MENU

София 1000

За срещи

Само с предварително записване

Категория: хранителни разстройства

знаци хранително разстройство симптоми

Предупредителните знаци и симптоми за хранително разстройство

Промени в поведението

  • Продължителни или повтарящи се диети (с броене на калории, пропускане на хранения, постене, избягване на определени храни или хранителни групи като месо, млечни продукти и заместването на хранения с течности)
  • Доказателства за преяждания (като изчезването на големи количества храни от шкафовете и хладилника, голямо количество опаковки от храни кофата за боклук, запасяване с храна в подготовка на преяждане)
  • Доказателства за повръщане или злоупотреба с лаксативи (като чести отивания до тоалетната по време или след хранене)
  • Свръхусилени или компулсивни физически занимания (например когато има травма, при лошо време, отказ да се отмени фитнеса по каквато и да било причина)
  • Списъци с „добра“ и „лоша“ храна
  • Развитие на обсесивни ритуали около подготовката на храната и храненето (например настояване храната винаги да е по определено време, използване на точно определени прибори и съдове)
  • Избягване на всякакви социални ситуации, включващи хранене
  • Често избягване на хранене с всякакви извинения („вече ядох“, „имам алергия/непоносимост“)
  • Фокусиране върху подготовката и планирането на храненето (пазаруване, готвене за другите, но без да се храни с тях, четене на готварски книги и рецепти, книги за хранене)
  • Усилен фокус върху формата на тялото и теглото (сайтове и мобилни приложения, съвети за диети и режими, интерес към слаби знаменитости)
  • Повтарящи се или обсесивни проверки върху тялото (често мерене на кантар, дълго време в огледалото, пощипване да се види подкожната мазнина и т.н.)
  • Отдръпване от приятели и приятелска среда, включително и от занимания, които преди това са носели удоволствие
  • Промяна в начина на обличане, като например носене на „торбести“ дрехи
  • Хвърляне на храната или тайно хранене; лъжене колко или каква храна е била изядена
  • Изключително бавно хранене (например с чаена/кафена лъжичка, рязането на храната на супермалки парченца)
  • Продължителен глад

 

Физически знаци

  • Изненадващо или бързо отслабване
  • Чести промени в теглото
  • Чувствителност към студ (зъзнене дори и в топло време или помещение)
  • Отсъствие или нарушение в менструалния цикъл
  • Знаци на често повръщане – оттекли бузи или линията на челюстта; ранички на кокалчетата на пръстите на ръцете или специфично разваляне на зъбите булимия знаци
  • Припадъци, замаяност
  • Умора – непрекъснато усещане и трудност за справяне с нормалните дейности

 

Психологически знаци

  • Повишен интерес към формата на тялото, теглото и външния вид
  • Повишен страх от качване на килограми
  • Непрекъснато внимание към храната или активности, свързани с храната
  • Нехаресване на тялото
  • Изкривено възприятие на тялото (като например оплакване, че е „дебел“ или че се чувства/изглежда така, дори когато е със здравословно или поднормено тегло)
  • Увеличена чувствителност при коментари или критики върху теглото, формата на тялото, храненето или физическата активност
  • Увеличено безпокойство около времето за хранене
  • Депресия или тревожност
  • Рязка смяна на настроенията и подчертана раздразнителност
  • Лошо самочувствие (чувства на липса на смисъл и стойност; срам, вина или омраза към себе си)
  • Черно-бяло мислене (всичко е само „добро“ или „лошо)
  • Чувството, че е „загубен контрола върху живота“
  • Чувството, че не можеш да контролираш поведението си, когато си около храна

Хранителните разстройства – болестно преяждане, булимия и анорексия – включват силни емоции, нагласи и поведения, като носят сериозни емоционални и физически проблеми както при жените, така и при мъжете

Болестно преяждане

  • Чести епизоди да консумиране на големи количества храна, но без поведения, които да предпазят от качването на килограми, като повръщане.
  • Усещането за загуба на контрол върху себе си по време на ядене.
  • Усещането на силен срам или вина по отношение на тези епизоди
  • Индикации, че преяждането е вън от контрол като ядене, когато не ки гладен, ядене, когато се чувствате зле или хранене сам, заради срам от поведението си

