стопанство пряко произвежда 15–23% от всички емисии на парникови газове, което е сравнимо с транспорта. Само животновъдството дава 12–19% от парниковите газови  емисии. Различните видовете произведени храни имат различен ефект. Както месото, така и млечните продукти изискват повече и генерират по-големи емисии на метан, отколкото
алтернативи на растителна основа. Освен това, несезонните плодове и зеленчуци, които се
отглеждат в оранжерии, консервирани в замразено състояние, или са транспортирани по въздух произвеждат значителни емисии.

Взаимодействието между промяната  на климата и затлъстяването също са многобройни, но по-малко видими. Увеличаването на температурата на околната среда може да допринесе за затлъстяването чрез намаляването на физическата активност.  Промяната на климата ще направи производството на плодове и зеленчуци по-скъпо и населението ще промени хранителните си навици към употреба на преработени храни и напитки с високо съдържание на
мазнини, захари и натрий.

 

 

 

 

 

 

 

 

снимка Photo by Abet Llacer from Pexels
Детелина Стаменова

 

 

 

 

Д-р Райна Стоянова за пътя към балансираното хранене

С това интервю започвам един проект, който отдавна подготвям, и първите срещи вече са факт – в тях излизам от полето на психотерапията, но оставам в задаването на въпроси и се срещам със специалисти, които работят с хора с хранителни разстройства, като целта е всеки един от нас да покаже какво вижда от своята гледна точка – това, надявам се, че ще обогати представите на всички за многоликостта и ефекта на хранителните разстройства върху (твърде) голяма част от живота и здравето на засегнатите.

Първият ми гост е д-р Райна Стоянова, лекар, специализант по Ендокринология и болести на обмяната към Клиника по Метаболитно-Ендокринни заболявания и Диететика на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“.

Тя също така е асистент към катедрата по Клинична фармакология и терапия на Медицински Университет – София.

Д-р Стоянова има и личен блог, www.RaynaStoyanova.com, в който пише редовно и увлекателно.

Какви са най-честите заболявания, които са свързани с хранителните разстройства във Вашата област?

Най-честото хранително разстройство, с което се сблъскваме в нашата сфера, е свързано с емоционалното прехранване (хиперфагията) и впоследствие възникващото наднормено тегло, затлъстяване, метаболитният синдром, с всичките му компоненти. Често се сблъскваме и с малнутрицията, възникнала вследствие на анорексия невроза и/или булимия. Напоследък зачестяват и срещите с така наречените орторексици или хората, които са се вманиачили по здравословното живеене до безразсъдна степен.

Не толкова често се говори за ефекта върху тялото от наднорменото и свръхнорменото тегло…

Наистина, обикновено мотивът на повечето ни пациенти е основно естетически, а всъщност последствията върху здравето са много по-значими, за което често пъти пациентите не си дават сметка. Наднорменото тегло води след себе си до развитие на инсулинова резистентност, захарен диабет тип 2, артериална хипертония, артрозна болест, подагра, сънна апнея. Повишеният индекс на коремните мазнини е свързан с развитие на чернодробна стеатоза и стеатохепатит, рефлукс, хемороиди, разширени вени. Рискът от възникване на сърдечно-съдови инциденти се покачва рязко. Качеството на живот спада драстично.

Какви са усложненията в метаболизма при наднормено/свръхнормено тегло?

Това, което се случва с метаболизма при наднормено тегло, е порочен кръг от повтарящи се патологични обменни реакции или ситуация тип „кучето гони опашката си“, в която повишеният апетит към сладко във връзка с емоционален дисбаланс и стрес, води до натрупване на мазнини, което води до развитие инсулинова резистентност и стеатозна болест на черния дроб, това пък от своя страна покачва още повече желанието за хранене и води до пристъпи на вълчи глад и порочният кръг се завърта.

Голям проблем е, че след постигането на желаното тегло много хора се връщат в стария начин на хранене…

Така е. Много е важно хората да осъзнаят, че балансираното хранене е начин на живот. Оказва се, че систематичното прехранване е зависимост, за която рядко си даваме сметка. Зависимост, както алкохолизма, тютюнопушенето, наркотиците – с подобни пагубни последствия върху здравето и живота ни.

