Етикет: въпросите на нади

мамо, нали е по-важно един човек да е с добро сърце, отколкото да е красив?

Следващата постановка
в градината е Малкия принц

Тъкмо започнах да отговорям на въпроса й и реших да попитам Надя:
– А ти откъде знаеш това?
– От Анет.

Замълчах.
Няма нужда нищо повече в момента

Благодаря на Анет, учителката в градината на дъшеря ми, че си върши отговорно работата и използва авторитета си, за да допълва говореното в семейството.

мамо, нали децата, когато са болни, трябва да много да ги гушкат?

Чудни въпроси задава дъщеря ми и дори без да е минала седмица, вече имам нов повод за пост.

Да, когато са болни, децата трябва много да бъдат гушкани. Какво по-хубаво от това да ти е топло и мама да е до теб, за да те гали по главата? И най-високата температура минава по-бързо, когато майка ти е близо до теб. Дори и малките лисичета знаят това! Хората понякога се разболяват от липса на внимание или когато се преуморят и тогава тялото им казва „Хей! Легни си в леглото, почини си, прочети една книжка! Направи си топъл чай! Помързелувай“. А пък галенето, мило мое момиче, прави така, че по цялото ти тяло се случват чудеса – когато на човек му е хубаво и е обгърнат с внимание, просто по-лесно оздравява. Лекарите наричат това хормоните на щастието, а за да се задвижват понякога са нужни само  прегръдки. Когато бях малка, понякога на мен и приятелите ми се караха: „Как можа да се разболееш точно сега!“, а единственото, което искахме беше просто да си легнем и никой да не ни гледа лошо. Болестите са нещо, което се случва на всекиго и затова трябва да се грижим за здравето си, а когато се разболеем – да си дадем време да оздравеем – като освен лекарствата има и много гушкане.

мамо, нали човек трябва да слуша ума си?

От известно време си мисля да записвам отговорите, които давам на дъщеря си по сериозни въпроси, защото въпросите са интересни, а надявам се – и отговорите. Днешният, зададен по леко провлачения детски начин, ме провокира да започна. 

Не мисля, че е твърде рано да отговарям сериозно на нейните въпроси, защото както казва психотерапевтът проф. Захарина Савова – „приемайки, че децата са твърде малки, понякога изпускаме момента за сериозните разговори“. От друга страна във възрастта на дъщеря ми (5 г) вече има интернализация и да, мисля че това е момента за сериозни отговори. Интернализацията е психологичният процес, при който започваме да приемаме определени твърдения за толкова истинни за себе си, че дори не ги поставяме под въпрос и понякога ни пречат в живота. Такива са „никой не ме обича“ или „хората винаги трябва да си помагат“ и т.н. Записани в най-стария файл на вярванията ни, по-късно можеш да се срешнеш с трудности, защото може пък и това, което си мислиш и си приел за част от себе си просто да не вярно към твоето сега.

Но сега ще се върва на въпроса:

Мамо, нали човек трябва да слуша ума си?
Как да ти кажа мамо, човек трябва да слуша ума си най-много, когато решава задачи или когато прави нещо, което има точен резултат.
Но ако ме питаш за живота, хубаво е да слушаш сърцето си. Когато порастваш може да се случи така, че да забравиш да го питаш и гласчето му да стане много тихо, но въпреки това, опитай се да го слушаш. Сърцето ти най-честно ще ти покаже кой е твой добър приятел или с какво искаш да се занимаваш най-много, кое ти доставя удоволствие, какво да направиш, когато се чудиш. Сърцето ти единствено знае дали ти е ядосано или те е страх. Не оставяй ума си да те кара да правиш неща против сърцето ти. Недей да се оставяш само на това, което главата реши. В главата си събираме знания, но живеем със сърцето си. Колкото и знания да имаш, ако в сърцето не ти е спокойно и истинско, няма да живееш добре.
Но недей винаги да вярваш слушаш само сърцето – чуй и ума си какво има да ти каже. Когато решаваш нещо сериозно и важно за теб последвай сърцето си и след това използвай ума си, за да направиш нещо хубаво от комбинацията от двете.

Още от въпросите на Нади

Илюстрацията е от сайта http://cadeomeuabraco.blogspot.bg/