Категория: ревю на книга

Разговор за 100 милиона години храна и ние днес

В един петъчен следобед с Десислава Димитрова се видяхме, за да ми разкаже за книгата 100 милиона години храна на Стивън Ли, която беше превела – а аз бях прочела, затова и следващият текст не е точно интервю, а по-скоро разговор за сложното съчетание на културно-социално-историческия контекст, в който храната се променя от едно или друго, един контекст на… 100 милиона години.

Това е особен жанр – по някакъв начин ми напомни на Соц гурме, въпреки че двете книги са много различни, но са живи – има научност, но и търсене на факти, а и книгата на Стивън Ли е антропологична и много интересна.

Като учен Стивън Ли използва системен изследователски подход // В същото време много бълбукащ текст // На мен това, което много ми хареса – тъй като и аз съм учен е, че той се забавлява, докато я пише. Това е нещо много специфично за книгата – виждаш, че за него това е такова удоволствие, с тръпка, не е просто учен, той преживява онова, за което пише, винаги има личен елемент. Книгата ми я показаха от издателството Gourmet Publishing, които публикуват книги, основно свързани с храната, като тази е интересен хибрид.

Един антрополог отива на пътешествие

Хареса ми, че в книгата той отива и пробва нещата, за които пише. Има и личен елемент в семейната му история – дава пример как той, отгледан в САЩ е по-едър от роднините си в роден Виетнам // …и това, че той не възприема себе си като авторитет. Приема себе си като професионалист, но тази надменност, характерна понякога за учените липсва. Той не се притеснява да бъде изненадан, шокиран, да се чувства абсолютно безпомощен в някаква ситуация и да разчита на местните да му помогнат. За мен това е от сериозните достойнства на книгата, че показва ученият като човешко същество, който не знае отговорите на всички въпроси, показва как едно племе в Танганайка или Нова Зеландия не е задължително „изостанало“. В нашето съвременно общество често си мислим, че сме богове заради технологиите, които използваме, не виждайки, че много сме се откъснали от земята. Според мен трябва да има повече такива книги, защото те внушават на читателя, че онова, което пазят примитивните хора е ценно и важно. Няма много такива книги. Даже мисля, че за съжаление българска такава книга няма. // Стопанката на Господ? // Не. Смея да твърдя, че съм надникнала в истинското традиционно знание, имала съм щастието да се докосна реално до такива хора и няма книга, която да е написана с такова съпричастие. Стивън Ли е съпричастен на хората, за които пише. Тук сигурно ще има хора, които ще ме оборят, защото имаме сравнително добре развита литература, по-скоро етнографска, свързана с храната, но нямаме такава книга. През цялото време, докато превеждах имах желанието да мечтаех си да имам два месеца, за да общувам с този човек. Той докато разказва, че чувстваш на местата, за които пише. Когато човек работи с един текст, ставаш по-интимно близък с автора, отколкото като читател // Това, което разбрах, че начинът да разбереш смисъла – когато го предаваш от един език на друг разбираш всички излишества и смисли на текста – а аз исках да я прочета с голямо разбиране, заради което беше и друга причина да се съглася да я преведа. Книгата е разделена в моите представи на две части – първата е на антропологичните занимания, които са забавни, а във втората има повече биохимия и генетика. Той се е опитал да запази тона, но това са две различни науки. Мен лично много ме впечатли частта с ГМО и докато превеждах, споделях частички от него. Тези апокалиптични картини, които споделя, където над 90% от културите в Америка са ГМО ме натоварваха и трябваше да си почивам повече, защото чисто емоционално не можех да го възприема.

„Здравословно“

Друго, което много ми хареса, е че той е избягал от хлъзгавата територия, наречена „здравословно“. Той говори за различните видове храни с факти, няма пропаганда. Темата за здравословното хранене за мен е много противоречива, дори бих казала вредна // В какъв смисъл? // Когато някой ти обяснява, че нещо е здравословно, рядко ти казва защо. Ето типичен пример за това е идеята за здравословно хранене в детските градини беше включването на авокадо, чия и киноа в менюто. Защо?! Защо чия и киноа?! Храната е полезна, когато знаеш как да я приготвяш. Има глава в книгата, която е за растенията, които за разлика от животните, не могат да се движат и те натрупват т.нар. вторични метаболити и когато прекалиш с една храна от растителен произход също има последици. Всичко се базира много на опити проба-и-грешка, в които хората разбират как да приготвят храната си, за да са здрави, как да я комбинират. Този баланс на храненето е важен, защото когато извадиш една храна от контекста й, тя вече не е същата. Има едно предположение в книгата, че Стив Джобс умира заради небалансирана диета // Злоупотребата с ябълки… // Да, когато подлагаш организма си небалансирана диета, няма как той да не реагира. От една страна всички ти казват, че ябълките са полезни, но никой не ти казва, какво може да се случи ако прекалиш с тях. Затова и темата за здравословното хранене е опасна. Тук опираме и до този психологически момент, че се наблюдава как хората, особено в града, са абсолютно объркани в избора си на храна и се чувстват виновни в избора си, ако не следват някакви правила на „здравословност“. Не ми харесва, че хората имат чувство за вина, когато се хранят. Ще ти дам пример – понякога питам някой какво е ял и ми се отговоря „Ами не е здравословно, но…“. В тази книга това ми харесва – Стивън Ли дори разбира някои митове като например този за омега 3 киселините или полезността на млечните храни. В САЩ тази полезност е продуктувана от бизнес-интереса на фермерите, които имат свръхпроизводство на мляко. Тези, които ти обясняват, че то е полезно, печелят от това. // Сега има пък такива, които са против млякото. // И в двата случая са полу-верни.

