Категория: здраве

Чудите се какво добро да направите днес? Подкрепете „В“ като вагина“

Наскоро ми направи впечатление един проект за женско здраве и образование, а който ме познава е наясно, че в това отношение силно напомням на митичното куче Цербер  и за мен това жените да имат качествена и добре поднесена информация за телата си е е от изключителна важност. В славното си минало винаги съм следвала създаденото от мен правило [в сп. Cosmopolitan], че всяка друга здравна страница може да не бъде публикувана, но не и гинекологичната.

Рая Раева и Светла Баева

„В“ като вагина“ е книга, за която се събират в момента чрез дарения пари за печата й. Това е проект на Fine Acts и БХК, която ще се раздава безплатно в училища, ще бъде достъпна безплатно онлайн и е създадена от български автори и художници. Остават 23% до набирането на средствата и ако днес имате желание за някое добро дело – действайте! Може да им помогнете с дарение през платформата IndieGoGo. 

Срещнах се със Светла Баева (33), директор кампании във Fine Acts, организация, глобална платформа за свързване на активисти да работят съвместно по проекти свързани с правата на човека, използвайки изкуството, така че правата на човека да бъдат комуникирани по-добре и активно и съответно да променят обществени нагласи и Рая Раева (26), от комуникационния екип на Българския хелзински комитет, най-голямата правозащитна организация в страната.

Детелина: Да започнем от главата за краката – как наричате женските интимни органи в книгата?

Светла// Полови органи. На български още се използва идващотото латински – „pudeo“ означава „срамен“ и така са широко застъпени формулировки като „срамните части“, „срамното окосмяване“, което на психологическо ниво се наслоява като говорене за женското тяло и гениталии. Рая// Ние на няколко пъти се казваме в книгата, че няма нищо срамно и няма защо жените да се чувстват засрамени от тялото си

Детелина// Опитвам се да си спомня, но не си спомням да съм чувала да се казва някога на момчетата, че имат срамни части.

Светла// В книгата говорим именно за  тези митове – за отношението на една жена към собственото й тяло и се опитваме да създадем по-позитивното му приемане, защото този срам, това нежелание да се говори, тези табута водя до проблеми в различни други сфери – дали това са хранителни разстройства, дали това са проблеми с взаимоотношения с партньорите и нямаш думи какво ти се случва, какво не ти е ок. Много е важно да израстваме с правилните думи, с които да описваме как се чувстваме и какво се случва в телата ни.

Детелина// Ще могат ли родителите да се чувстват комфортно, докато четат текстовете в книгата и гледат илюстрациите към нея?

Рая// Няма причина да не се чувстват комфортно. В описанието казваме, че това е книга предимно за момичета, за момчета, но също и родителите, които искат да я прочетат. Дори и аз в работата си по текста открих неща, които не знаех. Няма възраст на която да не можеш да научиш нещо по тази тема, която, особено в България не е изговорето достататъчно изговорено в семействата, помежду ни и в училище. Светла// Има страх в темата за женското тяло, разговорите за менструацията, сексуалноста, секса, това са още табу теми.

Детелина// Ако аз съм една родителка или родител, която търси информация или просто реши да прочете този пост и реши да ви помогне, защо да го прави?

Рая// В сайта ни vaginamatters.com може да намери информация за проекта ни. Vagina Matters ще е името на книгата на англоезичното издание на българската книга „В“ като вагина 

Детелина// Но вагина е само една част от женските гениталии… но значи, че една от задачите ви, малко по-идеалистична и дългосрочна е, да заместите общоприетата жаргонната реч да намерите дума, която да не е със знак 18, и да намерите коя дума е по-приемлива за обществото, независимо дали вулва или вагина?

Светла// Да, това е една от част от вулвата. Жените трябва да имат правилните думи – дори когато отидат на гинеколог да могат да опишат проблемите си, а не да се отнасят със срам и неудобство. Това е тялото ни и няма от какво да се притесняваме. Рая// Липсва разговор за секс или е често доста вулгарен и обиден. Направихме експеримент как хората наричат своите полови органи и получихме много странни отговори, които сме включили в книжката. Светла// Тези думи показват отношението на обществото и самите жени към половите органи на жената. Ние започвахме този проект доста отдавна, преди година и половина. Първо стартирахме със съдържанието – да изследваме различните аспекти на женското сексуално здраве, четохме изследвания, видяхме какво са направили други хора в тази сфера, за да създадем първо съдържанието, което с приятелски тон и съвременно, говорим за тези проблеми, защото освен младите и жените на 20 и нещо и 30 и нещо ще намерят и информация, която да научат. Основната ни цел са момичета на 14 до 19 години – тогава се затвърждават основните митове, начин на комуникация, това е много важно, защото в България е много ниска възрастта за започване на сексуален живот.

Детелина// Каква според вас e причината?

Светла// Именно заради липсата на сексуално образование. Ние се фокусираме върху това, което знаем, а ние знаем, че няма задължителна сексуална програма в училище – училищата сами избират дали въобще да засегнат тази тема и когато решат го направят, не знаем какви информационни материали използват. Знаем, че само 10% от училищата имат накакви часове по сексуално образование, като това беше включено в данни на омбудсмана от преди 2 години. Това показва, че реално има нужда от такова образование. Иначе децата са оставени на самотек да намерят тази информация и ако децата не получат подходящо отношение от родителите си, информацията идва от приятелки, приятели, от интернет, от форуми, в които се пишат много неща, разпространяват се митове, като това съответно води до много проби и грешки, някои отгрешките понякога са и доста страшни – това е свързно със заразяване от сексуално предавани инфекции и нежелана бременност и други случки – насилие или нещо друго, и също са оставени да научават от порно филмите, така че година работихме и проучвахме темата. Защо реално се фокусирахме върху момичета? Липсата на адекватно сексуално образование засяга непропорционално повече момичетата спрямо момчетата. България се нарежда с Румъния като държава в ЕС с най-много нежелани бременности във възрастта 14-19, така че тази статистика ни мотивира да направим тази книга за момичетата.

Детелина// А книга специално за момчета ще направите?

Светла// Надявам се да стигнем и до там, защото момчетата също имат нужда да разберат как да стигат до социални отношения и сексуални, които са базирани на уважение и достойнство, така че и това има нужда да бъде направено.

Детелина// Имате ли амбицията книгата ви да стане „новата“ Мъжът и жената интимно, която много от предишните поколения са намирали сложена в библиотеката с цел да се самообразоват, защото на родителите им им е било неудобно да си говорят?

Светла// Преди няколко седмици си говорихме за тази книга, защото тя е била доста погресивна за времето си, така че се надявам! Рая// Надявам се поне наполовина толкова разпространена, защото ще я бъде достъпна безплатно, тя ще бъде качена и на сайта ни в електронен вариант, когато е готова именно за да може всеки, който има нужда от нея, да може да стигне до нея. Това е най-големия ни приоритет – да бъде достъпна. Искахме тонът да е приятелски, илюстрациите също. Да няма нищо, което да те сочи с пръст, да не е назидателно и да ти казва да се чувстваш виновна. Искахме да е сериозно, защото темите е сериозни, а езикът да е говорим и да имаме много илюстрации. Започнахме от идеята книгата да е около 50 страници, в момента сме над 200. Светла// Много са темите и пак не ни се струва достатъчно изчерпателно, но в нея насочваме към източници, в които вече може всеки да задълбае, за да научи повече. Това са достоверни източници, като избрахме и се свързахме с партньори, които работят по темата на сексуалното образование от години. Партньори са ни LoveGuide, работят в училищата, имат youtube канал, те са ни партньорите, съответно основателката им Николета Попкостадинова е и наш консултант. За нас беше важно информацията да бъде потвърдена от експерти лекари, акушерки, медицински лица. Искахме повече хора да припознаят тази книга като тяхна по някакъв начин, да са допринесли с коментари. Имахме много версии, беше важно да минем през този етап на консултации и обсъждане.

Детелина// Доволни ли сте?

Светла// Да! Ние не можем да повярваме все още, защото вече дълго време работим по нея, това е първата българска илюстрирана книга за сексуално образование. На пазара има други, които са преводни и съответно работим с български илюстратори, които са направили нещо много добро за България, но и за Европа и се надяваме, че в бъдеще други държави, които имат такива проблеми ще могат да я използват, като плановете да ще им я предоставим безплатно и да я превеждат свободно.

