Етикет: анорексия

Страхът да се храниш

В този блог, а и на много места, е по-често да се срещнете с мнението на специалисти, родители и приятели за хранителните разстройства. Сравнително рядко е да се попадне на разказа на възстановен след анорексия, който е в дълга ремисия и физически, и психически показва, че е надживял този момент от живота си. Табита Фарар разказа своите мисли по въпроса наскоро и с нейното изрично разрешение ги публикувам. Накратко за нея : тя работи като директор маркетинг в софтуерен стартъп и е боледувала от анорексия, заради което работи в областта на хранителните разстройства като активист. В момента пише книга за пътуването сикъм храната, която ще носи името Love Fat. Публикувам този текст на български с изричното съгласие на авторката.

Бих спорила с Табита по отношение на втората част – за преодоляването на страха (мисля, че трябва да бъде търсен по-дълбоко и аналитично), но животът нали е и това – чужди мнения, с които имаме право да не сме съгласни, но да приемаме – и ако нейните думи са в нечия помощ – това е достатъчно за мен и за целите на този блог.

 

 

––

Мразех да съм твърде слаба.

Мразех, че ако излизах от вкъщи, учениците ми крещяха „слабо чудовище“, когато минавах покрай тях.

Мразех, че не мога да седна без да ме заболи.

Исках да кача килограми.

Но,

Се страхувах да кача килограми, и

се страхувах да се храня дори още повече.

 

Яздех кон с височина 177 см, който беше “необязден”. Това беше общо взето извинението, което се даваше, че хвърляше на секундата всеки, който седнеше върху него, при старта на всяка езда. Имаше си страх около него. Знаех, че в момента, в който сложа крак в стремената ще лудува в градината и вероятно ще се приземя с лице в чакъла. Но този тип страх никога не ме е спирал да правя каквото и да било. Този тип страх беше забавен. Харесвах уссещането от страх, фокусиране, цел… и гордост. Харесвах, че не ме е страх да се кача върху този кон.

Когато бях на 16, преди да се разболея, всичко, което исках в живота си беше да  съм професионален ездач. Всичко, което исках беше да яздя на най-големите международни надбягвания. Майка ми принципно отказваше да идва изобщо и да гледа как яздя, тъй като страха й, че мога да падна и беше в повече. Би било лъжа да кажа, че никога не ме е било страх, когато яздех – имах няколко много тежки падания, няколко пъти конят падаше върху мен, имах фрактура на гърба от от конски къч; и бях изритана с копито в гърдите толкова силно, че имам  вдлъбване — но страха никога не ме спирал да направя каквото и да било.

Никога страхът не е имал сила над мен както беше страха от храната, когато се възстановявах от анорексия.

Това е „какво става тук бе“ страх. Един парализиращ страх, замъгляващ съзнанието, неподлежащ на преговори, изнеси-ме-от-тук-преди-да-ударя-някого тип страх.

Ако ми предложеха повече храна, често реагирам като че ли заплашват живота ми. Бих изпаднала в ярост към всеки, осмелил се да ми препоръча да ям повече. Спомням си как веднъж, в началото на нашата връзка, Мат беше решил, че ще е сладко да ми подава хрускави неща в устата, докато гледаме телевизия. Това почти щеше да доведе до край на връзката ни. (В днешни дни обича някой да ми подава нещо за хрупкане, докато лежа на дивана, но мисля, но тогава провалих преживяването!)

За много от нас, страхът, който изпитваме когато се срещаме с повече хранене – въпреки присъствието или отсъствието да качим килограми — е смазващ. И разрушителен. Добрата новина е, че може да се тренирате да надмогнеш този страх. Фокусирайте се върху действието, което има нужда да направите и работете на блокирането на чувствата – страховете – които заобикалят това действие. Да, току що ви казах да блокирате своя страх. Да, разбирам, че това е полярно различно от това, което повечето терапевти съветват. Страхът, който усещате е неуместен и силен. Ако се ровите в него няма да стигнете далеч. Вярвайте ми, опитвала съм и никога не проработи. Ключът е да удушите страха до момента, в който може да го управлявате така че да може да направите това, което трябва да направите: да ядете повече храна.

Да се научите да игнорирате страха си е нещо, което смятам, че е нужно умение във възстановяването от анорексия. Не трябва да го разпакетирате и изследвате. Имате ирационален страх от хранене и единственият начин, за да докажете това на ума си. Страхът няма нужда да бъде анализиран, защото продължавате да давате на мозъка си информация, че храненето е повече от нещо, за което не си струва да се тревожите. Когато ядете повече храна, вие окабелявате отново мозъка си.

 Защо повече храна е заплаха?

Никога не съм имала голям проблем с яденето на едно и също нещо по едно и също време. Бях отлична в рутинното ядене. Яденето повече ме объркваше всеки път. Дори правилата за часовете на хранене съществуваха, за да ме предпазят от това да ям повече. Не можех да ям по-рано от обичайното време, в случай че това ми позволява повече време през деня. Повече време означаваше повече хранене. Това време беше плашещо.

Както казах, ако някой ми предложеше повече храна, отколкото намирах за моето нормално, аз имах чувството, че е насочил пистолет към мен. Не преувеличамам. Така ми се струваше заплахата от повече храна.

Колко нелепо е това. Бях ли гладна? Да, винаги. Исках ли да кача килограми? Логично, да. Разбирах ли че храната не е нещо, от което трябва да се ужасяваш? Логично да. Някоя от тези истина правеше ли ми по-лесно да ям каквото и да било? Не.

Но защо? Защо се получаваше така, че виждах храната като заплаха?

Нямам напълно ясен отговор на това. Но имам своето мнение защо и кога човек с генетично предразположение към АН (анорексия нервоза) е с дефицит на енертия и заради това анорексията се активира приемането на повече храна се приема за по-голяма заплаха към оцеляването на.

Ако гените на АН съществуват като адаптация, която позволява да оцелеем в периоди на глад и да ни позволят да мигрираме до райони, изобилни на храна, тогава има смисъл, че по време на тази миграция спирането и храненето с „повече“ от минимума може да е заплаха за оцеляването.

Защо? Защото ако спрете за твърде дълго на място, където има „някаква“ храна, но не „изобилие“, може да рискувате никога да не стигнете до земите с изключително добри услония. Или, когато най-накрая стигнете там, какво би се случило, ако други племена са ви изпреварили? Ами ако са враждебни и не биха ви позволили да се установите? Ами ако те вече са убили и изяли бизоните? Тогава бихте умрели със сигурност. Също така мисля, че това е причината да има това неистово желание да хапнеш нещо за толкова много от тас с АН. Не спирай за дълго. Яж само толкова, колкото има нужда, за да оцелееш и тръгвай отново.

В този смисъл, повечето храна може да те убие. В този смисъл не е лудост, че съм готова да се вбеся на всеки, който се опита да ме спре и накара да ям.

 

Как да тичате към, не да бягате от, страха да ядете повече

1. Разпознайте страха

Звучи нелепо знам, но дълго време не мислех, че разпознавах това, което чувствах като страх. Усещах го толкова невъзможно за преговори, инстинктивно и без каквато и да било прилика с какъвто и да било страх, който съм чувствала преди. В допълнение, храната не е нещо, от което да ни е страх, или? Затова не мислех, че директно свързвах тези неща в мозъка си. Например, ако Мат ми предложеше парче пица, аз бих се ядосала и му се разкрещяла, но с ума си бих си казала че ме е ядосал с това, че иска да ме контролира и да ми казва какво да ям – дори ако той не прави това.

Мат е най-малко контролиращият човек на света, но мисля, че в моята паника, мозъкът ще насочи директно вината за страха, който чувствах към него. Когато стана достатъчно разумна да се спра и кажа „Ужасена съм да хапна повече“, отколкото да крешя по него заради наглостта му да на предлага на кльощавото си гадже пица, нашият живот стана доста по-добър.

 

2. Дишайте

Реакцията на страх ви поставя в състояние на активност на симпатиковата нервна система (бий се или бягай). Сърдечният ви ритъм и дишането се учестяват в очакване да бягате от опасността. Най-големият инструмент, с който разполагате е да успокоите дишането – и като го контролирате, което не може да направите със сърцето. Ако забавите дишането си, това ще даде информация на мозъка, че няма непосредствена опасност. Ще станете по-спокойни и в състояние да мислите ясно. Да се надяваме, че с успокоението идва по-голям шанс да влезете в страха, отколкото да избягате от него.

 

3. Бъдете смели и любопитни

Голяма част от възстановяването е да тичате в страха. Колкото повече правите това, толкова повече ще давате на мозъка си информация, че храненето не провокира тази реакция на страх. Трябва да тичате към страха с цел мозъкът ви да разбере, че този страх е безсмислен.

Да се поставите на седалката на любопитния наблюдател – ученият, ще ви помогне осъзнато да се откъснете достатъччно, за да останете на ръка разстояние от реакцията на страх. Мислила съм си „какво би било най-лошото ако хапна Х“и да използвам това любопитство ме е карало да го правя. Като чели експериментирах. Като чели казвах на друг да го изяде. Това състояние на любопитство ми помагаше да се отдалеча от ситуацията.

Страхът, който изпитвате е истински. Не го подценявайте. Този страх носи потенциала да опостуши възстановяването ви и живота ви. В същото време трябва да разберете, че този страх е стар и не е релевантен към днешния ден. Може да кажете „благодаря ти много, но не се нуждая от това сека, защото сме в среда на гладуване “ и да игнорирате страха. Може да бъдете повече от окей, ако приемате повече храна. Ще поглъщате обратно малко парче от живота си с всяка хапка в страха.