Личната връзка с храната

Едно време, когато храната не е била толкова достъпна, хората са се хранили с това, което има и са създавали естествен балансиран начин на хранене и сега, парадоксално, по-големият избор ни дисбалансира в начина на хранене, а като добавим и емоционалните причини става още по-сложно. Но понеже спомена в началото книгата Соц гурме и понеже аз съм живяла в социализма в един момент си дадох сметка, че в онова време, в което изборите бяха много малко, тогава домашното готвене се случваше, голямото разнообразие от кулинария беше у дома, както днес пропагандираме със Slow Food. В къщите имаше тефтери и листчета с рецепти „тортата на Веска“, „туршията на Ани“, много силна обмяна на рецепти, което всъщност създава естествено и непринудено свързване с храната – ти си я опитал. В ония времена имахме много повече личната връзка с храната на масата. Нямаше толкова заведения и полуготови храни. // Това време никак не е било лесно // В никакъв случай не го казвам с носталгия // Разбирам, че искаш да подчертаеш, как от малко продукти е било възможно да се постигне разнообразие // Да, защото в момента много често, „здравословно“ е синоним на безвкусно и не е вкусно, защото знаем, че трябва да ядем чия, но не знаем как да я приготвяме – нямаме рецептите на индианците – получаваме в едно пакетче и не знаем какво да правим. // Но пък имаме толкова много кулинарни предавания, които дават рецепти. // Не, не мисля така. За мен всички тези кулинарни предавания са флиртуване с храната. Това е един непочтен начин на флиртуване с храната. // Какво имаш предвид? // Може би съм повлияна от една готварска книга, написана през 30те. Днес, когато гледаш предаване, напред излиза егото. Храната е средство, за да се изяви егото. Всеизвестно е, че големите шеф-готвачи са егоцентрици, но за мен храната е нещо много лично и велико, за да служи като средство за изява на един човек. Но да се върна към тази книга от 30те – докато четеш ти се прияжда и много лично е написано, с уважение към продукта, във времената, в която храната не е било лесно да се изхвърли – а в момента 30-40% от храната, която се произвежда не стига до домовете на хората, а се изхвърля, защото е развалена или не е купена.

Разнообразието зависи от нас

Да се върнем на 100 милиона години храна – има ли някакви финни настройки, които ти направи за себе си в разбирането на храната? // Научих много неща от нея, но ме впечатли колко много е унищожено земеделието в САЩ. На теория го знаех, но понеже е разказано през личните истории на хората, с които се среща много ме впечатли. Това описание на фермата и безкрайните царевични полета, че си спомням и образа, който ми предизвика и другото, не че не съм го знаела, това е как маркетинга и как хората в името на по-добрата печалба, се включва маркетинг, който може да е опасен здравето на хората. Това, което стана дума за млякото; това че растителното масло не води до добър холестрерол и затова как алчността застрашава живота на хората – през „здравословното“ всъщност. Това са моите уроци. В първата част ми бяха приятно да прочета приключенията му, но втората ме разтърси // Аз бях по-впечатлена от първата част – от идеята за търсенето на корените, там ми беше по-интересно – това как трябва да приема храненето на предците си – печените картофи и чубрицата // И да го познаваме, това също е много важно. // Ти се занимаваш с това всъщност – сега си представи как някой чете това интервю и си мисли „е какво имам да й познавам на българската храна – такава елементарна история – чушки и боб“ // Този отговор ще е дълъг, защото въпросът е логичен. Ние сме наследници на едно време, в което разнообразието на храната беше ограничено и много растения и животни бяха изкоренени от своите истински места и дори си мисля, че това е бил хитър трик на комунистите да заменят местните сортове с високопродуктивни, а всъщност там, където имал този експеримент, наречен „комунизъм“, хората продължават да хората гледат сортове, наследени от техните предци. Т.е. у нас имаме изкореняване на традицията и тя никога не е успяла да излезе извън дома. Знанието на потребителя за храната, на страната, в която е, идва от пазара и историите, които я съпътстват. Реално нашето хранително разнообразие никога не е излязло на пазара. В момента имам много хубав проект, който е свързан с проучване на домашните градини в няколко градини и откриваме много интересни неща, които даже не съм предполагала, че се гледат в България. В тази градина има емоционална връзка – как си пазят семената, от кога ги пазят. Затова и ако искате да усетите вкуса на всяко място, което посещават, където и да сте препоръката ми е да питате и да пробвате, когато сте на непознато място, дори у нас.

