Блог

Травмаленд//След „Напускайки „Невърленд“

С излизането си на 4 и 5ти март 2019 по НВО в САЩ световните издания се наводниха с коментари по повод филма Напускайки „Невърленд“//Leaving NeverLand. В България филмът се излъчва по HBOGO от 8ми март, а премиерата му по тв канала ще е на 10 и 11 април в 21.00.  Още след премиерата Опра Уинфри направи специално издание с продуцентите и участниците, а почитателите на Майкъл организираха контраакция с хаштаг #LeavingNeverland, за да предотвратят максимално материалите „срещу“ своя идол. Ако напишете Leaving NeverLand в YouTube вероятно първо ще попаднете не на откъси от филма, а на речи на негови фенове, защитаващи невинността му. Огромният талант на Майкъл Джексън, неговото значение за музиката и танците на три десетилетия (’70-’90), необикновеното му излъчване, те са факт и филма не оспорва това.

Ще оставя настрани всички въпроси като „може ли майка да остави сина си да живее с чужд мъж“(изгледайте филма + в едно от интервютата си режисьорът, който има лични впечатления от тях споделя, че е 100% сигурен, че не са знаели), или „те гонят единствено парите му“ (исканията, които и двамата са имали, са отхвърлени от съда в края на 2017), ще пропусна и историята на самия Майкъл Джексън,  сложният му живот и лични травми. В четирите часа на двата епизода ставаме свидетели на трудни човешки истории, самообвинения, срам, тъга и много болка. Филмът е важен за всички, преживели сексуално насилие – независимо мъже или жени, защото показва как една травма влияе на живота, как се впива в тялото и как е в състояние да разруши живота на един човек.

Този пост има друга цел: да постави въпроса за това какво травмата, за разрушителната й сила, за смесените чувства на хората, които са преминали през нея и в най-добрия случай – да накара тези, които имат нужда, да се срещнат с терапевт, за да извървят своя път към спокойствието.

Филмът

„Напускайки Невърленд“ е труден за преглъщане документален филм, в който ще станете свидетели на тъга, объркване, сълзи и много детайлни описания на сексуални сцени. На част от зрителите им е трудно да минат наведнъж целия филм и го спират

Премиерата му беше на фестивала Сънденс в Юта, САЩ в началото на 2019 и още тогава присъствалите на прожекциите споделиха, че ги е разтърсил из основи. НВО поемат риска да го излъчат, застрашени от съдебен иск заради договор от 1992 година никога да не излъчват негативен материал за Майкъл Джексън (наследниците на певеца заплашиха, а след това и предявиха такъв за 100 милиона долара – защо HBO постъпват смело статия на Variety).

Но как се стига до този документален филм изобщо? Режисьор е Дан Рийд. Носител на BAFTA и номиниран за Emmy, той стои зад качествени продукции, като един от тях е за педофилията. Идеята за този филм се появява случайно, когато продуцент от британския Channel 4 го пита „какви големи, неразрешени истории има, от тези, за които всички знаят?“ и сам му предлага да проучи живота на Майкъл Джексън. Рийд казва, че обича да разказва на екрана истории, които са сложни и нееднозначни. Така започва работата по филма, но както казва той: „Това не е история за Майкъл Джексън. Това е история за сексуалното насилие, случило се на две семейства, чиито животи са се пресекли с неговия. Фактът, че насилникът е Майкъл Джексън дава на филма популярност. Но това е история за манипулиране и педофилия. Може да бъде историята на всеки хищник, който се вклинява в едно семейство и ги кара да му повярват“. Когато започва да търси материали, така попада във форум на споменаване на тези две имена – Уейд Робсън (37) и Джеймс Сейфчък(41), които изглеждали склонни да говорят за връзката си с певеца и така решава да се свърже с адвокатите им и след това с тях, ако се съгласят да говорят. Двамата са снимани отделно, Джеймс в два дни, Уейд три дни, като за участието си двамата мъже и техните семейства не са получили пари, директно или индиректно.