Детелина// А книгата ще се продава ли? Доколкото разбирам идеята е да бъде раздавана?

Светла// В момента тече в IndieGoGo кампания за набиране на средства, за да покрием печата на книгата, защото е скъпо е да се отпечата такъв обем, имаме над 200 страници и 150 илюстрации. Нашият труд не е калкулиран в тези пари и плановете са 1,500 копия ще отидат за нашите партньорите  от LoveGuide, които работят в над 40 училища. Тези книги веднага ще влязат в работа веднага, което е много важно за нас – да влезем с хора, които вече работят в сектора, а не да правим нещо отделно – смятаме, че колаборациите са важни и няма нужда от съревнование между организациите и проектите, така че тази симбиоза беше важна за нас. Отделно имаме 500 бройки, които ще бъдат раздадени на хората, които са подкрепили проекта.

Детелина// Във вашите пакети за дарение, които спрямо дадените средства, дарителите получават и книгата.

Светла// Реално, помагайки с по-висока сума дарителят не само получава книгата и подпомага печата, но и подарява на две момичета книгата.

Детелина// Аз когато чуя някоя добра идея и се запалвам и си представям как някой директор или директорка на училище си казва „О, това е много добро“, може ли да поръчам 500,000 бройки?

Светла// Реално ние ще можем, ако някой реши си поръча допълнително ще може да го направи, но пак ще подчертая, че книгата ще я има напълно достъпно и онлайн. Но в момента проекта е за набиране на средства на първите безплатни бройки. Ние се надяваме да се свържем и с някоя издателска къща и да видим как това може да се продължи като проект и да видим какво може да се получи. Ние буквално сме в етап на развитие и получаваме подкрепа от всякакви страни. Наскоро и една ай ти фирма ни подкрепи с 500 лв, т.е. получаваме подкрепа различни места.

Детелина// Разкажете ми за илюстрациите, на кого са?

Рая// След като приключихме с процеса на проучване се свързахме с две илюстраторки, чиято работа много харесваме заради таланта им – Борислава и Михаела Караджови. Те са сестри и работят страхотно заедно и са доста чувствителни към теми, свързани с правата на жените, насилието и изобщо и те прегърнаха идеята. Ние им показахме текста, първи чернови, и добре си паснахме и книгата започна да оживявава благодарение на тяхната работа и вече виждаме резултата.

Детелина// Виждам голям смисъл в проекта ви от две страни – няма качествено образование, на родителите им е неудобно да говорят, а от друга, защото съм майка на момичета и това, което правите е стойностно.

Лили Стефанова, треньор: „За мен главната цел е да накарам тялото им да функционира нормално“

С това интервю продължавам проекта за срещи със специалисти, които работят с хора с хранителни разстройства, като целта е всеки един от нас да покаже какво вижда от своята гледна точка, като това, надявам се, че ще обогати представите на всички за многоликостта и ефекта на хранителните разстройства върху (твърде) голяма част от живота и здравето на засегнатите.

Днес срещата ми е с Лили Стефанова, треньор със страст към спорта от малка – започва с няколко години в леката атлетика като спринтьорка, но сериозна травма в коляното не й позволява да продължи да се развива професионално. Завършва не НСА, а НБУ със специалност Туризъм и близо 10 години е търговец в сферата на телекомуникациите, а на по-късен етап става и търговски мениджър. След раждането на второто си дете решава, че е дошло време за тотална промяна в живота ми и се заема се отново сериозно със спорта, който винаги й е носел само позитивни емоции. Записва курсове в НСА за треньори и започва да се занимава активно със фитнес. Година след това получава предложение да водя спортната рубрика в „Преди обед“ по bTV. Така вече 10 години помага и мотивирам хората да постигнат желаната фигура.

В залата е над 7 часа дневно в залата, работи с близо 80 души във  фитнес „Зевс“ в Павлово, тел. 0878960774, където понякога сред хората й има такива с наднормено тегло (над 160 кг), хипертония, метаболитен синдром, хашимото, дискови хернии, хора след прекаран инсулт, различни изкривявания на гръбнака, с анорексия и булимия.

Все едно сме в Древна Гърция, Лили, страстта към красиво тяло и умни статуси е завладяла, хората. Инстаграмът ми е залят от снимки на съвършени жени! Това е една от многото причини хората да не приемат телата си, каквито си носят – и тогава решават да ги променят. С какви желания идват най-често хората при теб в залата?
В днешно време хората стъпвайки в фитнес залата, искат да отслабнат бързо, лесно и без много усилия. Това тяхно желание подхранва цели клонове от индустрията. Но истината е една – ние, треньорите, не сме магьосници и нищо не става светкавично и без усилия. Здравословното и трайно отслабване е сложен и продължителен процес. Отслабваме се само, когато има калориен дефицит! Това не означава, че трябва да се гладува, но да извършваме достатъчна физическа активност. По този начин натоварванията ще активират мускулите ни, които ще се стегнат, а на свой ред – те ще приберат и намалят обиколките ни. Колкото по-голяма мускулна маса имаме, толкова повече калории ще горим – дори и в покой.

Ако от една страна са хората, които искат да са с божествени тела – и са готови да свалят и да гладуват – от друга са хората, които са с много килограми в повече. Какъв е опита ти – за колко време и при какво натоварване седмично може да се очакват резултати и при едните и при другите?
Отговорът е строго индивидуален. Всеки един човек е различен и тялото му реагира по различен начин. На един здрав човек, който има да свали няколко килограма и да оформи тялото си, са му нужни от 3 до 4 месеца да влезе в много добра форма. Говорим от 3 до 4 пъти седмично
тренировки и стриктен хранителен режим. Под стриктен визирам без алкохол, без сладко,без
газирано, без пържено, без тестени изделия и всякакви храни в шумящи опаковки. Този период е
напълно достатъчен на едни здраво функциониращ организъм да постигне желаните цели.
За съжаление днешно време хората, улисани в бързото си ежедневие, все по-малко обръщат внимание на храната, която консумират. Работата, стресът и проблемите ни карат да се храним безразборно, бързо и на крак. Неусетно теглото ни се повишава, а и с него идва и риска от различни здравословни проблеми като – диабет, сърдечни заболявания, високо кръвно, някои
видове рак и т.н. Работила съм с хора, които са били с метаболитен синдром, анорексия,
затлъстяване, хашимото, инсулт. При тях проблемът с теглото е очевиден и преди да се заемем с него, е много важно да вкараме в релси техният организъм. Подходът трябва да е много внимателен и съобразен с тяхното заболяване. За мен главната цел е да накарам тялото им да функционира нормално! Този процес отнема месеци и отново е строго индивидуално. Случи ли се това, възобновят ли се процесите, отслабването е съвсем постижима цел. Просто трябва  желание, воля, инат, дисциплина и постоянство!

Какво е предизвикателството при работата с хора със свръхнормено тегло?
Не бих го нарекла предизвикателство, а по- скоро правилен подход, много труд и енергия.
Хората стигнали до положение на свръхтегло са силно емоционално зависими от храната.
Работата не е само да ги накарам да направят серия от упражнения, а да им помогна да осъзнаят нуждата да се грижат за себе си и да преодолеят хранителната си зависимост. Процесът е двустранен. Много трудно се постигат резултати с човек, който няма мотивация и се е предал.
Да, трудно е! Аз самата приемам всеки новодошъл, не като поредния клиент, а като нов приятел, който се нуждае от помощ. Затова съм и създала едно мини фитнес общество, в което всички сме приятели. Ние се подкрепяме и насърчаваме взаимно. Работата с хора е трудна поради факта, че всеки е различен и има своята индивидуалност, но спорта и желанието да бъдем здрави ни обединява и заедно постигаме целите си.

Има мъже, които страдат от бигорексия – това е мъжки вариант на анорексията, при която никога не са доволни от мускулите, които са натрупали и винаги се чувстват „недостатъчно красиви“ и стоят в залата. Има и много хора, които жертват социалния си живот заради фитнес-заниманията си. Кога според теб човек е „прекалил“ със спорта?
Със спорт не може да се прекали. Спортът е здраве! Проблемът тук е на психологическа
основа. В такива случаи човек губи реална представа за себе си, и има голяма вероятност да си
докара куп заболявания, ако не му се помогне.