Болестното преяждане, при което хората приемат големи, дори огромни количества храна за кратко време, а след това често не се хранят ден-два или повече, има ли своите здравни рискове?

Прехранване, съчетано с гузна съвест и лишения от храна за известен период след него, а много често и прекомерни физически натоварвания с цел изгаряне на излишно поетата енергия чрез храната, е присъщо за анорексично-булимичните хранителни разстройства. Еднократното изпадане в тези две крайности не би имало негативен ефект върху здравето, но повтарянето на този стереотип може да доведе до здравни рискове, свързани на първо място с храносмилателната система, метаболизма и не на последно място психичното здраве.

Какво е Вашето мнение към бариатричните операции?

Трайна загуба на телесно тегло се постига единствено, когато се изгарят повече калории, отколкото сме приели с храната, което неминуемо води до глад. Лечението на затлъстяването е комплексно и силно зависимо от мотивацията и желанието на пациента да сътрудничи на лекаря. Не малко са програмите за хранителен режим, промяна на поведението, активна физическа дейност, пластични процедури и прием на медикаменти, потискащи апетита, блокиращи абсорбцията на хранителните вещества и други. Бариатричната хирургия е съвременна възможност и логична стъпка при пациентите с тежка степен на затлъстяванене, но не замества хранителния режим и двигателната активност в борбата с наднорменото тегло. Дълготрайният ефект от операцията е силно зависим от мотивацията на самия човек.

Какви са промените в тялото, които наблюдавате, които са дългосрочни, но засегнатите не подозират, че се случват?

Всички последствия от наднорменото тегло са дългосрочни. Артериалната хипертония, артрозната болест, захарният диабет с неговите усложнения, инвалидизират бавно и полека индивида и наистина своевременното взимане на мерки и влизането във форма е изключително важно за качеството на живот в дългосрочен аспект.

Какво е очакваното време за възстановяване след стигането на критично ниско тегло при анорексия?

Сложен е отговорът на този въпрос. Времето за възстановяване зависи от много фактори и най-вече от психичното състояние на самия пациент. Ако той е психически стабилен е възможно за 6 месеца до година да се нормализира метаболизма и да се възвърне хормоналното равновесие, понякога това продължава повече от 2-3 години. Важен е и периодът -продължителността от време, през което пациентът е бил с критично ниско тегло, колкото по-дълъг е, толкова по-фатални и непоправими за последствията след това.

––––-

Често пъти хората с хранителни разстройства – анорексия, злоупотребяващите с лаксативи, тези с преяждане и хиперфагия, и техните семейства не знаят към кого са се обърнат за изготвянето на подходящ режим за хранене, съобразен със специфичното им състояние. В този момент са необходими както точните изследвания, така и информация за подходящото хранене. Може да намерите д-р Стоянова на телефон 0877694799 или да запишете час в клиника Спортмед (089 5796454).

 

Други срещи със специалисти

Интервю с д-р Елена Димитрова, кардиолог

Интервю с д-р Димитър Тянков, дентален лекар

Интервю с Лили Стефанова, треньор

Какъв е Вашия риск от хранително разстройство, направете своя тест тук, на сайта на книгата „Войната с храната“ на проф. Джулия Бъкройд

 

 

 

 

 

(снимка)  личен архив

Детето, тялото му, социалните стандарти и всичко останало

Две опасни тенденции в едно и също време – все повече деца с проблеми с теглото, ръстът на затлъстяване расте навсякъде с по-големи темпове от очакваното (последно новини от Шотландия) – и все повече деца в предучилищна възраст не харесват телата си. Момичета на 3 вече правят връзки като красиво=слабо и дебело=грозно.