Булимия нервоза

  • Чести епизоди на изяждане на големи количества храна, последвани от начини за контрол на приетото чрез изхвърлянето им чрез провръщане
  • Усещането за загуба на контрол върху себе си по време на ядене.
  • Лошо самочувствие

Анорексия нервоза

  • Неаддекватно приемане на храна, което води до тегло, което е много ниско
  • Силен страх от качване на килограми, силен страх от килогравите и поведение, което цели да предотврати качване на каквито и да било грамове
  • Невъзможност да се прецени ситуацият
  • Преяждащо/пургативен тип, който включва преяждане и/или през последните три месеца
  • Рестриктивният тип не включва преяждане или пургативи (чистителни средства).

Други разстройства на храненето

  • Храненително поведение, което причинява сериозен дистрес или неприятно усещане, но не среща критериите за хранително разстройство.
  • Такива примери са:
    • Атипична анорексия нервоза (теглото не е под нормалното)
    • Булимия нервоза (с по-редки повръщания)
    • Болестно преяждане (по-рядко, но съществува)
    • Злоупотреба с пургативи (без преяждане)
    • Синдром на нощното хранене (свръх приемане на храна нощно време)

 

момм

Анорексия нервоза при момчета

Във видеото в поста ще видите момче, което е на 12 и страда от анорексия нервоза в нейния класически вариант, описан в медицинската литература, която включва страх от напълняване, усилено и компулсивно физическо натоварване, загуба на тегло и мисли за липса на лично значение и срам. Той също така е отличен ученик и с чистота. Момчето идво идва от подкрепящо семейство с фамилна история на ОКР и перфекционизъм. Той говори за „гласовете“, които му казват какво да яде и пие, но няма симптоми на психоза, освен налудното усещане, че е дебел.

 

Публикувам това видео, защото показва как се започва, че анорексията не е „само за момичета“ и дава обща идея как върви разказът на момчето.

Преводът е автоматичен (не успявам да съм добра и в това да слагам субтитри на видеа в youtube, извинявам се)

 

iced2017

#ICED 2017 Международната конференция за хранителни разстройства в Прага 2017

Миналата сряда, 7 юни, в 0710 се качих на самолета с финална дестинация Прага, за да присъствам на най-голямото научно събитие в областта на хранителните разстройства, което събира накуп професионалисти от цял свят всяка година. Над 500 човека, от всички континенти – и за мое съжаление, само аз от България, но пък успях да разбера и в паузите толкова много за работата в други държави, като схемата на работа в Австралия, мултидисциплинарния метод в Обединените Арабски Емирства, интуитивното хранене в Русия, лечениението на анорексия в домашни условия в Гърция… В интензивните четири дни имаше лекции на някои от най-големите учени в областта, уъркшопи и възможност лични разговори, които допълваха атмосферата.

хранителни разстройства прага 2017 ICED2017 детелина стаменова

Няма да влизам в пълно описание, но накратко искам да споделя някои теми, които бяха обект на конференцията.

Най-важното нещо, което беше поставено като проблем е нуждата от ранна интервенция при хранителни разстройства и създаването и развиването на национални програми, които да „хващат“ засегнатите още в началото, като тук има особено значение нуждата от образование в областта за храненето, за да не се допуска както затлъстяване в ранна възраст, така и на анорексия и булимия. Различни организации представиха както правителствени програми, така и от НПО-сектора, целящи се в тази фина възраст и най-вече ограничаване на психологическите и здравните щети, които се случват при развитието на ХР, защото само 13% от младите мъже и 31% от момичетата търсят специализирана помощ, дори когато са в нужда, което пречи на живота им години наред. Което води до следващата сериозна тема:

Тезата „никога не е късно за развитие на хранително разстройство“ започва също да намира все повече своите доказателства – а това е тема, която разглеждам в книгата „Да оцелееш като родител“, която Елисавета и Красимира от сайта Майко мила! издадоха и ми дадоха възможност да разкажа за рисковете в средна възраст, които доскоро не бяха толкова застъпени, като тук се коментира широко това, че честото провеждане на диети не е хранително разстройство, но може да е рисков фактор за развитието им.