 

Книгата за хранителни разстройства, която препоръчвам

„Войната с храната“ на Джулия Бъкройд е най-добрата книга за широката публика, на която съм попадала. В нейното българско издание съм  автор на предговора. Силното ми позитивно личното отношение е провокирано и от това, че съм общувала лично с нея и точно тази книга ме накара да посещавам нейните семинари за психотерапевти, които работят в областта на проблемите на храненето.

Написана е много внимателно, с усет към езика и загриженост, с интерес към темата и десетилетия опит. Теоретичната постановка също е сериозна и поднесена достъпно (Джулия Бъкройд е в полето на Теория на привързаността на Боулби, но се определя като интегративен психотерапевт, който цени и скока в познанието и разбирането на тази област от напредъка на невронауката, приноса на телесната психотерапия, значителното усъвършенстване на подходите към травмата, както и новостите, предложени от когнитивните терапевти).

Практична е. Има много теми за размисъл дадени като отделни части, обособени във въпроси, които много ще помогнат на всеки, който има проблем и се чуди откъде да тръгне в решаването на проблема си

Помага. Ако човек има проблем с храната може да се припознае и да открие какво му „натиска бутоните“ и да направи определени крачки, за да го преодолее

Насочена е не само към засегнати, но и към близките им – роднини и приятели. С нейна помощ може да разберете как да се държите с тях, както и какво да направите, за да си помогнете.

Изчерпателна е. Има информация за емоционалното хранене, което нарича още „проблемно“, основните хранителни разстройства (психогенно преяждане, булимия и анорексия) и не пропуска и една част от хората, които страдат, които често биват забравяни – мъжете и техните хранителните разстройства.

Книгата „Войната с храната“ се разпространява само с поръчка от сайта www.voinatashranata.com, където може да намерите много информация за нея и за хранителните разстройства общо.

Приятно четене от мен!

 

 

Магията 1-2-3 на д-р Томас Фелан

Със смесени чувства съм към тази книга, която излезе в началото на месеца и прочетох с интерес. По-точно смесени към добронамерени.

От издателството (Изток-Запад) рекламират книгата като „най-продаваната книга за детска дисциплина в „Амазон“ и вероятно това е било така доскоро (в момента класацията се води от „Френските деца не хвърлят храна“ на Памела Друкерман), но „Магията 1-2-3“ е в първите места, към писането на поста на 35то. Книгата на доктора има общо 12 версии, включително („За християнски родители“ и „Гневни изблици- как да се справим вкъщи и на публични места“). Написана първоначално през 1995 г като 60 странична брошура, постепенно продадените копия са 1,400,000 и е преведена на 23 езика//страница на системата

Д-р Фелан е клиничен психолог и родител. Идеята за книгата му идва освен от практиката му и преживяване в кабинета му, в която майка повтаряла и повтаряла на 10 годишния си син едно и също. „Започнах да осъзнавам, че ме дразни, че говори толкова много. Помислих си, че ако съм издразнен – какво ли остава за детето й? Тогава ми хрумна, че говоренето не е добронамерено. Дори не е неутрално. Говоренето може да бъде позитивно негативно преживяване, ако разбирате какво имам предвид“.

Хм, не. Хайде отначало, докторе.

„Колкото повече говорите, толкова по-емоционални ставате. Колкото повече говорите, толкова повече сте склонни да объркате и фрустрирате детето си, докато се опитвате да предадете позицията си. Вие ставате емоционални, детето също и никой не мисли ясно. Има и деца, които се забавляват да влязат в конфликт, в негативен смисъл. Това е голям проблем за деца, които се забавляват да клатят лодката – колкото повече им отговаряте, толкова по-доволни остават те, заради отмъщението, което изпитват“.

Системата, т.е. Магията 1-2-3 е сравнително проста – давате време на детето 1…2….3, за да промени поведението си, като на 3 идва наказанието (удобно са дадени примери на наказания като по-ранно лягане, без десерт, без телевизия/таблет за една вечер). Практичната част – и по-голямата е примери как точно да се случва това, диалози и обяснения, както и позитивни насърчения.

