Категория: изследване

хапчетата за отслабване: неприятна тема

Миналата седмхапчета за отслабванеица гледах добър репортаж по темата по Nova TV за рисковете, които хапчетата за отслабване носят със себе си. За много хора хапчетата за отслабване носят удоволствие от контролирането на неприятна тема в живота им – излишните килограми – и някакви си странични ефекти изглеждат пренебрежими. Но рисковете са по-големи; ефектът рядко се задържа, ако изобщо се случи – и накрая – важен е начинът на хранене, а не ограничаването за кратък период от време. А защо не се случва продължителното следване на здравословно хранене? Заради личните ограничения и модели на поведение, което е работа на психотерапията.

––

Гледайте видеото тук 

http://www.vbox7.com/play:0e5cbb973d

––

Материалът е достатъчно изчерпателен, но няколко думи и от мен. Като цяло хапчетата за отслабване се приемат за опасни, защото някои от тях съдържат съставки – не добре изследвани или със спорен ефект. Приема се, че ако се наложи предписването им, те трябва да се дават на хора с индекс на телесната маса над 30, тъй като се заиграват с апетита, който е част от много сложна система. Приемането на високи или ненужни дози хапчета за отслабване може да доведе до сърцебиене, лош сън, сърдечни проблеми и дори удар.

наднормено тегло при децата – (подценен) голям риск

дете наднормено тегло Наднорменото тегло и затлъстяването при деца вече са широоко разпространени – 10% от децата по света страдат от тях. Високият индекс на телесна маса (ИТМ) до голяма степен предполага, че в бъдеще детето ще бъде недоволно от тялото си, ще страда от отношенията си с храната, ниско самочувствие, обиди, както и от здравословни проблеми. Детството е времето, когато се създават навиците за хранене и ако в този период родителите участват в създаването им или коригирането им, тогава шансът за нормализиране на теглото е голям.

По данни на проучванията превенцията на наднормено тегло и затлъстяването при децата е успешна тогава, когато следва древния принцип – първо, да не вреди, т.е. чрез образование на родители и деца заедно да се фокусира не върху намаляване на теглото, а върху здравето и добрите навици за хранене. Къде е ролята на психологията тук? В създаването на добра среда и разбиране у родителите и намиране на начини за общуване и промяна, при която установяването на здраво тегло да стане постепенно и с осъзнаване. Подготвям такива групи за деца и родители и ако имате интерес ми пишете на мейла, за да ви включа в тях. 

Наднорменото тегло и затлъстяването са резултат от „калориен дисбаланс“ – когато се приемат повече калории, отколкото се изразходват – но има и различни генетични, поведенчески, психологически и други фактори от околната среда.

Здравните рискове от наднормено тегло и затлъстяване при децата включват както краткосрочни, така и дългосрочни здравни и психологически рискове.

Краткосрочни:

  • Повишен риск от сърдечно-съдови заболявания като висок холестерол или високо кръвно налягане. В изследвания (на Световната здравна организация) в извадка от деца на възраст 5-17 години с проблеми с теглото, 70% от тях с диагностициран проблем от такъв тип.
  • Тийнеджърите с наднормено тегло има по-голяма вероятност да са в преддиабетно състояние..
  • Децата и тийнеджърите с наднормено тегло носят по-висок риск от проблеми с костите и ставите, проблеми със съня и психологически проблеми с адаптацията, социализацията и самочувствието.

Дългосрочни:

  • По-висок риск от наднормено тегло като възрастни и от там по-висок риск от сърдечно-съдови проблеми, диабет тип 2, удар, някои типове рак (на гърдата, панкреаса, жлъчката, щитовидната жлеза, яйчниците и простатата) и остеоартрит.

При проучвания се установява, че деца, които са с наднормено тегло не се харесват, което води до намаляване на физическите им активности, което като спирала води до липса на достатъчно приятели и самочувствие, че могат да правят неща, които другите деца могат, стават недоволни от тялото си – а понякога и го намразват, което пък впоследствие е рисков фактор за отключване на хранителни разстройства и нарушения. Според изследване на Millennium Cohort Study детското затлъстяване може да бъде свързано с емоционални и поведенчески проблеми от много ранна възраст – и внимание! – пълните момчета са в също в голям риск, който се подценява от родителите. Пълните деца често страдат от т.нар. социална дискриминация. Това понякога се проявява като детето се затормозява – и отново с изследвания – е показано, че те често не се учат толкова добре, колкото тези които са в рамките на здравословното тегло-

 

В професионалната ми практика от работа с хранителни разстройства и не само разбрах колко е важно самочувствието на едно дете, за да може да стане щастлив възрастен – и теглото е един от факторите. Затова с колегите ми планираме да създадем групи за помощ на деца и родители, които искат да подобрят отношенията си с храната и теглото. За повече информация ми пишете на мейла.

 

 

емоционалното хранене може да започне още в детството

%d0%b5%d0%bc%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b5Храната може да бъде много удобен инструмент за успокояване на деца – бисквитка, когато са уморени от пътуването или просто изнервени – и начин да спечелите време, за да ги разсеете. Не искате да купите поредната скъпа глупост – едно шоколадово яйце решава въпроса с играчката за 2 лв. Сладките неща често са толкова достъпни и вкусни – защо да не се зарадва детето малко?

Ако храната редовно се използва за начин на стимулиране на добро поведение (изключвам храните с играчки, защото там играчката обикновено е целта на малкото) или обратното – за наказание, тогава децата порастват обременени с нездраво отношение храна-емоции. Такова е например преяждането. Скорошно изследване беше насочено да види кога децата се насочват към храната като начин на справяне с емоциите. При тези на 3-5 години рядко се наблюдава към посягане на храната, но някъде към 4-6 се забелязва, че вече има деца, които започват да се хранят, дори когато не са гладни, когато са притеснени. Техните родители споделят в изследването, че когато децата са били по-малки, те са използвали храната за награда или наказание (това е отказа от храна). Това изследване силно набляга на това, че честото използване на храната в този ранен период прогнозира по-голям риск децата да използват храната като начин за емоционално справяне по-късно през живота си.

Разбира се, вие сте в правото си да не се съгласите, че храненето ви като деца не се е отразило върху вас, но не забравяйте, че днешните деца имат досег до по-големи калорийни бомби отколкото когато и да било. Все повече хора вярват, че живеем в „обесогенно общество“, където средата е настроена да маркетира повече калорийни продукти, отколкото здравословното хранене, а в България всяко четвърто дете е с наднормено тегло.

Строгите забрани едва ли биха били добри за което и да било дете – радостта от шоколади, торти и т.н. не би могла да бъде заменена с всякакви заместители, но ролята на родителите е да научават децата си да управляват апетита си – като „не ядем сладко преди основно ядене“, да се дава на детето да яде в по-малки количества, а не цяло пакетче бисквити или сладки, за да не привиква към големите количества – и разбира се, да се предлага винаги първо пресен плод, за да може детето да посегне първо към него.