[край на текста на Табита Фарар]


Ако се разпознавате в този текст силно ви препоръчвам да потърсите професионална помощ –

от училищния психолог, ако сте в училище;

да се обърнете към психотерапевт в родния си град;

да потърсите среща с психиатър;

и/или направете този тест за скрийнинг на хранителни разстройства.

Ако е възможно, споделете с родителите си или близки за състоянието си и да поискате тяхната подкрепа.

 

––

Понякога хората, които са болни от анорексия не мислят, че им „има нещо“. В галерията са показани снимки на жени, които са болни от анорексия. Ако техните тела приличат на вашето… разбрахте ме.

Стопяване: Истината за анорексията (филм на Channel 4)

В четвъртък, 24ти август, по Channel 4, беше излъчен документалния филм Wasting Away: The Truth about Anorexia. Може да бъде гледан още 27 дни на сайта на телевизията безплатно (под Chrome не успях, затова давам линк към свален в YouTube материал, който има вероятност да бъде премахнат).

Във видеото се разказва за трудностите пред болните от хранителни разстройства във Великобритания – не са измислени, а съвсем реални – и се поставя сериозния въпрос, че целия този спектър от заболявания не получава нужното финансиране и внимание. Документалният филм е направен от известния британски тв водещ Марк Остин с участието на дъщеря му Мади и е провокиран от нейната болест. Предисторията е, че през февруари 2017 в The Sunday Times беше публикуван негов текст със заглавието „Какво е да имаш… дъщеря с анорексия“ (сайтът изисква регистрация, но е безплатен и безпроблемен за ползване след това). „Питах Мади няколко пъти какво е предизвикало болестта и и тя още не е ми е дала задоволителен отговор. Мисля, че истината е, че няма причина. Най-близкото до обяснение беше, когато тя ми каза, че е имала чувството, че живота й е извън контрол и единственото, което е можела да контролира е количеството храна, което влиза в нея“, пише той, а в самия материал той споделя, че много пъти се е отказвал от това да разкаже всичко. 5 години след лечението й, двамата – баща и дъщеря – решават да говорят, за да разкажат за трудностите по време на лечението.

След публикуването на статията получават писмо от принц Уилям, който е прочел материала и след това се съгласява да участва и в документалния филм, воден от личния интерес към хранителните разстройства – майка му, принцеса Даяна, призна за пръв път публично преди 22 години, за своите проблеми с булимията – и днес той и съпругата му полагат усилия за това да се говори за психичните болести, сред които са и хранителните разстройства.

За разлика от To The Bone, който е игрален филм по лична история, тук се разказва за лична история, но се говори за обществено здраве и за нуждата от разбиране на дълбочината на проблема. Вероятно сме в такъв етап, че е нужно напълно да се преосмисли грижата за този тип болести и да се приеме, че те са социално значими и изискват повишено внимание, ранна превенция и програми за лечение. Британските статистики са плашещи (и има проблем с държавното финансиране), а у нас няма статистики, т.е. не мога да ви наплаша…

Лечението на хранителни разстройства е трудно и изисква време.

Не вярвам в „магически изцелявания“. Малко факти:

  • Възстановяването от анорексия често продължава между 4 и 5 години, дори далеч след като отдавна от болестта раните са само по душата, защото съществува висок риск от връщане на критичното състояние. Затова и се плаша, когато някой се откаже твърде рано и не приеме мнението да остане в терапия, въпреки субективното преживяване към момента „чувствам се добре и няма какво да науча повече за себе си“. В дългосрочен план 50-70% от засегнатите се възстановяват, но при до около 25% от тях това не се случва напълно (линк).
  • Лечението е многопластово – лекува се както душата, така и засегнатите от болестта части на тялото (а те не са никак малко).

 

Гинекологични проблеми при хранителните разстройства

За всички психотерапевти и лекари е ясно, че гинеколологичните проблеми и хранителните разстройства (анорексия невроза, булимия невроза и болестно преяждане), вървят заедно от тийнеджърските години до зряла възраст. Един от първите въпроси, които се задават при специалист е, дали менструалният цикъл е редовен и дали изобщо съществува.

Аменореята (липса на цикъл) е един от големите проблеми не само при анорексия, но и при булимия. 84% от жените с анорексия стигат до момента, в който той се забавя, а понякога спира и с години. Причината за това е свръхниското тегло и факта, че женското тялото вече не е сигурно, че може да износи дете, защото естествените нива на мастни тъкани е силно занижено. Мастните запаси са необходимост и имат важна роля в производството на репродуктивни хормони. При жените с булимия процентът на тези аменорея е по-малък, но също значителен – 40%. В близо 64% от случаите има нередовна менструация като продължителност и време между две (35 дни и повече). Има научни изследвания, които сочат, че 75% от жените с булимия имат поликистозни яйчници, а 30% от жените с поликистозни яйчници са страдали или страдат от булимия. Въпреки тази връзка няма научно доказателство, че има връзка между двете, но хранителните разстройства се приемат за допълнителен рисков фактор за това състояние.

Нередовната менструация, нейното забавяне или отсъствието не е само гинекологичен проблем, когато е съчетана с поднормено/свръхнормено тегло или повръщания, защото невидимото е съществено и то много!

Липсата на цикъл води до забавяне на растежа на костите (при тийнеджърите), което означава от една страна, че не достигат до височината, която се очаква, а от друга води до сериозен риск от остеопороза в по-късна възраст.

Липсата на менструация в следствие на загуба на тегло и анорексия има и друго важно влияние върху организма. Отсъствието на цикъл има огромно влияние върху интелектуалните способности (мислене и всички функции, свързани с преработването и запомнянето на информация). Направени изледвания показват, че след връщането на цикъла резултатите от тестове за по-добри. А връщане на цикъла е възможно само при връщане на здравословно тегло – определено от специалистите, не от страдащия. Без възстановяване на теглото няма цикъл, а без цикъл има проблеми с когнитивните функции – а те се отразяват във всяка сфера – от ежедневния стрес, до представянето в училище/университет, работа и отношенията с другите хора. Естрогенът има ефект на когнитивните функции и това е доказано и при други заболявания, в които има негов недостиг, т.е. това не е изследване с цел да накара хората с поднормено тегло да се обидят. Механизмите на серотонина (5-HT) влияят на функционирането на паметта и естрогенът модулира тези функции чрез взаимодействие с 5-HT2 рецепторите в кортекса и лимбичната система. Приема се, че с намаляването на естрогена се намаляват когнитивните функции чрез дисрегулация на активността на рецептора 5-HT2 и трансмисията на 5-HT. Може да прочетете и абстракт от изследване на Debra K. Katzmanвърху структурните промени в мозъка при Анорексия нервоза, публикувано в списание Pediatric Research (на английски) 

При т.нар. вторична аменорея (когато жената е имала цикъл, но той е спрял) се забелязват следните изменения: намаляване размера на яйчниците и матката, регрес до предпубертетна фаза на органите. При терапия и връщане на теглото те се възстановяват в естестествените си размери, като тук е моя бележката, че всеки случай трябва да бъде разглеждан индивидуално и от екип специалисти. (за справка: проучванията и лекциите на Debra K. Katzman, MD, FRCPC Professor of Paediatrics Senior Associate Scientist, Research Institute Hospital for Sick Children and University of Toronto)

 

Факт е, че жените с анорексия могат да забременеят и да родят здрави бебета, но като цяло носят по-голям риск от ниско тегло на бебето при раждане и раждане преди термин. Жените, които страдат от болестно преяждане е възможно да развият хипертония по време на бременността, а при естествено раждане то да продължи по-дълго от обичайното. Жените с булимия също са под риск – прочетете повече тук.

Няма да е неудобно, нито излишно да споделите своите проблеми с акушер-гинеколога си. След раждане, независимо дали се преминали през хранително разстройство в миналото си или в момента се борят с такова, жените като цяло имат увеличен риск от следродилна депресия (около 35%)

И преди съм писала за хранителните разстройства в средна възраст (в книгата на Майко мила! „Да оцелееш като родител“), тъй като се наблюдава сериозно увеличение на жените над 40, които в този етап се сблъскват с хранително разстройство, като това става или заради нелекувано в миналото ХР, с което са живели винаги; били са болни и са се възстановили или то започва изведнъж, без никакви предварителни симптоми. При жените около и над 40 има и фактора на периода преди менопаузата (5 години) и самата менопауза, поради хормоналните проблеми, които носят, но дългосрочните рискове са по-големи, тъй като самото тяло е по-зряло.

Накратко: Грижете се за себе си. Не оставяйте дълго време да сте без цикъл, търсете начини да го възстановите и независимо от възрастта ви, отнасяйте се с любов към тялото си и себе си.