Книгата е много полезна точно с идеята за поставяне на граници на поведението на децата по категоричен и ясен, ненасилствен начин. Спомняте ли си онази статия, която нашумя преди известно време – Как отглеждаме неблагодарници – провалът на либералното възпитание? Тази книга ще се хареса на хора, които искат ред и чистота и са склонни да бъдат „по-твърди“ родители. Ето това е, което ме притеснява в тази книга. Сама по себе си тя е полезна за родителите, които се притесняват да поставят граници на децата си, но ей Богу, може да бъде кошмарна за някое дете, ако я прочете родител, мечтаеш за военен ред и изпънати чаршафи – защото ще намери всички основания за това, като точно този тип родители добавят и някой шамар за допълнително усилване на ефекта или жестоки наказания – като мълчането например.

Д-р Фелан често казва в интервютата си, че родителите са подложени на непрекъснат обстрел от противоречиви съвети и не знаят какво да правят, а влизането в самото родителство е „шок и травма“ според него. „Влизате в нещо, което е по-шокиращо и травматично, отколкото сте си представяли някога. Не стреляйте от бедро (като бързострелните каубои). Намерете стратегия. Изберете нещо – каквото и да е то – и се придържайте към него“.

Големият проблем според д-р Фелан често е, че „родителите не само говорят твърде много и че виждат децата като малки възрастни“.

Дойдохме си на думата, докторе! Децата не са възрастни, те имат по-различна представа за времето, за смъртта, за много неща. Да ги поставяме в калъпи като „нарочно ме дразни“ или „толкова ли не може да разбере нещо елементарно“, е пример за това как не разбираме децата. Педагогиката и психологията последните стотина години прави голям пробив в разбирането на мисленето и душата на децата, установявайки че те са различни, просто различни – и ако имаме проблем с тях, вероятно проблемът е в нас, че не ги разбираме и не знаем как да подходим към тях. Ако не можем да поставим граници, проблемът е наш, не техен, че не могат да ни разберат. Ако ние не можем да овладеем гнева си, проблемът е наш, но чрез насилието го правим техен и то за целия им живот със стреса, който им вливаме в тялото и душиците.

Преди време и съм писала това как трябва да се отнасяме с уважение към децата, като възрастни. Добавям тук и това, че ако не може да се справите, винаги имате възможността да говорите с детски психолог – да отидете на консултация или да потърсите съвет в училището/детската градина, ако имате нужда.

В този смисъл целта на системата (която е подходяща за възпитание на деца 2-12 години) е да предотврати ескалацията на проблемите и влизането в емоционален порочен кръг, в който „бащи крещят, майки плачат, децата са наказани“. Както казва д-р Фелан, последните няколко милиона години не са спрели децата да се тръшкат и избухват, така че трябва да се научим как да го преодолеем. Затова родителите имат три задачи: да контролират лошото поведение, да окуражават доброто и да укрепват отношенията си с децата чрез приятни преживявания заедно.

Накрая: Магията 1-2-3 е подходяща, ако търсите система, която да ви помогне да овладеете дисциплината вкъщи. Ако детето ви преживява обаче тежък момент – като раздяла с родител, ако е тормозено в училище или вкъщи, ако има конфликти с връстниците си или сериозни неразбирателства с братя или сестри или има други проблеми, включително и смяна на населеното място, строгото придържане към системата няма да му помогне, тогава е по-добре да намерите индивидуален подход към него с професионална помощ.

 

Щастието има значение (за доброто тегло)

александра иванова детелина стаменова размерът има значение
#Selfie с Александра

 

Представянето на „Наръчникът“ към „Размерът има значение“, книгата на Александра Иванова, премина в топла атмосфера, което може да се види на снимките от събитиетоПричината да се съглася да участвам в преставянето не беше просто това, че от „сто“ години харесвам Александра заради винаги позитивното й излъчване, нито защото с двете си книги описва един начин на хранене – което би ги превърналало просто в книги за диета – което не е лошо, но е често срещано, а по друга причина – и тя е, че в Наръчникът тя дава истинския ключ към успешното сваляне на ненужните килограми. Какво имам предвид, ще кажа след малко, но преди това искам да ви разкажа нещо за проблема с наднорменото тегло и затлъстяването.

