Блог

за отговорността да имаш куче

моят дакел се казва мики. заедно сме от 15 години. той дойде при мен на 30 декември 1999 година. много пъти съм го казвала, но когато го видях повярвах безвъзвратно в любовта от пръв поглед. 
само бях чувала за него, но в момента, в който отворих офиса на орфей мюзик на 6ти септември и той протегна муцуна към мен разбрах, че двамата сме един за друг.  като дете бях от тези, на които не им се разреши да имат домашен любимец. през 80те години тенията беше заплахата към повечето деца и удобно извинение за родителите. 
пиша този текст, за да споделя с (непорасналите) деца, които искат да имат куче, за отговорността която върви с него. напоследък прочетох жестоки истории за кучета, изоставени или подложени на евтаназия, защото собствениците им няма къде да ги оставятq а и съм чувала от ветеринари за проява на садистично поведение като „кучето остаря и не е красиво, умъртвете го“. животните чувстват болка и не са играчки. 
желанието ми да имам точно мини дакел беше напълно обосновано. живея в апартамент и исках да е порода, която да се чувства добре в малко пространство. другият ми избор беше кокер, много модерна порода по това време, но често те са три пъти по-големи от дакелите, избрах в полза на по-малкото. в описанията на породите за дакелите често се пише, че са своенравни, със собствени отчетливи характери, които понякога преминават в инат и все едно имаш друг човек около себе си. в книгите, които прочетох, повечето немски, пишеше, че трябва да прецениш дали може да му отделяш необходимото време за разходка дневно, което често е около 2 часа, но още тогава ми направи впечатление и това, че трябва да си сигурен дали можеш да поемеш финансовите разходи свързани с неговото лечение при остаряването му. затова е задължително да прочетеш проблемите, които съпътстват всяка порода и дори преди да го вземеш да имаш представа колко струват разходите горе-долу. когато аз взимах мики, ветеринарите бяха сравнително малко и не бяха скъпо платени. 15 години по-късно се правят чудеса, има много лекарства и оперативни методи, които спомагат за добрия и качествен живот на животните. 
дакелите са порода, която най-често страда от дискова херния – дългият гръбнак е подложен на голямо усилие заради по-големия брой прешлени. шиповете се срещат също. обличането зиме е важно, както и кратък престой навън при необичайно студено време (-10). мики имаше шипове, които го обездвижиха една зима и това, което го спаси беше 40 дни прясно изцедена целира по 1 чаена лъжичка. веднъж се сби с дартхаар и оттова му се измести десния крак, който почти изсъхна, но след масажи и водни бани у дома се възстанови и сега го вдига само когато се умори. 
мики със сополест нос
най-големият му проблем са стафилококите аурелис, които живеят в носа му от повече от 6 години. най-вероятно се е разболял от нас. дълго време беше лекуван от алергичен ринит, само ринит и т.н. носът му дълго време произвеждаше сополи на килограм, които третирах по всевъзможни начини, но носната му гъба постепенно загуби меката си влажност и стана коричка от сополи, която чистех с вазелин или крем за омекотяване.
преди три години и половина се установи, че горната кост на челюстта му буквално е изядена от бактериите. тогава се сблъсках с ужаса от това, че мога да го загубя. моят прекрасен и ужасен мики. въпреки целия му проблем и възрастта му – тогава вече беше на 12, той беше жизнен. в централна ветеринарна клиника му направиха протезиране с медицинска стомана, която издържа близо три години, но лизирането на костта продължи и се откачи сама. 
мики след втората операция,
още се виждат шевовете и
подута муцуна
през април тази година мики претърпя втора поред операция, като д-р златинов му постави пластмасова плоскост, която подобри качеството му на живот, муцуната не мирише силно, защото не събира толкова много храна, която да загнива, а и поправиха дължината спрямо долната, защото предишния път изглеждаше малко пекинезки в лицето, с видими долни зъби. вече повече от три години всеки ден мики приема антибиотици, но е със стабилни чернодробни показатели (пробвала съм и хомеопатия, но инфекцията му е много напреднала). 
миналата седмица видяхме, че мики е с кръвясало око. от възрастта кучетата губят зрение като хората и той от известно време е с катаракти и на двете очи, но кръвта е знак за по-сериозни изменения. резултатите не са добри – той има намалено обоняние и зрение, но чува добре и се ориентира в позната среда.  
 
с мики чакаме за инжекция
притеснявам се от момента, в който няма да е добре. но мисля, че заради всички хубави моменти заедно ние сме… семейство. а близките души не се изоставят…

P.S.
Днес е 25 декември 2015… Дакелчето ми почина на 24 април… Изчака ме да се върна вкъщи с бебето, видя го и скоро след това си отиде, от старост. Тази Коледа сме без Микито и ми е тъжно. Оня ден мой приятел беше споделил следната история, която ме разплака.
Един човек умрял и отишъл на небесната врата на Рая, където пишело „Без домашни любимци“. Той оставил кучето си пред вратата и влязъл. Бил н Ада. „Какво става“, попитал той Свети Петър, „Защо тук е Ада?“. Ключодържеца му отговорил „Който изоставя най-добрия си приятел, няма място в Рая“.

Може да не отида в Рая. Но знам, че не изоставих Моя Най-добър Приятел, а бях Неговия Най-добър Приятел. Завинаги.


2 Comments

  • Kucheta

    За съжаление кучето е едно от най-положителните същества на земята, а живота като период е твърде къс. Но ние не се замисляме, защо кучето е най-добрия приятел на човека, кои положителни черти го правят такъв. тези неща не са случайни може би!

    До колко човек може да има положителното поведение на едно куче и какво би се случило тогава с нашия свят?

    За съжаление и на моето куче наближава времето в което ще се разделим и се замислям повече да ли ще имам куче?

    Понякога живота трудно го разбираме, но положителното е, че уж всичко което ни се случва е само за добро 🙂

  • смяна на скоростите//downshifting//нови думи в българския език

    […] и с моя скромен опит от пасене на овци едно лято и гледане на дакел в продължение на 17 години знам едно. И то е: илюзия е, че животни се гледат лесно. […]

  • Write a Comment

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.