Травмаленд

Личните истории на Уейд Робсън и Джеймс Сейфчък много си приличат – двете са красиви малки момчета – при срещата си с Майкъл Джексън единият е на 7, другият на 10. И в двата случая семействата са поканени да останат с певеца в имението му, да пътуват с него по турнета – Уейд се качва като танцьор на сцената с него (кариерата му впоследствие е много успешна в областта на хореографията); и в двата случая майките са подложени на много внимание от страна на певеца, докато се самоубедят, че „Майкъл просто много обича децата и сам е едно дете“. Преди да има насилие има силно съблазняване и прелъстяване – както на децата, така и на близките им. Това създаване на близост и чувство за доверие е в арсенала на огромна част от насилниците.

„Имахме чувството че го познаваме, въпреки че бяхме преди това с него 4 часа. Цялата ни трезва преценка отиде на кино“

майката на Уейд

 

В момента, в който певецът се среща с тях, той е най-голямата жива звезда в света и вниманието им към тях е изключителна привилегия, те се чувстват „избрани“, а и общуването с такъв човек, мислят семействата им, ще бъде полезно за децата им. След като прекарва по около година с всяко едно от тези деца, Майкъл намира начин да се раздели с тях, като понякога се виждат отново, но никога за толкова време колкото преди. Това, което се случва зад вратите на имението през тази една година, е основата на разказа от двамата участници във филма.

Но защо са минали толкова години преди да решат да говорят? На много хора им трябва време преди да осъзнаят, а много често и да си спомнят какво се е случило точно. Сместта от срам и гняв е толкова експлозивна, че тя се покрива със забрава. Има и още една съставка – детската обич към този човек. И за двамата решението да говорят идва след като самите те имат деца. И след като Майкъл е вече мъртъв. Преди това те имат периоди, в които изпитват физическите ефекти от сексуалната травма, която носят.

Тайните те изяждат отвътре. Изсмукват жизнеността ти. Съсипват те отвътре. Сякаш част от теб е мъртва. Костваше ми много усилия да функционирам през деня, да изглеждам нормален човек пред хората…. Не можех да спя, имах панически пристъпи заради незначителни неща. Едно от странните неща е, че не се харесвах и не знаех защо.  Нямах представа защо имам тези проблеми или се чувствам така. Постоянна тревожност, впоследствие и депресия. И не знаеш защо се случват. Като 20-25 годишен вземах различни субстанции, за да притъпя тези усещания. Тогава не знаех, че го правя заради това, но като спрях да ги взимам и нямаше с какво да замаскирам нещата, тогава… наистина забелязах, че съм постоянно напрегнат.

Джейсън Сейфчук

Сексуалното прелъстяване и насилие води до комплексни, различни по вид и дълготрайни проблеми, особено когато е извършена от човек, на когото детето вярва и/или обича, независимо дали хищникът е от противоположния или същия пол. Дисоциацията (липса на връзка с тялото или събитията) е често наблюдавано разстройство, както и липса на концентрация, замечтаност, която може да бъде тълкувана от близките като „отвеяност“, а в по-късна възраст генерализираната тревожност и депресия се превръщат в чести спътници на жертвите, докато скритите рани не бъдат излекувани чрез психотерапевтична интервенция. Понякога проявата може да бъде и като хранително разстройство – когато човек преживее сексуална травма, мозъкът отговаря на заплахата, като включва защити. Насилието води до усещането за загубата на контрол върху личността и храната едновременно става утешител и дава сигурност, която е загубена по време на насилието. При близо 30% от страдащите от хранителни разстройства причината може да бъде намерена в сексуална травма в детството (данни на NEDA).
Посегателството може да доведе и до различни други изменения, включително и по-бавно физическо развитие. В книгата си The Deepest Well, д-р Надин Харис разказва за свой пациент, който след преживяно сексуално насилие на 4 годишна възраст забавя развитието си на височина и тегло.

Човешки трагедии

Майките са опустошени от мисълта, че това се е случило пред очите им. Майката на Уейд е вярвала, че той би й споделил, ако има нещо. Съпругите на тези мъже също не могат да приемат лесно, че всичко това е било допуснато. Има неудобство и от това, че самите мъже дълго време не са могли да осъзнаят, че нещо неприемливо и лошо се е случило с тях във връзката им с този по-възрастен мъж.  Децата много често, заради етапа на развитието си и на неразбиране на сексуалните действия, не могат да разберат какво се случва и неговото влияние върху крехката им психика. Следва и обстоятелството, че те искрено обичат този човек, който им обяснява и убеждава, че не трябва да споделят случилото се с никого, че това е тяхното специално занимание, което околните няма да разберат (отделянето от семейството, създаване на усещане за „клан“ е част от вклиняването в детската душа).