Причините за затлъстяването и наднормено тегло биха могли да бъдат търсени както по социални признаци, така и заради специфични психологически характеристики (като задържане на емоции, депресия, тревожност, професионално прегаряне, травматични стресови периоди и т.н.).  Това е сериозен социален проблем, защото наднорменото и свръхнорменото тегло са най-голямата причина за разходи в здравеопазването по данни на Световната здравна организация. Затлъстяването носи голям риск от заболявания като вторичен диабет, сърдечно-съдови заболявания и определени форми на рак. Здравните последствия варират от повишен риск от предсрочна смърт до сериозни хронични състояния, които намаляват цялостното качество на живот2. Хората със затлъстяване често страдат от по-лека или тежка форма на депресия. Затлъстяване е тежката форма, а наднорменото тегло е това, което наричаме „пухкав“ и няма да използвам думата „килограми“. Проблемите започват при талия 88 см при жените и 102 при мъжете. Или ако сте се мерили на тези кантари, които мерят процента мазнини в тялото – затлъстяването е при по-голямо 25% съдържание на мазнини в тялото на мъжете и 30% на жените. Наднорменото тегло и затлъстяването не са просто въпрос на вкус – да, има хора, които генетично са по-едри – такива са били и родителите им, и бабите, и дядовците им – това влияе много и за тях е невъзможно да променят структурата на телата си или както се казваше в един виц „понеже не мога да сваля килограми решавам да положа усилия в увеличаване на ръста си“. Но пък тези хора водят понякога битката с това да приемат телата си в един свят, който в момента обича слабите. Искам да обърна внимание на тях и да кажа, че понеже едва ли ще порастнат на височина, биха могли също да използват Наръчника , заради онази причина, поради която съм тук и която ще кажа след малко.

Наднорменото тегло и затлъстяването са огромен европейски проблем. Миналата година група евродепутати алармираха Европейската комисия, че като континент и икономическа общност сме изправени пред риска само след 13 години над 50% от гражданите да са затлъстели, като в някои страни се прави прогноза за 90%. В момента за последствията от затлъстяването се изразходват в Европейския съюз между 59 и 70 милиарда евро годишно по различни данни в здравеопазването или като преки загуби от намалена продуктивност. Вероятно сумата е дори по-голяма, защото не се отчита изцяло влиянието на свръхтеглото в болести като диабет 2 и сърдечносъдовите болести. В момента 23% от жените са с диагноза затлъстяване, и 20% от мъжете в Европа. Затлъстяването при мъжете обикновено е в областта на корема, то е много по-опасно от това при жените, при които обичайно е в областта на ханша и бедрата. В България това са 1,258,000 човека

Причините за тази епидемия за комплексни и започват от в детството, в емоционалното награждаване на децата с храна за постигнати успехи и се задълбочава в училище, където децата не са стимулирани да се движат, а главната задача е да стоят по чиновете. Днес хората средно приемат една трета повече калории дневно в сравнение с преди 30 години, храната също е различна, но причините имат и своя психологически аспект.

Защо след отслабване толкова много хора връщат теглото си

Храната често е заместител на общуването с Другия. Значимите хора в живота ни са извор на емоции, удоволствие и неудоволствие и когато тя не може да бъде осъществена, човек прибягва към вкусното или към глада. Много често хората със затлъстяване преяждат болестно. Че причините са психологически се показва и в Международната Класификация на Болестите (МКБ-10), къдено болестното/психогенно преяждане беше включено в графата на хранителните разстройства. Причината за това поведение? Много често това действително е отговор на емоционална травма в детството и заради това „смисълът“ на това „защо преяждам“ може да бъде търсен в моделите на повтарящите се житейските трудности и осъзнаването на използването на храната като средство за емоционална регулация..

Поставянето на грижата за себе си на първо място, като това включва емоционално и здравно поставяне на първо място е нещо, което дори и възрастните трябва да овладеят. Това е бавен процес, в който често пъти са въвлечени и психотерапевтите, които помагат на хората да овладеят това, което аз наричам, цитирайки Екзюпери „изкуството на малките крачки“.

В Наръчникът на Александра се говори за удоволствие, щастие, за храна, за време за себе си, за действия, свързани с „храненето“ на сетивата, не на стомаха. В нейната диета, освен сок от лимон и салата зеле и моркови има, поставено напълно наравно с движението и храните ритуали за щастие, ароматерапия и вглеждане в огледалото, храната за душата под формата на изкуство и общуването. Спиране на препускането от задача в задача, оглеждането, разпознаването на чувствата и емоциите, Александра говори за всичко това, което прави книгата й ценна. Иска ми се да вярвам, че читателите няма да пропуснат тази част от книгата, в която се говори за душата, защото той ще определи навигацията им по пътя, в който няма да има знак за обратен завой към емоционалното, психологическо хранене.

„Егото и защитните механизми“ от Ана Фройд

Egoto i zashtitnite mehanizmiСтоя пред тази книга и мисълта, която изплува отгоре е: „А коя съм аз да правя ревю на тази книга?“. Затова приемете този пост по-скоро като бележка, че е излязла тази книга, полезна информация без никакви претенции за изчерпателност…

„Егото и защитните механизми“ на Ана Фройд се появява на български 51 години след ревизираното й издание (1966) и 81 години след първото й публикуване на немски. Това е професионална литература и искрено препоръчвам на тези, които им е любопитно да четат за психология да се ориентират към по-четими книги.