Специален сегмент представляваха проблемите с болестното преяждане и наднорменото тегло. Храненето като начин да регулираш настроението си е тема, която е позната на много от нас (повече по нея говоря в интервюто ми за сайта Гласове). Рисковете при преяждане и наднормено тегло в чисто физически план са много – диабет тип 2, метаболитен синдром, хипертония, нарушен глюкозен толеранс и… психологически проблеми, които влияят на цялостното състояние.

Говорейки за проблеми с наднорменото тегло, темата за психологичните аспекти при провеждането на бариатричните операции зае голямо пространство. При бариатричните операции по различни начини се постига сваляне на теглото и хората са много доволни, но след 2 години 5-20% от хората връщат теглото си обратно на стартова точка, а понякога се получават и допълнителни усложнения в психологически аспект, заради което ефектът от операциите без придружаваща психотерапия не е толкова голям, колкото се иска. Затова и предварителен психологически скрийнинг за готовността за подлагане на операцията с цел дълготраен ефект от нея е нещо, което също се развива.

Но, и имам нужда от това „но“, както подчерта в твърдия си стил Терънс Уилсън, „наднорменото тегло не е хранително разстройство“. И според мен няма нужда да търсим под всеки вол теле или да мислим всеки човек нагоре-надолу по кантара за диагноза – все пак имаме и гени, които носим. Когато човек обаче не се чувства добре в кожата си, това вече е работа на психотерапията.

Лично за мен лекцията на Викрам Пател (Vikram Patel), с която започна конференцията, беше знакова, защото той постави на дневен ред темата, че психотерапията и психологичните консултации са практически почти недостъпни за голяма част от световното население (по-малко от 1%), а нуждата е огромна. Викрам Пател в TED лекция Той е в основата на програма за предоставяне на психологически консултации по такъв начин, че да стигнат и до най-малкото населено място.

Доволна съм, че присъствах на тази среща, направих много ценни срещи – и се надявам, че ще се видя с повечето хора отново догодина в Чикаго!

прага

партньор с хранително разстройство

Когато разберете, че партньора ви страда от хранително разстройство

Повечето статии, които са достъпни, са насочени към хората, които страдат от хранително разстройство, но сравнително рядко може да се прочете какво да правите, ако разберете че жената (или мъжа), с когото имате връзка, страда от нещо подобно. Щом сте разбрали – и то от нея/него, това е знак, че ви има невероятно доверие, защото споделянето има няколко страни – разкриването, споделянето и започването на оздравителния процес. Хората с хранителни разстройства знаят, че ще разстроят другия и затова поставянето на масата на проблема е много важен знак – и вик за помощ. Вероятно и преди са се опитвали да ви го кажат, но в последния момент са се разколебавали, затова сега, когато вече може да си обясните неясната тревожост, странните действия и други особени поведения и настроения вече ставате човек, от когото зависи много.

Този пост е, за да ви дам идея какво да казвате (а понякога какво да премълчавате).

Първото е да разберете от какво страда вашия партньор, като попитате директно в първия възможен момент, след като сте в състояние да говорите за това – щом се е престрашила да сподели, това е отговор, който ще запълни празнините. Основните хранителни разстройства са анорексия, булимия и болестно преяждане, за които може да прочетете в блога ми.  Прегледайте и 9 истини за хранителните разстройства, които ще ви дадат необходимия минимум.