 

Намерих психотерапевт. Исках да разбера какво не ми е наред. Разказах му живота си, разказах му за Майкъл, но само за хубавите неща – вдъхновението, творческата работа, приятелството… Тогава Коа[синът му, б.а.] беше на около 1,5 г. През съзнанието ми започнаха да минават картини на сексуалните сцени между мен и Майкъл, но с Коа. Виждах как Майкъл прави с Коа, това което правеше с мен. Първата ми емоционална реакция на тези въображаеми сцени беше гняв и отвращение… Започнах да си мисля как е възможно да имам толкова ясно изразени чувства, отрицателни при мисълта, че това може да се случи с Коа, но когато мисля за нас с Майкъл, не изпитвам нищо. Стори ми се странно. Замислих се, че ако ходя на терапия и ще се опитвам да открия същината на проблемите си, може би ще трябва да говоря за преживяното.  Отидох на сеанс с д-р Шоу и казах, че нещата за които Майкъл Джексън обвиняват са се случвали с мен.

Уейд Робсън

Какво е травмата?

Травмата е това, което остава в човека и го променя завинаги след тежко събитие или състояние на необичайно силен стрес (дистрес). Това може да е единично събитие или повтарящи се случки, които да доведат до промяна на начина на функциониране и мислене на човека. Травмата, както пише Питър Левин, се превръща в част от живота и засяга цялото ни тяло, като често пъти се проявява на физическо ниво под формата на различни симптоми, за които медицината не може да намери причина и все повече лекари съветват пациентите си да потърсят и психотерапевтична помощ.

Но да споделиш, дори пред психотерапевта или психоаналитика си, че някои от травмите са се случили, е изключително трудно. Други от тях се подценяват дълго време като значение от преживелите ги, а някои изобщо ги „забравят“, но тялото им ги помни. Понякога хората имат смътен спомен, към който не искат да се върнат или пък имат сънища/кошмари, в които това излиза. Много от травмите от детска възраст се свързват с по-късни проблеми в психичното здраве. Насилието (физическо и сексуално) върху деца има най-дълготрайни последици, защото се случва в най-деликатните и критично важни етапи на психологически развитие.

Психологичната травма е и от най-изследваните и важни теми в психотерапията и психоанализата, като още преди 130 години френският невролог Жан-Мартин Шарко я поставя в основата на множество проблеми, след което идва и работата на Зигмунд Фройд.

В зоната на сексуалните посегателства върху децата

Нека уточним какво е сексуалното посегателство, но не от юридическа, а от психотерапевтична гледна точка – всеки, който използва позицията си на по-възрастен или по-силен човек, за да принуди детето да гледа или прави неща, които не са подходящи за възрастта му – от гледане на порно филми, през оглеждане на гениталиите му, събличането му голо, накарването му само да се съблече, галенето и опипването, както и сексуални действия, вече представляват проблем за психичното здраве на детето в бъдеще.

Твърде рядко насилникът е чужд на семейството човек. Сексуалното насилие в ранна възраст най-често се случва от човек от семейството – тук се включват родители, настойници, доведени родители, братя и сестри, доведени братя и сестри братовчеди, доведени братовчеди, чичовци, лели, баби и дядовци на детето.

Цифрите

  • 49% от жертвите са на възраст под 6

  • 42% от жертвите са на възраст 7-11.

  • 24% от жертвите са между 12 – 17

По данни от материали на Webb R, Mitchell J. National Child Safety Experts 

Изследванията върху сексуалната злоупотреба с деца показва, че в една трета случаите извършителите са връстници, като това често са по-големи деца и предприемат първите си действия, когато са между от тях между 12-14. 23% от всички насилници са под 18 години и са момичета и момчета.

Много често нападателите използват заплахи, за да накарат детето да не споделя. Когато това е фигура на авторитет – родител, близък роднина, учител или треньор (в САЩ преди няколко години имаше голям скандал с треньор, който в продължение на години е блудствал с малолетни).

Страхът е само един от компонентите – другите са срама; опасението, че може да бъдат наказани; притеснението, че никой няма да им повярва; отмъщението на нападателя.