Какъв е проблемът? Децата, които изпитват съмнение към тялото си – и своето приемане на същото това тяло, което ще използват цял живот – и детството е само период от него – много по-често стават уязвими от депресивни симптоми и епизоди, както и от диагностицирането в по-зряла възраст на клинична депресия – и естествено – на хранителни разстройства от цялата гама. Тялото е първата крепост на нашето самочувствие. Родителите днес са изправени пред голямата дилема как да се отнасят с детето си, ако е с наднормено тегло и как да го мотивират. И преди съм писала, че обидите изобщо не следва да фигурират в списъка. Изобщо коментарите „колко и какво ядеш“ радко имат добър ефект, ако не са съпроводени с личен пример и разбиране на периода на развитие на детето – ако се съмнявате дали е качване на теглото в етап пред ново скачане със сантиметрите нагоре – говорете с педиатъра.  Същото важи и за твърде слабите деца, наричани галено „щеки“, „кльощи“ и т.н.

В един идеален свят в родината, би било прекрасно ако идващите 100-150 години хората се избавят от навика да коментират външния вид на другите и да използват обидите към формата и размерите на околните – независимо от възрастта, независимо от това дали е публична личност или не, независимо дали е мъж или жена. Според мен е проява на безпомощност в аргументите да уязвяваш с обиди като „свиня“ или „слаботелесен“.

Това е началото на един голям разговор за тялото и социалното му приемане, за това какво е красота и за света в момента, в който има абсолютни стойности на красотата като тънка талия, пухкави устни – а правилният ъгъл за селфи се овладява още преди четвърти клас – умение, ефирно и мимолетно като няколко лайка повече.

Ако си мислите, че само децата извън средното са засегнати – не е така. Колкото по-често акцентираме върху външния вид за оценка на детето си, толкова повече засилваме неувереността му, че ако не изглежда добре „никой няма да ме харесва“ – а одобрението е базова човешка потребност. Затова редувайте комплиментите към децата си – няма нужда да са „принцеси“ тези момичета! Никой не казва на детето си „ти си страхотен учен!“. Редувайте поне похвалите, като нека тези, които са свързани с постижения и умения да надвишават многократно тези за външен вид.

Но ако детето наистина е пълно, какво да правите? Преценете риска от училищен тормоз. Той едва ли някога ще спре, но може да го направите по-лек. Първо като вие не участвате в него, т.е. не се съгласявате с него – като и вие повтаряте на детето, че е дебело и като не отивате ядосани при класната (от което детето се притеснява най-много). Реално това двете най-често използвани стратегии на родителите, които така получават депресирано и отчуждено дете, което отказва да общува по тези болни теми.

Тихично ще ви подскажа две неща, които може да правите и да не намесвате горкото дете – първо отидете да се видите с детски психолог – защото сертификати за гледане на деца няма и всеки прави грешки. Второ, променете начина на хранене вкъщи. Преминете на по-малък размер чинии семейно, но оставете детето да си досипва, ако не се е нахранило. Така ще го научите да следи кога се е нахранило (изяждам си всичко не е точната мярка). Намаляването на времето пред екраните (таблети, телефони и телевизор) също има добър ефект, особено ако и вие решите да направите мини-семейни състезания, вкл и настолни игри и боричкания, но и дартс, но и кой колко коремни преси може да направи и т.н., и т.н. Едно от известните правила е, че детето има нужда от поне 60 минути физическа активност дневно, за да бъде здраво. Достъпът до нездравословна храна също е сериозен проблем – знам, че много родители избират да държат джънк „за да свиква детето на изкушенията“, но това рядко има желания ефект. Далече чипса от очите, далеч от сърцето (поне вкъщи).

Обидите, на което едно пълно дете е подложено могат сериозно да застрашат психичното му – а от там и физическото здраве. Двете си вървят заедно

Прочетете заедно няколко книги за храненето и гответе заедно – препоръчвам книгата на София Йотова „Вкусно с усмивка“ като начало – и „Войната с храната“, за да не допускате грешките описани там.

 

Килограми не се свалят с обиди…

Да си представим следната ситуация: детето ви, момиче или момче няма значение, бурно започва да качва килограми и това е явно, защото яде „като разпрано“, някой казва, а другите кимат в съгласие. Трябва да се действа!