Предупредителните знаци и симптоми за хранително разстройство

Промени в поведението

  • Продължителни или повтарящи се диети (с броене на калории, пропускане на хранения, постене, избягване на определени храни или хранителни групи като месо, млечни продукти и заместването на хранения с течности)
  • Доказателства за преяждания (като изчезването на големи количества храни от шкафовете и хладилника, голямо количество опаковки от храни кофата за боклук, запасяване с храна в подготовка на преяждане)
  • Доказателства за повръщане или злоупотреба с лаксативи (като чести отивания до тоалетната по време или след хранене)
  • Свръхусилени или компулсивни физически занимания (например когато има травма, при лошо време, отказ да се отмени фитнеса по каквато и да било причина)
  • Списъци с „добра“ и „лоша“ храна
  • Развитие на обсесивни ритуали около подготовката на храната и храненето (например настояване храната винаги да е по определено време, използване на точно определени прибори и съдове)
  • Избягване на всякакви социални ситуации, включващи хранене
  • Често избягване на хранене с всякакви извинения („вече ядох“, „имам алергия/непоносимост“)
  • Фокусиране върху подготовката и планирането на храненето (пазаруване, готвене за другите, но без да се храни с тях, четене на готварски книги и рецепти, книги за хранене)
  • Усилен фокус върху формата на тялото и теглото (сайтове и мобилни приложения, съвети за диети и режими, интерес към слаби знаменитости)
  • Повтарящи се или обсесивни проверки върху тялото (често мерене на кантар, дълго време в огледалото, пощипване да се види подкожната мазнина и т.н.)
  • Отдръпване от приятели и приятелска среда, включително и от занимания, които преди това са носели удоволствие
  • Промяна в начина на обличане, като например носене на „торбести“ дрехи
  • Хвърляне на храната или тайно хранене; лъжене колко или каква храна е била изядена
  • Изключително бавно хранене (например с чаена/кафена лъжичка, рязането на храната на супермалки парченца)
  • Продължителен глад

 

Физически знаци

  • Изненадващо или бързо отслабване
  • Чести промени в теглото
  • Чувствителност към студ (зъзнене дори и в топло време или помещение)
  • Отсъствие или нарушение в менструалния цикъл
  • Знаци на често повръщане – оттекли бузи или линията на челюстта; ранички на кокалчетата на пръстите на ръцете или специфично разваляне на зъбите булимия знаци
  • Припадъци, замаяност
  • Умора – непрекъснато усещане и трудност за справяне с нормалните дейности

 

Психологически знаци

  • Повишен интерес към формата на тялото, теглото и външния вид
  • Повишен страх от качване на килограми
  • Непрекъснато внимание към храната или активности, свързани с храната
  • Нехаресване на тялото
  • Изкривено възприятие на тялото (като например оплакване, че е „дебел“ или че се чувства/изглежда така, дори когато е със здравословно или поднормено тегло)
  • Увеличена чувствителност при коментари или критики върху теглото, формата на тялото, храненето или физическата активност
  • Увеличено безпокойство около времето за хранене
  • Депресия или тревожност
  • Рязка смяна на настроенията и подчертана раздразнителност
  • Лошо самочувствие (чувства на липса на смисъл и стойност; срам, вина или омраза към себе си)
  • Черно-бяло мислене (всичко е само „добро“ или „лошо)
  • Чувството, че е „загубен контрола върху живота“
  • Чувството, че не можеш да контролираш поведението си, когато си около храна

Хранителните разстройства – болестно преяждане, булимия и анорексия – включват силни емоции, нагласи и поведения, като носят сериозни емоционални и физически проблеми както при жените, така и при мъжете

Болестно преяждане

  • Чести епизоди да консумиране на големи количества храна, но без поведения, които да предпазят от качването на килограми, като повръщане.
  • Усещането за загуба на контрол върху себе си по време на ядене.
  • Усещането на силен срам или вина по отношение на тези епизоди
  • Индикации, че преяждането е вън от контрол като ядене, когато не ки гладен, ядене, когато се чувствате зле или хранене сам, заради срам от поведението си

Булимия нервоза

  • Чести епизоди на изяждане на големи количества храна, последвани от начини за контрол на приетото чрез изхвърлянето им чрез провръщане
  • Усещането за загуба на контрол върху себе си по време на ядене.
  • Лошо самочувствие

Анорексия нервоза

  • Неаддекватно приемане на храна, което води до тегло, което е много ниско
  • Силен страх от качване на килограми, силен страх от килогравите и поведение, което цели да предотврати качване на каквито и да било грамове
  • Невъзможност да се прецени ситуацият
  • Преяждащо/пургативен тип, който включва преяждане и/или през последните три месеца
  • Рестриктивният тип не включва преяждане или пургативи (чистителни средства).

Други разстройства на храненето

  • Храненително поведение, което причинява сериозен дистрес или неприятно усещане, но не среща критериите за хранително разстройство.
  • Такива примери са:
    • Атипична анорексия нервоза (теглото не е под нормалното)
    • Булимия нервоза (с по-редки повръщания)
    • Болестно преяждане (по-рядко, но съществува)
    • Злоупотреба с пургативи (без преяждане)
    • Синдром на нощното хранене (свръх приемане на храна нощно време)

 

Анорексия нервоза при момчета

Във видеото в поста ще видите момче, което е на 12 и страда от анорексия нервоза в нейния класически вариант, описан в медицинската литература, която включва страх от напълняване, усилено и компулсивно физическо натоварване, загуба на тегло и мисли за липса на лично значение и срам. Той също така е отличен ученик и с чистота. Момчето идво идва от подкрепящо семейство с фамилна история на ОКР и перфекционизъм. Той говори за „гласовете“, които му казват какво да яде и пие, но няма симптоми на психоза, освен налудното усещане, че е дебел.

 

Публикувам това видео, защото показва как се започва, че анорексията не е „само за момичета“ и дава обща идея как върви разказът на момчето.

Преводът е автоматичен (не успявам да съм добра и в това да слагам субтитри на видеа в youtube, извинявам се)

 

#ICED 2017 Международната конференция за хранителни разстройства в Прага 2017

Миналата сряда, 7 юни, в 0710 се качих на самолета с финална дестинация Прага, за да присъствам на най-голямото научно събитие в областта на хранителните разстройства, което събира накуп професионалисти от цял свят всяка година. Над 500 човека, от всички континенти – и за мое съжаление, само аз от България, но пък успях да разбера и в паузите толкова много за работата в други държави, като схемата на работа в Австралия, мултидисциплинарния метод в Обединените Арабски Емирства, интуитивното хранене в Русия, лечениението на анорексия в домашни условия в Гърция… В интензивните четири дни имаше лекции на някои от най-големите учени в областта, уъркшопи и възможност лични разговори, които допълваха атмосферата.

хранителни разстройства прага 2017 ICED2017 детелина стаменова

Няма да влизам в пълно описание, но накратко искам да споделя някои теми, които бяха обект на конференцията.

Най-важното нещо, което беше поставено като проблем е нуждата от ранна интервенция при хранителни разстройства и създаването и развиването на национални програми, които да „хващат“ засегнатите още в началото, като тук има особено значение нуждата от образование в областта за храненето, за да не се допуска както затлъстяване в ранна възраст, така и на анорексия и булимия. Различни организации представиха както правителствени програми, така и от НПО-сектора, целящи се в тази фина възраст и най-вече ограничаване на психологическите и здравните щети, които се случват при развитието на ХР, защото само 13% от младите мъже и 31% от момичетата търсят специализирана помощ, дори когато са в нужда, което пречи на живота им години наред. Което води до следващата сериозна тема:

Тезата „никога не е късно за развитие на хранително разстройство“ започва също да намира все повече своите доказателства – а това е тема, която разглеждам в книгата „Да оцелееш като родител“, която Елисавета и Красимира от сайта Майко мила! издадоха и ми дадоха възможност да разкажа за рисковете в средна възраст, които доскоро не бяха толкова застъпени, като тук се коментира широко това, че честото провеждане на диети не е хранително разстройство, но може да е рисков фактор за развитието им.

Специален сегмент представляваха проблемите с болестното преяждане и наднорменото тегло. Храненето като начин да регулираш настроението си е тема, която е позната на много от нас (повече по нея говоря в интервюто ми за сайта Гласове). Рисковете при преяждане и наднормено тегло в чисто физически план са много – диабет тип 2, метаболитен синдром, хипертония, нарушен глюкозен толеранс и… психологически проблеми, които влияят на цялостното състояние.

Говорейки за проблеми с наднорменото тегло, темата за психологичните аспекти при провеждането на бариатричните операции зае голямо пространство. При бариатричните операции по различни начини се постига сваляне на теглото и хората са много доволни, но след 2 години 5-20% от хората връщат теглото си обратно на стартова точка, а понякога се получават и допълнителни усложнения в психологически аспект, заради което ефектът от операциите без придружаваща психотерапия не е толкова голям, колкото се иска. Затова и предварителен психологически скрийнинг за готовността за подлагане на операцията с цел дълготраен ефект от нея е нещо, което също се развива.

Но, и имам нужда от това „но“, както подчерта в твърдия си стил Терънс Уилсън, „наднорменото тегло не е хранително разстройство“. И според мен няма нужда да търсим под всеки вол теле или да мислим всеки човек нагоре-надолу по кантара за диагноза – все пак имаме и гени, които носим. Когато човек обаче не се чувства добре в кожата си, това вече е работа на психотерапията.

Лично за мен лекцията на Викрам Пател (Vikram Patel), с която започна конференцията, беше знакова, защото той постави на дневен ред темата, че психотерапията и психологичните консултации са практически почти недостъпни за голяма част от световното население (по-малко от 1%), а нуждата е огромна. Викрам Пател в TED лекция Той е в основата на програма за предоставяне на психологически консултации по такъв начин, че да стигнат и до най-малкото населено място.

Доволна съм, че присъствах на тази среща, направих много ценни срещи – и се надявам, че ще се видя с повечето хора отново догодина в Чикаго!

