Етикет: детски травми

Връзките между травмите в детството и болестното преяждане

Беше публикувано изследване на френски автори, което показа голямата връзка между травмите в детска възраст/ранна зрялост и затлъстяването комбинирано с болестно преяждане. При пациентите с болестно преяждане има ясно доказана история на травматични събития от психологически произход през началните им етапи на живота им.

За да се изчисли връзката между детските и тийнеджърските травматични събития и преяждането са проведени структурирани клинични интервюта от психиатри с 326 мъже и 1158 жени. Емоционалното пренебрегване е най-честото събитие, изпитвано от пациентите (77.8% от жените и 63.5% от мъжете), следвано от физическо насилие (23.3%), наблюдение на домашно насилие (17.7%) и сексуално насилие (11.8% жени и при 2.8% от мъжете).

Разпространението на болестното преяждане в съвкупната популация се изчислява на 34.9%. При мъжете водещ независим предиктор за проявата на болестта е липсата на емоционална подкрепа, следвана от физическото насилие. При женните това са емоционалните липси от значимите възрастни и сексуално насилие.

Но какво точно е емоционалното пренебрегване и защо е толкова влиятелно върху този на пръв път физиологичен аспект, какъвто е (болестното) преяждане?

Наблюдаваме пренебрегване на емоциите на детето, когато родителят не може да реагира на емоционалните нужди на детето, като причините за това може да са както личните емоционални проблеми на родителя, така и житейски фактори като заетост, болести и други. Родителската неангажираност е в емоционалната сфера, може да няма нищо общо с материалните условия в семейството. За детето е проблем когато не може да признае определени, обикновено негативни, емоции (страх, тъга и др.), защо те биват омаловажени, когато не е одобрявано и утвърждавано; когато детето реши, че е по-добре да се справя само с проблемите си, вместо да ги споделя, което се случва в резултат на комбинация от семейни динамики.

Емоционалното пренебрегване не е обаче психически или морален тормоз. Разликата е голяма, но разрушителната сила не е малко и при пренебрегването, защото детето се чувства зле. Проявата му е небрежност при общуването с децата и техните важни моменти. Има и една друга особеност, която може да убегне. Децата базово са два типа – силно чувствителни и слабо чувствителни. Какви ще бъдат не се определя от семейната среда, а просто се раждат такива. В едно семейство може да има и от двата типа, като причините са както и за темперамента – просто си такъв и толкова. Само че високочувствителните деца реагират по-тежко, силно, соматично и дългосрочно на ефекта от емоционално пренебрегване (може да прочетете по темата тук). Ако сте чувал/а често като дете думи на близки като: „Ама си свръхемоционална“; „Не се дръж като бебе“; „Престани да прекаляваш в реакциите“ или „Твърде чувствителна си“, вероятно принадлежите към групата на високочувствителните хора.

 

Още по темата

Повече за състоянието „болестно преяждане“

Книгата „Войната с храната“

Тестове на английски – личен и дали детето ви е високочувствително

 

 

 

 

 

 

.

Photo by Markus Spiske temporausch.com from Pexels