 

Нека сме наясно – тийнеджърите често са неконтролируеми – не само как се държат, но и какво ядат (а понякога и колко пият). Едно е сигурно – добронамерените забележки са в състояние да постелят един доста добре павиран път към Ада, наречен наднормено тегло. Как ли? Да обиждате някого за теглото му не му помага да изгради здравословен начин на хранене, а вместо това го тласкате към следния порочния цикъл:

  1. преяждане –->
  2. пропускане на хранене –->
  3. цял живот самосъжаление

(„ще си умра гладна и дебела“ е  родена в главата точно от пострадали от този цикъл)

Изследване на Джерика Берге от Медицинския университет на Минесота казва точно това – родителите, които окуражават децата си да правят диети в ранните си години рискуват те да развият хранителни разстройства или затлъстяване. Не само. Децата на тези деца в голяма част са поставени на диети също, т.е. ако вие днес принуждавате детето си да е на диета (която ще го изтощи психически в годините), има голяма вероятност то да направи това с внучето ви (което също не заслужава това).

Разбира се, знаем, че родителите правят това в желанието си да помогнат на децата си, но за съжаление дори тези тийнеджъри, които свалят килограми, намразват телата си и така и никога не ги заобичват съвсем – а да си охлюв, който си мрази черупката е… дискомфортно доживотно преживяване.

В този материал на New York Times e включен цитат на Катрин Бауер, факултет по обществено здраве в Университета Мичиган в Ан Арбър, която казва, че „съществува преобладаващото мислене, че хората не знаят, че са дебели и когато ги информираме за това те магически ще се мотивират да променят поведението си“. Всъщност, продължава тя, стигмата върху теглото води точно до обратното: критиката и предизвикването на срам може само да накара другият да се чувства зле по отношение на себе си, без мотивация и способност да се промени.

 

Няколко – първо среща насаме между педиатъра и родител/ите, на които да се обсъди има ли вероятност от някакъв медицински проблем или състояние, което да е довело до рязкото качване на тегло и провеждане на изследвания.
Родителите да променят храненето вкъщи за всички като:
  • включат повече плодове и зеленчуци в ежедневието;
  • да изключат полуготовата и твърде преработена храна;
  • да намалят десертите, баниците и хляба като част от начина на хранене;
  • да не държат сладкиши и бисквити „да си има“;
  • да направят ембарго на газираните напитки;
  • да готвят заедно с децата си здравословна храна (книгата Вкусно с усмивка на Софи Йотова е добро начало);
  • да се опитат да правят разходки с децата си – първо на по-кратки, после на по-дълги разстояния;
  • и да сложат назидателните речи и думи в най-тъмното на гардероба;
  • а обидните да ги заровят някъде надалеч.
Препоръчително е родителите също така да не се впускат в омраза на собственото си тяло по какъвто и да било повод (пример: Майката, гледайки себе си с презрение: „Леле как съм се освинила!“ с пощипване на корема пред огледалото).
Дори за мен беше шокиращо да разбера, че по изследвания има родители (над 40%!!!), които окуражават децата си да правят диети – някои от бебешките 2 години… Манията на родителите ти да си слабичко дете (като тези от рекламите) води до там, че се наблюдава дори деца на 6!!! години да искат обезмаслени продукти и да внимават за калориите! На тази възраст би трябвало да внимават как играят на „Не се сърди, човече“, не какво представляват въглехидратите!