  • Надявам се, че след като научите повече, ще разберете, че това са сериозни заболявания и че не е толкова лесно, човек да се „вземе в ръце“ и да се „стегне“. Повярвайте ми, най-вероятно тя вече се е опитвала многократно, но не е успявала.
  • Попитайте я какво може да направите за нея и как да й помогнете.
  • Ако се се случвало да правите забележки за начина, по който изглежда – дори с абсолютно чисти помисли – просто спрете.
  • Спрямо вида хранително заболяване, от което страда, попитайте какво може да направите, че да й помогнете – например да я насърчавате да се храни или да я спирате, може да има идея.
  • Бъдете търпеливи, защото ще има моменти, в които тя ще прилича на някой друг, когото не познавате или ще иска нарочно да се скарате (дори за ден), за да се разделите и тя да продължи със саморазрушителното си поведение.
  • Не се отнасяйте с нея като с смъртоносно болен човек, а с човек, който ще се излекува. Ще бъда директна, защото има мъже, които решават, че ако жената е болна от хранително разстройство може би „нещо не е наред“. Ако си помислите такова нещо, наистина не оставайте с нея. Не защото тя няма да се възстанови, а защото може би вие не я обичате достатъчно, че да минете през този период заедно.
  • Затова последното, което ще напиша е, че тези хранителните разстройства са опасни и тежки, но помагат на човек да се стане по-добра версия на самия себе си.

 

Logo-Hashtag

9 истини за хранителните разстройства 2017

Колко бързо минават годините! Сякаш беше вчера, а вече се оказват две гoдини от появата на „9те истини за хранителните разстройства“, написани на базата на лекцията на д-р Булик. Миналата година направихме и скрининг теста за хранителни разстройства, който стои на сайта „Войната с храната“, а в края на седмицата ще бъде проведен от ентусиазирани професионалисти и втория Световен ден за превенция на хранителните разстройства!

Все още в сянката на обществения интерес, хранителните разстройства са социално значимо заболяване, което нарушава една от основните връзки в живота ни – тази с храната. Публикувам тук галерията с „9те истини“, както и тях самите – защото особено точка 9 – има нужда да бъдат повтаряни…

9 истини за хранителните разстройства

  1. Много хора с хранителни разстройства изглеждат напълно здрави, а всъщност са тежко болни.
  2. Семействата на хората с хранителни разстройства може да нямат общо с развитието на болестта им и могат да помогнат много за преодоляването й
  3. Хранителнителните разстройства са сериозна здравословна криза, която пречи на личния и семейния живот.
  4. Хранителните разстройства не са съзнателно направен избор, а сериозна болест.
  5. Хранителните разстройства засягат хора от всякаква възраст, пол, етнос, раса, тип тяло и тегло, сексуална ориентация и социално-икономически статус.
  6. Хранителните разстройства носят висок риск от суицид (самоубийство) и медицински усложнения.
  7. Гените, но също и заобикалящата среда, играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства.
  8. Само гените не определят възникването им.
  9. Пълното възстановяване след хранително разстройство е възможно. Ранното разпознаване и терапия са важни за това.

Повече за Световния ден може да намерите по хаштаговете

#WeDoActTogether

#WorldEatingDisordersDay

Сайт: www.worldeatingdisordersday.org

и в социалните медии

Facebook: World Eating Disorders Day

Twitter: @WorldEDDay

Snapchat: @WorldEDDay

 

 

Управляващият комитет на движението включва Academy for Eating Disorders, авторката June Alexander, Beating Eating Disorders, BingeBehavior.com, Elephant in the Room Foundation, Families Empowered and Supporting Treatment of Eating Disorders/F.E.A.S.T, International Eating Disorders Action, Nalgona Positivity Pride, National Association of Males with Eating Disorders, National Eating Disorders Association, Not All Black Girls Know How to Eat и Trans Folx Fighting Eating Disorders, които ще предоставят ръководства и ще представят обществата по целия свят. Присъединете се на http://WorldEatingDisordersDay.org и Facebook:World Eating Disorders Day

* Деветте истини за хранителните разстройства, Референция:

Съставени в сътрудничество с д-р Синтия Булик, Ph.D., F.A.E.D., която е виден професор по хранителни разстройства в медицинския факултет на северно каролинския университет в Чапъл Хил. „Деветте истини“ са базирани на лекцията на д-р Булик от 2014 г. в Националния институт за психично здраве, озаглавена „9 разбити мита за хранителните разстройства“. Водещи асоциации в областта на хранителните разстройства също дадоха своя принос.

