Блог

любовта е… докосване

преди няколко дни споделих тази снимка във фийда си във фейсбук. но нещо не ми даваше мира и затова реших да проверя какво е станало с по-малкото бебе, когато открих онова, което ми беше човъркнало подсъзнанието: снимката е на близо 20 години!

което се превърна в удобен повод да разбера какво е станало с момиченцата…

кайли и бриял джексън се родили на 17ти октомври 1995, 12 седмици преди датата на термина, в 8 гестациона седмица. стандартната медицинска практика по това време в щатите е децата да бъдат поставяни в отделни кувьози, за да се намали риска от инфекции. кайли била родена 900 грама и наддавала добре, но нейната по-мъничка сестра имала проблеми с дишането и сърдечната дейност, качвала бавно и състоянието й не било добро. почти месец след раждането бриял била в  критично състояние. ръцете и краченцата й станали сино-сиви и дишала трудно, а родителите й очаквали да се случи най-лошото. една от сестрите, гейл каспарян решила да действа против правилата, но знаейки, че в някои европейски страни е прието недоносените близнаци да бъдат заедно. със съгласието на родителите тя събрала сестричките в един кувьоз. съвсем скlife и reader’s digest, а отзвука променя завинаги дейността на болницата (university of massachusetts memorial), в която те се раждат, защото там слагат 100 кувьози, подходящи за близнаци и откриват, че за 5 години няма нито една инфекция, причинена от събирането на две бебета заедно.

бебетата днес

оро бриял се сгушила в кайли и започнала да подобрява състоянието си, а кайли прегърнала малката си сестричка. само за минути нивото на кислород в кръвта на по-малкото момиченце се подобрило, сърдечната дейност също, а температурата й се покачила до нужното ниво. фотографията им е известна като „спасителната прегръдка“ и навремето е публикувана в списанията

силата на докосването
антроположката джийн лидлов във великолепната си книга в търсене на изгубеното щастие описва за едно примитивно общество (представи си хората от аватар), като изследването й показва, че едно от нещата, които сме загубили е близостта между родителите и децата в чисто физически смисъл.

физическият контакт с бебетата и децата е изключително важен за доброто им психично и емоционално развитие. теорията, на която е основана психотелесната терапия има много доказателства и примери за това. валдо бернаскони определя първите шест месеца след раждането на детето като нарцистична фаза, в която детето още не осъзнава напълно отделянето си от майката. живеейки в свят, в който „аз“ включва и мама, то има нужда от нея и я заявява по единствения начин, който знае – с плач. представи си, че бебето не познава по друг начин света 9 месеца освен като част от едно топло цяло, което удовлетворява всичките му желания – за топло, меко и нахранене. хвърлянето му в света на ярката светлина; на храната, която идва само ако си я поискаш е стрес, който всички сме родени да преживеем, но за да стане прехода по-нежен има нужда от мама и близки хора, които да дадат онова безбрежно усещане за любов, което само прегръдката дава. а ако не я получиш? ще оцелееш, но недоверието към света, подсъзнателният страх от него остава, защото твърде рано разбираш, че си абсолютно изоставен в този свят.

момент, да влезе неврологията
миналата година беше публикувано поредното неврологично изследване, което доказва след серия от експерименти, че децата с добре развит мозък са тези, чиито родители са им давали ласки. но не е въпроса само в мозъка, но й физическото здраве, което също зависи от галенето, прегръдките и изобщо физическото стимулиране. бебетата и децата, които са галени по-често наддават и се развиват телесно и психически по-добре от децата, които не получават ласки. класически пример са изоставените деца в невръстна възраст, които наваксват едва когато попаднат в грижовна среда и до голяма степен наваксването може да се случи само ако осиновителите и приемни семейства не пестят от любов и гушкане.
в изследване, направено с 20 недоносени бебета, преместени от интензивно отделение, им било отделяно 15 минути за механосензорна симулация три пъти дневно за 10 дни. процедурата била строго следена. новородените били галени по 5 минути в началото и края по цялото тяло и 5 минути само по крайниците в средата на масажа. няколко клинични и поведенчески мерки били следени, стимулираните с докосване бебета били сравнени с такива, които не били подложени на експеримента, а именно родени по същото време (около 31 г.с.), с приблизително еднакво тегло на раждането (около 1,30 кг) и еднакво време интензивна грижа (около 20 дни). данните твърдо били за това, че докосваните деца са с много по-добри резултати. въпреки че калорийния прием при двете групи бил еднакъв, галените наддавали 47% повече от другите, били активни и будни по-дълго време и дори след тестовете на 8 и 12 месечна възраст разликите се запазили.

тези и други изследвания дават насоката в болници да се препоръчва при желание т.нар. „кенгуру грижа“, при която бебето е голичко, само по пелена (памперс) и се държи от също така гол човек (родител или друг) и се прилага както при недоносени, така и при навреме родени бебета.

още от първият контакт на новороденото с мама отключва поток от хормони в неговото тяло, което дори му спомага да урегулира своята телесна температура. затова присъствието на майката в живота на недоносеното бебе ежедневно и максимално много е толкова важно. ако сте майка на недоносено бебе настоявайте за повече време с бебето си, за максималното възможно, не се задоволявайте само с това, което ви „отпускат“, защото в този момент бебето се нуждае най-много от вашата топлина. това не е прищявка, а част от нашето тяло също: при току-що родилите жени температурата на тялото е малко по-висока в областта на гърдите, създавайки естествено по-топло място за бебето, като освен това се наблюдава, че ако температурата на малкото спадне, естествено се качва тази на майката – което е процес, който върви съвсем сам, само от хормони. струва си: бебетата, които са гушкани и галени плачат по-малко и спят по-добре. те са по-спокойни като цяло. едно малко уточнение за любителите на тръскането на бебета и разнасянето на ръце – тук говорим преди всичко за това малките да получават докосване и галене през целия ден (най-добре кожа-в-кожа, не само или предимно през дрехите), а не за напоително разнасяне и тръскане.

ревност към бебето
майките понякога развиват една „ревност към бебето“, която разбирам прекрасно – желанието бебето да си е само твое и не искаш на никой да го дадеш, но въпреки че досега съм като адвокат на близостта е не  по-малко важно за бебето да усети света и в чужди ръце – на таткото и на други хора от семейството. тази смяна на хора дава социален опит на детето за многообразието на отношения, които ще има и по друг начин. бебето свиква най-много с личността, с която прекарва най-много време. така че ако то е с депресирана майка, която му дава малко внимание, то те ще се чувстват най-комфортно с хора, които не му обръщат внимание, защото то вече е научено да има такава връзка и дори нов човек да го провокира с грижа, ще има нужда от време, за да го научи. нищо не му е бебето: то просто се държи така, както е „научило“, че трябва да се държи.

и накрая: децата са силни 
да, бебето ще оцелее, ако не го галиш достатъчно. също така примитивните общества са си примитивни, а ние сме двуцифрен век, а съвременните хора така се отглеждат и има ли нужда толкова да се занимаваш. съгласна съм, че малко невротичност не е излишна, обаче ако трябва да избирам между дете, върви през живота си с вътрешно спокойствие и интелигентно, но тревожно дете, бих се опитала да дам вътрешно спокойствие, то е безценно.

и накрая видео от cnn с историята с двете бебета от началото на историята… красиво..

Write a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.