Книгата е класика. Тя разлежда основните защитни механизми и има описани показателни клинични картини и дават идеи за работа с децата и възрастните, в които те се превръщат. Защитните механизми се разглеждат достатъчно задълбочено и сериозно по време на лекционните курсове по психология и психотерапия, но е едно да четеш преразказ или Уикипедия, а друго – оригиналното произведение. Все пак ще припомня основата, а именно, че защитните механизми се използват несъзнатено от всеки човек с цел да се справи с тревожността, която му дават неприемливите за него мисли и чувства. Те са част от живота на всеки здрав човек и гарантират оцеляването в стресиращия ни свят. Само ако се използват непрекъснато стават патологични, т.е. водят до анормално поведение.

Преди нея, разбирай баща й, и неговите ученици, се е смятало, че психоанализата е за възрастни, но тя прави малка революция, обръщайки се към децата. „Психоанализата всъщност не се е занимавала с проблеми като приспособяването на децата и възрастните към вънщния смят, с ценностни понятия като „здраве“, „болест“, „добродетел“ или „порок“. Тя би трябвало да ограничи изследванията си изключително детските фантазии, пренесени в живота на възрастния, въображаемото удовлетворение и наложените заради него наказания“, пише тя. „Афективният живот на децата е по-малко усложнен и по-прозрачен от този на възрастните, пише тя. Но изключително важен факт в детската анализа е, че при наблюдението на афективните процеси ние до голяма степен не зависим от доброволното сътрудничество на детето и от неговата откровеност или прикритост. Афектите сами се издават против волята му“.

В книгата тя признава и труда на Вилхелм Райх и явленията, които той споменава и бележките му върху телесните проявления на защитите. „Телесните пози като вдървеност и ригидност, личните особености като например фиксирана усмивка, презрително, иронично и арогантно поведение – всички те са остатъци от много енергитични защитни процеси в миналото, които са се дисоциирали от първоначалните ситуации и са се развили в постоянни характерови черти – „бронирането на характера“. Споменавам Райх неслучайно, тъй като съм обучавана в телесна психотерапия и анализа на характера през тялото и неговите блокажи е нещо, което е значимо за мен.

В цялата си работа Ана Фройд застава на страната на детето и въпреки че тук-там може да спорите с нея, тя е от тези, които първи разчистили пътя – и ние всички сме облагодетелствани да вървим по него. За колегите, които се интересуват от детска психоанализа сигурно ще бъде интересно да прочетат и собствената й оценка върху същата тази книга, която прави през 80те години, т.е. половин век след публикуването й, когато е на 76 години. Книгата е под формата на дискусия с Джоузеф Сандлър и е достъпна на английски в електронен формат в Google Reads

 

ана фройд и зигмунд фройд
Дъщеря и баща

За Ана Фройд (Anna Freud): единственото дете на Зигмунд Фройд, което продължава професионалния му път – доста смело с този баща, не мислите ли – като кариерата й е свързана преди всичко с детската психоанализа, като е основател и на Детската терапевтична клиника Хампстед, която днес носи нейното име.

 

 

 

„Егото и защитните механизми“ от Ана Фройд (Изток-Запад, 16 лв) е на пазара, може да я поръчате и онлайн.

 

 

 

Илюстрацията с балона е работа на Anatol

датско щастие за начинаещи: хюга

IMG_20170312_075618_371
Ей така се мотае книгата из къщата…

Събота следобед след дълга седмица и завита в топлото сиво голямо одеялце на дивана разглеждам отново красиво отпечатаното от Хермес издание на „Малък наръчник по хюга (тайните на датчаните за щастлив живот)“. Авторът е Майк Викинг, който заема прелюбопитната длъжност „Директор на института за изследване на щастието„.Две седмици книгата ме съпровождаше в чантата и седеше до мен на дивана в кабинета ми и на бавни глътки си взимах от северното спокойствие и това доведе до общо три неща. 1. Купих си още 100 чаени свещи. 2. Намерих рецептата за Кайман (по-надолу в текста) и 3. Реших да специализирам хюга, докато не про-живея датски на ежедневно ниво.