Каква е твоето определение за „красиво тяло“?
Красиво тяло – ЗДРАВО ТЯЛО!

 

 

Други срещи със специалисти

Интервюто с д-р Райна Стоянова, ендокринолог

Интервю с д-р Елена Димитрова, кардиолог

Интервю с д-р Димитър Тянков, дентален лекар

Какъв е Вашия риск от хранително разстройство, направете своя тест тук, на сайта на книгата „Войната с храната“ на проф. Джулия Бъкройд

Д-р Тянков, зъболекар: Лекувайте комплексно зъбите, засегнати от хранително разстройство

С това интервю продължавам проекта за срещи със специалисти, които работят с хора с хранителни разстройства, като целта е всеки един от нас да покаже какво вижда от своята гледна точка, като това, надявам се, че ще обогати представите на всички за многоликостта и ефекта на хранителните разстройства върху (твърде) голяма част от живота и здравето на засегнатите.

Д-р Тянков е завършил висшето си образование по дентална медицина в Медицинския Университет – София.

Работи вече 20 години в областта на естетичната дентална медицина и имплантологията. Кабинетът му се намира в София. Може да се свържете с него в клиниката му Алфадент на телефон 088 887 62 26.

Д-р Тянков, можете ли да познаете, че Ваш пациентка страда от булимия, още по време на преглед?

Най-често да. Вижда се по специфичния вид на зъбната повърхност – обикновено с абразирали дъвкателни участъци и ерозиралия емайл. Няма как да не обърна внимание на значително изтритите дъвкателни повърхности, съпроводени с намалена височина на зъбите. Тези пациенти най-често идват при мен заради естетическия вид на зъбите си – тъй като цвета и формата на зъбите им са се променили с врамето, а понякога имат и болки в някои от разрушените участъци, тъй като зъбите не могат да компенсират бързото си разрушаване. Как се разрушават зъбите? ОТ една страна е липсата на микро елементи, а от друга – повишената киселинност на слюнката заради излизащите стомашни сокове. Това води до зъби, които започват да придобиват различни нюанси на кафявото поради изтъняване – и в някои случаи до липсващ емайл. Ще направя сравнение между повръщането и ежедневно обливане на зъбите с киселина, а това вторично води до още проблеми. При повръщането и развалянето на зъбите се стига в някои случаи до деформиране на захапката – първо тя се изкривява и впоследствие дори се изтриват асиметрично ставните ямkи.

При една дълга булимия рано или късно се стига и до загуби на зъби. Обикновено, понеже това става генерализирано, засяга се цялото съзъбие и лечението става толкова скъпо, че пациентът не може да си го позволи – и така започва да се работи „на парче“.

Какви са, да ги наречем „етапите“ на проблеми със зъбите при хората с хранителни разстройства?

Както казах, първо се наблюдава естетически проблем – поява на белезникави или тъмни петна (дисхромии) по външните страни на зъбите, които по-късно водят до изронване на емайла. Следва свръхчувствителност на зъбите – от топло и студено и при определени храни. Едва след това идва разрушаването и изтриването им на височина и дебелина. Появяват се и възпаления на венците, заради микрофрактури по зъбите.

Детайлна снимка на зъби на пациент с булимия

Като част от комплексното лечение, най-често се налага зъбите да бъдат защитени и според степента разрушаване се изработват или фасети, или корони. На един разрушен зъб трябва да му се върне старата форма и да бъде защитен от агресивните фактори в устната кухина.

При протичащо хранително разстройство се поразява цялото съзъбие, но доста често, тъй като фронталния участък (предните зъби) е най-видим, пациентите се обръщат най-често заради него и тогава се отваря въпроса за комплексно лечение. В по-голяма част от случаите долните зъби са по-засегнати, защото слюнката се задържа повече при тях. Нелекувайки дъвкателните зъби обаче се стига до промени, които са не по-малко неприятни – и те включват както проблеми с цялата храносмилателна система, тъй като храната не се обработва добре в устата, така и промяна на външния вид.

В практиката си съм виждала много хора с блестящи зъби, независимо от това, че години са били с хранително разстройство, може ли да ми обясните това?

Имат значение генетичните фактори, степента на заболяването и продължителността му. Колкото повече време зъбите са подложени на киселинна атака, толкова са по-поразени. Разбира се, че младия човек има повече компенсиращи механизми.

Когато организма иска вещества, но не ги получава – тук имам предвид калций и флуор, ако не ги добавяш или ги разграждаш с водородни йони, то тогава резултатът е плачевен. Няма как да имаш здрава къща само с вар и кирпич, трябва и тухла.

Преди намесата на денталния лекар
След намесата на естетичния зъболекар, като умишлено зъбите не са оставени в „холивудско бяло“, а е целен оригиналния им вид, преди заболяването

И преди в сайта ми съм писала, че е важно да не се мият зъбите веднага след повръщане. Какво друго бихте добавили Вие като съвет към тези, които имат проблем?

Да избягват избелващите пасти за зъби – особено тези с абразивност. Задължително четката им за зъби трябва да е мека, защото твърдата допълнително изтъргва вече мекият емайл.

Описвате много сериозни последици от хранителните разстройства – и конкретно при булимия, заради повръщането и липсата на микроелементи – при анорексията. Какво не знаят пациентите Ви, какви потенциално грешни решения правят, когато трябва да избират как да лекуват зъбите си?

За съжаление лечението на последствията изисква много време и разбиране. Препоръчвам им да не отлагат провеждането на комплексно лечение – много от тях търсят помощта на зъболекаря само когато имат проблем и то за конкретен зъб, който в момента ги боли и – поради една или друга причина – не лекуват както всички зъби – така и хранителното разстройство като психично състояние. Така те губят постепенно зъби, които могат да бъдат излекувани иначе.

 

Други срещи със специалисти

Интервюто с д-р Райна Стоянова, ендокринолог

Интервю с д-р Елена Димитрова, кардиолог

Интервю с Лили Стефанова, треньор

Какъв е Вашия риск от хранително разстройство, направете своя тест тук, на сайта на книгата „Войната с храната“ на проф. Джулия Бъкройд

 

 

 

 

Д-р Райна Стоянова за пътя към балансираното хранене

С това интервю започвам един проект, който отдавна подготвям, и първите срещи вече са факт – в тях излизам от полето на психотерапията, но оставам в задаването на въпроси и се срещам със специалисти, които работят с хора с хранителни разстройства, като целта е всеки един от нас да покаже какво вижда от своята гледна точка – това, надявам се, че ще обогати представите на всички за многоликостта и ефекта на хранителните разстройства върху (твърде) голяма част от живота и здравето на засегнатите.

Първият ми гост е д-р Райна Стоянова, лекар, специализант по Ендокринология и болести на обмяната към Клиника по Метаболитно-Ендокринни заболявания и Диететика на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“.

Тя също така е асистент към катедрата по Клинична фармакология и терапия на Медицински Университет – София.

Д-р Стоянова има и личен блог, www.RaynaStoyanova.com, в който пише редовно и увлекателно.

Какви са най-честите заболявания, които са свързани с хранителните разстройства във Вашата област?

Най-честото хранително разстройство, с което се сблъскваме в нашата сфера, е свързано с емоционалното прехранване (хиперфагията) и впоследствие възникващото наднормено тегло, затлъстяване, метаболитният синдром, с всичките му компоненти. Често се сблъскваме и с малнутрицията, възникнала вследствие на анорексия невроза и/или булимия. Напоследък зачестяват и срещите с така наречените орторексици или хората, които са се вманиачили по здравословното живеене до безразсъдна степен.

Не толкова често се говори за ефекта върху тялото от наднорменото и свръхнорменото тегло…

Наистина, обикновено мотивът на повечето ни пациенти е основно естетически, а всъщност последствията върху здравето са много по-значими, за което често пъти пациентите не си дават сметка. Наднорменото тегло води след себе си до развитие на инсулинова резистентност, захарен диабет тип 2, артериална хипертония, артрозна болест, подагра, сънна апнея. Повишеният индекс на коремните мазнини е свързан с развитие на чернодробна стеатоза и стеатохепатит, рефлукс, хемороиди, разширени вени. Рискът от възникване на сърдечно-съдови инциденти се покачва рязко. Качеството на живот спада драстично.