В повечето случаи при децата, преживяли сексуално насилие се наблюдава засилен интерес към секса спрямо възрастта им; трудност да създават приятелства; избягват на хора или места. Възможно е също така да се върнат към навици, отдавна останали в по-ранен етап на детството като смучене на палец, лош сън, липса на концентрация, свръхсрамежливост и както и по-рано написах – отнесеност или „блуждаене“.

Как да предотвратите обаче тези симптоми – и такава травма? Гушкайте децата си. Създайте си дълбока, топла връзка с тях. Не ги шамаросвайте и бийте, не ги наказвайте сурово – децата, които често получават наказания са в пъти по-голям риск от сексуално насилие от останалите (Psychoanalytic Psychotherapy After Child Abuse, ed. Itzin, C).

Прочетете тази статия за важността на сензорността през първите години на живота на децата ви. Наблюдавайте ги. Не се страхувайте да потърсите детски психолог, когато нещо ви усъмни. Не си затваряйте очите. Не си затваряйте ушите. Ако детето отрича питайте директно – какво правихте, докосвал ли те е някой – но отговор ще получите само ако детето наистина вярва, че няма да го нападнете и ще го накажете. Говоренето за това какво е секса (когато детето повдигне въпроса) също много помага за поставянето на границите кога това се случва.

„Лепилотото“ на насилника за затворената уста на детето е страха му, че ще се случи нещо страшно. Ако успеете да създадете доверителна връзка с детето си, тогава има шанс да разберете веднага след като някой се опита да му посегне. Ако дадете възможност детето ви да отговаря с „не“ и да знае, че това също е възможен отговор също ще го тренирате за независимостта му.

 

Фаза: Отричане

Ще обърна внимание и на феновете, които страдат искрено от това, което приемат за поредно нападение на личността на Майкъл Джексън. Да си фен на Майкъл никога не е било съвсем лесно. Излизащ извън стереотипите до нереалност, танцуващ все едно лети… Околните, които не могат да разберат прехласването по мъж, който си сменя цвета на кожата и лицето, нежният му глас. Ръкавицата, шапката, носа… Майкъл Джексън е интересна персона и голям творец. Документалният филм „Напускайки „Невърленд“ няма как да бъде приет от почитателите му лесно. Той е идеализиран от тях, те се идентифицирането му с него и сега – нарушаването на образа му създава болка, защото в живота си те са припознали много от неговите качества – самотата, различността, насилието от баща му и това, което доскоро беше част от неговия публичен образ „мъж-момченце“, Питър Пан в света на големите.  Идентификацията с Майкъл Джексън на големите му фенове им помага да се справят със собствените си емоционални страдания. Заради това и вероятно представянето му в лоша светлина е толкова трудно за тях.
Този документален филм представя една страна от живота на певеца. Тази, която не искат да видят.

––––––-

Може да гледате филма по HBO на 10 и 11 април 2019 от 21 часа или да се регистрирате директно на hbogo.bg и да гледате цялото съдържание безплатно за 1 месец. Ако сте абонати на канала може да се регистрирате в сайта безплатно.

––––––-

Допълнение от 12 май 2019

Вчера ми препоръчаха да гледам и друг документален филм по HBO, Цената на златото, в който се разказва за педофилия на мъж към малки момичета. Подтискането на спомените може да се види, както и огромния ефект и страданието им в годините по време и след събитията.

Линк към HBOGO

Статия в TIME

 

Може да прочетете тук и много полезно интервю на сайта на Майко мила с психолога Елена Божилова (в две части)

–––––

Книги, подходящи за хора, преживели травми и насилие

Питър Левин – Да събудиш тигъра (на български), за хора преживяли травма

Насиленото тяло на Марио Ступиджа (на български), за хора жертви на сексуално насилие в зряла възраст

The Deepest Well на Надин Харис (на английски)

 

Още по темата

Ценно интервю на психоаналитика Карл Голинг за детската сексуалност и сексуално обучение

Сайтът на режисьора на филма Дан Рийд правил е и филм за педофилията, печелил е БАФТА и е номиниран за Емми. Филмографията на Дан Рийд в IMDB ; интервюта с него в сайта на Rolling Stone , Huffington Post,  Vice

Поглед към Майкъл Джексън от есеистката и критик Дафне Меркин от 2011та и от 2009та на Стантън Пийл – психолог, работещ в областта на зависимостите

 

 

 

 

Write a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.