Преди да продължа да хваля книгата, ще похваля издателите, които са я отпечатали като чуждото издание, без волности в корица и т.н., заради което самата тя е много хюга и след като миналата година се скъсах да подарявам Човек на име Уве, тази година ще си поръчам 20тина копия да си я имам за всеки случай – защото става за всеки. Въпросът за щастието силно ме вълнува като психотерапевт

Текстът е забавен, все едно го е писал бъдещият ти най-добър приятел („езикът [датски] звучи като предсмъртни хрипове на тюлен“, шеговито пише автора). След това е всичко е практично (всичко е осъществимо, с изключение на част от мебелите и дизайнерските решения, заради цените, но да кажем има Ikea и Jysk) и накрая – има много картинки, които дават пълна представа за цялата простота на осъществяването на хюга у дома и в ежедневието. За хюга не ти трябва магазин, само спокойствие (и само спокойствие)…

#hygge / „хюга“ 

Това е онова напълно датско нещо, което означава „благополучие“, „щастие“, нещо като „уют“, ама на датски. А за датчаните „уют“ е усещане и харесване на простите неща. За датчаните да е хюга е много важно, което потвърди и една важна за сърцето ми дама, с която имам удоволствието да общувам. Не се преструват, наистина го правят, каза ми тя. „Толкова често използваме думата хюга, че на чужденците им се струва, че страдаме от синдрома на Турет„, пише Майк Викинг в книгата.  Има нещо скандинавско в това, защото в норвежкия имало думата „uterpils“, със смисъл „да седиш навън в слънчев ден и да се наслаждаваш на бирата си“.

Основни съставки

светлина

Първата основна съставка е осветлението и заради това Майк Викинг започва описанието на хюга със значението на меката, приглушена светлина. „В Дания се изразходват много повече свещи на глава от населението , отколкото където и да било другаде в Европа“ (6 кг восък годишно). Свещите, забележете, не са ароматизирани – и най-старата компания в страната дори не ги предлага в каталога си. Светлината е превърната в култ и чрез лампите, които са създадени от местните дизайнери и които дават мека и разсеяна светлина. Три модела са важни: PH5 на Пол Хенингсен, Le Klint и Panton VP Globe. Общото между тях е красотата, светлината и простотата.

храна

кайман рецепта 01
Кайман без отрязана глава

„Преди няколко години гостувах на семейството на мой приятел. Дъщеря му беше на 4 години и докато вечеряхме, ме попита: „Ти какво работиш?“. „Опитвам се да разбера какво прави хората щастливи“, отвърнах аз. „Е, това е лесно – сви рамене тя. – Бонбоните“. В книгата са дадени няколко рецепти с интересни заглавия, които едва ли ще опитам скоро, съществувайки като вегетарианка. Те носят звучни имена като Скиперлапсковс (в превод яхнията на капитана), Задушени свински бузи в тъмна бира с пюре от картофи и целина и  Барл Е Кари (кюфтенца в къри сос), но тъй като вегетарианец не означава гладен, ми липсваше рецептата за Кайман (тортено човече), което се приготвя за рождения ден на детето, а когато си възрастен – винаги, когато ти се яде сладко без угризения. Традицията е по викингски жизнерадостна – рожденникът отрязва главата на своя Кайман, докато другите деца крещят „Честит рожден ден, приятелю! А сега срежи гърлото на Кайман!“ (не си го измислям, написано е в книгата с определението hygge noir!). Рецептата за Кайман, която намерих и ми се стори достатъчно ок, за да я правя с две деца, е следната: 150 гр масло, 200 гр брашно, 1 с.л. сода бикарбонат, 1 ч.л. бакпулвер,3/4 чаши вода, 6 яйца, 2 с.л. захар. За декорацията се използва фростинг и бонбони (тук слагате всички захарни пръчици, мечета, звездички и прочие сладост от магазина с надпис Диабет 2 на опаковката) в сектора за подправки. Ще я пробвам първият свободен уикенд, което е след месец.

ароматът

За ароматът на хюга е написано малко, но това е, защото всеки има своето разбиране за аромат на благоденствие. Нещо като топло или камина или усещане „без проблеми“, е аромата, който се гони. За мен може би е канела с портокал.

Авторът! Авторът! Майк Викинг. Изглежда снимката е правена през лятото и той е в жизнерадостно сиво.

пуловерът на Сара Лунд и една нация в очакване на погребението на Карл Лагерфелд

Авторът Майк Викинг посочва черното като основен цвят за хората там. „Ще решите, че сте попаднали на снимачната площадка на филм за нинджи. Всички в Дания се обличат в черно. Представете си подходящ за погребението на Карл Лагерфелд тоалет – стилен и монохромен. През лятото се позволява носенето и на по-богата палитра от цветове и дори на нещо по-крещящо… като сивото“. Към останалите елементи на хюга стила са шаловете, дебелите връхни дрехи, обличането на пластове и пуловерът на Сара Лунд. Сара Лунд на мен не ми беше позната в думите, които отключват спомени, заради което специално потърсих филма Убийството, в който играе и пуловерът, за който става дума.