Какви са усложненията в метаболизма при наднормено/свръхнормено тегло?

Това, което се случва с метаболизма при наднормено тегло, е порочен кръг от повтарящи се патологични обменни реакции или ситуация тип „кучето гони опашката си“, в която повишеният апетит към сладко във връзка с емоционален дисбаланс и стрес, води до натрупване на мазнини, което води до развитие инсулинова резистентност и стеатозна болест на черния дроб, това пък от своя страна покачва още повече желанието за хранене и води до пристъпи на вълчи глад и порочният кръг се завърта.

Голям проблем е, че след постигането на желаното тегло много хора се връщат в стария начин на хранене…

Така е. Много е важно хората да осъзнаят, че балансираното хранене е начин на живот. Оказва се, че систематичното прехранване е зависимост, за която рядко си даваме сметка. Зависимост, както алкохолизма, тютюнопушенето, наркотиците – с подобни пагубни последствия върху здравето и живота ни.

Болестното преяждане, при което хората приемат големи, дори огромни количества храна за кратко време, а след това често не се хранят ден-два или повече, има ли своите здравни рискове?

Прехранване, съчетано с гузна съвест и лишения от храна за известен период след него, а много често и прекомерни физически натоварвания с цел изгаряне на излишно поетата енергия чрез храната, е присъщо за анорексично-булимичните хранителни разстройства. Еднократното изпадане в тези две крайности не би имало негативен ефект върху здравето, но повтарянето на този стереотип може да доведе до здравни рискове, свързани на първо място с храносмилателната система, метаболизма и не на последно място психичното здраве.

Какво е Вашето мнение към бариатричните операции?

Трайна загуба на телесно тегло се постига единствено, когато се изгарят повече калории, отколкото сме приели с храната, което неминуемо води до глад. Лечението на затлъстяването е комплексно и силно зависимо от мотивацията и желанието на пациента да сътрудничи на лекаря. Не малко са програмите за хранителен режим, промяна на поведението, активна физическа дейност, пластични процедури и прием на медикаменти, потискащи апетита, блокиращи абсорбцията на хранителните вещества и други. Бариатричната хирургия е съвременна възможност и логична стъпка при пациентите с тежка степен на затлъстяванене, но не замества хранителния режим и двигателната активност в борбата с наднорменото тегло. Дълготрайният ефект от операцията е силно зависим от мотивацията на самия човек.

Какви са промените в тялото, които наблюдавате, които са дългосрочни, но засегнатите не подозират, че се случват?

Всички последствия от наднорменото тегло са дългосрочни. Артериалната хипертония, артрозната болест, захарният диабет с неговите усложнения, инвалидизират бавно и полека индивида и наистина своевременното взимане на мерки и влизането във форма е изключително важно за качеството на живот в дългосрочен аспект.

Какво е очакваното време за възстановяване след стигането на критично ниско тегло при анорексия?

Сложен е отговорът на този въпрос. Времето за възстановяване зависи от много фактори и най-вече от психичното състояние на самия пациент. Ако той е психически стабилен е възможно за 6 месеца до година да се нормализира метаболизма и да се възвърне хормоналното равновесие, понякога това продължава повече от 2-3 години. Важен е и периодът -продължителността от време, през което пациентът е бил с критично ниско тегло, колкото по-дълъг е, толкова по-фатални и непоправими за последствията след това.

––––-

Често пъти хората с хранителни разстройства – анорексия, злоупотребяващите с лаксативи, тези с преяждане и хиперфагия, и техните семейства не знаят към кого са се обърнат за изготвянето на подходящ режим за хранене, съобразен със специфичното им състояние. В този момент са необходими както точните изследвания, така и информация за подходящото хранене. Може да намерите д-р Стоянова на телефон 0877694799 или да запишете час в клиника Спортмед (089 5796454).

 

Други срещи със специалисти

Интервю с д-р Елена Димитрова, кардиолог

Интервю с д-р Димитър Тянков, дентален лекар

Интервю с Лили Стефанова, треньор

Какъв е Вашия риск от хранително разстройство, направете своя тест тук, на сайта на книгата „Войната с храната“ на проф. Джулия Бъкройд

 

 

 

 

 

(снимка)  личен архив

Гушкането е голяма работа (за цялото здраве – и задачите по математика)

Затворете в мазето бабите и дядовците, които казват, че ще разглезите децата си, ако ги гушкате като бебета и след това.  И още изследвания показват, че колкото повече прегръщате децата си – толкова по-умни ще стават. Въпреки че детските психолози и невролози са отдавна наясно физическата близост по време на ранното детско развитие влияе на цялото здраве, сега дори вече се говори, че е по-важно, отколкото сме си мислили.

Докосването

намалява

тревожността и

успокоява болката.

Колкото повече прегръщате бебето си, толкова повече мозъкът се развива според скорошно изследване на учени в Охайо //Nationwide Children’s Hospital и Vanderbilt University Medical Center, като са били наблюдавани реакциите на мозъчната дейност при гушкане. Изследователката д-р Натали Метр установила, че дори простото стоене до детето тяло до тяло и люлеенето е достатъчно да създаде разлика в развитието. Особено важно е това за бебетата родени преди термин, където докосването кожа-до-кожа ги връща в усещането за утробата. Те дори препоръчват там, където родителите не могат да присъстват, за да държат децата си, да има медицински специалисти, които да работят гушкане на бебето. При някои от преждевременно родените деца се провеждат болезнени процедури, за които им се дават болкоуспокояващи, но изследването сочи, че когато е имало такава намеса, усещанията за нежно докосване се притъпяват и затова е важно родителите да знаят, че присъствието им до детето с прегръщане терапевтира. Силно намаленото усещане за допир е сигнал за бъдещи здравни проблеми и трудности при ученето в следващите етапи на живота.

Да усещаш

се учи

с докосване

Лекарите продължават темата, като допълват, че при всяко малко дете, което минава през трудни медицински процедури, е важно родителите да не избягват, а дори да настояват за физически контакт – докосването и близостта имат значение за преодоляване на травмата от болката и страха от нея.

За родителите задачата с редовно и нежно гушкане следва да е първостепенна от момента на раждане на детето, да са може да се развие 90% от мозъка преди 5 годишна възраст. Тази близост ще е нещо, за което децата ще са ви благодарни цял живот.

Така че методът „остави го да поплаче“, който препоръчва детето да остане да плаче докато престане определено не ги прави „по-самостоятелни“. Бебетата имат нужда от любов и изоставянето може да повлияе на мозъка им и повишава стрес хормона кортизол (да, бебетата също изпитват стрес). Оставянето им сами, отричането на нуждата им от близост е нездравословно. Да вземете бебето, когато плаче не е разглезване, а отговор на техния начин на общуване. Само заради това, че не може още да говорят (а бабите могат) не означава, че имаме право да ги пренебрегваме.

 

 

 

Photo by Josh Willink from Pexels

Еволюционни игри

Еволюцията е странно нещо, тя не се интересува от никого от нас в частност, а от цялата група. За нея вековете са секунди, а ние сме прашинки. Затова и болестите или нежеланите състояния при някои от нас са Опс! за нея, случайни грешки. „Оцеляват най-адаптивните екземпляри“, е казал Дарвин и парадоксално някои от адаптивните реакции могат да приличат понякога на патология. Често пъти адаптацията за едно, води до намаляването на функционалността. Например, зайците е трябвало да бягат по-бързо, за да оцелеят от хищниците. Това наложило да са по-леки, което пък причинило неспособност да се запасяват с телесни мазнини, което пък по време на недостиг на храна ги убива. Също така, техният метаболизъм започнал да работи по-бързо, което води до лесно нараняване и затова и по-лошо физическо здраве.  Да бяха само зайците. Хората страдат от еволюцията си изправянето на хората – ясна е ползата от освобождаването на ръцето за полезни действия, то също така води до засилването на налягането върху долните гръбнични дискове (лумбалните), което причинява увреждания – каквато е дисковата херния, от която страдат 90% от хората в един или друг етап от живота си. Да беше само това! Още един добър пример е половата разлика при дълголетието, където мъжете средно живеят 7 години по-малко от жените. Това е последствие от междуполовия избор, който води до подчертано по-високи нива на тостестерона при мъжете, което води до увреждане на телесните тъкани. Същият процес също прави мъжете по-лесно подвласни на агресивно и рисково поведение, което допълнително влияе върху дълголетието. В допълнение мъжете търсят допълнителни сексуални партньори, въпреки че знаят рисковете от заболявания, други ревниви мъже или опасните реакции на собствените им жени, и това действа в услуга на разпространение на собствените им гени –  и против собственото им благополучие (вероятността да ги набият като най-малко).