прага

Когато разберете, че партньора ви страда от хранително разстройство

Повечето статии, които са достъпни, са насочени към хората, които страдат от хранително разстройство, но сравнително рядко може да се прочете какво да правите, ако разберете че жената (или мъжа), с когото имате връзка, страда от нещо подобно. Щом сте разбрали – и то от нея/него, това е знак, че ви има невероятно доверие, защото споделянето има няколко страни – разкриването, споделянето и започването на оздравителния процес. Хората с хранителни разстройства знаят, че ще разстроят другия и затова поставянето на масата на проблема е много важен знак – и вик за помощ. Вероятно и преди са се опитвали да ви го кажат, но в последния момент са се разколебавали, затова сега, когато вече може да си обясните неясната тревожост, странните действия и други особени поведения и настроения вече ставате човек, от когото зависи много.

Този пост е, за да ви дам идея какво да казвате (а понякога какво да премълчавате).

Първото е да разберете от какво страда вашия партньор, като попитате директно в първия възможен момент, след като сте в състояние да говорите за това – щом се е престрашила да сподели, това е отговор, който ще запълни празнините. Основните хранителни разстройства са анорексия, булимия и болестно преяждане, за които може да прочетете в блога ми.  Прегледайте и 9 истини за хранителните разстройства, които ще ви дадат необходимия минимум.

  • Надявам се, че след като научите повече, ще разберете, че това са сериозни заболявания и че не е толкова лесно, човек да се „вземе в ръце“ и да се „стегне“. Повярвайте ми, най-вероятно тя вече се е опитвала многократно, но не е успявала.
  • Попитайте я какво може да направите за нея и как да й помогнете.
  • Ако се се случвало да правите забележки за начина, по който изглежда – дори с абсолютно чисти помисли – просто спрете.
  • Спрямо вида хранително заболяване, от което страда, попитайте какво може да направите, че да й помогнете – например да я насърчавате да се храни или да я спирате, може да има идея.
  • Бъдете търпеливи, защото ще има моменти, в които тя ще прилича на някой друг, когото не познавате или ще иска нарочно да се скарате (дори за ден), за да се разделите и тя да продължи със саморазрушителното си поведение.
  • Не се отнасяйте с нея като с смъртоносно болен човек, а с човек, който ще се излекува. Ще бъда директна, защото има мъже, които решават, че ако жената е болна от хранително разстройство може би „нещо не е наред“. Ако си помислите такова нещо, наистина не оставайте с нея. Не защото тя няма да се възстанови, а защото може би вие не я обичате достатъчно, че да минете през този период заедно.
  • Затова последното, което ще напиша е, че тези хранителните разстройства са опасни и тежки, но помагат на човек да се стане по-добра версия на самия себе си.

 

Ема Томпсън за трудността да си в естествени форми

Emma Thompson attends the 2014 National Board Of Review Awards Gala at Cipriani 42nd Street in New York City, NY, USA on January 07, 2013.. Photo By Dennis Van Tine / ABACAUSA.COM

Ема Томпсън, актриса със завидно минало – два Оскара, като за начало на изречението. Ема Томпсън наскоро в шведско тв предаване отвори разговора за проблема с анорексията в Холивуд, който нарече „ужасен“- „Това зло кръстосва там и дори става по-зле“.

Тя обясни, че не се е преместила да живее в САЩ въпреки успешната си кариера, защото не е могла. „Може те ли да си представите. Всеки път, когато отида в ЛА и си мисля „О, Боже, аз съм твърде дебела, за да отида там. Мисля си, че ще ми кажат, когато пристигна „Ти си дебела и си стара. Ходи си вкъщи“.

Какво е важно според мен в тези нейни думи? Признаването на проблема – и факта, че дори да си успешна – и красива – изискванията стоят и са трудни за преживяване. В случая на Ема Томпсън дори не можем да кажем, че не й се е случило да използва таланта си и той дори е бил възнаграден щедро от съдбата.

 

 

ок, а какво е „нормално“ хранене

джузепе арчимболди
Платно с маслени бои на Джузепе Арчимболди.

В практиката често дискутирам въпроса какво е „нормално“ хранене.

Ок, нормално. Все пак една част от хората идват с проблема, че приемат храненето си не като съвсем нормално и то наистина не е такова.

Какво е „нормално“ тогава?

  • Нормално е да се храниш тогава, когато огладнееш.
  • Да престанеш да ядеш, когато си се заситил – нито по-рано, нито по-късно.
  • Да се стараеш да се храниш здравословно, т.е. поемайки основните хранителни групи, но без да налагаш големи ограничения в избора на храна.
  • Да се храниш поне три пъти на ден в порции, съобразени с нуждите и вкусовете ти. Това може да е и пет пъти дневно (с двете междинни закуски) или пък да е по схемата „малко и често“.
  • Да си доставяш удоволствие от храненето и избраната храта, без да се чувстваш гузен.
  • Да си разрешаваш да ядеш неща, които са „вредни“, но без угризения и без прекаляване.
  • Нормално е да искаш да ядеш определени храни, когато се чувстваш зле, тъжно ти е, радостен си или ти е тъпо.
  • Преяждането понякога – например при празници – или когато пред теб има необикновено вкусна храна – също е нормално, стига да не е ежедневие. Понякога е нормално да не ти се яде, без да си гладен, но продължава кратко.
  • Нормално е да правиш грешки в храненето си, дори когато си здрав и не страдаш от хранително разстройство. Как беше? – „Човешко е да се греши“

 

Ако храненето ви не се вписва в тези точки, направете теста за риск от хранителни разстройства, публикуван на сайта Войната с храната

–––––––––

За не-нормалното преяждане, повръщането и анорексията може да прочетете в свързаните материали

 

 

историята на анна уестин (и кратка равносметка за 2016)

2/3 от хората с хранителни разстройства се излекуват напълно след терапия, сочи сериозно изследване

» I like cappuccino, actually. But even a bad cup of coffee is better than no coffee at all. - David Lynch

Възстановяване от хранително разстройство е възможно в много по-голяма степен, отколкото се мислеше доскоро. Приблизително 2/3 от жените, след психотерапия на анорексия или булимия достигат до пълно възстановяване.

Хранителните разстройства са изключително трудни за преодоляване и изискват посвещаване на процеса и много търпение. Ново изследване, публикувано в  Journal of Clinical Psychiatry дава надежда на страдащите. В това дългогодишно изследване (22 години), изследователите показват, че близо 2/3 от страдащите (63%), които са били терапевтирани са излекувани напълно. Авторите на изследването цитират предишни изследвания, където процентът е много по-нисък (около 50%), така че тези резултати – като се има предвид и дългия период на проследяване – са окуражаващи за резултата от лечението на ХР. Така че – лечението отнема дълго време, но е възможно – и то повече, отколкото се е приемала преди.

Друго откритие е, че хората с булимия се възстановават доста по-бързо, като изследователите приемат за пълно възстановяване една пълна година без симптоми. Хората, които са участвали в изследването са били интервюирани на всеки 6 до 12 месеца (22 години! поред). След 10 години 68,2% от жените с булимия са били добре, спрямо 31,4%  от тези с анорексия. Изследването не казва защо е така, но това определено заслужава още проучвания.

За хората, които в момента са в терапия или са на път да започнат своето лечение с психотерапевт и/или психиатър и нутриционист, това са добри новини. Защото има надежда за спокоен и здрав живот.

празниците и хранителните разстройства

 

 

%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b9%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8Празниците може да са весели за другите, но ако страдате отс хранително разстройства, често пъти те са истински кошмар. Храната става най-важната тема, а въпроса „какво ще ядем?“ по-чест от „какво дават по телевизията?“. Безразборното хранене е характеристика на последните дни от годината. По празниците хората ядат много, големи количества и често – твърде много калорична храна през целия ден – което е проблем както за тези, които не се хранят изобщо, така и за тези, които се хранят прекалено много и преяждат или за тези, които изхвърлят прекомерните количества храна с повръщане или лаксативи.

Празниците са и момента, в който много хора разбират, че не могат да издърчат повече така и решават да вземат някакви мерки – или тотално се провалят Родителите често разбират,  че нещо става точно по време на празниците – като виждат че детето им не се храни изобщо и е загубило много килограми, повръща или преяжда зверски. Коледната ваканция често е първото време, в което децата се връщат по-задълго от вкъщи, ако учат далеч – и тогава вида им може да щокира заради килограмите нагоре или надолу.  Тук се опитах да събера някои неща, които се надявам да са полезни както за болни, така и за техните близки, за да им е по-леко в този труден период от годината.

Общи съвети

  • Намерете си „работа“ или  „извинение“, което да ви помогне да избягате от семейната вечеря или обяд. Ако чувствате, че ще експлоадирате от нерви, имайте план Б къде да отидете, дори за час.
  • Още преди празниците си направете списък с неща, които може да правите, когато ви стане напрегнато – разходки, душ или вана, четене, среща с приятели и т.н.
  • Избягвайте хора, които ви изнервят, когато можете. По празниците те имат способността да ви изнервят двойно (обратната магия на Коледа). Опитайте се да избегнете тези хора, когато можете.
  • Ако се паникьосате, защото се чувствате преяли или сте яли „забранени“ храни – опитайте се да си спомните, че всички се хранят по този начин по празниците – и вие не сте изключение.
  • Ако сте от преяждащите  +/- булимия или лаксативи – опитайте се да се придържате към 3 основни хранения. Хапнете малко преди да седнете на празничната вечеря, за да избегнете прегладняване и по-вероятното след него преяждане.
  • Когато някой коментира теглото или тялото ви е много вероятно да не знае как се чувствате и в какъв период от живота си сте и да е воден от добри намерения, дори и да не ви се струва така.
  • Подгответе си отговори на коментарите, които знаете, че ще ви засегнат. Например на намек, че сте по-пълна може да кажете, че „така е по празниците“.