 

 

 

Още по темата:

Ако се храните с децата си няколко пъти седмично, наднорменото тегло и напълняването са с по-малък риск за тях, сочи изследване, провеждано 10 години

За децата, начина на хранене и психологията на напълняването може да прочетете и тази книга, която е полезна за всички родители, които си мислят, че децата им са твърде дебели или с хранително разстройство

Проблемът на децата с наднормено тегло в училище, материал на The Guardian

 

 

 

Интересни линкове, 21 април 2018

Миналата седмица стана дума за поета Константин Павлов и връщането ми към стихосбирката му Агонио сладка ми се услади. (Говорейки за нова българска поезия, той е класик). Повече за него в този ФБ линк. // Фоторазказът за пътуването в Япония на Тошка Иванова (приятно и за гледане, и за четене). // По въпроса за детското затлъстяване, в Амстердам, вместо характерното за континента покачване, има намаляване – как е описано тук – и се надявам, че някой ден и в България ще има сериозно разработени – и изпълнявани програми за това. // Селекция от книги за възпитание на момичета в училищна възраст с различни акценти.

Накрая, малко елфска музика от едно време

 

как гърмят диетите: защо човек е по-гладен, когато отслабва

Свалянето на килограмите, за повечето хора, е лесната част. По-големият проблем е постигнатите цифри на кантара да останат приблизително същите поне година.

Причината за това е очевидна – те са по-гладни и имат по-силно желание да се хранят повече в годината, в която преминават от сваляне към поддържане на килограми. И дори тогава хормоните им изпращат сигнали след хранене, че не са се наяли. В изследване от 2018, публикувано в Американското списание по Физиология-Ендокринология и Метаболизъм този въпрос е разгледан подробно, изследвайки упоритостта на тялото и неговото дълго противопоставяне на свалeните килограми.

В еволюционно отношение задържането на килограми има еволюционен смисъл, защото хората са преживели големи периоди на глад и затова повече килограми означава по-голям шанс за оцеляване във времена на криза. Само че досега в историята на човечеството не е имало толкова много калорична храна с лошо качество и толкова много липса на движение, което допълнително затруднява качествения баланс в тялото, а оттам и здравето.

 

Изследването, за което споменах в началото намира доказателства на подозрението, че при затлъстяване мозъкът е по-„глух“ към сигналите, че човек се е нахранил и чува по-силно „гласа на глада“. 35 силно затлъстели хора били избрани в Норвегия, като условие било да бъдат с индекс на телесната маса по-голям от 42 (представете си приблизително хора с ръст около 164 см и над 110 кг). На участниците им били предоставени съвети за хранене, тренировки и психотерапия няколко пъти на по време на триседмични престои в източна Норвегия. За една година участниците свалили средно по 13 кг.

На всеки шест месеца след това, в продължение на 2 години им били правени поредица от тестове. Три часа преди и след хранене лири измервани субективните усещания за глад, усещане за пълнота и желание за хранене и са били питани колко храна планират да консумират. Също така им били измервани нивата на пет отделни хормона, които регулирали апетита и как те отговаряли на переспективата за хранене или на току-що състояло се хранене. Това, което открили било, че реакцията на тялото към свалянето на килогравите се променяло с времето.

В краткосрочен план – четири седмици след началото на упражненията и режима – участниците загубили средно по около 3.5% от теглото си. Нивата на хормоните повишаващи апетита бързо се увеличили — вероятно като отговор на ежедневните упражнения, които правели поне по 3 часа и половина дневно по време на програмата. Но тогава те не споделили, че имат повишен глад или желание за ядене. С покачването на хормоните на ситост, те се чувствали запълнени още в началото на храненето. Когато стигнали целите си на постигнатите килограми, нещата се променили. В края на година с диети и упражнения, в изследването участниците свалили около 7,4% от теглото си и подобрили физическото си състояние значително. Но казали на изследователите, че има значимо увеличение на чувството им за глад и желанието за ядене.

Две години след началото за изследването – и година след като трябвало да поддържат достигнатото ниво, хората трябвало да се стараят да запазят постигнатото тегло, но нямали същото усещане за ситост както в началото. Добрите новини са, че една стабилна, сериозна програма на режим и ограничения, съчетана с физическа активност може да предотврати ново качване на теглото. Лошата новина е, че хора със силно застлъстяване, които са свалили сериозни килограми ще трябва да се срещнат с усещането за глад в дългосрочен план“.

