Блог

facebook предизвикателство: 10 книги, които по някакъв начин си запомнил/а

ива екимова ме тагна в това фб предизвикателство, а аз обичам и отговарям на такива, щом става дума за изкуство.

ето моите 10 книги, които мога да кажа на един дъх, защото са оставили отпечатък в сърцето ми, придружени тук и с обяснение какво точно са изчегъртали на него:

1. пипи дългото чорапче на астрид линдгрен – с изненада открих преди години, че пипи дългото чорапче е толкова популярна само в северните страни и българия, докато доста други чужденци идея си нямат от нея. до голяма степен успеха й е свързан с великолепния превод на вера ганчева и онова впечатляващо чувство да срещнеш забавен и добър човек, което пипи остава

2. илюзии на ричард бах – ако има книга, за която да кажа, опитвайки се да не звуча помпозно, че е променила живота ми, това е тази. в нейните страници има толкова свобода, колкото само житните полета на индиана и самолета, в който се летиш, може да ти дадат.

3. американски есета, том 1 и най-вече гражданско неподчинение на хенри дейвид торо. когато я четях бях завършен тийнейджър и торо ми проговори по начин, който само ме дестилира към тотална обреченост на демократичната идея. но американски есета имат и един плюс, който няма как да не споделя – щедрите преводи на кръстан дянков.

4. протестантската етика и духът на капитализма на макс вебер. виждам, че до края на списъка ще спомена не романи, но въпреки че зад гърба ми са вагони от популярна литература, се замислям, че впечатлилите ме книги са преди всичко non fiction. заради тази книга завърших социология, а стила на обяснение на исторически процеси ме постави в различен начин на търсене на смисъла в рамките на отделния контекст.



5. птици, животни и роднини на джералд даръл. години след като прочетох тази книга отидох в корфу и дори търсех вилите, в които е живяло семейство даръл – дори намерих една от тях – розовата. бях на 11 години, когато ме затвориха в болница, където стоях близо два месеца без да пуснат родителите ми или някого, когото познавах, а единственото, което имах беше тази книга, взета набързо и картичка на доберман, с която си отбелязвах докъде съм стигнала. болестта ми не беше фатална по сегашните критерии – бронхопневмония, но безчовечната здравна система, поне ми остави мечтите за слънчева гърция. накрая знаех книгата наизуст, но не съжалявам, защото не антибиотиците, а тя спаси живота ми.

6. стивън лийкок и сборника с негови разкази прегрешения на перото. за мен канадеца е с уникално чувство за хумор, което се плъзга по най-високите вълни на сатирата. за съжаление книгата е издавана само през 80-те и в някои сборници с много автори.

7. въведение в психоанализата на зигмунд фройд. тази книга е като откровение в библейския смисъл на думата за разбирането на човешкия Аз.

8. homo neuroticus normalis на валдо бернаскони. не знам дали щях да се запозная с тази книга, ако не се бях записала в института по психотелесна терапия. теорията на валдо бернаскони за човешките личности и характери е неспиращ извор на въпроси… и отговори.

9. асана пранаяма мудра бандха на свами сатанянда сарасвати. беше светла от студио 108, която  ми я препоръча преди, ами да кажем 11 години. преди това се водех от йога. пълно ръководство, отново от шивананда пътеката, но след това книгата ми беше спътник години наред, а от една година вече е и на български.

10. луиз хей и излекувай живота си. за луиз и тази книга се казва, че тя те намира само в точния момент. може да я имаш от години, но да не посягаш към нея, докато в един ден я изгълтваш на един дъх.

Write a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.