Категория: хранителни разстройсттва

Промените в мозъка при анорексия

Промените в мозъка по време на анорексия са различни – от една страна има ефект върху настроението, от друга – върху мисленето. Това прави болестта като лупа – симптомите на депресия и тревожност се увеличават, когато дойде и анорексичното поведение (накратко: ограничаване на храната, сваляне на килограми и изразходване на калории например с гимнастика, повече в линковете).

Човек с анорексия се променя в очите на другите не само заради начина, по който изглежда, но и с поведението си. Често се използва думата „манипулативно поведение“, защото когато човек е в болестта е готов на всичко, за да не качи и грам, затова и лекари, и психиатри, и психотерапевти ще поставят въпроса с връщането или поне покачване на килограми постепенно.

Защо е толкова важно в един момент покачването на килограми?

При сравнителни изследвания на здрави и засегнати се вижда, че има значително намаляване на мозъчните тъкани при хората с наднормено тегло. Причината за това е единствено намаляването на телесното тегло, като гладът е причината за това. Дефицитът в сивото вещество се подобрява при скорошно връщане на килограми, но не се нормализира напълно през първатата година на изследване (колкото е продължило това), но за успокоение при възстановяване на психиката и тялото до 3 години всички мозъчни структури се възстановяват, като обаче е важно възстановяването да е дълготрайно, т.е. стабилно, според по-дългосрочни наблюдения (изследването покрива и хора с булимия). Възвръщането на нормалния обем на мозъка е факт и в трето изследване от 2008 (Chui etc).

Съзнавам, че някои от вас, които са с аноресия в момента може да не се съгласят, защото се справят със задачите си, но в същото изследване се казва, че при липса на менструация или нередовен цикъл вече се наблюданат спадане на възможностите за четене, математика и запомняне – и сега си представете колко повече щяхте да сте успешни, ако бяхте и здрави!

Възстановяването на мозъка

По време на анорексия мозъка, както и други органи, но сега говорим за мозъка, е напълно научно доказано, че се смалява. За да си възвърне обема и да е толкова функционален, колкото преди, е нужно време. Достатъчно време, за да се възстанови напълно. Това време е до три години след поддържане на здравословно ниво, когато изглежда отвътре „както преди“.

Интересно е, че част от възстановяването на мозъка се измерва с връщането на менструацията – и то по-добър от качването на теглото. Всъщност те вървят ръка за ръка – влизането в здравословни рамки на теглото и месечният цикъл, който трябва да е сравнително редовен поне 6 месеца. Бележка: тук не смятаме хормонално предизвикания цикъл.

Няколко думи накрая: своевременното лечение на анорексия и другите хранителни разстройства и нарушения е важно не заради начина, по който изглежда човек, а заради качеството на живот, което води. Времето е единственото, което не се връща… 

 

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

 

Снимка: Pexels

Данни за нарастването на проблемите с хранителни разстройства при децата

През последните години се наблюдава увеличаване на броя на засегнати и диагностицирани с хранителни разстройства и в клиничните доклади на Американската Академия по Педиатрия се говори за 0.5% от момичетата в САЩ, които предполагаемо страдат от анорексия и 1 до 2% срещат критериите за диагностициране на булимия.

Нарастването на заболеваемоста е сред мъжете, които сега твърдо представляват 10% от всички случаи, като клиничния доклад съветва педиатрите да обръщат внимание на децата с цел ранна превенция от хранителни разстройства.

Деца, чиито родители се фокусират върху здравословни модели на хранене и редовна физическа активност има по-малка вероятност да развият нездравословни начини за контролиране на теглото (такива са гладът и тежките диети, пургативите и повръщането), се казва също.

През последните 30 години, ръстът на децата с наднормето тегло и тежко затлъстяване е нарастнал двойно, а тийнеджърското затлъстяване е станало четворно по-голямо. Семейната намеса при лечението на тийнеджърска затлъстялост и хранителните разстройства се препоръчва като по-ефективна, отколкото фокусът само върху децата, а препоръките на ААП включват:

  • Да не се окуражават диетите, пропускането на хранения или използването на хапчета за отслабване
  • Позитивно отношение към тялото
  • По-често хранене със семейството
  • Препоръка в семейството да се избягва да се говори за теглото