Ако в момента сте с хранително разстройство, но не сте предприели крачката към психотерапия, но имате някой близък, който знае за него.  

  • Намерете начин да сте във връзка с него и да споделяте как се чувствате.

Ако в момента сте с хранително разстройство, но не сте предприели крачката към психотерапия и нямате близък, който да знае какво се случва с вас 

  • Това е много труден етап. Помислете има ли на кой да споделите и го направете. Ще е трудно, но ще ви помогне.

Ако в момента сте с хранително разстройство и се срещате с психотерапевт

  • Обсъдете с психотерапевта си как се чувствате и евентуално се уговорете за допълнителна среща между празниците.
  • Бъдете честни по отношение на етапа на възстановяването ви и обсъдете какво може да ви провокира.

Ако доскоро сте били с хранително разстройство

  • Ако още сте на терапия, говорете с терапевта си, ако имате конкретни притеснения. Намерете някой близък, с когото се разберете, че ще следи поведението ви и се разберете да бъде до вас, ако имате нужда да поговорите.Film Title: BRIDGET JONES : THE EDGE OF REASON.

 

Към близките

  • Ако другите близки не знаят какво се случва, може тактично да помолите да не се говори за дразнещите теми – като „защо не ядеш“ или „кога ще отслабнеш“. Ако мислите, че може да ви разберат правилно – може да обясните с няколко думи хранителното разстройство. Избягвайте разговори за диети или коментари кога ще сваляте вие килограми.
  • Въпреки всичките ви усилия е възможно да настъпи криза – затова е добре да не храните неизпълними надежди, а се опитайте да приемете, че това е труден път и в него ще има такива моменти – и точно сега вашия близък има нужда от подкрепа и любов, а не от неразбиране и скандали. Ако не е в добро настроение непрекъснато също е нормално – вие също едва ли сте непрекъснато весели.
  • Няма нужда да се фокусирате в болестта. Приемете, че на засегнатият изпитва трудности да има добри отношения с храната и му е трудно да ги поддържа. Не е каприз. Болест е. Бихте ли се сърдили, ако беше високо кръвно?Основното, което трябва да знаете за хранителните разстройства е обобщено в 9те истини за хранителните разстройства. Подробно и повече за хранителните разстройства прочетете тук, а ако се колебаете дали вие не страдате от хранително разстройство, Направете своя тест на този линкИнформация за хранителните разстройства може да откриете още в този линк и в разговора с мен в Bulgaria On Air

 

Липсата на цикъл (аменорея) и хранителните разстройства

%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%81%d1%82%d1%80%d1%83%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%86%d0%b8%d0%ba%d1%8a%d0%bb-%d0%b8-%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%81%d1%82Аменореята е медицинското име на липсата на менструален цикъл при жени, които вече са имали такъв, но е спрял. Причините може да са много, но сред тях водещо е рязкото сваляне на килограми (като при анорексията). Ще разгледам и този въпрос, за който може да бъде намерена много информация във всякакви сайтове, но преди това искам да напиша и нещо друго, което е важно.

Прекъсване на менструален цикъл  може да има и при жени, които са с нормално тегло (Индекс на телесната маса – ИТМ в средни граници), но с булимия.

Поднорменото тегло може да доведе до аменорея, но не само.  Смята се, че има два типа аменорея. Първичната е онази, при която една жена няма първа менструация (менархе). Вторичната е тази, при която е имало цикъл, но той е спрял. Повечето жени с булимия и анорексия, които страдат от аменорея, са към втората категория.

Определяне на аменореята: Ако сте имала цикъл, но той е спрял и не се е появява повече от 3 до 6 месеца или повече, тогава вероятно страдате от аменорея и е добре да запишете час при гинеколог, за да проверите дали няма и друга причина за това, освен хранителните ви навици. Ако сте много слаба (например 38 кг на 164 см), вероятно гинеколога ще насочи вниманието по един или друг начин към качване на килограми. Според Световната здравна организация Индекс на телесната маса под 18.5 се приема за неприемливо ниско тегло за възрастни. Когато теглото е ниско и е 85% от идеалното тегло, посочено в ИТМ, това е диагностичен критерий за анорексия нервоза по дефиницията на класификацията на болестите DSM-IV. С всичките си недостатъци, индексът на телесната маса има своята логика и не бива да бъде отхвърлен с думите „аз съм си добре така“. В този линк има калкулатор на ИТМ, който да използвате за изчисление.

Има и друга връзка между теглото и вторичната аменорея и това е броя на мастни клетки. Повечето жени разбират, че яйчниците им произвеждат естроген, но не всички знаят, че мастните клетки също имат своята роля и заради това, когато нямате достатъчно мастни клетки, тялото ви не ви вярва, че сте способни за износите и задържите бебе и заради това спира менструацията – за да не изразходва сили.

Стрес и аменорея

Друго сериозно нещо, което може да причини спиране на цикъла при булимия е стреса. Стресът може да е физически – включително и заради някои булимични практики – но също така и умствен, като заради работа прекалено много часове, недоспиване или трудни ситуация.

Връзката между храната и аменореята

Дори и да се храните много здравословно и балансирано, ако не поемате достатъчно мазнини, тогава може цикълът ви да спре. Мазнините са основна група в храненето заради витамините А, Д, Е и К.

Потенциални усложнения след аменорея са:

  • Рак на матката
  • Безплодие
  • Депресия
  • Остеопения
  • Остеопороза

Какво да направите, ако ви е спрял цикъла (и няма май намерение да идва)

Първото е среща с гинеколог, който може да ви предложи противозачатъчни, с които да балансирате хормоналните си нива, като възстановите и менструален цикъл. След това обаче, най-важното е да започнете психотерапия, съчетана при нужда с участието на нутриционист и психиатър, за което може да говорите с психотерапевт.

 

 

Лечението на липсата на цикъл при жени с анорексия

Идването на цикъла, който е прекъснал заради свръхниско тегло и/или хранително разстройство (проверете теста „Страдате ли от хранително разстройство?“ тук) би трябвало да бъде проследено от мултидисциплинарен екип от срециалисти, които може да включват ендокринолог, гинеколог, психотерапевт, психиатър и нутриционист. Последиците за здравето от липсата на менструален цикъл са тема на изследвания последните години и при тях се оказва, че в 69% има проява на сърдечно-съдови болести при жени с вторична аменорея.

 

Има лекари, които предлагат орални контрацептиви, които дават на хора с анорексия, но това по изследвания не води до решаване на проблема в дългосрочен план (Bergström I, Crisby M, Engström AM, Hölcke M, Fored M, Jakobsson Kruse P, et al. Women with anorexia nervosa should not be treated with estrogen or birth control pills in a bone-sparing effect. Acta Obstet Gynecol Scand. 2013;92:877–80.)

Дори нещо повече, появата на „фалшив“ цикъл от противозачатъчните може да даде фалшивото усещане в пациентите, че нещата се оправят и може да забави както процесите на качване на тегло, така и мотивацията за почване на лечение.

Въпреки от липсата на мензис е възможно жена с анорексия нервоза да забременее, поради което не трябва да се пренебрегват контрацептивните методи. Въпреки това при жени с анорексия – в момента или в миналото е по-вероятно да имат проблеми с фертилността като цяло, спонтанен аборт, ниско тегло на новороденото.

 

Източници:

СЗО, DSM-IV, Journal of Contemporary OB-Gyn, AAPF, Biomedcentral

 

 

 

Непознатото хранително нарушение, по-често от анорексията (*преяждане)

Fast food diet concept served on a plate as a mountain of greasy fried restaurant take out as onion rings burger and hot dogs with fried chicken french fries and pizza as a symbol of compulsive overeating and dieting temptation resulting in unhealthy nutrition.

Болестното преяждане е по-често от анорексията, но за разлика от нея не е добре познато и някак си влиза  в графата „лакомия“ и хората си мислят, че просто „трябва да се спрат“, но не го правят, защото нямат „воля“. Затова искам да разкажа какво е това

За да бъда коректна, преяждането беше включено в класификациите на болестите (DSM-5 и МКБ-10) сравнително скоро. Дефиницията в МКБ-10 е „Преяждане, свързано с други психологични нарушения“ (F50.4) и е описано като „психогенно преяждане“.

В DSM-5 (каталога на болестите, който се използва в американската здравна система) преяждането беше включено като отделна болест през май 2013.

Описанието включва епизоди на поемане на много храна, характеризиращи се с:

  • хранене през кратък период от време (например по-малко от 2 часа), на количество храна, която е определено по-голяма от това, което повечето хора биха изяли в подобен период при подобни обстоятелства
  • отсъствие на елиминиране на храната
  • отчетливо страдание, че стигаш до преяждане
  • епизодите се характеризират с три (или повече) от следните описания:
    • по-бързо хранене от нормалното;
    • ядене, докато се чувстваш неприятно пълен;
    • ядене на големи количества храна, дори когато не изпитваш глад;
    • да се храниш сам, защото се притесняваш колко храна изяждат другите;
    • да се отвращаваш от себе си, депресиран или много виновен след преяждане

Приема се, че до 3.5% от хората могат да страдат от преяждане през живота си, въпреки че огромната част от тях не търсят никога помощ, защото са решили за себе си, че са просто лакоми, а не хора, които страдат от болестно състояние, което влече след себе си и здравни проблеми.

По проучвания 30 до 40% от хората, които отиват на диетолог или нутриционист може да бъдат диагностицирани с болестно преяждане и няма диета, която да им помогне, защото проблемът с количествата е в главата, не само във вида храна.