Още един пример – намаляването на количеството желязо в кръвта често се третираше като дисфункция. От друга страна, има доказателства, че хората и другите животни притежават сложни механизми, предназначени да спрат натрупването на желязо, когато тялото е засегнато от бактерии, които се нуждаят от този елемент за оцеляването си. Този механизъм показва, че намаляването нивата на желязо, което често се третира като анемия, са, всъщност реакция на адаптация на тялото. Същият принцип важи и при повишаването на телесната температура: докато се мисли за болест, сега е напълно ясно, че това е защита срещу инфекцията. Други нежелани състояния с ясни функции включват болка, гадене, повръщане, умора, тревожност и др. 

Нещо повече, повръщането със сигурност е неприятна и изтощителна реакция и хората са склонни да го интерпретират като симптом на болестта, особено в случаите, когато те не знаят веднага какво е причинило. Въпреки като изключим неудобството, повръщането изчиства токсините и патогените от горния стомашно-чревен тракт, което е адаптивен механизъм, който може при определени условия да спаси живота. Ето защо е важно да се има предвид, че това са механизми, които предотвратяват патологията; те сами по себе си не са патология.

Тревожността и депресията могат също да бъдат приети (в определена степен и при определени условия) като положителни защитни механизми. Те функционират на на принципа на „детектор срещу пушек“. Ако цената на невъзможността да реагираме на потенциална опасност е по-висока от цената на фалшива тревога, независимо от субективния болезнен опит, еволюцията ще приспособи отбранителните реакции да се появят още при първия знак за възможна заплаха. Тъй като повечето отговори на тревожност не значат нищо от переспективата на гените и ни защитават срещу ненужни сигнали. Затова тревожността е еволюирала като полезен механизъм, който ни предпазва от множество наранявания и травматични преживявания.

Няколко еволюционни теории за депресията разглеждат по-леката си версия като нормална и адаптивна реакция. Теориите за запазване на ресурсите виждат депресията като механизъм, който позволява на индивида да се откаже от недостижими цели, да запази ресурсите и да ги пренасочи към по-продуктивни задачи.  Различни варианти на теория на привързаността към депресията предполага, че депресивния отговор обслужва преодоляването на дистреса (тежкия стрес), провокира търсенето на загубени отнощения, или мотивира страдащия да избягва по-нататъшно влошаване на вече съществуващи връзки.

Еволюционни обяснения на затлъстяването

Въпреки че затлъстяването още не е включено в нито една от класификационните системи като хранително разстройство, то навсякъде се подчертава, че е сериозна глобална епидемия в индустриализираните държави в днешни дни. 

Както и при други био-поведенчески феномени, затлъстяването се обяснява на различни разяснителни нива. Изследванията показват силната наследственост на телесното тегло, индекса на телесната маса, затлъстяването у генетична приемственост от ранно детство до зрели години. Въпреки това, някои автори отбелязват, че обяснението на разпространението на затлъстяването, базирано само на проксималните механизми не са адекватни.

От еволюционна гледна точка е важно да обясним кой селективен натиск е създал механизма, който контролира количеството консумирана храна. Най-общоприетото еволюционно обяснение в момента е, че увеличаването на броя на затлъстелите хора до известна степен е резултат от еволюционни адаптация.  Един от главните проблеми на хората по време на човешката и животинската еволюция е да консумират достатъчно много храна с цел да оцелеят и да се възпроизведат. Въпреки това в средата на нашите предшественици подходяща храна е могла да бъде намерена само с прекъсвания и непредвидимо и често е имало интензивно състезание за ресурсите на храна.  Също така, един от важните фактори е количествената и качествената разлика в консумираната храна и стил на живот между хората днес и нашите предшественици. Например, въпреки значителните енергийни изисквания на мъжете през палеолитната ера, което е довело до диета, съдържаща три пъти повече протеини в сравнение с диетата на съвременните мъже, техният хранителен прием е бил нисък на липиди и сол. Също, в сравнение с предшествениците, диетата на съвременните мъже се характеризира с оскъдица на въглехидрати и фибри, както и свръхналичие на наситени мастни киселини. 

Еволюционни обяснения на хранителните разстройства

Когато се говори за хранителни разстройства, има една важна гледна точка, която не бива да бъде пропускана, дори заради цялостта на познаване на темата. Това са еволюционни механизми, които се крият в някои от хранителните разстройства

Анорексия нервоза и булимия нервоза са сред най-добре изследваните и лекувани психиатрични проблеми. В дискутирането на причините за тези разстройства, като в цяло във връзката им с психологически, социални или биологически фактори се поставят напред. Въпреки това, някои автори предлагат подход, в който има и по-широк поглед към участието на еволюционните процеси.

Има достатъчно доказателства за увеличаването на хранителните разстройства през последните няколко десетилетия, въпреки че както анорексия и булимия са били описани много по-рано в научната литература. Предполага се, че най-малко 10% от момичетата в училищна възраст в развития свят показват частични анорексични или булимични синдроми, заедно с диетични, физиологични или медицински проблеми и това поставя няколко много сериозни въпроса: Защо хранителните разстройства засягат непропорционално повече жени, отколкото мъже? Защо хора се стремят към слабо тяло? Защо увеличението на тези разстройства започна да се случва по-често при хората от индустриализираните страни?

През 2007 Гатуард  изказа предположение, че може би еволюционно хранителните разстройства са начин природата/еволюцията да се справи със „заплахата“. В неговата теория той се аргументира, че хранитeлните ограничения и хранителните разстройства могат да се обяснят с желанието за задържане на социалното внимание и нуждата от принадлежност (една от петте човешки нужди в разбирането на Бернаскони). Понятието „сила на социалното внимание“ Гатуард определя като способността на индивида да държи внимание и да печели интерес от другите членове на групата и тази концепция е близко свързана със степента, в която човек се притежава власт и контрол. Така тези индивиди, които приемат себе си като такива, които искат да заемат високи, доминантни позиции или статус, в групата или групите, към които принадлежат. Това може да е начин за привличане на внимание през необичайния външен вид и по този начин гарантиране на оцеляването, предизвиквайки го (внимание=оцеляване). Нещо повече, необходимостта от принадлежност към група се превърна в една от основните човешки потребности, тъй като нашите предци, които не бяха част от група, едва ли щеше да оцелеят дълго. Тъй като оцеляването на хората зависи в голяма степен от принадлежността към група, хората трябваше да се конкурират с другите за ресурси и тази конкуренция би могла да доведе до заплахата от изключване от групата. Състезанието за статус при много животни включва заплахи или демонстративто поведение и за да оцени тяхната стойност на групата, индивидът трябва да се сравнява с другите, което включва сравняване на външния вид, здравето и репродуктивния потенциал в частност. До сравнително наскоро затлъстяване е било знак за достъп до храна и статут, тъй като само богатите са могли да си позволят да бъдат дебели. В днешно време обаче, когато храната е лесно достъпна и сравнително евтина, диетичното ограничение се е превърнало в признак на високо състояние и самоконтрол и както се вижда от загубата на тегло, ограничаването на храната се е превърнало в опит да се демонстрира статус и контрол. Да се каже, че „тя е прекалено дебела“, би могла да бъде заплаха за самооценката на едно момиче дали би могло да има партньор. По този начин ограничаването на диетата може допълнително да се развие в анорексия.

