Блог

Генетично обусловени ли са хранителните разстройства?

downloadВ научната литература темата се изследва и конкретно по отношение на булимията и анорексията. Макар и още в началото на пътя, има какво да научиш повече, изследвайки гените си.

След няколко десетилетия на генетични изследвания – първите големи изследвания започват в Европа средата на 90те години от частни фондове, а след това се продължава с разработките и в САЩ. Конкретно на учените от Университета в Северна Каролина, САЩ на близнаци (изследвания на близнаци се правят при всички заболявания, за да се види каква е наследствеността), както и при осиновени (при тях се изключва ролята на семейната среда). От генетичните изследвания е видно, че при хората от бялата раса има значителна роля на наследствеността (1). При едно от представителните (т.е. научно валидно) изследвания в САЩ показва, че до 50% вероятността за развитието на хранително разстройство може да се дължи на генетични предпоставки (2), при което до пубертета гените носят нулев риск, което означава, че потенциалния риск се „активира“ само когато човек достигне до пубертета, където се случват множество биологични, но и социални промени, които пък от своя страна могат да повлияят върху увеличаването от риска на развитие на тези болести. „Родени сте с пистолет в ръцете – и обществото – факторите на културата и средата, в която сте, натиска спусъка“, описва ситуацията Лин Греф, председател на Асоциацията за хранителни разстройства в САЩ.

В „9те истини за хранителните разстройства„, авторка на които е Синтия Булик, която изучава въпроса с генитичните причини, се казва „Гените, но също и заобикалящата среда, играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства“.

Какво се знае за ролята на гените до тук?

1. Има вероятност за развитие на анорексия или булимия при роднини от първа линия

Роднина от първа линия на родители-деца и ако родителят е имал хранително разстройство, вероятността детето му да заболее е по-голямо, отколкото при здрави хора. По-голяма е вероятност, не е присъда. Например при роднини от първа линия на пациенти с анорексия, тази вероятност 6-10 пъти по-голяма, което означава в цифри, че 3,6-6% от близките могат да заболеят, което обаче, ако погледнем позитивно, е 94-96,4%, които ще останат здрави.

2. Не може да се каже, че едно хранителното разстройство се дължи 60% на гените и 40% на средата.

Наследствеността се отнася за популация от хора и дава информация за определено поведение, като например преяждането, което не остава непроменено във времето и зависи от много други фактори, като например личната история, нивото на стрес, личностовия ти тип и други, като в същото време остава отворена и вероятността сам да промениш нещо в поведението си – което да доведе до здраве – или до болест. Сега тук ще включа думата „отговорност“. Гените може да са оправдание, но всеки носи отговорност за живота си и решенията си – и ако решиш, че само те влияят, то това е да загърбиш собствената си отговорност да промениш живота си. Така както предразположените към рак на белия дроб, които знаейки за това продължават да пушат. Чия отговорност е в този случай болестта им? Воденето на здравословен – физически и психичен начин на живот – е поемането на тази отговорност в случая

3. Високата или ниска наследственост ни дава информация, която е важна, но сама по себе си, не носи присъда.

„Висока наследственост“ не означава, че разстройството е нелечимо или нищо не може да се промени, защото в тези думи не се включват мерките, които можеш да предприемеш (психотерапевтична, нутриционистка и психиатрична помощ).

Генетичните изследвания в областта на хранителните разстройства е в началото си, но има установени някои гени, които обещават да разкажат повече като 5-HT2A и UCP-2/UCP-3, а в теста NGDiet се изследват и гените за пристрастяване, преяждане и чувствителност към вкус, които могат да ти помогнат в идентифициране на корените на твоя проблем. Така при изследването ще знаеш повече за себе си (прочети тук повече за моето лично изследване).

Изследването NGDiet анализира три ключови гена, свързани с генетичната предразположеност към пристрастяване, преяждане и чувствителността към определени вкусове.

DRD2 се асоциира със склонност към алкохолизъм и други състояния, свързани с пристрастяване, както и към преяждане. Счита се, че носителите на алел T са склонни към затлъстяване, съпътстващи състояния на злоупотреби със субстанции, желание за хранене и търсене на възнаграждение. Затова препоръките към тях са да избягват храни с високо съдържание на захар и да намалят общия прием на въглехидрати.

TAS1R2 се смята за един от гените, които влияят върху приема на храна отвъд усещането за сладко на езика и небцето. Проучвания на близнаци показват, че генетичните особености обясняват 33% от разликата при определяне интензитета на надпрагов сладък разтвор и 53% от разликата при честотата на използване на сладки храни. При носителите на алел А на TAS1R2 се наблюдава по-висока консумация на захар, която може да доведе до проблеми, свързани с контрола върху теглото.

GLUT2 –  счита се, че е глюкозен сензор, който играе важна роля в постпрандиални състояния и участва в приема и регулацията на храната. При носителите на генотип TT се наблюдава повишен дневен прием на захар, предимно от сладкарски изделия, напр. печива, шоколад и подсладени напитки, и не толкова от плодове. В сравнение с носителите на генотип CC, при носителите на алел T е наличен доста по-висок прием на захар, което предполага, че не нивата на глюкоза и инсулин, а механизъм за усещане на глюкоза е това, което регулира приема на храна.

 

Цитирани изследвания:

  1. Stephanie Zerwas, Cynthia Bulik – Genetics and Epigenetics of Eating Disorders, 2011
  2. Klump (2009)

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

1 Comment

  • На гости на собствените си гени – Детелина Стаменова

    […] друга страна въпрос, който силно ме вълнува е генетично обусловени ли са хранителните разстройства, а в това изследване, макар да няма към момента включен […]

  • Write a Comment

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.