Преяждането булимия ли е?

Не, булимията е когато се наблюдава преяждане и изхвърляне на храната чрез предизвикано повръщане и/ли лаксативи. Така след злоупотреба с храна има компенсаторно поведение, така че да се намали ефекта от поемането й. При преяждането това не се случва винаги и задължително. Има хора, които след като са били болни от анорексия и булимия в тийнеджърските си години в зряла възраст болестта им се трансформира в преяждане – и хиперфагия (наднормено и свръхнормено тегло). Въпреки че всеки – и мъж, и жена – може да развие клиничната картина на болестното преяждане на всяка възраст, най-често симптомите се проявяват между 20 и 30 години и често се съпровождат с различни тревожности, депресия и натрапчиви мисли.

Диетите могат да подхранят болестното преяждане, като механизмът е много прост – представи си човек, който е нещастен открай време с тялото, което му се е паднало и минава от диета на диета с различни ограничения, които го изтощават и в даден момент се изтощава, предава и… преяжда. Това е порочният път на диетите – така човекът си казва „Не съм наред, не мога да спазвам диета и килограмите ми се качват, защото нямам никаква воля“. Обикновено това мислят и близките, които очакват, че спирането на храната е лесно… а това е хранително разстройство, болестно състояние на душата, не на тялото и никакви хапчета за намаляване на апетита няма да помогнат дългосрочно.

%d0%b6%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%be%d1%80%d1%84-%d0%b4%d0%b5%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%b0-%d1%81%d0%b8-big-brotherВ същото време има едно презрение към хората с наднормено тегло, за което малко се говори, но то съществува. Да ти кажат или да видиш в очите на някого презрението, че си дебел е много унизително. В очите на Жана Бергендорф, когато в шоуто Big Brother й й казаха „Жана, дебела си“, се вижда голяма част от бурята от емоции в нея.

Презрението към пълните и дебели хора не е български феномен – но това не помага на тези, които търсят своето решение и не осъзнават още, че го имат. Преяждането остава неразбрано, защото когато си с повече килограми и те виждат, че се храниш нездравословно си мислят, че просто си слаб характер и просто повечето хора не осъзнават, че това влияе и на психичното ти здраве.

Периоди, които отключват преяждания

Понякога стресови периоди (напрежения в работата или образованието, смърт на близък и други трудни събития) „отключват“ преяжданията като начин за справяне с трудностите. Емоционалното хранене може да започне още в детството, но може и да се отключи във всяка възраст.

Взимане на мерки

Първото е да признаеш, че имаш проблем. Оттам започват различни пътища – лична психотерапия, групова психотерапия с други засегнати, семейна терапия, консултация с лекари и диетолози. При някои хора добре повлияват и различни физически активности с леко натоварване, медитации, арт терапия и психодрама, йога. Но разбира се, не е нужно да минеш през всички останали, преди да стигнеш до психотерапия. Терапията би помогнала да се анализира какво е отключило преяждането и да се работи за преработване на травмата.

ЗАБЕЛЕЖКА: С гиф-а по-горе не твърдя, че Жана Бергендорф страда от психогенно преяждане. Използвам реакцията й само като илюстрация за бурята от емоции, които се появяват у една жена, когато й се каже публично, че е дебела.

До: Теб, която страдаш от хранително разстройство

%d1%81%d1%8a%d0%bb%d0%b7%d0%b0Сигурна съм, че не ти е лесно, въпреки че не те познавам. Не знам какво точно се случва с теб. Обаче знам, че може по различен начин. Може. Може да се живее без болестта, може да се живее без мисълта за храната. Виждала съм го с очите си в кабинета ми. Чувала съм го, обсъждайки с други професионалисти случаи на излекувани. Всичко зависи от теб.

Сигурна съм, че ще има моменти, в които ще искаш да се върнеш към познатото, защото то ти дава онова, което те държи в болестта. Знам го. Ще има кризи, в които болестта ще е твоето сигурно място. Може да не си избрала да се разболееш, но ти ще трябва да избереш по кой път да продължиш, силна и нова.

Ще е бавно. Ще е трудно. Ще е дълго. Но победата, ах, победата има силен вкус, вкус, какъвто никога не си изпитвала толкова интензивно. Победата има вкуса на спокойствие. Победата има вкус на живот.

3 неща, които не трябва да приемате „по подразбиране“ за хората с хранителни разстройства

хранителни разстройства 3 неща подразбиранеЗа мен като психотерапевт, който работи с много хора с хранителни разстройства, най-интересното е колко различни може да са те, но повечето хора приемат „по подразбиране“ някои неща за тях, защото не познават тези болести.

Има само две хранителни разстройства

Анорексия и булимия са най-известните, но има и много други – като систематичното преяждане, като натрапливото хранене само с определен тип храна, включително и само био или органик (орторексия), така и ограничаване на килограмите по време на бременността (прегорексия)… Освен това има и комбинации от хранителни поведения – като редуването на глад и преяждания, глад и преяждания… В сайта Войната с храната има тест, с който може да се провери риска от повечето хранителни разстройства.

Хранителните разстройства са каприз

Не, не са. Това са болести. Има предположения, че те са базирани на генетични фактори, но дори и най-най-най-високите цифри са че при максимум 50% от хората става дума за игра на гените. При останалите проявата идва като начин психиката да се справи с трудна ситуация или среда.

Ако само започнеш да се храниш нормално, всичко ще си дойде на мястото

Има близки – родители и приятелки – които сериозно го вярват, но храната е проява на проблема и затова дори да има моменти на подобрение, ако проблемът не се реши няма как да се стигне до окончателно оздравяване. Зад нарушеното хранене стои начин на мислене, който трябва да бъде променен и заради това е по-сложно от регулиране на храната.

 

3 различни погледа към анорексията

Тази седмица медиите разказаха за поредния смъртен случай от анорексия. Името на жертвата е Екатерина, 26, починала от болестта, тежаща 24 кг. Това беше и повода да погледнем към въпроса за анорексията в студиото на „Днес“ по България On Air от три различни гледни точки – на психотерапевта – в мое лице; медицинската, представена от д-р Райна Стоянова, която работи с болни и като майка – на Ива Екимова.

Хранителните разстройства по-често влизат в окото на медиите, когато има трагичен случай. Но е факт, че много хора живеят със своята болест тежко, докато в същото време не знаят какво да направят първо и къде да потърсят помощ. Като цяло здравната ни система не знае какво да направи с болните (които се оценяват на около 1% от населението във всяка страна на света) и като цяло те дълго търсят пътя си, налучквайки в търсене на правилното решение. Както д-р Стоянова отбеляза, няма специализирана клиника в страната, а лечението на хранителните разстройства е комплексно и включва взаимодействието често на трима специалиста – психотерапевт, психиатър и нутриционист. Неглижирането на болестта в ранните й фази или надеждата човек да се „оправи сам“, води до трудното й лечение в бъдеще, защото болестите са тежки, но лечими.

Във видеото може да разберете повече за болестта, както и съвети към родителите за ранна диагностика, както и други практически съвети.

В единствения засега специализиран Кабинет за хранителни разстройства и емоционално хранене, който основахме с проф. Захарина Савова предлагаме консултации и психотерапия на хора с хранителни разстройства и проблеми с храненето, работейки със специалисти от други области в търсене на най-подходящия път за всеки отделен случай. В сайта Войната с храната (voinataShranata.com) е публикуван и скрийнинг тест за оценка на риска от развитието на хранително разстройство.

На гости на собствените си гени

Close up of mixed race man holding crystal ball

Библиотеката на гените е огромна. Клетките ни пазят информация на милиони години, която постепенно става достъпна на учените, а от там и на нас, хората. В NutriGen правят точно това – предлагат ти да научиш нещо за себе си, което няма как да знаеш, освен като отвориш сама ключалката, давайки свой клетъчен материал.

 

 

„По принцип“ всички знаем много неща за храненето и за себе си, къде прекаляваме и защо. Не всички, но повечето хора знаят кои са вредните храни и вредните количества, но дори тогава някои не успяват да се преборят с навиците си. Понякога си живеят достатъчно добре така, но има и хора – и то все повече – които разбират, че за да си здрав и да поддържаш оптималното си тегло трябва да имаш диета, която да е подходяща за теб. NutriGen, които предлагат услугата да разчетат какви са предпоставките в тялото ти, които трябва да знаеш, за да структурираш правилно храненето и движението си.

Приех предложението на NutriGen да се подложа на генетичен тест, който да ми каже какво е написано в клетките ми. Малко бях скептично настроена в началото, тъй като гените са си гени, но средата, в която сме влияе в голяма степен на това, което се случва с нас, но разговорите ми с Боряна Герасимова, ме убедиха, че това изследване е способно да ми каже нещо повече от това, което вече добре знам. В годините за себе си открих своя модел на хранене, включващ и малко вредни храни, все пак. Но в човешкия живот е така, че тъкмо свикнеш с едно и се случва нещо, което те връща в началото на игралната дъска – такива са например бременностите, след които тялото следва своя програма; стресът, който също се отразява понякога по различен начин, както и, най-възпитано казано – възрастта, която колкото и да (се правим че) пренебрегваме, също има своят отпечатък.

От друга страна въпрос, който силно ме вълнува е генетично обусловени ли са хранителните разстройства, а в това изследване, макар да няма към момента включен гена, който се подозира, че е отговорен за булимията, се изследват три други, които също дават интересна информация за гените за пристрастяване, преяждане и чувствителност към вкус.