 

Снимка: Pexelsbay

 

Щастието има значение (за доброто тегло)

александра иванова детелина стаменова размерът има значение
#Selfie с Александра

 

Представянето на „Наръчникът“ към „Размерът има значение“, книгата на Александра Иванова, премина в топла атмосфера, което може да се види на снимките от събитиетоПричината да се съглася да участвам в преставянето не беше просто това, че от „сто“ години харесвам Александра заради винаги позитивното й излъчване, нито защото с двете си книги описва един начин на хранене – което би ги превърналало просто в книги за диета – което не е лошо, но е често срещано, а по друга причина – и тя е, че в Наръчникът тя дава истинския ключ към успешното сваляне на ненужните килограми. Какво имам предвид, ще кажа след малко, но преди това искам да ви разкажа нещо за проблема с наднорменото тегло и затлъстяването.

Причините за затлъстяването и наднормено тегло биха могли да бъдат търсени както по социални признаци, така и заради специфични психологически характеристики (като задържане на емоции, депресия, тревожност, професионално прегаряне, травматични стресови периоди и т.н.).  Това е сериозен социален проблем, защото наднорменото и свръхнорменото тегло са най-голямата причина за разходи в здравеопазването по данни на Световната здравна организация. Затлъстяването носи голям риск от заболявания като вторичен диабет, сърдечно-съдови заболявания и определени форми на рак. Здравните последствия варират от повишен риск от предсрочна смърт до сериозни хронични състояния, които намаляват цялостното качество на живот2. Хората със затлъстяване често страдат от по-лека или тежка форма на депресия. Затлъстяване е тежката форма, а наднорменото тегло е това, което наричаме „пухкав“ и няма да използвам думата „килограми“. Проблемите започват при талия 88 см при жените и 102 при мъжете. Или ако сте се мерили на тези кантари, които мерят процента мазнини в тялото – затлъстяването е при по-голямо 25% съдържание на мазнини в тялото на мъжете и 30% на жените. Наднорменото тегло и затлъстяването не са просто въпрос на вкус – да, има хора, които генетично са по-едри – такива са били и родителите им, и бабите, и дядовците им – това влияе много и за тях е невъзможно да променят структурата на телата си или както се казваше в един виц „понеже не мога да сваля килограми решавам да положа усилия в увеличаване на ръста си“. Но пък тези хора водят понякога битката с това да приемат телата си в един свят, който в момента обича слабите. Искам да обърна внимание на тях и да кажа, че понеже едва ли ще порастнат на височина, биха могли също да използват Наръчника , заради онази причина, поради която съм тук и която ще кажа след малко.

Наднорменото тегло и затлъстяването са огромен европейски проблем. Миналата година група евродепутати алармираха Европейската комисия, че като континент и икономическа общност сме изправени пред риска само след 13 години над 50% от гражданите да са затлъстели, като в някои страни се прави прогноза за 90%. В момента за последствията от затлъстяването се изразходват в Европейския съюз между 59 и 70 милиарда евро годишно по различни данни в здравеопазването или като преки загуби от намалена продуктивност. Вероятно сумата е дори по-голяма, защото не се отчита изцяло влиянието на свръхтеглото в болести като диабет 2 и сърдечносъдовите болести. В момента 23% от жените са с диагноза затлъстяване, и 20% от мъжете в Европа. Затлъстяването при мъжете обикновено е в областта на корема, то е много по-опасно от това при жените, при които обичайно е в областта на ханша и бедрата. В България това са 1,258,000 човека

Причините за тази епидемия за комплексни и започват от в детството, в емоционалното награждаване на децата с храна за постигнати успехи и се задълбочава в училище, където децата не са стимулирани да се движат, а главната задача е да стоят по чиновете. Днес хората средно приемат една трета повече калории дневно в сравнение с преди 30 години, храната също е различна, но причините имат и своя психологически аспект.

