Блог

Чревни чувства

Коремът е наричан „втория мозък“ далеч не на шега, а че модерния начин на живот може да ни „удари“  в меките тъкани е факт, с който голяма част от нас живеят.

Връзката между тялото и психиката вече е толкова ясна, че обяснението на много болести се приема лесно като се спомене за стреса или за качеството на живот и хранене. Синдромът на раздразнените черва (Irritated Bowel Syndrome//IBS), който лекарите диагностицират бързо по симптомите, също е от заболяванията, чийто корен е повече в главата – или психичния живот – отколкото в червата.

Още миналия век се правят много открития, доказващи че функционални вътрешни болести се дължат на свръхвъзбуда на нервната система и психосоматичните разстройства са провокирани от преживявания в живота. Понякога вместо да се прояват като депресия или тревожно разстройство, хората развиват физически симптоми, свързани с конкретни болки на части от тялото или отделни органи. Така се развива теорията, че тези физически проявления на човек да не мисли за нещата, които го притесняват в живота му.

Психичните травми се лекуват по един единствен начин – с психотерапия. Болестите на тялото се лекуват от лекарите – а в полето между двете – това на психосоматиката – двата типа специалисти се срещат, за да намерят най-доброто решение за своя пациент. С годините виждам, че все повече хора са готови да разговарят с различни специалисти и да търсят решения, които включват и разплитане на личните им истории, за да излекуват себе си – а всеки един от вас е амалгама от душа, тяло и разум – и когато едно от тях страда, страдат и другите – и понякога, когато страда едното, то се проявява в някое от другите. Затова наранената душа, която не знае как да изрази своето страдание, се превръща в болно тяло. Това е причината и лекарите да се обръщат към психотерапевтите, когато се срещнат с определени състояния – и това е в помощ на пациента. При синдрома на раздразнените черва (IBS) много често имаме ситуация, при която онова, което човек не може да „смели“ в живота си, отива в червата. Дали страдате от този синдром, може да проверите лесно с този тест.

Психотерапията сама по себе си не е достатъчна за лечението – следва да има промяна в диетата, да се открият подходящи начини за ограничаване на стреса и по преценка на лекуващия лекар да бъдат предписани подходящи хранителни добавки и лекарства.

Искам да ви разкажа (с нейното изрично позволение) за една жена, около 30 годишна, със силни болки в корема, която след консултация с личния си лекар, гастро-ентеролог и нутриционист попадна при мен по тяхна препоръка, защото не можеше да бъдат установени причини за проблемите й. Тя нямаше никакви наследствени причини за проява на тези болки, хранеше се редовно и качествено, като също така и поддържаше добра форма със спорт. Само че се откри в процеса на психотерапия, беше отгледана от баба и дяло – и този модел, макар и много разпространен у нас – има своите недостатъци, особено когато заминаването при баба и дядо съвпадне с появата на по-малко дете в семейството. Някъде там тя беше започнала да се оплаква от проблеми със стомахчето, които били приети с грижа. Много често децата, когато страдат от физически симптоми, за които няма медицинско обяснение, причината е липсата на „речник“, с който да изразят страданието си – като нейното „обичам баба и дято, но искам с мама и тате“. Тогава решението и края на болките дошло естествено с връщането вкъщи със започването на първи клас, но когато тя дойде при мен вече живееше сама, беше в добра връзка с партньора си, но проблема със синдрома на раздразнените черва се задълбочаваше. В процеса на работата ни установихме, че не са виновни честите й командировки, а отношението й към тях, което водеше до проява на болките точно когато не трябваше – преди или по време на тях. Постепенно, поддържайки чревната си флора – и преработвайки конфликтите в себе си – и тези с околните, тя откри как да намери баланс в живота си и да се справи с тревожността, за която говореше не поведението й (овладяна и справяща се жена), а синдрома на раздразнените черва, който беше нейното проявление, на тревожността отвътре.

Стомашно-чревните проблеми са често срещани във всяка възраст са пресечна точка на специалистите от двете области – особено след като теорията за съществуването на ентеричната нервна система, която управлява хранопровода, стомаха, тънките черва и дебелото черво – е приета. Но каква е връзката черва-душа? Хормоните на стреса. Когато преживеете нещо трудно, доли да не му отдадете нужното внимание в момента, мозъкът го е регистрирал и е изпратил сигнал да бъдат произведени хормони, с които тялото да се успокои, и те се произвеждат точно там! Това обяснява защо толкова много изрази свързваме тази област с чувства – „гади ми се! (от ситуация или нечие поведение)“; „сви ме корема! (при лоша новина)“ и т.н. Тук са проявите под формата на запек и разстройство при определени събития. Никой не рисува преплетени черва, когато иска да опише как се чувства, но всички знаем онова усещане за обърканост, което болките в тях създават – и което прилича и на нещо друго вероятно, но на какво.

Има данни, че стрес в ранна възраст може да доведе до хронични заболявания, включително и синдрома на раздразненото черво, като над 70% от пациентите с хронични стомашно-чревни заболявания са преживели раздяла с родителите си и други травматични събития (болести в семейството, включително алкохолизъм, домашно физическо или психично насилие, или смърт на близък, грижеща се фигура). В търсене на подходящо лечение постепенно, със събиране на данни, стигат до извода, че IBS има своите корени в душевното страдание. В публикувани изследвания, проведени с над 2,200 пациенти, са събрани данни, че психотерапевтичните интервенции са помогнали както в краткосрочен, така и в дългосрочен план на пациентите, което е важно потвърждение, защото IBS е хронично заболяване. Получава се така, че стреса води до синдромът води до стрес, който увеличана остротата на симптомите – един цикъл, който може да бъде прекъснат от психотерапевтичните срещи. Синдромът на раздразнените черва не е присъда, а един от знаците, които тялото ви дава, за да знаете накъде да тръгнете в своето холистично лечение, като междувременно може да направите някои промени за себе си. На първо време дългосрочното лечение на IBS започва с решението си да приемете, че сте достатъчно важни, за да се погрижите за себе си на първо място. Това е началото. Следващата е да установите с лекаря си и с психотерапевт на какво се дължи стреса в живота ви и какво може да направите за преодоляването му – дали стреса има своя корен в миналото или има нещо друго, което се „преработва“ в червата ви. Макар да звучи твърде общо, отговорите за всеки един от нас е крайно специфичен и личен и понякога самото тръгване на терапия е една от тези крачки, защото да си обърнеш внимание, да си дадеш пространство, не само на другите, но и едно място, в което да си със себе си – е едно от най-важните – и трудни неща – привидната леснота нека не ви заблуждава. Ще спомена и методи, за които няма нужда да потърсите психотерапевт – които ще помогнат, но са само една от крачките – това са различните йога медитации за отпускане – в това има много варианти – и прогресивна мускулна релаксация, при която се стига до добри резултати.

Когато отправите поглед към себе си, когато оставите тялото и устата да говорят, тогава започвате лечението си – на себе си, като цяло.

––––––––

 

 

Детелина Стаменова е психотерапевт. Редактор е на няколко книги, сред които „Войната с храната“ на проф. Джулия Бъкройд и поддържа блог за сложния свят на хората и техните взаимоотношения на сайта си www.detelinastamenova.com

––––––––

Снимка: Pexels

Write a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.