Въпреки че предложените еволюционни обяснения и модели може да изглеждат много различни, те споделят един общ елемент – отговор на заплаха. А именно, всички от тях – хипотезата за потискане на репродукцията и нейните варианти (теорията за подбор на родителите и модела на родителска манипулация), хипотезата за сексуалната конкуренция на хранителните разстройства, както и обяснението, основано на концепцията за задържане на социалното внимание и необходимостта към принадлежността може да се обясни като форма на отговор на заплахата, която води анорексията (и особено при момичета) към развитие на симптоми на хранителни разстройства. Всички еволюционни хипотези са много трудни за потвърждаване, но поне предоставят нови начини за търсене хранителни разстройства и може да помогнат в намирането на ефективни начини на лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимкa: Pexels

Този материал е направен по материали от статията на Gračanin, A.; Hudek-Knezevic, J. (2008). Evolutionary Explanations of Eating Disorders. Psychological Topics

44 съвета срещу безсънието и други кошмари

Да се каже, че безсънието е проблем, е просто омаловажаващо страданието от него.

В този пост съм събрала почти всичко смислено като идеи по въпроса за безсънието, а пък ако е дълга нощ, може и да ви отегча и да заспите преди края. Много линкове за четене на английски по традиция.

Здравият сън е знак за добро психическо здраве. Стрес, проблеми, тревожности, само си изберете някое! Гаден шеф, лоша връзка, нерешим проблем – и няма сън. (три причини защо е важно да се спи и още три от мен – 1. проблемите със съня водят до раздразнителност, 2. развалят ежедневието и 3. човек има проблеми с теглото). Липсата на сън е маркер за психиатрични проблеми, може да доведат до психологични и психиатрични състояния и всичките над 70 разновидности на проблеми със съня може да сигнализират различни неща (статия за психични разстройства и връзката със съня). Накратко: хигиената на съня и неговото качество влияят като цяло върху психичното здраве.

Базовата ситуация е следната: ако имате проблем със съня, имате проблем и среща с лекарите е добра идея, но преди лекарствата пробвайте всички останали средства. При около една трета от хората действат някое от следните или комбинацията от всички тези съвети:

  1. Не стойте в леглото, без да ви се спи (1)
  2. Не отивайте в леглото, преди да ви се е доспало (2)
  3. Не лежете просто така, без да спите, дори на дивана (3)
  4. Ставайте по едно и също време от леглото всеки ден (4)

Чрез тези четири прости правила ще постигнете поведенческа промяна и ако проблемът не е по-сериозен ще се оттървете лесно от временното неудобство. В статията се разглеждат проблемите от употреба на сънотворни в по-късна възраст и се казва, че недостатъците им са по-големи от предимствата

Проблеми със съня за напреднали

(горните четири правила остават)

Топ 3 на правилата: в спалнята трябва да е тъмно (5), хладно (6) и тихо (7). Дефиниция на хладно – между 15.5-19.5 градуса за възрастни, за деца 19.5-21.5. Естествено, помещението трябва да е добре проветрено (8)

Без телефон (9) и телевизор поне 30 мин преди лягане (10)

Без силна светлина в часа преди лягане, т.е. избирайте жълта и малко лумени, колкото да не се блъскате в ъгълчетата, че болката в пръстите на краката разсънва (11)

Храненето – без преяждане (12), но и никога не си лягайте гладни (13). Храната може да е от типа на мляко, сирене, бадеми, никакви силни подправки (14)

Чаша топла вода преди лягане (15), може и успокояващ чай, например от лайка или маточина, заедно и поотделно действат успокояващо на системите за приземяване (16)

Ако страдате за близък (раздяла), който го няма в леглото до вас, легнете на неговото място, ще ви облекчи усещането и липса (17)

Лягайте и ставайте по едно и също време (18). Решението да компенсирате недоспиването с повече часове в леглото през уикенда е често начало на утежняване на проблемите с безсънието (19) 

Ползвайте тапи за уши (20) – тогава алармата за събуждане на телефона ви следва да е на вибрация, а когато имате проблем със светлината и маска за очи (21) – има ги в повечето дрогерии като DM и Лили.

Ако спите с вентилатор или климатик или има някакъв друг шум, дори да е булевард – потърсете машина за бял шум (22). 

Създайте си ритуал при лягане – крем за лице/ръце, четене на книга, и т.н. едно след друго, бавно, като тай-чи майстори го правете, докато не стане почти религиозно успокояващо (23)

Спалнята ви е добре да е с неутрален цвят, стени с ярки цветове напрягат (бежово, мъхово, сиво са добър избор) (24)

Дръжте домашните животни далеч от стаята – сигурно няма да се съгласите, ако някое прекрасно куче или коте споделя живота ви, но при проблеми със съня това може да помогне, защото може да ви буди без да иска – знаете, че те също сънуват и се стряскат, това може да ви се предава, ако в момента сте по-напрегнати (25)

Избягвайте кафеинови продукти следобед, включително и безкофеиново кафе. (26)

От маслата – лавандулата помага много в различни варианти – може да е с ароматна лампа или напръскване в стаята с лавандулова вода (27). България е сред най-големите производители на лавандула и в био-магазините може да намерите родни производители с добра продукция. Линк към продукт на Алтея, органична вода от лавандула, който съм ползвала и е ок. За ароматна лампа и всякакви смески, които хората забъркват, може да използвате например това лавандулово био-олио на Зоя. С лавандулата стои въпроса, че е малко остра за начинаещи и може да не може да си представите как ще заспите с такава миризма наоколо. Затова – колкото по-малко, толкова по-добре за начало.

Сменете си възглавницата (28). Добрата възглавница прави чудеса със съня. Навсякъде, където пътувам за повече от 3 дни и съм с кола си нося моята, пълна с просо. Вашата може да е някаква друга, но също толкова доказано удобна.

И матрака е важен. Него сменете след възглавницата (29)

Телефонът следва да е изключен от звук и светлина, най-добре да стои в съседна стая (30). Ако се притеснявате как ще се събудите изключете телефона, алармата сама ще се включи, когато й дойде времето.

Асоциирайте лягането само с приятни преживявания. Това означава включително да се карате с партньора си на други места, но не и в леглото (31). Леглото е само за неща със „С“ като сън, секс и спокойствие.

Килограмите вповече пречат на съня (32).

Правете някакви физически упражнения през деня, поне един час. Умората успива. (33)

Вземете топъл душ или вана един-два часа преди сън, контраста в температурата ще помогне на съня (34). Изследването е публикувано тук.

Опитайте с различни видове медитация. Прогресивна мускулна медитация се препоръчва най-често (тази на български звучи успиващо, не познавам авторката), но може да бъдете и по-екзотични с нещо като тази хавайска молитва за сън (35)

Ако медитацията ви идва вповече, просто мечтайте или си спомняйте за хубави места, на които сте били (36).

Хранителните добавки. Преди време в Men’s Health – или беше Esquire – остроумно беше написано, че мултивитамините не помагат за нищо друго, освен урината ви да стане по-скъпа. Хранителните добавки естествено се интересуват от отчаяната публика, която страда от безсъние, но си има особености (37). Мелатонин е добра идея за джет лаг, от останалите съставки – всякакви билки от типа на маточина, валериан и l-theanin, който се съдържа в зеления чай (зеленият чай пренася някои кореми в тоалетната, така че се използва екстрат за добавките за сън).

Спете със свободни дрехи от естествени материи (38).

За истинските професионалисти в проблемите със съня

Редовно правете йога. Има толкова йога студиа, че все някое ще ви е удобно. Детска поза (balasana) може да е начинът ви за заспиване известно време, препоръчвам я (39).

Алкохол и сън. Алкохолът има седативен ефект в малки количества и при определени нервни системи. Това е причината, поради която за някои хора, приема на малко количество алкохол може всъщност да помогне за по-лесно заспиване понякога. Приемаме „малко количество“ като чаша вино или 30 мл твърд алкохол.

При по-голямата част от хората обаче комбинацията алкохол и проблеми със съня е въртележка, защото след първоначалното отпускане, той започва да възбужда тялото и за да се отпусне отново трябва да се изпие по-голямо количество. По-големите количества алкохол имат и още един обратен знак – влошаване на качеството на съня като такъв и липса на усещане за отпочиналост при събуждане. Смесването на сън и по-големи количества алкохол води до проблеми, описани  тук.  Алкохолът като цяло разваля качеството на съня, защото отпуска мускулите и може да не си починете и да се чувствате „пребити“, защото през цялата нощ не сте дишали пълноценно. Още по-подробно тук.