Защо след отслабване толкова много хора връщат теглото си

Храната често е заместител на общуването с Другия. Значимите хора в живота ни са извор на емоции, удоволствие и неудоволствие и когато тя не може да бъде осъществена, човек прибягва към вкусното или към глада. Много често хората със затлъстяване преяждат болестно. Че причините са психологически се показва и в Международната Класификация на Болестите (МКБ-10), къдено болестното/психогенно преяждане беше включено в графата на хранителните разстройства. Причината за това поведение? Много често това действително е отговор на емоционална травма в детството и заради това „смисълът“ на това „защо преяждам“ може да бъде търсен в моделите на повтарящите се житейските трудности и осъзнаването на използването на храната като средство за емоционална регулация..

Поставянето на грижата за себе си на първо място, като това включва емоционално и здравно поставяне на първо място е нещо, което дори и възрастните трябва да овладеят. Това е бавен процес, в който често пъти са въвлечени и психотерапевтите, които помагат на хората да овладеят това, което аз наричам, цитирайки Екзюпери „изкуството на малките крачки“.

В Наръчникът на Александра се говори за удоволствие, щастие, за храна, за време за себе си, за действия, свързани с „храненето“ на сетивата, не на стомаха. В нейната диета, освен сок от лимон и салата зеле и моркови има, поставено напълно наравно с движението и храните ритуали за щастие, ароматерапия и вглеждане в огледалото, храната за душата под формата на изкуство и общуването. Спиране на препускането от задача в задача, оглеждането, разпознаването на чувствата и емоциите, Александра говори за всичко това, което прави книгата й ценна. Иска ми се да вярвам, че читателите няма да пропуснат тази част от книгата, в която се говори за душата, защото той ще определи навигацията им по пътя, в който няма да има знак за обратен завой към емоционалното, психологическо хранене.

На гости на собствените си гени

Close up of mixed race man holding crystal ball

Библиотеката на гените е огромна. Клетките ни пазят информация на милиони години, която постепенно става достъпна на учените, а от там и на нас, хората. В NutriGen правят точно това – предлагат ти да научиш нещо за себе си, което няма как да знаеш, освен като отвориш сама ключалката, давайки свой клетъчен материал.

 

 

„По принцип“ всички знаем много неща за храненето и за себе си, къде прекаляваме и защо. Не всички, но повечето хора знаят кои са вредните храни и вредните количества, но дори тогава някои не успяват да се преборят с навиците си. Понякога си живеят достатъчно добре така, но има и хора – и то все повече – които разбират, че за да си здрав и да поддържаш оптималното си тегло трябва да имаш диета, която да е подходяща за теб. NutriGen, които предлагат услугата да разчетат какви са предпоставките в тялото ти, които трябва да знаеш, за да структурираш правилно храненето и движението си.

Приех предложението на NutriGen да се подложа на генетичен тест, който да ми каже какво е написано в клетките ми. Малко бях скептично настроена в началото, тъй като гените са си гени, но средата, в която сме влияе в голяма степен на това, което се случва с нас, но разговорите ми с Боряна Герасимова, ме убедиха, че това изследване е способно да ми каже нещо повече от това, което вече добре знам. В годините за себе си открих своя модел на хранене, включващ и малко вредни храни, все пак. Но в човешкия живот е така, че тъкмо свикнеш с едно и се случва нещо, което те връща в началото на игралната дъска – такива са например бременностите, след които тялото следва своя програма; стресът, който също се отразява понякога по различен начин, както и, най-възпитано казано – възрастта, която колкото и да (се правим че) пренебрегваме, също има своят отпечатък.

От друга страна въпрос, който силно ме вълнува е генетично обусловени ли са хранителните разстройства, а в това изследване, макар да няма към момента включен гена, който се подозира, че е отговорен за булимията, се изследват три други, които също дават интересна информация за гените за пристрастяване, преяждане и чувствителност към вкус.

Тестът, който си направих

Тестът на Nutrigen NGDiet е предназначен за всеки, които иска да разбере какъв е оптималният начин за поддържането на здравословно тегло чрез хранене и движение, и резултатите от него са за цял живот. В него се изследват набор от гени, които повлияват ключови биологични процеси, свързани с предразположение към напълняване; усвояване на мазнини и въглехидрати; сконност към преяждане и пристрастяване към храни; индивидуални нужди от физическо натоварване; влияние на циркадните ритми върху регулацията на теглото и други. Чрез него можеш да установиш правилният за теб начин за хранене – но и за хранене, при което целта му е да си здрав.