Emma Thompson attends the 2014 National Board Of Review Awards Gala at Cipriani 42nd Street in New York City, NY, USA on January 07, 2013.. Photo By Dennis Van Tine / ABACAUSA.COM

Ема Томпсън за трудността да си в естествени форми

Emma Thompson attends the 2014 National Board Of Review Awards Gala at Cipriani 42nd Street in New York City, NY, USA on January 07, 2013.. Photo By Dennis Van Tine / ABACAUSA.COM

Ема Томпсън, актриса със завидно минало – два Оскара, като за начало на изречението. Ема Томпсън наскоро в шведско тв предаване отвори разговора за проблема с анорексията в Холивуд, който нарече „ужасен“- „Това зло кръстосва там и дори става по-зле“.

Тя обясни, че не се е преместила да живее в САЩ въпреки успешната си кариера, защото не е могла. „Може те ли да си представите. Всеки път, когато отида в ЛА и си мисля „О, Боже, аз съм твърде дебела, за да отида там. Мисля си, че ще ми кажат, когато пристигна „Ти си дебела и си стара. Ходи си вкъщи“.

Какво е важно според мен в тези нейни думи? Признаването на проблема – и факта, че дори да си успешна – и красива – изискванията стоят и са трудни за преживяване. В случая на Ема Томпсън дори не можем да кажем, че не й се е случило да използва таланта си и той дори е бил възнаграден щедро от съдбата.

 

 

виченцо продавачката на плодове

ок, а какво е „нормално“ хранене

джузепе арчимболди
Платно с маслени бои на Джузепе Арчимболди.

В практиката често дискутирам въпроса какво е „нормално“ хранене.

Ок, нормално. Все пак една част от хората идват с проблема, че приемат храненето си не като съвсем нормално и то наистина не е такова.

Какво е „нормално“ тогава?

  • Нормално е да се храниш тогава, когато огладнееш.
  • Да престанеш да ядеш, когато си се заситил – нито по-рано, нито по-късно.
  • Да се стараеш да се храниш здравословно, т.е. поемайки основните хранителни групи, но без да налагаш големи ограничения в избора на храна.
  • Да се храниш поне три пъти на ден в порции, съобразени с нуждите и вкусовете ти. Това може да е и пет пъти дневно (с двете междинни закуски) или пък да е по схемата „малко и често“.
  • Да си доставяш удоволствие от храненето и избраната храта, без да се чувстваш гузен.
  • Да си разрешаваш да ядеш неща, които са „вредни“, но без угризения и без прекаляване.
  • Нормално е да искаш да ядеш определени храни, когато се чувстваш зле, тъжно ти е, радостен си или ти е тъпо.
  • Преяждането понякога – например при празници – или когато пред теб има необикновено вкусна храна – също е нормално, стига да не е ежедневие. Понякога е нормално да не ти се яде, без да си гладен, но продължава кратко.
  • Нормално е да правиш грешки в храненето си, дори когато си здрав и не страдаш от хранително разстройство. Как беше? – „Човешко е да се греши“

 

Ако храненето ви не се вписва в тези точки, направете теста за риск от хранителни разстройства, публикуван на сайта Войната с храната

–––––––––

За не-нормалното преяждане, повръщането и анорексията може да прочетете в свързаните материали

 

 

нощно преяждане2

нощните преяждания: връзката между хранителните разстройства и съня

Каква е причината за възникването на това хранителни разстройства? Няма много ясна причина. Стресът е вероятен провокатор. Има хора, които го правят само когато са тревожни. При тези, които ядат насън причината може да е в (зло)употреба с наркотици или алкохол в миналото или в момента. Има някакви данни че активната съставка золпидерм (N05CF02) в сънотворните лекарства – каквито няма в България не се предлагат, може да стимулира такива включвания към хладилника. При тези, които си отиват на собствен ход и в съзнание до хладилника, причините трябва да бъдат търсени по-дълго и се смята, че трябва да се избягнат сънотворни и да се провери дали има връзка със стреса, тревожността и депресията… Смята се, че се предава генетично, т.е. ако се сблъсквате няколко човека в кухнята, особено майка ви, нощно време, сигурно тя е виновна. Това обаче не е доказано, просто е наблюдавано. Някои изследователи мислят, че причината може да е в разминаването на ритмите за глад и сън, което предполагат че се дължи на стрес-хормоните.