Такаааа, сега още по-надълбоко. Лош сън може да означава проблеми със зъбите и конкретно тракането, стискането им и т.н., разбирайте бруксизъм, обърнете се към зъболекар за диагностика (40).  Когато комбинацията е лош сън и лош дъх е възможно да става дума за гастроезофагеален рефлукс, затова се обърнете към личния си лекар за консултация (41). Ако ходите до тоалетна твърде често е добре да се видите с уролог (42), може да се окаже полезна среща, ако имате друг проблем с пикочната система, който ви пречи и на съня.

Вижте се с личния лекар да ви даде лекарства за сън (43) или потърсете друг медицински специалист, като им споделете какво вече сте направили, за да не повтори по-голямата част от 42те съвета, които прочетохте.  Тъй като близо 75% от хората някога са имали проблеми със съня, това няма да ги изненада много, защото и проблемите варират от трудно заспиване до лош сън; умора и липса на концентрация; раздразнителност и тревожност, както и депресивни симптоми.

Накрая, но не е задължително да е накрая. Поговорете за онези неща, за които не ви се говори, с психотерапевт. Който и да е, стига да ви вдъхва доверие (44).

 

 

Още по темата

Алкохол и сън

колекция материали на списание TIME за съня

Особености на съня при хора над 65 г

Сайт на Американската асоциация за проблеми със съня

 

 

Снимка: Photo by Andrey Grushnikov from Pexels

как гърмят диетите: защо човек е по-гладен, когато отслабва

Свалянето на килограмите, за повечето хора, е лесната част. По-големият проблем е постигнатите цифри на кантара да останат приблизително същите поне година.

Причината за това е очевидна – те са по-гладни и имат по-силно желание да се хранят повече в годината, в която преминават от сваляне към поддържане на килограми. И дори тогава хормоните им изпращат сигнали след хранене, че не са се наяли. В изследване от 2018, публикувано в Американското списание по Физиология-Ендокринология и Метаболизъм този въпрос е разгледан подробно, изследвайки упоритостта на тялото и неговото дълго противопоставяне на свалeните килограми.

В еволюционно отношение задържането на килограми има еволюционен смисъл, защото хората са преживели големи периоди на глад и затова повече килограми означава по-голям шанс за оцеляване във времена на криза. Само че досега в историята на човечеството не е имало толкова много калорична храна с лошо качество и толкова много липса на движение, което допълнително затруднява качествения баланс в тялото, а оттам и здравето.

 

Изследването, за което споменах в началото намира доказателства на подозрението, че при затлъстяване мозъкът е по-„глух“ към сигналите, че човек се е нахранил и чува по-силно „гласа на глада“. 35 силно затлъстели хора били избрани в Норвегия, като условие било да бъдат с индекс на телесната маса по-голям от 42 (представете си приблизително хора с ръст около 164 см и над 110 кг). На участниците им били предоставени съвети за хранене, тренировки и психотерапия няколко пъти на по време на триседмични престои в източна Норвегия. За една година участниците свалили средно по 13 кг.

На всеки шест месеца след това, в продължение на 2 години им били правени поредица от тестове. Три часа преди и след хранене лири измервани субективните усещания за глад, усещане за пълнота и желание за хранене и са били питани колко храна планират да консумират. Също така им били измервани нивата на пет отделни хормона, които регулирали апетита и как те отговаряли на переспективата за хранене или на току-що състояло се хранене. Това, което открили било, че реакцията на тялото към свалянето на килогравите се променяло с времето.

В краткосрочен план – четири седмици след началото на упражненията и режима – участниците загубили средно по около 3.5% от теглото си. Нивата на хормоните повишаващи апетита бързо се увеличили — вероятно като отговор на ежедневните упражнения, които правели поне по 3 часа и половина дневно по време на програмата. Но тогава те не споделили, че имат повишен глад или желание за ядене. С покачването на хормоните на ситост, те се чувствали запълнени още в началото на храненето. Когато стигнали целите си на постигнатите килограми, нещата се променили. В края на година с диети и упражнения, в изследването участниците свалили около 7,4% от теглото си и подобрили физическото си състояние значително. Но казали на изследователите, че има значимо увеличение на чувството им за глад и желанието за ядене.

Две години след началото за изследването – и година след като трябвало да поддържат достигнатото ниво, хората трябвало да се стараят да запазят постигнатото тегло, но нямали същото усещане за ситост както в началото. Добрите новини са, че една стабилна, сериозна програма на режим и ограничения, съчетана с физическа активност може да предотврати ново качване на теглото. Лошата новина е, че хора със силно застлъстяване, които са свалили сериозни килограми ще трябва да се срещнат с усещането за глад в дългосрочен план“.

 

Снимка: Pexelsbay

 

9 известни жени на психотерапия и няколко други, които също се грижат за себе си

Наскоро попаднах на цитата на Джордж Карлин, че „В ЛА мислят, че си луд, ако не ходиш на психотерапия“ (списъка на 9те жени, повечето от LA, e два скрола по-надолу). У нас тази фраза още не може да бъде казана, дори на шега, но е факт, че в сравнение преди десет или двадесет години има много повече хора за които това не е преживяване, което са срещали само във филмите или книгите. На срещите с приятели и познати, все по-често някой споделя спокойно, че посещава, бил е или обмисля отиването на на лична терапия. Стигмата се разчупва. 

Това ме подтикна да ги попитам няколко човека, какво ги е подтикнало към записването на час при терапевт и какво ги е мотивирало да продължат. За да избегна прекалено личния момент, помолих хора, които не са мои клиенти и умни, образовани и успешни. Първата от тях, жена на 33, ми отговори: „Това което ме накара е, че се изправих пред проблем, който не намирах начин да разреша сама. Получавам спокойствие и удоволствието да си легна с мисълта, че действията и отношенията ми с хората са здравословни и ходя, защото намирам нови начини, по които да премина през ситуациите около мен; научавам нови неща за себе си и се научавам да се държа с обич към себе си“. Разрешаването на трудни проблеми, включително и любовни, е може да е началото на психотерапия. Едниният от отговорите започна с това: „Първият път, това беше много отдавна, преди 15 години поне (сега тя е на 40, т.е. е била на 25, б.ред.), отидох защото бях много отчаяна и имах нужда от помощ след една драматична раздяла. Тя наистина ми помогна, но всичко се случи сравнително бавно, защото каза че много време й е отнело да я допусна до себе си. След това просто свикнах с нея, беше ми приятно да разговаряме, даваше ми много ценни съвети и гледна точка, за която аз нямаше как да се сетя, нито пък някоя от моите приятелки. Прекъсвала съм ходенията с години, но в общи линии като съм имала трудни моменти, с които не мога да се справя сама и виждам че има опасност да потъна винаги съм я търсила и не съм съжалявала за това. След срещата с нея винаги ми олеква и се чувствам по-уверена в това, което правя и в решенията, които взимам“.  

Житейските кризи и, често пъти трудните осъзнавания, които вървят с тях, също водят до кабинета на психотерапевт. В друг случай началото е на около 30 годишнината:„Чувствах се твърде объркана, празна, като пиле в кълчища. Каквото и да правех, не чувствах, че има някакъв резултат. Като че ли всичко повече се объркваше. Когато тръгнах първоначално не знаех какво да очаквам и бях, в известен смисъл, подозрителна. Чувах въпроси, за които бях убедена, че има само един верен отговор – този, който аз си давах, но постепенно започнах да разбирам, че има повече от един отговор, че има повече от един аспект всяка ситуация. Това, което преди терапията не умеех, е да си давам сметка за другите, за средата – в известен смисъл имах доста егоцентрично възприятие за всичко – аз в центъра на Вселената и, горката аз, неразбрана, неподкрепена, недооценена и т.н. В терапията се научих да виждам ситуациите и взаимоотношенията от различни ъгли, да си давам сметка, че едностранчивият ми поглед само ме закопаваше в неудовлетворението. Най-вече терапията ми помогна да разбера и да приема себе си, да търся решения, да се уча от грешките си. Научих се да бъда по-адекватна – например, ако ми е тъжно, да оставам в тъгата, колкото и да ми е тежко, защото тя идва да ми каже нещо и е по-добре да го чуя. Когато мина през тъгата, тя ще си отиде“.