ваза келер
Вазата, довела до „обществена критика“

 

 

„Порно за мебели“

Това пък е друго определение за дизайна в тази държава, защото сериали като „Борген“, „Убийството“ и великия „Мостът“ са заснети в „красиво обзаведени къщи и апартаменти с класически мебели от датския дизайн“. Оказва се, че в Дания има култови дати като 25 август 2014, когато се разиграват скандали от типа „Скандала с вазата Келер (Kahler)“ при която фирмата производител прави юбилейна серия на вазата, над 16,000 човека си я поръчват, но не стигат наличностите, сайтът се срива и компанията „попада под ударите на обществената критика“. На коя дата се каза култовата реплика „Не е важно дали си дедо„? Хубаво й е на нация, дето обществената критика е свързана с 20 см порцеланови вази с медни ивици!

Хюга, казва автора на книгата, не е само зимно преживяване и дава идеи как тя се преживява и нататък – като например през март (но става и за произволен друг месец) да посветите на опознаването на страна, която ще посетите – например научавайки основни думи като „маса“, „стол“, приготвяне на национална кухня и гледане на местни филми… Гърция е доста благодатна, не само Испания, която дава пример той. Добре, аз се включвам с идея за балконинг, както го нарекоха Икеа в първите възможни дни или пък за вази със зеленина (тук слагам всякаква зеленина, без да е особено специална), купуването на телескоп с цел да гледате съзвездията и други подобни занимания.

IMG_20170312_072945_865
Личното ми кокосово мляко с ванилия преди да го изпия, но след като го снимах за Instagram с десетина хаштага

Моята лична хюга

Обичам хубавите възглавници в ежедневието. Имам много чайове в кабинета и вкъщи. Обичам свещите. Умирам за пухкаво одеялце пред телевизора (и не, не отричам, обичам да гледам ТВ с изключен телефон – намирам го за много хюга).

Скъпа ли е хюга?!

Коко Шанел беше допълнила фразата, че „Най-хубавите неща в живота са безплатни“ с „а следващите са изключително скъпи“. С мадмоазел не бих спорила поради липса на каквото й да е желание да го правя, а и броя на нанизите ми с перли, както и рафта ми с козметика, които говорят категорично за пристрастието към нея, но тя също е била хюга (според мен!), което издават някои от снимките й. Хюга е за простотата и значението на мига, за дребните невероятни удоволствия, за които е нужно само добро желание, уют и простота. Като огъня през лятото или играта на скрабъл на приглушена светлина. Чаят и одеялцето, метнато на дивана.

В този смисъл хюга е ужасно скъпа. Защото ти трябват хора, които да обичаш и те обичат, с които да не ви трябва да полагате някакви невероятни усилия, за да се чувствате добре заедно – да е достатъчно просто да си седите и да си говорите или да мълчите. Това е богатство!

 

Допълнителна порция хюга

Краткото ревю на The Guardian и статията в BusinessInsider

Тъмната страна на хюга – презентация на Майк Викинг на TEDxCopenhagen, има субтитри на английски

Бордът ми в Pinterest с хюга идеи

 

книгата на Майко мила! „Да оцелееш като родител (по действителен случай)“

майко мила да оцелееш като родител Ходила съм на много премиери на книги, но премиерата на Да оцелееш като родител беше забележителна с опашката в стил Емил Конрад, но водеща към усмихнатите, опитващи се да не се разплачат Елисавета и Красимира, които даваха разнообразни като послание автографи (моят е за „Секс, наркотици и рокендрол! И вино!“). Не вярвате?! Видео има тук. Нямах друг шанс да ги прегърна и поздравя преди да е ударил 12тия час, освен като се наредя на опашката от жени, деца и бебета, тук-там и някой мъж – като приятно усмихнатия главен редактор на издателството на книгата (Сиела) Захари Карабашлиев.

Книгата е много смешна от една страна. Една част от жените, които я четат преди да са я родили ще си помислят, че това е просто хумор, докато тези, които са в него… ами те най-добре знаят, че от Майко мила! казват истината и само истината. 

От друга страна е много сериозна, защото в нея са включени текстове по въпросите на кърменето (Христина Янева-Хедра), ваксинацията (от д-р Бояна Петкова), за осиновяването (от Фани Давидова), за синдрома на Даун, детското вегетарианство, родителстването сам и изобщо основи на оцеляването за родители от всякакъв тип и пол (има и автори мъже, което е революция!).

детелина стаменова майко мила психотерапевт софия хранителни разстройстваНескромно отбелязвам, че е публикуван и моя текст Стара ли съм за хранително разстройство?, в който споделям моите впечатления за това, че хранителните разстройства засягат не само малките момичета в драматичните филми, но и много жени на средна възраст, за които дори не подозирате, че страдат от нещо подобно.

За кого е тази книга: майки, родили наскоро или в проект. Препоръчвам и за мъже.