Тестът, който си направих

Тестът на Nutrigen NGDiet е предназначен за всеки, които иска да разбере какъв е оптималният начин за поддържането на здравословно тегло чрез хранене и движение, и резултатите от него са за цял живот. В него се изследват набор от гени, които повлияват ключови биологични процеси, свързани с предразположение към напълняване; усвояване на мазнини и въглехидрати; сконност към преяждане и пристрастяване към храни; индивидуални нужди от физическо натоварване; влияние на циркадните ритми върху регулацията на теглото и други. Чрез него можеш да установиш правилният за теб начин за хранене – но и за хранене, при което целта му е да си здрав.

Поддържането на оптимално тегло е важно не просто от естетическа гледна точка, но заради здравето – наднорменото и поднорменото тегло крият своите рискове, които дори да не усещаш в момента, се отразяват в дългосрочен план. Затова откриването на правилния начин за поддържането му, максимално адекватен за теб, може да стане през гените. Ако не се получава поддържането на това хранене, адекватно е да се потърсят причините за това – които в голяма част от случаите се дължат на средата и начина ни на реагиране в нея. Работя с хора, които срещат своите трудности в общуването си с храната. На някои им е трудно да се хранят, друг път им е трудно да я намалят, но общото е, че за да се стигне до този момент, в който най-доброто, което могат да направят за себе си е да седнат на дивана до мен в кабинета ми. Психотерапията е мощен инструмент при проблеми с храната, но не мога да изключа влиянието и на други фактори, които са на телесно ниво, заради което понякога е задължителна и консултацията с диетолог – но също и генетичен тест. Цената е висока 692 лв, но и знанието и най-вече, че това е стигане до твояте, единствено твоята лична информация е безценно. Не „по принцип“, а много лично.

Процедурата

Самата процедура е проста и безболезнена – с пръчици, подобни на клечки за уши се взима от устата чрез натъркване клетъчен материал, който се изпраща за изследване в Дания. След около две седмици се получават данните и се разчитат от генетика на компанията, а оттам натакък – решението какво да правиш с ценната информация остава твое – и в твоите ръце е какво да промениш в живота си.

Моите лични изводи

Лично за себе си разбрах от изследването, че трябва да поддържам нисковъглехидратна диета и да отделям определено време/усилия за активни занимания, което беше изчислено към генетични дадености за поддържане на оптимално тегло – и пак да кажа – здраве. Отношението ми към мазнините също трябва да се промени, защото се оказа, че ги натрупвам, дори да са от „добрите“, защото такъв е плана, по който действа тялото ми – еволюционно решение, какво да правя! И нещо, което е малко в метафизичен план, но излезе – за да постигам резултати ми трябва… търпение.

Големият плюс на изследването

По отношение на самото изследване NGDiet само по себе си много полезно, но това, което го прави специално, е че го разчита специалист-генетик в твое присъствие, при което можеш да зададеш всичките си въпроси. Д-р Марта Михайлова е много подробна и точна в обясненията си, като доклада, който получаваш след срещата ви остава като допълнителна справка, към която да посягаш или да дадеш на диетолог, който да базира диетата, която ти изготвя на тези резултати.

Обърни внимание и на две други изследвания

Освен NGDiet, която препоръчвам тук, в портфолиото на компанията са и две други изследвания, които могат да ти помогнат да живееш по-добре.

NGHealth изследва генетичната предразположеност към заболявания като остеопороза и ревматизъм, сърдечносъдови и др. Ако имаш информация за личната си предразположеност, тогава можеш да промениш начина си на хранене и живот преди да си се разболял – защото гените са предпоставка, не само присъда. 846 лв

NGEstrogen е друго изследване, което може да спаси живота ти, ако си в риск от естроген зависими заболявания (такива са рака на гърдата, матката, яйчниците и простатата) и спомага за изготвяне на режим, който да намали риска. Цената е 592 лв.

По темата препоръчвам още статиите

Генетично обусловени ли са хранителните разстройства

От библиотеката на NutriGen – Гените не определят съдбата ни

Д-р Марта Михайлова, генетичният консултант на Nutrigen и д-р Митко Ригов за Генетика на наднорменото тегло и затлъстяването“

Повече за Затлъстяването и гените 

Фитнес инструкторката Здравка Максурова – Защо персонализираният хранителен режим работи по-добре от стандартните диети 

Генетично обусловени ли са хранителните разстройства?

downloadВ научната литература темата се изследва и конкретно по отношение на булимията и анорексията. Макар и още в началото на пътя, има какво да научиш повече, изследвайки гените си.

След няколко десетилетия на генетични изследвания – първите големи изследвания започват в Европа средата на 90те години от частни фондове, а след това се продължава с разработките и в САЩ. Конкретно на учените от Университета в Северна Каролина, САЩ на близнаци (изследвания на близнаци се правят при всички заболявания, за да се види каква е наследствеността), както и при осиновени (при тях се изключва ролята на семейната среда). От генетичните изследвания е видно, че при хората от бялата раса има значителна роля на наследствеността (1). При едно от представителните (т.е. научно валидно) изследвания в САЩ показва, че до 50% вероятността за развитието на хранително разстройство може да се дължи на генетични предпоставки (2), при което до пубертета гените носят нулев риск, което означава, че потенциалния риск се „активира“ само когато човек достигне до пубертета, където се случват множество биологични, но и социални промени, които пък от своя страна могат да повлияят върху увеличаването от риска на развитие на тези болести. „Родени сте с пистолет в ръцете – и обществото – факторите на културата и средата, в която сте, натиска спусъка“, описва ситуацията Лин Греф, председател на Асоциацията за хранителни разстройства в САЩ.

В „9те истини за хранителните разстройства„, авторка на които е Синтия Булик, която изучава въпроса с генитичните причини, се казва „Гените, но също и заобикалящата среда, играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства“.

Какво се знае за ролята на гените до тук?

1. Има вероятност за развитие на анорексия или булимия при роднини от първа линия

Роднина от първа линия на родители-деца и ако родителят е имал хранително разстройство, вероятността детето му да заболее е по-голямо, отколкото при здрави хора. По-голяма е вероятност, не е присъда. Например при роднини от първа линия на пациенти с анорексия, тази вероятност 6-10 пъти по-голяма, което означава в цифри, че 3,6-6% от близките могат да заболеят, което обаче, ако погледнем позитивно, е 94-96,4%, които ще останат здрави.

2. Не може да се каже, че едно хранителното разстройство се дължи 60% на гените и 40% на средата.

Наследствеността се отнася за популация от хора и дава информация за определено поведение, като например преяждането, което не остава непроменено във времето и зависи от много други фактори, като например личната история, нивото на стрес, личностовия ти тип и други, като в същото време остава отворена и вероятността сам да промениш нещо в поведението си – което да доведе до здраве – или до болест. Сега тук ще включа думата „отговорност“. Гените може да са оправдание, но всеки носи отговорност за живота си и решенията си – и ако решиш, че само те влияят, то това е да загърбиш собствената си отговорност да промениш живота си. Така както предразположените към рак на белия дроб, които знаейки за това продължават да пушат. Чия отговорност е в този случай болестта им? Воденето на здравословен – физически и психичен начин на живот – е поемането на тази отговорност в случая

3. Високата или ниска наследственост ни дава информация, която е важна, но сама по себе си, не носи присъда.

„Висока наследственост“ не означава, че разстройството е нелечимо или нищо не може да се промени, защото в тези думи не се включват мерките, които можеш да предприемеш (психотерапевтична, нутриционистка и психиатрична помощ).

Генетичните изследвания в областта на хранителните разстройства е в началото си, но има установени някои гени, които обещават да разкажат повече като 5-HT2A и UCP-2/UCP-3, а в теста NGDiet се изследват и гените за пристрастяване, преяждане и чувствителност към вкус, които могат да ти помогнат в идентифициране на корените на твоя проблем. Така при изследването ще знаеш повече за себе си (прочети тук повече за моето лично изследване).

Изследването NGDiet анализира три ключови гена, свързани с генетичната предразположеност към пристрастяване, преяждане и чувствителността към определени вкусове.

DRD2 се асоциира със склонност към алкохолизъм и други състояния, свързани с пристрастяване, както и към преяждане. Счита се, че носителите на алел T са склонни към затлъстяване, съпътстващи състояния на злоупотреби със субстанции, желание за хранене и търсене на възнаграждение. Затова препоръките към тях са да избягват храни с високо съдържание на захар и да намалят общия прием на въглехидрати.

TAS1R2 се смята за един от гените, които влияят върху приема на храна отвъд усещането за сладко на езика и небцето. Проучвания на близнаци показват, че генетичните особености обясняват 33% от разликата при определяне интензитета на надпрагов сладък разтвор и 53% от разликата при честотата на използване на сладки храни. При носителите на алел А на TAS1R2 се наблюдава по-висока консумация на захар, която може да доведе до проблеми, свързани с контрола върху теглото.

GLUT2 –  счита се, че е глюкозен сензор, който играе важна роля в постпрандиални състояния и участва в приема и регулацията на храната. При носителите на генотип TT се наблюдава повишен дневен прием на захар, предимно от сладкарски изделия, напр. печива, шоколад и подсладени напитки, и не толкова от плодове. В сравнение с носителите на генотип CC, при носителите на алел T е наличен доста по-висок прием на захар, което предполага, че не нивата на глюкоза и инсулин, а механизъм за усещане на глюкоза е това, което регулира приема на храна.