А понякога просто му „идва времето“ за вглеждане в себе си в компанията на професионалист: „Накара ме „случайно“ съвпадение – исках да знам какво бъркам, защо не ми се получава това, което искам за пореден път. И един ден се разревах на публично място пред приятелка.  Ходя на терапия, защото имах нужда да установя, че съм съвсем наред. И че постоянно спасявайки семейството си, както аз виждах проблема, няма кой да спаси мен. Да приема, че факта, че съм уморена, че поради много други причини не успявам да направя максималното – заложено от мен като очаквано от мен, и търсено от другите, не ме прави по-лоша, по-неумела, по-малко можеща, и знаеща….  Също така, ходя, за да приема себе си, за да се помиря с родителите си. Ходя, също защото трудно приемам някой друг да ми казва какво да правя. Мотивира ме вътрешната необходимост да разбера грешките си и да ги приема, преодолея и продължа въпреки тях напред. Мотивира ме фактът, че мога да разкажа всичко, ако намеря сила, смелост и спра да се срамувам, на някой, който няма да ме предаде. Няма да си направи заключения и да ме осъди“.

Спирането и започването на терапия, ползването й като „котва“ при кризисни етапи през живота е начин да се премине през тях, а понякога продължава и по-дълго. „Първият път, когато тръгнах на терапия преди десетина години. Тогава мислех, че така както ходим на зъболекар да се грижим за зъбите си или на козметик е хубаво да се погрижим и за душата си. От хомеопатията вярвам, че сме едно цяло с тялото, душата и ума и трябва да се обръща внимание по отделно и на трите. Детето ми вече ходеше на терапия, защото в училище бяха препоръчали и виждах много положителни промени. Първата ми терапия ми помогна да тръгна по нов път след 8 години отдаденост на семейството, подреди ми пъзела и начина, по който да го направя. Беше кратка, но доста успешна. После поднових терапията си пет години по-късно, след като се разделих с бившия ми мъж след 16 години връзка и брак. Там вече навлязох по-дълбоко в нещата и най-вече в себе си. Научих се да осъзнавам нещата и да поемам отговорност за решенията си, въпреки че продължавам да греша понякога, но това вече не ми носи болка, разочарование или чувство за срам и малоценност. Това, което постигнах Старая се да разрешавам проблемите и не да им се тюхкам“.
Обръщането към реалността – дори при хора, които добре се справят в реалния свят и изглеждат като ходещи фабрики за идеи и случват живота около себе си – е друг фактор за започването на терапия. Давам думата на още една дама, която я е включила в своята програма: „Ходя на терапия, защото е още един начин да се справям със себе си. Да получавам безпристрастна гледна точка, която едновременно с това, външното наблюдение има само една цел – да помогне, да се справя, да ме подкрепи, да ми напомни да помисля за себе си, когато не го правя“. В нейния случай от мисленето до обаждането на терапевт минават години. „Обмислям, планирам, даже съм “решила” от години и т.н. все не-реални-действия. Да предприема крачка към действие ме провокира външен фактор – желанието ми да работя в темата психология, психотерапия и помощ/самопомощ – външен фактор, който се радвам, че се появи, за да компенсира недостатъчната ми лична вътрешна мотивация, която години не ме заведе на психотерапевт“. Но любимото ми в това лично споделяне идва, като заслужен десерт, накрая. На въпроса „Какво получаваш от терапията, отговорът би могъл да разтопи всеки терапевт: „Получавам време само за себе си, почти луксозно прекарване отделено в моя график само за мен. За мен“. 
В началото започнах с цитата от Джордж Карлин и следва обещаното продължение, като съм оставила съм линкове към оригиналните статии.
Джулиан Мур

“През 20те си години работих здраво и се опитах да стигна далеч, което не беше точно някъде. Беше просто работа, а исках силно семейство… [след терапията], открих за себе си, че това е толкова важно, колкото и професионалния ми живот. Аз не прекарвам време, аз не инвестирам. Едно нещо, което казах на моите приятелки жени беше „Има едно очакване, че личния ти живот просто се случва, но трябва да работиш за кариерата си. А това не е така: за да се получи личния ти живот, трябва да си отдаден както за кариерата си’. ” – пред The Hollywood Reporter, февруари 2015

Селена Гомес

“Диалектическата поведенческа терапия (DBT) изцяло промени живота ми. Бих искала повече хора да говорят за психотерапия. Ние, момичетата сме научени да бъдем толкова гъвкави, силни, секси и безгрижни. Но също трябва да имаме чувството, че ни е разрешено да се разпадаме на парченца”. – пред Vogue, април 2017

Кейти Пери

За започването на терапия преди пет години: “Това промени живота ми. Когато съм в стаята аз съм просто Катерин Хъдсън, което е невероятно, защото на хората с моето положение им се казва „да“, твърде често и това ги убива или ги прави тотално без връзка с реалността – а аз не искам това”. – пред Vogue, април 2017

Дженифър Анистън

За смъртта на любимия й психотерапевт: “Бяха луди времена, в които минавахме през разводи и т.н. Но научих толкова много през четирите години, в които работихме заедно, че когато тя почина си спомням, че си помислих „Всичко, което сме говорили и обсъждали ми позволява да съм омиротворена с това, което се случва“. Беше шокиращо ОК… Цялата й работа с мен беше наистина в казването „Трябва да застанеш зад себе си в живота“. Тя наистина се опитваше да ми помогне да се справя с гнева и да се науча как да изразя себе си без да съм смъртно уплашева, че ще бъда убита като резултат”. – пред The Hollywood Reporter, януари 2015

Елизабет Гилбърт

“Добре е да познаваш себе си, нали? Добре е да познаваш нуждите, проблемите, границите си, историята си, навиците си… нали? Или не? Наистина ли ти помога? А какво ако ги от-знаеш? Ако ги от-учиш? Какво ако си кажеш „Наистина нямам идея кой съм аз точно сега. Не искам да знам. Просто съм готов да откривам. Може би това е магията, която се случва в терапията – когато се почувстваш достатъчно сигурен, за да пуснеш нещата да си отидат от теб. Може би затова терапията ми помогна толкова много в годините – остави ме да се от-уча от моите собствени правила – не да познавам себе си по-добре, но да „знам“ себе си по-малко – да оставя историята, която разказвам сама за себе си сега (история, която вероятно се беше превърнала в капан)”. – написано на нейния сайт през август 2014

Кери Уошингтън

“Да се науча как да обичам себе си и тялото си е процес, дълъг цял живот. Но определено не страдам така, както беше. Терапията ми помогна да осъзная, че е добре да показвам чувствата си. Вместо буквално да ги затъпквам с храна, може би е по-добре да показвам себе си”.  – пред Essence, декември 2009

 

Гуинет Полтроу

„Чувствах се като зомби. Не можех да достигна сърцето си. Не можех да стигна до емоциите си. Не можех да се свържа… Най-трудната част за мен беше да призная проблема си… Мислех си, че следродилната депресия означава да плачеш всеки ден и да не си способна да се грижиш за дете. Но има различни сенки и дълбини на това, заради което е важно да се говори за това“. – пред Good Housekeeping, януари 2011

 

Джей Кей Роулинг:

„Всичко се промени толкова бързо, толкова странно (успеха на Хари Потър). Не познавах никого, който да е бил в окото на общественото внимание, към който да се обърна и да кажа „Какво се прави“… Трябваше да отида на терапия отново, когато живота ми се променяше – и наистина помогна. Голям почитател съм, помогна ми много“. – пред Guardian, септември 2012

Ема Стоун

“Когато бях на около 7, бях убедена, че къщата гори. Можех да го усетя. Не беше халюцинация, просто стягане в областта на гърдите, усещах че не мога да дишам, като че ли светът ще свърши. Тревожността ми беше константна. Задавах хиляди въпроси и трудно отивах на училище… [срещите ми с психотерапевт] ми помогнаха толкова много. Направих си своя книга, която нарекох I Am Bigger Than My Anxiety (Аз съм по-голяма от моята тревожност), която още притежавам: издърпах това малко зелено чудовище на рамото си, което ми говори в ухото всички тези неща, които не са истини. И всеки път, в който го слушам, то става по-голямо. Ако го слушам достатъчно ме съсипва, но ако си обърна главата и продължа да правя това, което правя – то изчезва постепенно”. – пред Rolling Stone, декември 2016