Има хора, които се връзват сами за леглото, други, които си заключват хладилниците, трети – които си страдат и някои, които просто отиват на психотерапия.

нощно преяждане2Болестно преяждане или нощно хранене?

Общото е, че се яде много. Разликата е че при болестното преяждане се яде, защото се чувствате зле, а при второто, защото искате да заспите. При първия случай храната е много и като цяло наведнъж, а при второто храненето е малко по малко и може да не е наведнъж.Писала съм и преди за симптомите на преяждането и за разликите между него и другите хранителни разстройства, където може да прочетете повече. Преяждането е част от болестите, включени в международните класификации на болестите от 2010, не е прищявка. Не е задължително човек да е с наднормено тегло и да преяжда. Може да е със средно или малко над нормата и пак да преяжда. Или дори да е с идеално тегло, което като в някаква лоша приказка да поддържа с ядене нощно време и адски усилия във фитнеса ежедневно. На някои от преяждащите грам не им личи – въпреки те си мислят точно обратното – че нощно време могат да хванат настинка от хладилника и през деня се хранят здравословно до степен, в която другите им се възхищават.

Решението?

Овладяване ефектите на стреса. Евентуално на депресията. Правилно хранене. Добър сън.

 

начална страница

 

%d1%81%d1%8a%d1%80%d1%86%d0%b5

историята на анна уестин (и кратка равносметка за 2016)

» I like cappuccino, actually. But even a bad cup of coffee is better than no coffee at all.
- David Lynch

2/3 от хората с хранителни разстройства се излекуват напълно след терапия, сочи сериозно изследване

» I like cappuccino, actually. But even a bad cup of coffee is better than no coffee at all. - David Lynch

Възстановяване от хранително разстройство е възможно в много по-голяма степен, отколкото се мислеше доскоро. Приблизително 2/3 от жените, след психотерапия на анорексия или булимия достигат до пълно възстановяване.

Хранителните разстройства са изключително трудни за преодоляване и изискват посвещаване на процеса и много търпение. Ново изследване, публикувано в  Journal of Clinical Psychiatry дава надежда на страдащите. В това дългогодишно изследване (22 години), изследователите показват, че близо 2/3 от страдащите (63%), които са били терапевтирани са излекувани напълно. Авторите на изследването цитират предишни изследвания, където процентът е много по-нисък (около 50%), така че тези резултати – като се има предвид и дългия период на проследяване – са окуражаващи за резултата от лечението на ХР. Така че – лечението отнема дълго време, но е възможно – и то повече, отколкото се е приемала преди.

Друго откритие е, че хората с булимия се възстановават доста по-бързо, като изследователите приемат за пълно възстановяване една пълна година без симптоми. Хората, които са участвали в изследването са били интервюирани на всеки 6 до 12 месеца (22 години! поред). След 10 години 68,2% от жените с булимия са били добре, спрямо 31,4%  от тези с анорексия. Изследването не казва защо е така, но това определено заслужава още проучвания.

За хората, които в момента са в терапия или са на път да започнат своето лечение с психотерапевт и/или психиатър и нутриционист, това са добри новини. Защото има надежда за спокоен и здрав живот.

знаци хранително разстройство симптоми

Предупредителните знаци и симптоми за хранително разстройство

Този текст предхожда статия, която е повече за призРаците на хранително …

деца и таблети

„Дигитална диета“ за децата

Британското здравеопазване започна кампания за „дигитална диета“ …

момм

Анорексия нервоза при момчета

Във видеото в поста ще видите момче, което е на 12 и страда от анорексия …