Цитирани изследвания:

  1. Stephanie Zerwas, Cynthia Bulik – Genetics and Epigenetics of Eating Disorders, 2011
  2. Klump (2009)

Защо храната става причина за щастие – един разговор с продължение с Даниел Михайлов по БНТ1, „Денят започва“

Разговоръ13652279_10209801187327562_397715631_nт с Даниел Михайлов в „Денят започва“ по БНТ имаше своето продължение – радвам се, че говоренето за емоционалното здраве вече се обвързва и с въпроса за храненето (ВИДЕО)- или по-точно, че в ефира на националната телевизия се говори за връзката между тях и че зад не спазването на диети или трудното поддържане на килограми/апетит не става въпрос само за „воля“, но и за проблеми, които биха могли да бъдат решени с психотерапия.
Предишният ни разговор може да видите тук (Как страда тялото, когато душата е гладна за емоции). 

Как страда тялото, когато душата е гладна за емоции

bntПонякога страда през чисто телесни болести, някои от тях са хранителните разстройства.

В сутрешния блок на БНТ разказах за този процес и може да видиш видеото на сайта на националната телевизия.

Семейната среда е една от причините за развитие на хранителните разстройства

bulgaria on airВ Bulgaria On Air с Кузман Илиев коментирахме по много сериозен начин темата за хранителните разстройства, която не засяга само младите жени, но и все повече жени над 30, както и мъже. Цялото предаване може да изгледате тук http://www.bgonair.bg/denqt-on- air/2016-06- 01/s%D0%B5emeynata-sreda- edna-ot- prichinite-za- hranitelnite-razstroystva

Ранна диагностика на хранителни разстройства

С Вероника Каролин, Мис Автомобилизъм 2014, гостувахме на предаването „Всеки следобед с Криси“ по Канал 3, като говорихме много за естеството на заболяванията от този спектъп, както и гледахме към темата през темата през призмата на диагностицирането на проблема в ранна тийнейджърска възраст и подкрепа в семейството.

 

Първи Световен ден за действия срещу хранителните разстройства

wedДнес се отбелязва първото издание на Световния ден за действия срещу хранителните разстройства. Над 200 организации и активисти от 30 страни се обединяват, за да да разбулят митове, предоставят информация и колективно да апелират за законови промени и предоставяне на повече ресурси за борбата с проявленията на болестта, която засяга около 70 милиона души на планетата.

В подкрепа на Световния ден за действия срещу хранителните разстройства, сценаристът и режисьор Марти Ноксон („Клуб Веселие“, „Момчетата от Медисън авеню“, „Бъфи: убийцата на вампири“) и звездите от предстоящия й игрален филм „До кости“ (на екран от 2017-та) подкрепиха каузата с видео, с което да привлекат вниманието към тези животозастрашаващи, но лечими болести. Филмът, в който участват звездите е базиран на истинската история на оцеляла от анорексия жена, на борбата на Ноксон с анорексия като момиче и нестандарното й възстановяване.

Във видеото, Ноксон, звездите от филма и членовете на екипа прочитат Деветте истини за хранителните разстройства в опит да развенчаят митовете около тях. Пред камерата застават звездите Киану Рийвс („Матрицата“, „Адвокат на Дявола“, “Скорост“), Лили Колинс („Огледалце, огледалце“, „Невидима зона“), Кари Престън (Добрата съпруга, “Истинска кръв“), Катрин Прескот (“Skins), Retta („Паркове и отдих“) и други. Видеото може да видиш тук (не можах да включа да излизат автоматично субтитрите на български, но ако ги избереш СС, ще ги видиш)

kianu

Целите на кампанията са да покажат, че хранителните разстройства са лечими генетични заболявания, да промотират приемането на различията, да повишат осведомеността сред политиците, за да разпределят ресурси и да установят адекватни национални системи, както и да агитират за промяна на световно ниво.

Представители на инициативата за България сме аз и проф. Захарина Савова, психотерапевти специализирани в работа с хранителни разстройства и емоционално хранене. Заедно създадохме скрининг тест за проверка на риска от развитие на хранително разстройство, който можеш да направиш онлайн. 

Лично за мен осъзнаването на сериозността на заболяванията, свързани с отношението към храната и премахването на стигмата към тях е основна цел, защото те са често подценявани и не се говори за тях толкова, колкото е нужно.

кабинет за хранителни разстройства и проблемно хранене

В кабинета за хранителни разстройства и проблемно хранене на в София, ул. „Позитано“ 3, се провеждат индивидуални консултации, работа в групи на засегнати лица и близки, лекции, тренинги и психотерапевтични сесии.

Хранителните разстройства най-често, но не само, засягат млади жени. Външните белези на анорексията са явни, но скрити под много обвивки – свръхслабото тяло носи широки дрехи, както и душата, която е покрила своите терзания. Булимията е друго заболяване, което често намира своите жертви в ученическа възраст, но не рядко продължава с години, правейки живота на засегнатите труден. Третото, официално признато от СЗО заболяване е разстройството на пристъпното преяждане, което се различава от булимията по това, че храната не се повръща или маха с лаксативи, а резултата е наднормено тегло. Хранителните разстройства не са „каприз“ или „липса на водя“, а сериозни заболявания, които се лекуват чрез психотерапия и в тежките си форми медикаментозно. Прочети 9 истини за хранителните разстройства, които бяха създадени от международните организации. Прочети на сайта и няколко въпроса, които ще помогнат да определиш дали ти или твой близък страда от хранително разстройство.

Проблемно хранене

Без да може да бъдат определени като „хранителни разстройства“, има много хора, които имат проблеми с храната. Ще ги опишем така:

  • ако храната е основна тема в мисленето ти, 
  • непрекъснато броене на калории, 
  • стриктен контрол на всичко изядено и което трябва да бъде сготвене, което не остава време за други занимания
  • непрекъснат апетит, дори когато не се чувства гладн
  • изяждане на твърде много храна през деня, но не си спомняш кога се е случило това, 
  • ако диетите никога не действат, независимо, че са съчетани с физическа активност
  • скоро след сваляне на килограми, те се връщат отново
  • напълняване след стрес, което не може да бъде овладяно с рационално хранене месеци по-късно
  • често ползване на лаксативи и други очистителни практики

За записване в работно време: 9-18 часа: 0888 388 912

въпросник за хранителни разстройства

Въпросникът ЗКОДХ (SCOFF) се състои от пет въпроса, насочени да изяснят дали подозрението за съществуване на хранително разстройство могат да се потвърдят от специалист, но не са достатъчни за поставяне на диагноза. При нужда от допълнително консултиране се обрърнете към Кабинета за хранително разстройство и проблемно хранене, ул. „Позитано“ 3, София

3 – Чувстваш ли се Зле защото се чувстваш неприятно пълна?
К – Тревожиш ли се, че си загубила Контрол върху това колко ядеш?
O – Отслабвнала ли си с повече от 6 килограма в рамките на тримесечен период?
Д – Вярваш ли, че си Дебела дори когато другите ти казват, че си твърде слаба?
Х – Би ли казала, че Храната доминира в живота ти?

Два или повече отговора „да“ на два или повече въпроса изискват допълнително изследване и въпроси.
Два допълнителни въпроса показват, че могат да покажат висока чувствителност специфично към булимия нервоза.
1. Доволна ли си от навика си на хранене?
2. Ядеш ли тайно понякога?

Въпросникът SCOFF е създаден за скрийнинг на хранителни разстройства и е разработен от Luck, A.J., Morgan, J.F., Reid, F., O’Brien, A., Brunton, J., Price, C., Perry, L., Lacey,
J.H. (2002), ‘The SCOFF questionnaire and clinical interview for eating disorders in
general practice: comparative study’, British Medical Journal, 325,7367, 755 – 756.

Снимката е от deadendsoul.deviantart.com

9 истини за хранителните разстройства

Истините представляват основните открития за хранителните разстройства и са приети от множество организации. 

Като психотерапевт, който работи с клиенти с хранителни разстройства и е убеден в силата на психотерапията при работата с ХР, искам да ги споделя и тук, освен на сайта на Академията.

№1 Много хора с хранителни разстройства изглеждат напълно здрави, а всъщност са тежко болни.

№2 Семействата на хората с хранителни разстройства може да нямат нищо общо с болеста и да помогнат много за преодоляването й.

№3 Хранителното разстройство е сериозна здравословна криза, която пречи на личния и семейния живот.

№4 Хранителните разстройства не са съзнателно направен избор, а сериозна болест

№5 Хранителните разстройства засягат хора от всякаква възраст, пол, етнос, раса, тип тяло и тегло, сексуална ориентация и социално-икономически статус

№6 Хранителните разстройства носят висок риск от суицид (самоубийство) и медицински усложнения.

№7 Гените, но също и заобикалящата среда играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства.

№8 Само гените не определят възникването на хранителни разстройства

№9 Пълно възстановяване след хранително разстройство е възможно. Ранното разпознаване и лечение са важни за това.



източник: Академия за хранителни разстройства (АЕD)

Тези Девет истини за хранителните разстройства бяха публикувани от AED (Академията за хранителни разстройства) в колаборация с д-р Синтия Булик и после бяха разпространени чрез мрежата от основните организации, които се занимават с ХР, а именно Families Empowered and Supporting Treatment of Eating Disorders, National Association of Anorexia Nervosa and Associated Disorders, National Eating Disorders Association, The International Association of Eating Disorders Professionals Foundation, Residential Eating Disorders Consortium, Eating Disorders Coalition for Research, Policy & Action, Multi-Service Eating Disorders Association, Binge Eating Disorder Association, Eating Disorder Parent Support Group, International Eating Disorder Action, Project HEAL и Trans Folx Fighting Eating Disorders.

Снимката е от curioos.com