Поддържането на оптимално тегло е важно не просто от естетическа гледна точка, но заради здравето – наднорменото и поднорменото тегло крият своите рискове, които дори да не усещаш в момента, се отразяват в дългосрочен план. Затова откриването на правилния начин за поддържането му, максимално адекватен за теб, може да стане през гените. Ако не се получава поддържането на това хранене, адекватно е да се потърсят причините за това – които в голяма част от случаите се дължат на средата и начина ни на реагиране в нея. Работя с хора, които срещат своите трудности в общуването си с храната. На някои им е трудно да се хранят, друг път им е трудно да я намалят, но общото е, че за да се стигне до този момент, в който най-доброто, което могат да направят за себе си е да седнат на дивана до мен в кабинета ми. Психотерапията е мощен инструмент при проблеми с храната, но не мога да изключа влиянието и на други фактори, които са на телесно ниво, заради което понякога е задължителна и консултацията с диетолог – но също и генетичен тест. Цената е висока 692 лв, но и знанието и най-вече, че това е стигане до твояте, единствено твоята лична информация е безценно. Не „по принцип“, а много лично.

Процедурата

Самата процедура е проста и безболезнена – с пръчици, подобни на клечки за уши се взима от устата чрез натъркване клетъчен материал, който се изпраща за изследване в Дания. След около две седмици се получават данните и се разчитат от генетика на компанията, а оттам натакък – решението какво да правиш с ценната информация остава твое – и в твоите ръце е какво да промениш в живота си.

Моите лични изводи

Лично за себе си разбрах от изследването, че трябва да поддържам нисковъглехидратна диета и да отделям определено време/усилия за активни занимания, което беше изчислено към генетични дадености за поддържане на оптимално тегло – и пак да кажа – здраве. Отношението ми към мазнините също трябва да се промени, защото се оказа, че ги натрупвам, дори да са от „добрите“, защото такъв е плана, по който действа тялото ми – еволюционно решение, какво да правя! И нещо, което е малко в метафизичен план, но излезе – за да постигам резултати ми трябва… търпение.

Големият плюс на изследването

По отношение на самото изследване NGDiet само по себе си много полезно, но това, което го прави специално, е че го разчита специалист-генетик в твое присъствие, при което можеш да зададеш всичките си въпроси. Д-р Марта Михайлова е много подробна и точна в обясненията си, като доклада, който получаваш след срещата ви остава като допълнителна справка, към която да посягаш или да дадеш на диетолог, който да базира диетата, която ти изготвя на тези резултати.

Обърни внимание и на две други изследвания

Освен NGDiet, която препоръчвам тук, в портфолиото на компанията са и две други изследвания, които могат да ти помогнат да живееш по-добре.

NGHealth изследва генетичната предразположеност към заболявания като остеопороза и ревматизъм, сърдечносъдови и др. Ако имаш информация за личната си предразположеност, тогава можеш да промениш начина си на хранене и живот преди да си се разболял – защото гените са предпоставка, не само присъда. 846 лв

NGEstrogen е друго изследване, което може да спаси живота ти, ако си в риск от естроген зависими заболявания (такива са рака на гърдата, матката, яйчниците и простатата) и спомага за изготвяне на режим, който да намали риска. Цената е 592 лв.

По темата препоръчвам още статиите

Генетично обусловени ли са хранителните разстройства

От библиотеката на NutriGen – Гените не определят съдбата ни

Д-р Марта Михайлова, генетичният консултант на Nutrigen и д-р Митко Ригов за Генетика на наднорменото тегло и затлъстяването“

Повече за Затлъстяването и гените 

Фитнес инструкторката Здравка Максурова – Защо персонализираният хранителен режим работи по-добре от стандартните диети